Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/08.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6448 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени „Ю.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78 от ЗЗД, за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 9504,34 лв., представляваща
предсрочно падежирала главница по Договор за потребителски кредит № FL798911/02.03.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 18808/2018 г. на ВРС – 13.12.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 1301,49 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода от 02.08.2017 г. до 19.11.2018 г., сумата от 123,13 лв. представляваща
дължимо обезщетение за забава върху
главницата за периода от 02.08.2017 г. до 05.12.2018 г., сумата
от 90,94 лв. представляваща дължимо обезщетение за забава върху договорната лихва за периода от 02.08.2017 г. до 02.08.2018 г., сумата от 242,95 лв. представляваща дължими договорни такси и сумата от
96,00 лв. представляваща платени нотариални такси за връчване на уведомлението
за настъпилата предсрочна изискуемост.
В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД излага чрез адв. Светозар Златанов от САК, че по силата на Договор за потребителски кредит № FL798911/02.03.2016
г. е отпуснал на ответницата сумата от 11082,50 лв., която следвало да бъде
върната в срок до 02.03.2022 г., на 84 бр. погасителни вноски от по 173,21 лв.
съобразно изготвения погасителен план. В чл. 3, ал.1 от договора страните
уговорили лихвен процент по кредита съставен от 6-месечен СОФИБОР плюс
фиксирана договорна надбавка от 6,860 %. По силата на чл. 5 и чл.2, ал.1 от
договора кредитополучателят дължал такса за разглеждане на искането за кредит
от 125,00 лв., месечна такса от 3,50 лв. за обслужване на разплащателната
сметка по кредита, както и такса за администриране на просрочен потребителски
кредит, като общо дължимите договорни такси възлизали на 242,95 лв. Във връзка
с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита ищецът претендира да му
бъдат репарирани и разходи за нотариални такси от 96,00 лв. включващи 72,00 лв.
за такса за връчване на нотариална покана, 6,00 лв. – справка за адрес и 18,00
лв. – такса за нотариална заверка на подпис. Считано от 02.08.2017 г.
ответницата трайно преустановила обслужването на кредита, поради което на
основание чл. 14, ал.5 от договора същият станал предсрочно изискуем, за което
ищецът уведомил ответницата с нотариална покана връчена по реда на чл. 47 от ГПК по постоянния ѝ и настоящ адрес, както и по месторабота на 30.03.2019
г. на адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис
I“ № 364. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И.Г.И. не е
депозирала отговор на исковата молба, подадена от „Ю.Б.“ АД, ***.
В проведеите съдебни заседания ищецът поддържат изразната
позиция по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са в условията на обективно кумулативно-съединяване искове с правно основание чл.
415, ал.3, предл.2 от ГПК вр. чл. 79, чл. 86 и чл. 78 от
ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, за вземанията по заявление на ищеца за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по приобщеното
ч.гр.д. № 18808/2018
г. по описа на ВРС. Последното е
отхвърлено с влязло в сила разпореждане при действието на
актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 3, предл. 2 от ГПК. Респективно за
ищеца е налице правен интерес от водене на осъдителните претенции срещу
ответника – длъжник по заявлението, които са предявени в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане
на исковете в тежест на ищеца е пълно и
главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1/ наличие на валидна
облигационна връзка по Договор за потребителски кредит № FL798911/02.03.2016
г.;
2/ реалното предоставяне на заемната сума; 3/ изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4/ индивидуалното договаряне на условията по договора, както и
да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и
останалите разходи и такси, в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 5/ настъпване
на предсрочна изискуемост на задълженията по договора и уведомяването на
длъжника за това.
Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
В случая от представения двустранно подписан препис Договор за потребителски кредит № FL798911/02.03.2016
г. (л. 9 - 19) се установява, че дружеството
ищец се задължило да отпусне на заемателя-ответник И.Г.И. сумата от 11082,50 лв. Последният е поел насрещното задължение да върне сумата ведно с възнаградителна лихва уговорена в чл. 3, ал.1 в размер формиран от референтен лихвен процент формиран
от сбора на 6-месечен СОФИБОР и фиксирана лихвена надбавка в
размер на 6,860 %. В чл. 3, ал.8 от договора е
уговорена стойност на ГПР от 12,45 %.
В чл. 5 страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща на банката
следните такси и комисиони: 1) такса за разглеждане на искане за кредит в
размер на 125,00 лв.; 2) месечна такса за обслужване на разплащателна сметка,
разкрита по потребителски кредит в размер на 3,50 лв.; 3) такса за администриране
на просрочен кредит в размер от 4,00 лв. до 15,00 лв.
Видно от представената банкова референция (л. 28) на дата 02.03.2016 г., подписана от ответника И.Г.И., банкова сметка *** сумата от 11802,50 лв., като сметката е идентична с посочената в чл. 18, ал.2 от договора, по
която страните са се съгласили да се отпусне и погаси заемната сума.
С оглед на горекоментираната
доказателствена съвкупност и предвид липсата на спор по валидността на изявленията
на страните по сключване на договора и усвояването на заетата сума, вклчюително
досежно автентичността на положените подписи от отвентика под договора,
погасителния план и банковата референция, съдът приема, че ищецът е изпълнил по несъмнен начин възложената му доказателствена тежест и е
установил, че е изправна страна по валидно сключен между страните договор за
потребителски кредит.
На следващо място, предвид
пасивното процесуално поведение на ищцата - същата не е релевирала и правопогасяващи
твърдения за плащане на изискуемите месечни вноски след 02.08.2017 г., съдът
приема, че в отношенията на страните е настъпила уговорената в чл. 14, ал. 5 от
договора, предвиждаща предсрочна изискуемост на кредита при неплащане, на която
и да е вноска за главница или лихва, считано от датата на получаване на ПДИ от
ответницата – 30.03.2019 г. Последната се установява от надлежно оформената
обратна разписка от 30.09.2019 г. на л. 47 от делото. Т.е. по делото е
установена основателността на предявените искове за предсрочно изискуема
главница, договорна възнаградителна лихва за периода 02.08.2017 г. до
19.11.2018 г. и мораторна лихва върху тези две главни вземания.
На следващо място
доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на
специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие
както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя,
така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между
страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва
и оценка на облигационното
правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за
предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери
на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи
(такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая
претенциите на ищеца за главница, договорна (възнаградителна) лихва и
обезщетения за забава съдът намира, че са договорени в съответствие с
горепосоченият комплекс от императивни разпоредби. Не така обаче стои въпросът
с клаузите уреждащи вземанията на кредитодателя за разходи за платени нотариални такси по връчването на
уведомленията за настъпила предсрочна изискуемост и за такси по чл. 5 от договора, уточнени с
молбата от 07.06.2019 г. – такса за разглеждане на искането за
отпускане на кредит, месечна такса за обслужване на разплащателната сметка и такса
за администриране на просрочения кредит, по следните съображения:
По естеството си дейността по
управление на кредита по смисъла на чл. 10а от ГПК съставлява комплекс от
действия по неговото администриране и мониторинг, които се осъществяват от
банката с крайна цел връщане на заетите средства. За постигането на същата
крайна цел са сторени от кредитора и разходите за нотариални такси, доколкото
са възникнали във връзка с предприетите от банката постъпки за събиране на
просрочените задължения, в частност за връчване на уведомление по чл. 60 от
ЗКИ. Следователно тези разходи са пряко следствие от дейността по
администриране и мониторинг на кредита, т.е. от неговото управление. Респективно
с искането за заплащане на сумата от 96,00 лв., банката претендира от длъжника да ѝ репарира разходи свързани с управлението на
кредита, за което финансовата институция има запрета да събира суми – чл. 10а,
ал.2 от ЗПК.
Отделно от горното сторените
от заявителя разходи за
уведомяване на длъжника са функция от спиране на плащанията по кредита.
Следователно тези разходи възникват за кредитора само и единствено тогава,
когато е настъпил падежът на главните задължения по
кредита. Следователно претенцията за заплащането им е в противоречие и с
императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според което при забава на
потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за
неизпълнението (т.е. за всички вреди настъпили от неизправността на длъжника по
облигационната връзка) в размер само и единствено на законната лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата (а лихва за забава е претендирана със заявлението).
За противоречащи на ЗПК
съдът намира и вземанията за такси по чл. 5 от договора, доколкото таксите за
администриране на кредита и за обслужване на банковата сметка влизат в очевидна
колизия с нормата на чл. 10а, ал.2 от ГПК забраняваща събирането на такси и
комисионни за действия по управление на кредита и усвояването му. На следващо
място чл. 16 от ЗПК
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно клаузата в
договора за кредит, с която е уговорена такса за разглеждане на искането за
кредит де факто прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени ѝ с нормата
на чл. 16 от ЗПК и води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Т.е. клаузата противоречи на цитираната норма на ЗПК,
която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това
вземането за разглеждането на искането за кредит е свързано с преддоговорните
отношения на страните, т.е. то противоречи и на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който
сочи, че кредитодателят може да събора такси и комисиони за допълнителни
услуги, само ако са свързани с договора за потребителски кредит.
В обобщение вземанията за
сумите от 242,95 лв. и 96,00 лв. противоречат на нормите на чл. 10а, ал1 и ал.2, чл. 16 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна, респективно цитираните по-горе се явяват негодни да
породят права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответникът
не дължи начислените от кредитора суми за такси по чл. 5 от договора и за
разходи за нотариални такси, а предявените от ищеца искове за това вземане
следва да се отхвърлят като неоснователни. Извършените от ответника плащания по
тези компоненти от кредита следва да се отнесат към погасяване на действително
възникналото задължение за връщане на усвоената сума.
В тази връзка изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата
ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, сочи, че по
кредита ответницата е извършила погашения за такси от общо 173,55 лв., която
сума следва да се приспадне от установеното от вещото лице остатъчно задължение
за главница от 9504,34 лв. Респективно искът за предсрочно падежирала главница
се явява основателен в размер от 9330,79 лв., а за разликата до първоначално предявения
рамзер следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото ответницата не е оспорила размера
на искът за договорна лихва, както и акцесорните за обезщетение за забава върху
главницата и договорната лихва, тези искове следва да се уважат изцяло така
както са претендирани с исковата молба.
Вследствие на частичното
уважаване на иска за главница основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2019 г.
За периода от депозирането на заявлението в съда – 14.12.2018 г. до 23.04.2019 г. претенцията следва
да се отхвърли като неоснователна, доколкото съдът е отхвърлил искането за
издаване на заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 18808/2018
г. на ВРС.
Предвид изхода на спора,
право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът следва да
съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива. В настоящото
производство ищцовото дружество представя доказателства за сторени разноски за
държавна такса 227,18 лв., 250,00 лв.
депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение от 1044,90 лв. След направените
изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно уважената част от
исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1452,06 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Досежно искането на ищеца
за присъждане на разноски сторени в заповедното производство съдът намира
същото за неоснователно. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК в хипотезата на
изцяло или частично уважен осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК не
обхваща сторените от ищеца-заявител разноски в заповедното производство. Това е
така, защото този правен спор не е решен в полза на ищеца доколкото не е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК или 417 от ГПК и поради това няма право основание
сторените в това производство разноски да се възлагат в тежест на длъжника,
настоящ ответник, по реда регламентиран в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Де факто единствената връзка, която настоящите искове
имат с развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № 18808/2018 г. на
ВРС, е доплащането на дължимата такса по смисъла на
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 9330,79 лв.,
представляваща
предсрочно падежирала главница по Договор за потребителски кредит №
FL798911/02.03.2016 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, сумата
от 1301,49 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от
02.08.2017 г. до 19.11.2018 г., сумата от 214,04 лв. представляваща дължимо
обезщетение за забава за периода от 02.08.2017 г. до 04.12.2018 г, за които
суми е отхвърлено заявление по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 18808/2018
г. на ВРС, но исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, на
основание чл. 415, ал.3, предл.2 от ГПК вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 9330,79 лева до 9504,34 лв., претендирана като незаплатена главница; за законна
лихва върху главницата за периода 13.12.2018 г. – 23.04.2019 г.; за сумата от 242,95 лв. представляваща дължими договорни такси и за сумата от 96,00 лв. представляваща платени нотариални такси за връчване на уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост, като неоснователни.
ОСЪЖДА
И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,06 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: