№ 1028
гр. Варна , 22.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503137 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. 2843 / 15.02.2021г. от въззивника Н. М. С.,
ЕГН:********** с адрес в гр.Б., ул.”Г.Г.“ **, ет.*, с искане за изменение в
частта за разноските на Решение No 44 / 07.01.2021г., постановено по в.гр.д.
№ 3137 по описа за 2020 година на Варненски окръжен съд, като бъде
отхвърлено искането за присъждане на разноски, евентуално да бъде намален
присъденият размер на 735 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът е депозирал отговор с вх. No
4243 / 10.03.2021г., с което се изразява становище за неоснователност на
молбата.
Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е за
изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Съдът намира
молбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните
съображения:
Приложеният по делото договор за правна защита и съдействие /л.62/ е
приложение към молба с вх. No 24898 / 25.11.2020г., която е постъпила по
електронна поща в деловодството на съда. В молбата се съдържа и
изявлението, че на въззиваемата страна е оказана безплатна правна помощ по
чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. и се претендира възнаграждение в размер на 1000 лв.
Неоснователни са доводите на въззивника, че приложеният договор към
молбата не можел да удостовери сключване и съществуване на договора за
1
правна защита и съдействие. Молбата и приложението към нея са подписани
с квалифициран електронен подпис, поради което по силата на ЗЕДЕП се
придава съответното значение на оригинален подписан писмен документ.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗАдв., при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в исково
производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и
доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране
отговорността й за разноски. Размерът се определя от съда, съобразно
предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Определеният от съда в процесния случай
размер от 980 лв. е съобразен с минимума по цитираната Наредба. Този
размер е бил определен и от първоинстанционния съд, а също така се
претендира и от насрещната страна като разноски за адвокатско
възнаграждение отново по реда на чл. 38 от ЗАдв. В рамките на
производството от страна на въззивника не са направени възраженията, които
се правят едва с настоящата молба по реда на чл. 248 от ГПК. Тези
възражения са неоснователни. Независимо, че въззиваемата страна не е
подала в срок отговор на въззивната жалба, депозирана е молба от адв. В.,
преди датата на насроченото о.с.з, с която се изразява становище по жалбата
и по съществото на спора. И въззивникът, и въззиваемата страна Р. са избрали
да не се яви техният процесуален представител в съдебно заседание, но са
изразявали активно позиция, именно чрез процесуалните си представители в
писмени становища до съда. В този смисъл и след като настоящият въззивен
състав съобрази вида и естеството на предявения иск, конкретната правна и
фактическа сложност на делото, осъществената от адвоката работа по защита
и реализация на доверения му интерес, прие, че дължимото в случая
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗАдв. следва да се изчисли по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения и да се определи към минимума от 980 лв.
С оглед на гореизложеното, не са налице основания, които да доведат
до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв.
възнаграждение, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 2843 / 15.02.2021г. от
въззивника Н. М. С., ЕГН:********** с адрес в гр.Б., ул.”Г.Г.“ **, ет.*, с
искане за изменение в частта за разноските на Решение No 44 / 07.01.2021г.,
2
постановено по в.гр.д. № 3137 по описа за 2020 година на Варненски окръжен
съд, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3