№ 847
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4805206, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В. В. К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш.
Представена е единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която
обжалваният електронен фиш е връчен на 07.02.2022г., като жалбата е
подадена на дата 14.02.2022г. Доколкото от въззиваемата страна не е
представена разписка за по-ранно връчване, нито са изложени твърдения или
представени други доказателства, а и с оглед гарантиране правата на
жалбоподателя, съдът приема, че ЕФ е връчен именно на 07.02.2022г., т.е.
1
жалбата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 25.04.2021 г. в 18,40 часа на
Републикански път II-64 км. 49+400, в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс
от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост- 91 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 31 км/ч.
Като собственик е посочен Салина 94 ООД, чийто законен представител е
посочено да е жалбоподателката..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 94 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 91 км/ч. Собственик на
автомобила, видно от представената справка за собственост, е Салина 94
ООД, чийто управител след служебно извършена справка в търговския
регистър се установява да е жалбоподателката.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
2
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая от представените доказателства се установява, че нарушението
не е било извършено на място, попадащо под знак за ограничение на
скоростта.
В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на
нарушението е на Републикански път II-64, км 49+400, посока с. Труд.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
3
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички
представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката
си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+400, при посока
на контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 600
метра. Така контролът се е осъществявал спрямо преминаващите автомобили
в посока от гр. Пловдив към с. Труд.
За установяване на точното местоположение на пътния знак и зоната му
на действие, от съда е била изискана справка от ОПУ-Пловдив. Съгласно
писмо изх. № 11-00-308/21.03.2022г. от ОПУ-Пловдив се установява, че е
налице пътен знак за ограничение на скоростта В26 на км 49+860, чието
действие се изчерпва след забавителния шлюз и изхода на „Рефан“ на км
49+736, преди зоната на пътния възел. Към него няма допълнителна табела Т2
и доколкото км 49+400 се пада след кръстовище, ограничението не важи за
посочения километър. Към писмото е представена и извадка от ГИС на АПИ,
съгласно която км 49+400 се пада не само след обекта на Рефан, но и след
разклонението на пътя надясно за автомагистрала „Тракия“ (А1).
Съгласно чл. 50 от ППЗДВП забраните, въведени с пътен знак В26,
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая липсва допълнителна
табела Т2, поради което действието на пътния знак е било ограничено до
4
следващото кръстовище, т.е. до изхода на Рефан, находящ се на км 49+736.
Така на мястото, посочено като място на нарушението в електронния фиш –
км 49+400, вече ще е престанало действието на пътния знак В26, посочен от
административнонаказващия орган като нарушен.
Воден от горното, настоящият състав намери, че от представените
доказателства не само не се доказа, но и напълно се опроверга при контрола
на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС да е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта,
доколкото контролът и заснемането на процесния автомобил е било
извършено, след като МПС-то е преминало кръстовището, до което е
действал пътният знак В26. Не без значение е и обстоятелството, че
автомобилът е заснет в режим „отдалечаване“. Това от своя страна изключва
възможността автомобилът да е заснет при ограничение на скоростта от 60
км/ч. в случай, че км 49+400 е не мястото на извършване на нарушението, а
мястото на поставяне на АТСС, тъй като по този начин превозното средство
би се явило заснето на място след км 49+400 (при обхват между 10-60 м. на
засичане с АТСС съгласно Протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.
контролът ще се е осъществил между км 49+390 и км 49+340), където не важи
ограничението от 60 км/ч.
Така твърдяното административно нарушение по неспазване на пътен
знак В26 се явява неизвършено. В случая няма как и деянието на
жалбоподателя да бъде преквалифицирано чрез прилагане на закон за по-леко
наказуемо нарушение, тъй като скоростта на заснетия автомобил надвишава
общото ограничение на скоростта от 90 км/ч с 1 км/ч, за което не е
предвидено налагането на наказание в чл. 182 от ЗДвП.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява неправилен,
поради недоказаност на обвинението за неспазване на скорост, поради което и
като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
5
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което
и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на
жалбоподателя. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно,
доколкото същото е в минимално предвидения размер съгласно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4805206, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В. В. К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на В. В. К., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6