№ 260152 / 22.4.2021 г.
№ ... / ... г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 13.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 395 по описа на съда за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 от СК, във вр. с чл.143, ал.2 от СК.
Делото се разглежда по реда на бързото производство на основание чл.310, т.6 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал.1 и ал.2 от СК.
Предявен е от Х.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете- Р. В. Г., ЕГН xxxxxxxxxx срещу В.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx осъдителен иск със следния петитум: да бъде постановено от МРС съдебно решение, с което ответникът Г. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето Р. В. Г., роден на xxx г. с ЕГН xxxxxxxxxx вместо присъдената сума с решение от 06.02.2015 г.по гр.д.№ 70418/2014 г. от 90,00 лв., по 200,00 лв. на месец, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба в съда/ 11.02.2021 г./ до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
От съвместното си съжителство страните имат родено едно дете-А. Валериев Робертинов. След фактическата раздяла между страните ответника не се интересувал от детето, не поддържа никакви контакти с майката , не е давал никакви средства, необходими за издръжката на детето. Детето А. се родило с тежки здравословни проблеми,като се нуждае от средства за терапия.
Освен А. ищцата имала още две малолетни деца от брака си с втория си съпруг, за които също полага грижи.
Ищцата има доход от общо 190,00лв., от които 90,00лв. детски надбавки за двете деца.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника е постъпил писмен отговор на исковата. Искът се признава до минималния размер на издръжката, според възможностите на ответника да я заплаща-не може да заплаща издръжка в по-голям размер. В момента живее с друга жена, като от това съжителство има родено дете-Александър В., роден на xxx г.
Съдът, въз основа на закона и на съобраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, ответникът е дал обяснения пред съда по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото и видно от приложено на л. 5 от делото удостоверение за раждане на детето Р. В. Г.,xxx, че негови родители/законни представители са: майка Х.А.М. и баща В.М.Г..
Видно от приложено съдебно решение, с решение от 06.02.2015 г.по гр.д.№ 70418/2014 г. от 90,00 лв., МРС е осъдил ответника да заплаща за детето Р., чрез неговата майка и законен представител/ищцата/, месечна издръжка в размер от 90,00 лв. месечно, считано от 04.02.2014 г. до настъпване на обстоятелства от значение за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва.
Видно от приложено на л. 22 от делото експертно решение на ТЕЛК, майката Х.А.М. е с 88 % трайно намалена работоспособност със заболявания: катаракта на двете очи, хроничен увеит на двете очи, заболяване на сърцето, загуба на слуха.
Видно от приложени на л.14 и л. 21 от делото, и двамата родители са безработни.
Видно от приложено на л.4а от делото удостоверение от основно училище ,,Отец Паисий‘‘, с.Георги Дамяново, обл.Монтана, детето редовно посещава учебни занятия за учебната 2020/2021 г.
При така изяснените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не е спорно, че се дължи издръжка поне в нейния минимален размер/162,50 лв./, спорно е дали се дължи издръжка в по-голям размер до предявения такъв от 200,00 лв.
Съгласно чл. 143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата издръжката подлежи на изменение. Съгласно чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и според възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата.
Според трайно установената съдебна практика ,,изменение на обстоятелствата‘‘ по смисъла на чл. 150 от СК, обуславящи изменение в размера на определената издръжка могат да са или такива, касаещи нараснали нужди на детето, или промяна във финансовото положение на родителя.
По делото е безспорно следното:
Съдът намира за безспорно и общоизвестно също, че от момента на определяне на първоначалната издръжка, откогато е изминал период от около шест години, са настъпили финансово-икономически промени в страната, увеличил се е размерът на установената за страната минимална работна заплата а също и размерът на инфлацията, както и са нараснали нуждите на детето.
На следващо място, изхождайки от хода на неизбежните биологични процеси в съзряване и развитие на детето, същото е пораснало с шест години, считано от определяне на първоначалната издръжка, поради което са се увеличили нуждите му от храна, облекло, учебни пособия, развлечения. Детето е редовен ученик и посещава учебни занатия. Съдът намира, че минималната месечна сума, от която се нуждае детето за своята издръжка е в размер на 350,00 лв.
Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, минималната работна заплата, установена за страната е 650,00лв. Респективно минимално допустимия размер на ежемесечна издръжка, който съдът може да присъди за едно дете е ¼ от МРЗ, или сумата от 162,50лв.
Размерът на издръжката се определя при баланс между нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, длъжно да я дава.
Ответникът е трайно безработен, но е млад и здрав, поради което съдът намира, че може да реализира месечен доход поне в размер на МРЗ за страната. Съгласно трайно установената съдебна практика/ ППВС № 5/16.11.1970 г./ липсата на трудова заетост не е основание родителят да бъде освободен от задължението си да заплаща издръжка.
Ответникът е създал семейство с друга жена, от която има родено друго негово малолетно дете, също нуждаещо се от издръжка/кумулативно задължение/.Поради изложеното и като взе предвид, че все пак бащата се нуждае от средства за да покрие и своята собствена издръжка, съдът намира, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка за детето Р. в минималния размер от 162,50 лв. Безспорно е, че детето се нуждае от по-голяма месечна сума, но това са възможностите на ответника да дава издръжка.
Водим от горното съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 162,50 лв., като в останалия си размер, до предявеният от 200,00 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса-4% върху присъдената издръжка в нейния увеличен размер, в размер на 72,50 лв, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата М. следва да се присъдят реализираните от нея деловодни разноски за адвокатски хонорар, пропорционално с уважената част от иска, или сума в размер от 103,57 лв.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 150 от СК, във вр. с чл. 143, ал.2 от СК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.150 от СК, размера на постановената с решение на районен съд-Монтана от 06.02.2015 г.по гр.д.№ 70418/2014 г.издръжка, като: ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАЩА на Х.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете- Р. В. Г., ЕГН xxxxxxxxxx вместо по 90,00лв.- по 162,50 лв. ежемесечна издръжка за детето, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба в съда/ 11.02.2021 г./ до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявения размер от 200,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана сумата от 104,40 лв. държавна такса върху добавеният размер на изменената издръжка, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК В.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете- Р. В. Г., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 103,57 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ОСН. ЧЛ.242, АЛ.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: