Решение по дело №663/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 177
Дата: 24 юни 2021 г.
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20201850100663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. К. , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100663 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - Д. М. К., предявена
лично и в качеството на законен представител на малолетния К. АНГ. Н., срещу ответника -
АНГ. Д. Н., с която иска постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на ответника за напускане пределите на страната от детето, при
което да пътува многократно извън пределите на Република Б. до страни - членки на Е.
съюз, Р.Т.. Р.С., Ч.Г., О.К.В. и С.И., Ш., Р., С., М., придружавано от своята майка и законен
представител - Д. М. К., с постоянен и настоящ адрес в с О., община К., област Софийска,
или придружавано от родителите □ - М.В.К.., ЕГН ********* или М.И.К., ЕГН ********, за
срок от 6/шест/ години, считано от датата на влизане на решението в сила, както следва:
- многократни /без ограничение в броя/ пътувания за календарна година, всяко
от които с продължителност, ведно с престоя, не повече от дванадесет дни, което време е
извън определението със съдебно решение № 71745/19.03.2019 г., постановено по гр. дело №
6304 по описа за 2019 година на С.Р.С. за осъществяване на лични контакти на бащата АНГ.
Д. Н. с детето К. АНГ. Н.;
- еднократно за календарна година пътуване с продължителност, ведно с
престоя, не повече от 20 /двадесет/ дни, в периода на годишния отпуск на майката Д. М. К..
Иска допускане на предварително изпълнение на решението.
Твърди се в исковата молба, че с ответника са бивши съпрузи, като с решение №
1
71745/19.03.2019 г., в сила от същата дата, постановено по гр. дело № 6304 по описа за 2019
г. на С.Р.С. е прекратен бракът между тях, а на нея е предоставено упражняване на
родителските права над малолетния в момента К. АНГ. Н., ЕГН **********.
Твърди, че през пролетта на 2020 г., ответникът е оттеглил даденото през 2017 г.
нотариално заверено съгласие за излизане на детето в чужбина, придружавано от ищцата,
което изявление е било безсрочно и без ограничения по отношение на времетраене и
държава.
Твърди, че нейни близки роднини - родители и сестра, пребивават редовно в Г.,
където е водила малолетния К., а така също, че по време на брака с ответника е имало
продължителен престой в А., като и пътуване до Р..
Твърди, че въпреки положени усилия за постигане на споразумение с ответника не е
налице такова, поради което предявява настоящата претенция.
Твърди, че е в интерес на детето да пътува свободно с цел опознаване на нови
култури и пълноценна почивка, както и за да поддържа контакт с близкия семеен кръг.
Заявява желание да заведе детето на екскурзии и почивки в страните от Е. съюз,
както и в Т., С., Ч.Г., В., Ш., Р., САЩ, М..
Прави искане за разрешение детето да бъде придружавано до Г. както от ищцата, така
и от своите баба и дядо - М.В.К.. или М.И.К..
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адвокат
В. Б., като поддържа предявената претенция. Ангажира събиране на гласни и писмени
доказателства.

В срока за отговор ответникът оспорва предявената претенция. Твърди
недопустимост на предявената претенция, в частта, отнасяща се до даване на разрешение
детето да бъде придружавано от своите баба или дядо, като прави искане за прекратяване в
тази част.
Твърди, че е поискал и получил оригинал за нотариално заверената декларация -
съгласие за пътуване на детето в чужбина, придружавано от своята майка, с което счита, че
правата по това пълномощно са оттеглени. Твърди, че след това е давал разрешение за
пътуване на детето в чужбина, но не и след месец февруари 2020 г. поради препятстване от
страна на ищцата на контактите на детето с бащата, както и поради факта, че се иска
пътуване на детето в дните за лични контакти с бащата.
Твърди, че в нарушение на законовите разпоредби детето е изведено от страната на
2
02.07.2020 г.
Оспорва и искането за постановяване на предварително изпълнение.
В съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от упълномощен
представител – адвокат Е.М.. Твърди се липса на интерес от делото, след като няма отказ на
ответника да разреши пътуване на детето.

Предвид изявленията на страните съдът е приел за ненуждаещи се от доказване
следните факти: Че ищцата и ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през
2019 г.; Че е определено ищцата да упражнява родителските права над детето К., и
съответно е определено местожителство на детето с майката; Че е определен режим на
лични отношения на детето с ответника; Че
родителите на ищцата имат жилище в Г., където в гр. С. живее нейната сестра.
До пролетта на 2020 г. ответникът е предоставил на ищцата право да пътува с детето
извън страната без ограничения, за което е подписал декларация с нотариална заверка на
подписа от 08.03.2017 г., като с изрично изявление от пролетта на 2020 г. е оттеглил това
съгласие – факта за оттегляне на съгласието не се оспорва от ответника.

По делото е представено също така и становище от специализираният орган за защита
правата на детето – Д.С.П.” гр. К., съгласно което е в интерес на детето да бъде разрешено
пътуване извън страната с майката, при условие, че няма трайна промяна на местожителство
и се спазва режима на лични отношения на детето с бащата. Специализираният орган е
установил, че детето е посещавало редовно детска градина в учебната 2020-2021 г.
Режимът на лични отношения на ответника с детето е определен с решението за
прекратяване на брака между ищцата и ответника, като е одобрено споразумение, с което
родителите са постигнали договорка бащата да се среща с детето всяка първа е трета
седмица от месеца от 09 часа в събота до 21 часа в неделя, както и двадесет дни през лятната
ваканция и десет през зимната по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Налице е кореспонденция между ищцата и ответника, която показва
неразбирателството между тях, както по отношение пътуванията на детето, така и за
упражняване на режима на лични отношения.


3
При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 123, ал. 1 и ал. 2 СК родителските права и задължения се упражняват в
интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно, като при разногласие между тях
те могат да предявят иск пред районния съд. Посоченото принципно правило урежда
отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права. В
идентична посока разпоредбата на чл. 127а предвижда въпросите свързани с пътуване на
дете извън страната да се решават от двамата родители, при което е допустимо спорът да
бъде разрешен от съда, при което определящи са интересите на детето.
Разпоредбите на закона за българските документи за самоличност предвиждат, че
може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойници, попечители. Следователно е необходимо
съгласието и на двамата родители детето да пътува в чужбина, т.е съдържа изискване за
съвместно решаване на този въпрос от страна и на двамата родители, т.е въпросът е
обусловен е от съгласуваното му решаване от двамата родители.
Налице е правен интерес от търсената от ищцата защита, след като няма съмнение, че
ответникът е оттеглил даденото съгласие за пътуване на детето неограничено, при което да е
придружавано само от майката, поради което е неоснователно твърдението за липса на отказ
от страна на ответника. Събраните доказателства дават основание за извод, че детето
редовно е пътувало извън страната до пролетта на 2020 г., след който момент ответникът не
е давал съгласие за това.

Предвид това съдът счита, че по въпросите, свързани с пътуване на детето само с
майката съществува спор, който е необходимо да бъде разрешен по съдебен ред. Без никакво
съмнение в интерес на детето е в съвременните условия на израстване и обучение то да има
възможност да се запознава пряко с различни култури и социално-етнически особености на
различните държави както от ЕС, така и съседните, а така също и посочените от ищеца с
искането, но в същото време в производството по чл. 127а от СК не следва да се разглеждат
и уважават искания, които не са обусловени от конкретно намерение и необходимост от
пътуване. Необходимо е обаче да бъде установен режим на възможност детето да пътува
придружавано само от майка си, след като самите изявления на ответника навеждат на
извод, че от негова страна се отказва даване на разрешение с оправдание че не се изпълнява
режима на лични отношения – въпрос, който не подлежи на разглеждане в настоящото
производство, но по същество такъв аргумент за отказ е допълнителен израз на влошените
лични отношения между бившите съпрузи, заради които не следва да бъдат ограничавани
права и възможности на детето.
4
Принципно следва въобще да не бъде разглеждан въпроса за пътуване на детето
извън страната, придружавано от един или двама от възходящите си роднини от втора
степен – М.В.К.. или М.И.К., след като чл. 127а разглежда въпроси само за спорове между
родители по тези въпроси, а възходящите роднини от втора степен, макар и лица, имащи
право /на самостоятелно основание/ да претендират осъществяване на лични отношения с
детето не са предявили искане в тази насока, съответно производството е недопустимо, в
каквато насока е правилно възражението на ответника. Поради това в тази част
производството следва да бъде прекратено без съдът да се произнася по същество.
По отграничените отделни искания на ищцата за разрешение за пътуване на детето,
придружено само от ищцата, съдът намира, че искането е частично основателно, както
следва:
По искането за ежегодни, неограничен брой пътувания за не-повече от 12 дни, ведно с
престоя да страните - членки на Е. съюз, Р.Т.. Р.С., Ч.Г., О.К.В. и С.И., Ш., Р., С., М., съдът
намира, че следва да бъде направено разграничение за отделните страни, обуславящо
различен режим на пътуване то тези страни предвид следното:
Наличието на близки роднини, живущи в съседната държава Г., както и на
установено място на отсядане в тази страна дава основание за извод, че са налице специални
/изключителни/ обстоятелства, свързани с посещения на тази държава, поради което не
следва да не бъдат поставяни никакви ограничения що се отнася до конкретно описания в
ИМ ред на тези пътувания, а именно ежегодно, без ограничение на броя пътувания, за време
не повече от 12 дни по време, ведно с престоя, по време което не съвпада с времето, през
което детето осъществява лични отношения с бащата.
По отношение на искането за неограничен брой пътувания до страните от ЕС,
ежегодно за не повече от 12 дни съдът намира, че не следва да бъде разрешаване на
неограничен брой пътувания, след като няма посочени и доказани изключителни
обстоятелства, които да обусловят необходимост от такъв неограничен брой пътувания. От
друга страна членството на страната в ЕС дава основание за извод, че не са налице никакви
опасности за детето при осъществяване на пътувания до страните от ЕС, като съдът намира,
че двукратно пътуване до страните от ЕС ежегодно за не повече от 12 дни, са достатъчни за
да бъде осигурена в голяма степен възможност за пътуване на детето до тези страни, поради
което искането в тази насока следва да бъде уважено само до такъв брой пътувания.
С идентични аргументи – липса на изключителни обстоятелства, неизвестност на
условията за конкретните пътувания и безопасност на детето следва да бъде дадено
разрешение за еднократно за календарна година пътуване на детето до останалите страни -
Р.Т.. Р.С., Ч.Г., О.К.В. и С.И., Ш., Р., С., М..
По искането за ежегодни, еднократни пътувания за 20 дни, ведно с престоя, в периода
на годишния платен отпуск на ищцата съдът намира, че следва да бъде уважено само до
5
пътувания до страните от ЕС, след като няма никакви доказателства или конкретни искания
за осъществяване на лятна почивка до останалите страни, а съдът не следва да се произнася
по хипотетични възможности или за намерения, които нямат никакъв конкретен израз, като
в тази насока не са ограничени по никакъв начин правата на детето при наличие на
конкретни намерения или искания за осъществяване на такава лятна почивка да бъде
инициирано ново производство, разбира се при липса на съгласие от страна на другия
родител.
За да стигне до тези изводи съдът се съобразява със задължителната съдебна практика
- Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, както и
актове в такава насока - Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г.
о., Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о. като отчита
преди всичко интересите на детето.
Без никакво съмнение едно макар и малолетно едно дете се ползва от
конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на
Република Б., за свободен избор на своето местожителство, за придвижване в страната и
напускане на нейните предели, което е право прогласено и от международни актове при
което обаче предвид възрастта на носителя на това право упражняването му е поставено в
зависимост от волята на отговорните лица. Съдът отчита също така, че предстои детето да
посещава училищни и предучилищни заведения, което без съмнение ще бъде приоритет за
него през следващите години, поради неограничена възможност за пътуване, съответно
отсъствие от учебни занимания без съмнение ще оказва неблагоприятно влияние в тази
насока.
Интересите на детето, макар и във възраст, когато то не е в състояние да ги изрази и
защитава самостоятелно са свързани както с цитираната възможност за пътувания с единия
си родител, но в същото време са свързани и с пълноценното му общуване с другия в
каквато насока следва да бъде и съдебния акт, като основателно и правилно исканията на
ищцата са съобразени с режима на осъществяване на лични отношения.
По искането за присъждане на разноски съдът счита, че следва да остави без
уважение исканията и на двете страни в тази насока. Делото е образувано и има за предмет
преценка интересите и правата на малолетно дете, при което отговорността за образуване на
делото съдът счита, че е и за двамата родители, след като същите не са изпълнили основни
свои задължения за осъществяване на родителските си права в интерес преди всичко на
детето, за което носят отговорност. Поради това съдът намира за лишено от справедливост
присъждане на разноски на който и да е от тях, след като и двамата родители имат
отговорност за образуване на производството след неполагане на достатъчно усилия,
настойчивост и търпение в изпълнение на родителските им задължения.
По искането за допускане на предварително изпълнение на решението съдът намира
искането за основателно, но само що се отнася до даването на разрешение за пътуванията до
6
Г., доколкото само по отношение на тези пътувания може да се обоснове до определена
степен необходимост от произнасяне в такава насока предвид навлизането в летния сезон,
когато според доказателствата детето редовно пътува до тази държава По отношение на
останалите пътувания няма никакви конкретни доказателства, че са планирани такива,
поради което не е необходимо такова произнасяне.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 127а, ал. 2 и ал. 4 от СК съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на малолетния К. АНГ. Н., ЕГН ********** туристически пътувания
извън страната, придружен само от законният си представител - Д. М. К., ЕГН ********** за
срок от шест години, считано от влизане в сила на решението за периоди и страни, както
следва:
Многократни /без ограничение в броя/ пътувания за календарна година до Г., всяко от
които с продължителност, ведно с престоя, не повече от дванадесет дни, във време
извън определеното за осъществяване на лични контакти на бащата АНГ. Д. Н. с
детето К. АНГ. Н.;
Двукратни пътувания за календарна година до страните членки на Е. съюз, всяко от
които с продължителност, ведно с престоя, не повече от дванадесет дни, във време
извън определеното за осъществяване на лични контакти на бащата АНГ. Д. Н. с
детето К. АНГ. Н., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ – за даване на разрешение за неограничен брой пътувания до тези страни
ежегодно;
Еднократно туристическо пътуване за календарна година до Р.Т., Р.С., Ч.Г., О.К.В. и
С.И., Ш., Р., С., М., всяко от които с продължителност, ведно с престоя, не повече от
дванадесет дни, във време извън определеното за осъществяване на лични контакти на
бащата АНГ. Д. Н. с детето К. АНГ. Н., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ - за даване на разрешение за неограничен брой пътувания до
посочените страни ежегодно;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО за даване на разрешение на малолетния К.
АНГ. Н., ЕГН ********** за осъществяване на еднократни, за календарна година,
туристически пътувания извън страната за срок от шест години, считано от влизане в сила
на решението, с продължителност на всяко пътуване не повече от двадесет дни, ведно с
престоя, придружен само от законният си представител - Д. М. К., ЕГН **********, които да
се осъществят в периода на годишния отпуск на майката до страните членки на Е. съюз,
Р.Т., Р.С., Ч.Г., О.К.В. и С.И., Ш., Р., С., М..
7
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО, в частта, в която поискано разрешение за
пътуване на детето К. АНГ. Н., ЕГН ********** извън страната, придружавано от свой
възходящ роднина от втора степен - М.В.К.., ЕГН ********* или М.И.К., ЕГН ********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Д. М. К., ЕГН ********** за
присъждане на разноски за производството в размер на общата сума от 1030 /хиляда и
тридесет лева/ лева, в това число сумата от 30 лева за заплатената държавна такса и сумата
от 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника АНГ. Д. Н., ЕГН ********** за
присъждане на разноски за производството в размер на 1 000 /хиляда/ лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 127а, ал. 4 от Семейния кодекс
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта, в която е
дадено разрешение за многократни пътувания за календарна година до Г..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на ищцата и ответника чрез упълномощените
процесуални представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8