Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.03.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1520 по описа за
2019г. и като
обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Уникредит Булбанк” АД твърди, че на 04,08,2014г. е сключил
с ответника Х.Н.Б. договор за банков ипотечен кредит, по силата на който му е
предоставил в заем сумата от 23 400 лева, която е следвало да бъде върната на
месечни вноски в срок до 04,08,2029г. Задължението за заплащане на общо 7 броя
месечни вноски за главница за периода от 01,04,2018г. до 01,10,2018г. не е
изпълнено. Общият им размер е 699,19 лева. За периода от 01,07,2018г. до
03,10,2018г. не са заплатени общо 5 броя вноски за договорна лихва в общ размер
от 353,56 лева. Поради това на ответника е изпратена покана с уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 03,10,2018г., чрез ЧСИ
Стефан Горчев. Тъй като лицето не е открито на настоящия и постоянен адрес,
както и на адреса на неговия баща, връчителят е
залепил уведомление, но в двуседмичен срок след това, то не се е явило да
получи книжата. Направена и справка за регистрирани трудови договори, но такива
не е имало. Поради това съобщението е връчено по реда на чл. 47 от ГПК. На
18,01,2019г. е подадено заявление за събиране на сумата от общо 20481,90 лева,
от които 19 605,96 лева главница и 875,94 лева, договорна лихва за периода от
01,04,2018г. до 17,01,2019г. Същото е уважено, но длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 19605,96 лева главница и сумата от 875,94 договорна лихва за
периода от 01,04,2018г. до 17,01,2019г. (от които 353,56 лева договорен лихвен
процент за периода от 01,07,2018г. до 03,10,2018г., 195,27 лева лихва върху
просрочена главница за периода от 01,04,2018г. до 17,01,2019г., 5,79 лева
неустойка за просрочена лихва за периода от 01,07,2018г. до 17,01,2019г. и
321,32 лева неустойка за просрочена главница за периода от 01,04,2018г. до
17,01,2019г.).
Евентуално, в случай, че бъде прието,
че условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение не са били налице,
моли ответникът да бъде осъден да заплати горните суми, доколкото същият се
счита уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с получаване на препис от
исковата молба. Претендира направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът признава, че между
страните е сключен описания в исковата молба договор, както и че е уговорената
сума му е предоставена, като за обезпечение на вземането на банката е учредена
ипотека. Оспорва твърденията, че му е връчено уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост, като твърди, че съобщението за това е изпратено на
адрес, различен от неговия постоянен и настоящ адрес. Освен това твърди, че
баща му е починал преди изпращане на съобщението, адресирано на неговия адрес.
Оспорва също така твърдението, че дължимите вноски за периода от 01,04,2018г.
до 01,10,2018г. не са платени, както и размера на претендираните
лихви. Оспорва правилността на направените от банката начисления за лихви в
случаите, когато падежът на задължението е бил почивен ден, а плащанията са
извършения в първия работен ден след това. Поради това моли с така приетите от
банката лихви за забава да се счита, че е погасено задължение за главница или
договорна лихва.
Предвид липсата на надлежно връчено
уведомление за предсрочна изискуемост не са налице условията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за целия размер на кредита,
а установителният иск е основателен само до размера
на непогасените вноски по кредита до приключване на устните състезания. Моли
искът да бъде отхвърлен в останалата му част.
Оспорва претенцията за договорна лихва
по размер, като твърди, че същият е неправилно определен. Съгласно чл. 5,8 от
договора обезщетението за забава (неустойка) е 10,03% върху всяка просрочена
сума по кредита (анюитетна вноска или вноска за
главница и/или възнаградителна лихва). Тази клауза е
нищожна. Нищожна е и разпоредбата на чл. 7,4 от договора, съгласно която
неустойка за забава (обезщетителна лихва) е незабавно
изискуема към датата на просрочието на съответната
вноска – анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва. На първо място тези две клаузи
покриват вреди от едно и също неизпълнение. Освен това е недопустимо да се
начислява лихва върху лихва. Размерът на неустойката не е уговорен. Ето защо
моли искът за заплащане на такива да бъде отхвърлен. Евентуално моли да се
присъди само неустойка, ако е по-голяма от претендираното
обезщетение за забава. Прави възражение за нищожност и на чл. 17.1.1 от
договора, а също и на клаузите относно договорна лихва и неустойка, тъй като
вземането е обезпечено с ипотека, поради което лихвата е прекомерна, а
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Освен това ипотеката е учредена върху единственото жилище
на ответника, а в конкретния случай неизпълнението не е върху съществена част
от договорното задължение.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №128/2019г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение,
с която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД описаните в исковата молба
суми, както и че срещу нея е подадено възражение. Настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя,
поради което е допустим.
Не е спорно между
страните, че на 04,08,2014г. между “Уникредит Булбанк” АД и
ответника е сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице №369/0084/29466793, по
силата на който ищецът е предоставил сумата от 23 400 лева за покупка и
ремонт на недвижим имот, а Х.Б. се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в срок до 04,08,2029г. чрез заплащане
на анюитетни вноски. Размерът на същите, падежът им,
както и каква част от главницата и лихвата погасяват са посочени в погасителен
план. В случай на забава при изплащане на някоя от тях е предвидено да се дължи
обезщетение (неустойка) за забава в размер на 10,03%. За обезпечение на
вземанията е учредена ипотека и залог върху вземания.
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил изцяло поетите задължения. Възражението
му е, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като не е бил
надлежно уведомен, че банката е упражнила правото си на това. От приетите
писмени доказателства се установява, че
действително съобщенията са изпратени на адрес гр. Асеновград, ул.“Костур“ №16,
въпреки че верният номер на улицата е 15. Въпреки това съдът намира, че това не
е опорочило процедурата по връчване на поканата по две причини. На първо място
в договора, сключен между страните, номерът е 16, поради което това е адресът, посочен
от кредитополучателят, на който съгласно чл. 17.1.1 от общите условия същият се
е съгласил да получава съобщенията от кредитора. На второ място при посещението
си на адрес, връчителят е извършил всички необходими
действия да открие адресата, като е събрал сведения от съседите, че лицето
(именно Х.Б., а не някой друг, който живее на номер 16) е заминало в чужбина.
Ето защо настоящият състав приема, че ответникът не е уведомил ищеца за
промяната на адреса си и по този начин сам се е поставил в невъзможност да получи
съобщение от него. Поради това и тъй като не би могъл да черпи права от
собственото си виновно поведение, както и поради обстоятелството, че кредитора
е извършил всички възможни действия, с които да го открие (лицето е търсено на
други адреси, включително и по месторабота при липса на задължение за това),
следва изводът, че задълженията на Х.Б. са станали предсрочно изискуеми на
03,10,2018г.
Неоснователно е
възражението, че в договора е уговорено да се дължи лихва върху лихва. По
принцип е вярно, че това е недопустимо. В случая обаче, независимо от
термините, които се използват в договора, в исковата молба и отговора, се касае
до обезщетение за забава, начислено върху възнаградителната
лихва, което е напълно допустимо, доколкото последното съставлява възанграждение за предоставяне на парични средства.
Неоснователно е и
възражението, че се претендира както обезщетение за забава, така и неустойка за
забава, като по този начин кредиторът получава два пъти обезвреда
за едни и същи вреди. Това е така, тъй като се претендира обезщетение за забава
поради неизпълнение на задължението за заплащане на главница и договорна лихва,
чийто размер е уговорен като сбор от законната лихва и надбавка в чл.5.8 от
договора. Поради това и съобразно диспозитивното начало
ищецът претендира общо заплащане на същото и на възнаградителна
лихва.
Със
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след
извършените плащания остатъкът от главницата е 19605,96 лева, а на договорната
лихва за периода от 01,07,2018г. до 03,10,2018г. е 353,56 лева, както и че
размерът на обезщетението за забава е общо 522,38 лева. Ето защо предявените искове са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът имат право на разноски, направени в настоящото и в
заповедното производство, които са в размер на съответно 1932,99 лева и 1414,32
лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Х.Н.Б., ЕГН ********** ***, дължи на “Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление
гр. София, пл.”Света Неделя”
№7,
представлявано от
Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити,
сумата от 19 605,96 лева (деветнадесет хиляди шестстотин и пет лева и
деветдесет и шест стотинки лева) главница и сумата от 875,94 лева (осемстотин
седемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) договорна лихва за
периода от 01,04,2018г. до 17,01,2019г. (от които 353,56 лева договорен лихвен
процент за периода от 01,07,2018г. до 03,01,2018г., 195,27 лева лихва върху
просрочена главница за периода от 01,04,2018г. до 17,01,2019г., 5,79 лева
неустойка за просрочена лихва за периода от 01,07,2018г. до 17,01,2019г. и
321,332 лева неустойка за просрочена главница за периода от 01,04,2018г. до
17,01,2019г.), дължими по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице №369/0084/29466793 от 04,08,2014г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 21,01,2019г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение №104 от
25,01,2019г. по ч.гр.д.№ 128/2019г. по описа на АРС.
ОСЪЖДА Х.Н.Б., ЕГН **********
***, да заплати на “Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление
гр. София, пл.”Света Неделя”
№7,
представлявано от
Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити,
сумата от 1932,99 лева (хиляда
деветстотин тридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), направени по
производството разноски и сумата от 1414,32 лева (хиляда четиристотин и
четиринадесет лева и тридесет и две стотинки), направени по заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: