Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при секретаря Д.
Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16 235 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът
П.К.П. твърди, че на 4.11.2015 г., около 14.30 ч. в гр. Шумен, излезнал от дома
си за да пресече ул. *******№ 22.
В момента, в който стъпил на пътното платно през ходилото на левия му крак
преминал л.а. Фиат Брава, рег. № *******, с водач Т.К.Т.. Така била причинена
фрактура на основата на V метатарзална кост (в основата на петата). На левият
крайник била поставена имобилизационна превръзка тип „ботуш“, което затруднило
движенията на ищеца за срок по-голям от един месец. Претендира за търпените
неимуществени вреди да му се плати обезщетение от ответника, при когото твърди,
че била налице валидна застраховка на гражданската отговорност на виновния
водач, в размер на 28 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП и
разноските по делото.
Ответникът
ЗАД „ОЗК - З.” АД оспорва наличието на фактическия състав на деликта, като
изтъква, че няма данни да е настъпило процесното ПТП, още повече, че протоколът
за ПТП е съставен двадесет дни след като ищецът се е явил за лечение в
медицинско заведение на 4.11.2015 г. Твърди, че ищецът се е движел неправомерно
и е съпричинил ПТП. Оспорва механизма, причинно следствената връзка, размера и
характера на вредите. Претендира разноски като възразява срещу тези на ищеца.
Третото
лице помагач - Т.К.Т. не оспорва иска. По реда на чл. 176 ГПК Т. е заявил, че
той е бил шофьор при инцидента, когато минал през крака на ищеца. Т. е
потвърдил, че се е движил по пътното платно плътно в дясно до бордюра и не
видял ищеца, който бил в дясната му част и тръгнал да пресича. Пояснил е, че в
последствие му е съставен акт, наложена е глоба и му е отнето свидетелството за
управление.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
делото е представен констативен протокол от 24.11.2015 г., в който е отразено,
че на 4.11.2015 г. в гр. Шумен на ул. *******е
настъпило ПТП, при което л.а. Фиат Брава, рег. № *******, управляван от Т.К.Т.,
е преминал през ходилото на левия крак на П.К.П..
Разпитан
като свидетел е актосъставителя Р. М.И., който разказва, че двамата участници в
инцидента са дошли, подали са молби и на него му е разпоредено да оформи
документацията по случая. Няма спомен органи на полицията да са посещавали
мястото на инцидента.
Представената
е документацията от административно наказателното производство по съставяне на
АУНН № 2780 от 24.11.2015 г. и НП № 2780/14.01.2016 г., и в което е ангажирана
отговорност на водача Т.Т..
От
приетата по делото САТЕ е видно, че процесният инцидент е настъпил на 4.11.2015
г. около 14.30 ч. в гр. Шумен на ул. *******срещу № 22, където няма обозначена
пешеходна на пътека. Пешеходецът П.П. е предприел пресичане на улицата в посока
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Посочено е, че
вредоносния резултат е настъпил, тъй като предна дясна гума е преминала през
лявото ходило на пешеходеца, когато левия крак е бил опорен.
Първата
приета по делото СМЕ на в.л. Б. е дала становище, че в следствие на ПТП на
4.11.2015 г. П.П., 41 г., е претърпял счупване на основата на 5-та метатарзална
(предходилна) кост на левия крак. Отразено е, че най-честият механизъм на това
счупване е упражняване на голяма тежест по гърба на ходилото, когато то е
здраво фиксирана върху твърда подложка. Друга
хипотеза е когато е упражнен внезепане натиск в момент, в който ходилото е
стъпило на външния си ръб. В о.з. е посочено, че има и друг вариант за
увреждането – когато от височина или в дупка попадне крака, тъй като тогава
ходилото е извито и тежестта пада само върху тази кост. Пояснено е, че
увреждането е станало като внезапно е
било притиснато лявото ходило от гумата на предното ляво колело на лекия
автомобил. Така е била упражнена тежест
върху външната част на ходилото, в момент, когато кракът е бил изнесен
напред, а то е останало здраво фиксирано върху пътната настилка. Не са били
констатирани размачквания, рани на меките тъкани, открита част на фрактурата.
Спешна помощ пострадалия е получил в болницата в гр. Шумен, където е постъпил с
оток и болки на ходилото. Първоначално той е отказал лечение, като е поискал
консултация на 5.11.2015 г. с д-р Пеев, след който преглед е поставена гипсова
имобилизация. На 24.11.2015 г. пострадалият е бил освидетелстван от съдебен
лекар. Получената увреда е била лекувана за срок от 2 месеца, като през този
период е причинила на ищеца болки и страдания, по-интензивни в първите 2
седмици след злополуката и първата седмица след започването на рехабилитация.
Ищецът е бил с поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни, което е
обусловило придвижване „на пета“, без да има възможност да стъпва на цялото
ходило. В рамките на този период лицето е имало известни затруднения при
придвижване и обслужване. Понастоящем състоянието на пострадалия е възстановено
без данни за негативни последици или усложнения.
При
повторния разпит на вещото лице Б. в о.з. на 23.02.2017 г. е разяснено, че
инцидентът е станал през м. ноември, което предполага, че ищецът е бил обут със
зимни обувки. По тази причини не може да се установят охлузвания и наранявания
на кожата. Вещото лице е посочило, че в своята практика често е срещало описано
в медицинската документация падане, а практически е налице ПТП, като е изтъкнал
още, че често от лекарите не се отразявало в документите меко тъканни
увреждания, а само фрактурите.
В
СМЕ на в.л. А.М. е изтъкнато, че счупването на ищеца се получава при извиване
на стъпалото и стъпване на ръба му, което много често е свързано с изкълчване
на глезената става. Посочено е, че такава фрактура може да се получи и при удар
откъм плантарната (долната повърхност) на стъпалото. Вещото лице е заявило, че
ако гумата е преминала върху стъпалото, то е следвало да има и размачкване на
меките тъкани, но такова не е описано в медицинската документация. Посочено е,
че тъй като крака е гипсиран, то не са били установени наранявания по кожата. Отделно
от това е посочено, че ако кракът е имал възможност да се вмъкне под гумата на
автомобила, то от калника над нея би следвало да има увреждания по кожата на
подбедрицата и бедрото, но такива не са описани. Изтъкнато е в о.з., че при
преминаване на гумата през ходилото
не се чупи само една кост на ходилото, като самата гума оставя и следи от
грайфери. В СМЕ е отразено, че счупването е било лекувано в рамките на 45-60
дни, като няма данни за последвало нарушение на функцията на крайника. Разяснено
е, че вида, характера и тежестта на увреждането не би се повлияло от известно
забавяне дори и с едно денонощие за имобилизиране на крайника, поради което
забавянето от часове няма практическа стойност за изхода на лечението. В о.з.
вещото лице е пояснило още, че е налице възможност при преминаване на колата
край пешеходеца, той да е направил рязко движение назад, да е стъпил накриво и
така да е получил фрактурата. Относно субективното възприятие, че се каса до
преминаване на гумата през стъпалото, експертът не може да даде становище.
От
разпита на св. С.Л.К.– служител на ищеца, се установява, че в деня на инцидента
видял П. да слиза от колата си като едва стъпвал и куцал, бил в лошо състояние
и го боляло. Свидетелят помогнал на пострадалия, като заедно с жената на П. го
откарали в болницата за рентгенова снимка. На следващия ден П. отишъл да го
гипсират. Свидетелят сочи, че ищецът след инцидента идвал на работа, но видимо
изпитвал болка, ходенето му било трудно, макар да не се оплаквал той не можел
да върши нищо. През първите дни пострадалият бил с патерици. Свидетелят сочи,
че вижда П. сутрин да слизал по стъпалата по малко странен начин. Кънчев
разказва още, че след инцидента пострадалият изпитвал трудности в личен план и
го помолил за помощ във връзка грижите по водене на училище на двете му деца,
пазаруването, шофирането.
За
безспорно е прието, че в случая е налице валидна застраховка на гражданската
отговорност на виновния водач.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Основният
спорен въпрос по делото касае механизма на процесния инцидент. Настоящият
състав приема, че от събраните доказателства се установява, че на 4.11.2015 г. ищецът
П.П. е пострадал при произшествие с л.а. „Фиат Пунто“ рег. № *******,
управляван от Т.Т.. Съдът намира, че в случая не се касае до директно преминаване на дясната гума на
автомобила през ходилото на
пострадалия, а до преминаване на автомобила в непосредствена и изключителна
близост до крака пешеходеца, което е предизвикало притискане на ходилото и рязко
движение на ищеца с извиване на
стъпалото и стъпване на ръба му. Именно това притискане и осъщественото в
същото време внезапно движение е провокирало т.нар. стъпване на криво и е довело
до счупване на кост в стъпалото. За да възприеме този механизъм съдът съобрази
изнесените и от двете СМЕ данни, като кредитира от една страна извода на
втората експертиза, изготвена от в.л. М. (и обясненията му в о.з.), както и
заключението на в.л. Б. (в частта в която е посочено, че внезапно е било
притиснато лявото ходило от гумата на предното ляво колело на лекия автомобил).
При съвкупна преценка на данните и на двете заключения следва да се приеме, че
гумата не е преминала през стъпалото
на ищеца, а само е притиснала същото, по начин, че то е било извито при рязкото
движение на пострадалия. За горния извод съдът отчита, че при евентуално преминаване
на автомобилната гума през стъпалото на пешеходец следва да има оставени следи
от размачкване на меките тъкани, охлузвания, други наранявания по крака,
оставени от калника на автомобила и пр. В медицинската документация няма данни
за такива мекотъканни увреди, като аргумента на в.л. Б., че пропуск в
документацията в тази насока е обичайна практика, не може да послужи за извод,
че в разглеждания казус действително се касае до некоректно попълнени
медицински книжа, а не до реална липса на посочените травми. Отделно от това
съдът отчита, че според мнението на в.л. М., при преминаване на гумата през
стъпалото следва да има фрактура и на други кости, но подобно увреждане не е
диагностицирано при ищеца.
Съдът
изключва възможността травмата на ищеца да е получена по друг механизъм, изцяло
различен и изключващ участието на автомобила, управляван от Т.Т.. Липсват
данни, които да сочат, че фрактурата е получена при друга фактическа
обстановка. Обратното – виновният водач Т. е признал участието си в инцидента и
неговата отговорност е санкционирана по административен ред.
Съдът
не намира основание да кредитира възражението на ответника, че в случая се
касае до съпричиняване на вредните последици от пострадалия. В тази връзка няма
събрани никакви доказателства, които да обосноват извод, че пешеходецът се е
движил в нарушение на чл. 113 ЗДвП. Установява се само (с оглед посоченото
по-горе), че водачът Т. е обективирал деликтно поведение, тъй като не е спазил
правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1, и ал. 2 т. 1, и чл. 116 ЗДвП, които вменяват на водачите
задължение да не поставят в опасност живота и здравето на хората, да бъдат
внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.
Следва
да се изтъкне, че в случая на горните аргументи не може да повлияе факта, че
акта за установяване на административно нарушение е съставен по-късно. От
значение за доказване на механизма са събраните в настоящото производство
доказателства. Без правно значение се оказва и факта, че гипсовата имобилизация
на пострадалия е поставена не непосредствено след инцидента, а на следващия
ден, след допълнителна консултация. Както е посочено в СМЕ на в.л. М. това
обстоятелство не е рефлектирало върху лечебния и възстановителен период.
С
оглед всички изложени аргументи съдът приема, че процесното ПТП е причинено
изцяло и само от противоправното поведение на водача, което поради необорване
на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД следва да се приеме за виновно. Относно
отговорността на водача е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на произшествието. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищецът, в качеството му
на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от
него щети пряко от ответника – застраховател.
За
да определи конкретния размер на дължимото обезщетение съдът съобрази
установеното и цитирано по-горе телесно увреждане, което е засегнало само една
област от тялото, тежестта и характера на травмата, сравнително краткия
възстановителен период – общо 30 дни, временните трудности при придвижване и обслужване,
затрудненията и промяна на ежедневния ритъм на живот на ищеца. От друга страна
съдът отчита, че ищецът е продължил да изпълнява всеки ден своите трудови
функции, макар и да е имал ограничения на движенията на левия крак, факта, че
не е била извършвана оперативна интервенция, липсата на данни за влошаване на
състоянието на лицето, липсата на неблагоприятна прогноза за в бъдеще или
трайна увреда на крайника, данните за функционалното възстановяване. С оглед
казаното, съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени с обща сума от 10 000 лева, като за горницата до 28 000 лв.
искът следва да се отхвърли. Соченият размер е формиран въз основа на принципа
за справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика, застрахователните лимити,
момента на настъпване на събитията през 2015 г., възрастта и личността на
ищеца.
Върху
определената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране
на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищецът и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП - 4.11.2015
г.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на 89,29 лв. за вещо лице и 400 лв. за държавна такса. Разноски за
адвокат следва да се присъдят в размер на 830 лв. на основание чл. 38 ЗА.
Разноски на ответника следва да се присъдят в размер на 636,43 лв., както и 450
лв. за юрисконсултска защита.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК - З.”
АД, ЕИК *******, да заплати на П.К.П., ЕГН **********, на
основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 10 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 4.11.2015 г., ведно със законната
лихва от тази дата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 28 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК - З.”
АД да заплати на П.К.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 489, 29 лв. като
разноски.
ОСЪЖДА
П.К.П.
да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1086,43 лв. като
разноски.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК - З.”
АД да заплати на адв. Н. Н. Д. възнаграждение в размер на 830
лв. на основание чл. 38 ЗА.
Решението
е постановено при участие в производството на Т.К.Т., като трето лице помагач
на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: