Р Е
Ш Е Н И E
№
град
София, 11.05.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14
състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова
гр. дело № 7471 по описа за 2015год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл.
от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Р.Я.
срещу М.А.Я. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 39013,88лв., представляваща ½
част от общо задължение в размер на 78027,76лв.,
дължимо по договор за банков кредит № ЛИ-56-Д/03,06,2004год. с „О.Б.” АД, погасено
от ищцата в периода от месец февруари, 2010год. до месец юли, 2014год., както и
за сума в размер на 8418,61лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 01,07,2012год. до 01,07,2015год.
Релевират се доводи, че към
датата на сключване на договора за банков кредит - 03,06,2004год, ищцата е била
в брачни отношения с ответника, а заетата сума е била предназначена за
задоволяване на семейни нужди – обзавеждане на вила в гр. Б.И.и закупуване на
имот – терен в с. Б.И.. С оглед изложеното се поддържа съпрузите да са
солидарно отговорни за задълженията по договора за кредит. С решение на СРС от
11,09,2008год., по гр.д.№4228/2006год., влязло в сила на 14,10,2008год., бракът
между страните е прекратен. За релевирания период задължението е погасявано
единствено от ищцата, поради което на осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД ответникът е
отговорен за дължимата от него ½ част. Налице е влязло в сила съдебно
решение за осъждане на Я. за платени от ищцата задължения по процесния договор
за кредит в периода от месец април, 2006год. до месец януари, 2010год.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски по делото.
От ответникът-М.А.Я., в указания
законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен
отговор на искова молба.
С молба от 20,06,2016год. ответникът
заявява становище за неоснователност и недопустимост на исковата претенция. Не
оспорва сключването на процесния договор за кредит. Релевира възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност. Поддържа правото иск на ищцата за суми
по договора за кредит да е погасено с оглед влязлото в сила решение, с което е
осъден да й заплати ¼ от платените суми по кредита за периода до месец
януари, 2010год. Релевира възражение за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗД, тъй
като не е бил уведомен като съдлъжник за предприетите плащания и за предсрочното
погасяване на кредита. Поддържа от получените заемни средства в общ размер на
70000лв. за семейни нужди /1/2 от имота, придобит в режим на СИО/ да са вложени
само 10000лв., съгласно удостовереното в НА. Твърди се с останалите 60000лв.
ищцата да се е разпоредила самоволно в своя полза или за облагодетелстване на
трети лица. Оспорва кредита да е бил предназначен за обзавеждане на жилище на
страните. Оспорва доказателствената сила на разписката за платена цена за имота
в размер на 70000лв. При условията на евентуалност релевира доводи, че не дължи
повече от ¼ от платената сума по кредита, тъй като е собственик на
¼ от придобития с него недвижим имот.
Съобразно изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата
и доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно между
страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието на сключен
договор за банков кредит № ЛИ-56-Д/03,06,2004год., по силата на който „О.Б."
АД, в качеството на кредитор, предоставя на М.Я., в качеството на
кредитополучател, кредит в размер на 70000лв.
Съгласно
чл. 1 от договора, кредитът е предназначен за закупуване на недвижим имот –
земеделска земя – имот 6138, в землището на с. Б.И., местност Б., общ.С., обл.
Софийска.
Срокът
за издължаване на кредита е 03,06,2019год. Уговорено е задължението да бъде
погасено на 180 равни месечни погасителни /анюитетни/ вноски по 795,62лв. всяка-
чл. 4, ал. 2. В чл. 4, ал. 2, т. 3 е предвидена възможност за кредитополучателя
да погаси предсрочно изцяло или частично дълга по кредита, като в случай на
еднократно погасяване в размер на не по-малко от 10% от разрешения размер на
кредита, след писмено искане, Банката може да преизчисли размера на месечния
анюитет.
В
чл. 5, ал. 1 е постигнато съглашение вземанията по кредита да бъдат обезпечени
с учредяване на ипотека върху недвижим имот, собственост на трети лица.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56,
том ІІА, рег.
№
2127, дело № 240/04,06,2004год. на нотариус Б.М.– с район на действие района на РС-Самоков,
видно от който на 04,06,2004год. Р.Й.Р., С.Й.Р., Р.Й.М., В.Й.Д., Е.С.В., А.С.Ц.,
З.А.Ц., С.А.Т., Е.А.В., Г.А.Л.и И.А.Ц., качеството на продавачи, са прехвърлили
на ищцата и на Ф.Д.Л., в качеството на купувачи, собствеността върху имота, за
придобиване, на който е отпуснат процесния договор за кредит – ливада с площ
12149кв.м., представляваща имот № 006138, находяща се в местностт „Б.“, в
землището на с. Б.И., общ.С., обл. Софийска. В чл. 1 от нотариалния акт, е обективирано
изявление на продавачите, че са получили уговорената продажна цена в размер на
10000лв. преди подписване на договора.
Представена
е разписка, издадена на 04,06,2004год., в която е обективирано изявление на
продавачите по посочения нотариален акт № 56,
том ІІ А, рег.
№
2127, дело № 240/2004год., съгласно което действителната продажна
цена за описания в него недвижим имот е в размер на 70000лв. и е платена изцяло
от ищцата в деня на издаване на разписката.
Видно от Удостоверение от „О.Б.” АД с изх. №
Р-11-51/06,02,2017год. през 2004год. от банкова сметка ***, открита във ФЦ
Денкоглу не е превеждана по банков път сума в размер на 70000лв. по сметка на
някой от продавачите по процесния нотариален акт.
Не е спорно и от приложените доказателства се
установява обстоятелството, че към датата на сключване на договора за банков
кредит – 03,06,2004год. и към датата на сключване на договора за продажба,
обективиран в горепосочения НА – 04,06,2004год., страните са били в граждански
брак.
С влязло в сила на 14,10,2008год.
решение № III-22-33/11,09,2008год.,
постановено по гр.д. № 4228/2006год. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав, бракът между
страните e прекратен.
Представено е решение от 25,06,2013год. по в.гр.д. №
14350 по описа на СГС за за 2011год., от което се установява, че ответникът е
осъден да заплати на ищцата ¼ от изплатените от нея вноски по процесния
договор за кредит в периода от месец март, 2006год. до месец, януари, 2010год.
Между страните не е спорно, че решението е влязло в сила. При служебна проверка
на делото съдът констатира, че същото е влязло в сила на 24,07,2014год.
Представено е Удостоверение от „О.Б.” АД с изх. № ПО-04-503/01,06,2015год.,
от което се установява, че задължението по процесния договор за кредит е изцяло
предсрочно погасено на 01,07,2014год. Посочено е, че кредитът е издължаван със
средства от сметка с IBAN ***, с титуляр М.Р.Я..
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт, се установява, че общият размер на платените
суми по договора за банков кредит за периода от 08,02,2010год. до окончателното
издължаване- 01,07,2014год. е 77 713,93лв.
Една втора от общия размер на
платените суми в посочения период възлиза на 38 856,97лв. Погасените суми по кредита са отразени по пера в
разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева, с титуляр М.Я..
Размерът на обезщетението за
забава, за периода от 01,07,2012год. до
01,07,2015год. е 7283,08лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св.Х.Д. О. - ценени по реда на чл. 172 от ГПК, от
които се установява, че страните са изтеглили ипотечен кредит от „О.Б.” АД,
който бил използван за плащане на земя в с. Б.И.. Земята била купена във връзка
с проект Супер Боровец, като инвестиция. Сочи, че заемът е бил лична, а не „фирмена
работа“ на страните.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.
чл. 127, ал. 2 от ЗЗД:
Релевантните факти,
предмет на установяване в производството по разглеждане на иска, са валидно
възникнало договорно правоотношение по сключен договор за банков кредит по
време на действие на брака между страните, размер на задължението, поето за
задоволяване на нужди на семейството и удовлетворяване на кредитора по заема в
процесния размер в рамките на релевирания период.
Доказателствената тежест на осн. чл. 154 от ГПК е за ищеца.
В тежест на
ответника е да докаже, че твърдените разходи не са извършени, че
удволетворената нужда не е семейна, респективно отговорността за задължението е
по-малък размер.
По заявеното възражение
за недопустимост на иска:
Релевираното от
ответника възражение за недопустимост на исковата претенция за присъждане на ½
от платените от ищцата в процесния период суми съдът намира за неоснователно.
Същото касае въпрос по същество на спора, а основателността на иска не е
процесуална предпоставка за неговото съществуване и надлежно упражняване, в
който смисъл е и задължителната съдебна практика. Приложеното решение
постановено по гр.д.№659/2010год. по описа на СРС касае друг период, а именно
до м.01,2010год., поради което претенцията за процесния период от м.02,2010год.
до м.07,2014год. е процесуално допустима.
По
основателността на иска:
Не е спорно
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по сключен договор за банков
кредит по време на брака между страните- 03,06,2004год., с посочен кредитополучател- ищцата
по делото.
Бракът
между страните е прекратен с развод, с влязло в сила на 14,10,2008год. съдебно
решение на СРС, като последното обстоятелство обуславя при уреждане на
имуществените им отношения приложимостта на СК от 1985год. /отм./.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК /отм./, действащ към датата на сключване
на договора - за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за
задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Когато едно
парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия
възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва
за задоволяване нужди на семейството. В
конкретния случай извод в тази насока се обосновава и от целевото
предназначение на кредита – придобиване на недвижим имот, както и от
установеното от свидетелските показания обстоятелство, че при сключването на
договора ответникът е присъствал.
Релевантен по делото с оглед възраженията на ответника е въпросът вложена ли
е изцяло или от части заемната сума за задоволяване на семейни нужди.
На първо място, следва да бъде изяснено каква е цената на придобития с приложения
нотариален акт за продажба недвижим имот. Съгласно задължителната практика на
ВКС по реда на чл. 290 ГПК, нотариалният акт за покупка на недвижим имот
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на
страните по договора, като съставлява официален свидетелстващ документ в
частта, в която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените
лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. В частта, в която
купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът- че я е получил, нотариалният
акт не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, както твърди
ответника /решение № 169/31,01,2013год. по т.д. № 664/2011г., II ТО, ВКС/. С оглед
изложеното и предвид удостовереното в разписката от купувачите от 04,06,2004год./обратно
писмо/, за установено по делото съдът намира обстоятелството, че продажната
цена за имота е в размер на 70000лв., като същата е платена изцяло от ищцата с
получената от нея заемна сума.
На следващо място релевантно за спора е обстоятелството дали получаната
като заем сума за придобиване на недвижим имот удволетворява семейна нужда по
смисъла на чл. 25, ал. 2 СК /отм./.
След съвкупна оценка на събраните доказателства съдът приема за установено,
че от заемната сума в размер на общо 70000лв. за задоволяване на семейни нужди
е разходвана ½ от същата. Извод в тази насока се обосновава от
приложения нотариален акт, от който се установява, че недвижимият имот, в който
е вложена изцяло заемната сума и за купуване на който е изтеглен кредита, е
придобит в режим на съсобственост между ищцата и трето лице. Ето защо, на осн.
чл. 30, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 19 от СК /отм./, в режим на СИО между съпрузите е
придобита само ½ от имота, т.е. установява се част от кредита да е
разходван от ищцата в полза на трето лице. Различна би била хипотезата на
придобит недвижим имот използван за задоволяване на жилищни нужди на
семейството, каквато не е настоящата хипотеза.
С оглед изложеното, доколкото съгласно чл. 25, ал. 1 СК /отм./ съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на семейни нужди,
настоящият съдебен състав приема, че в процесната хипотеза законова солидарна
отговорност между съпрузите е възникнала по отношение на ½ от заемната
сума, тъй като останалата ½ се установи да не е вложена за удволетворяване
на потребности на семейството.
Ето защо за посочената част от задълженията по сключения договор за кредит
настоящият състав приема да е възникнала пасивна солидарност между страните /в този смисъл постановено по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 342 от 4.01.13
г. по гр. д. № 1358/11 г. на ІV г.о.на ВКС/. Когато един от солидарните
длъжници /бивш съпруг/, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той
придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови платените в
повече от полагащия му се дял суми. По делото не е спорно, че от ищцата с лични
средства е погасено предсрочно изцяло задължението по отпуснатия кредит в периода
от месец февруари,
2010год. до месец юли, 2014год. /съгласно заключението на ССчЕ погасената сума в
процесния период е в общ размер на 77 713,93лв./.
С оглед нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, солидарният съдлъжник дължи
припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на
възникването му, а припадащата се част
от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента
на погасяването /решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на ІV
г.о.на ВКС/. Доколкото не се опроверга по делото презумпцията на чл. 127, ал. 1
от ЗЗД относно това, че солидарните длъжници отговарят по равно по отношение
разходваната за семейни нужди сума, то ответникът следва да заплати на ищеца
половината от задължението, поето за задоволяване на семейна нужда, или сума в
размер на 19 428,48лв. /1/4 от 77
713,93лв./.
Ето защо, исковата претенция е основателна в посочения размер и следва да
бъде отхвърлена за разликата до предявения от 39013,88лв., като неоснователна.
По заявеното възражение за изтекла
погасителна давност:
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В процесната хипотеза ответникът е релевирал възражение за давност след изтичане на указания законоустановен срок за отговор по чл. 131 ГПК на 20,09,2015год., а именно на 20,06,2016год., поради което същото не следва да бъде разглеждано като заявено извън преклузивния срок.
По исковата претенция с пр. кв. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
По
заявената претенция за плащане на сума в размер на 8418,61лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01,07,2012год. до 01,07,2015год., в тежест на ищеца е да установи наличие на
парично задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение
на същото.
В конкретния случай за неустановена по делото съдът намира втората
предпоставка за основателност на иска- поставяне на длъжника в забава. Долкото исковата претенция касае задължения с неопределен
срок за изпълнение, изпадането в забава настъпва след покана от ищеца по арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Това е
така, тъй като всяко
безсрочно задължение е изискуемо веднага- чл.
69, ал. 1 ЗЗД,
но не всяко изискуемо задължение е със забавено изпълнение. Безсрочните
задължения, каквото е процесното, са забавени едва от момента на поканата,
отправена от кредитора и достигнала до знанието на длъжника, каквато не се
установява да е изпратена до ответника. / в този смисъл Определение № 784 от
24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2013 г. досежно предпоставките на чл.86 ЗЗД по регресната претенция на платилия солидарен длъжник срещу съдлъжник/.
Ето защо исковата претенция за обезщетение за забава в размер на 8418,61лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна за периода до датата на ИМ предвид
липсата на данни ответникът да е поставен в забава по отношение на главницата с
покана, предхождаща датата на депозиране на исковата молба. Поставянето в
забава с депозиране на ИМ и връчване на
препис от нея е считано от 20,08,2015год. или след процесния период.
Същевременно не е заявено становище за присъждане на законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането като последица от уважаване
на иска, поради което не се присъжда.Заявеното с писмени бележки по делото
/уважаване на исковата претенция със законни последици не сезира надлежно настоящия състав като
заявено извън съдебно заседание/.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1018,91лв.,
от общо 2547,29лв., от които 1897,29лв.-д.т., 250,00лв.-в.л. и 400лв.-адвокатски
хонорар. /Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК – претендираният АХ е в размер под минималния по НМРАВ-1952,97лв.
Неоснователна е и претенцията на ищеца за присъждане на АХ в размер на 600лв. –
по делото са представени доказателства за платено възнаграждение в размер на
400лв. съгласно ДПЗС № 0389623- л.6/.
С оглед изхода от спора, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлена част от
исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на 1152,25лв., от
общо 1952,97лв.– адвокатски хонорар. /Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира за основателно,
поради което договореният и изплатен хонорар в размер на 3509лв. следва да бъде
намален на 1952,97лв., при съобразяване на размера по чл.
7, ал. 2 от НМРАВ,
фактическа и правна сложност на делото, извършени процесуални действия и брой
проведени съдебни заседания./
Мотивиран от горното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.А.Я., с ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.Я., с
ЕГН **********,***, на осн. чл. 127, ал.
2 от ЗЗД сума в размер на 19 428,48лв.
/деветнадесет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и 48ст./,
представляваща ¼ от изплатени от ищцата в периода от месец февруари,
2010год. до 01,07,2014год. вноски по договор за банков кредит № ЛИ-56-Д/03,06,2004год.,
сключен с „О.Б.“ АД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 19 428,48лв. до предявения размер от 39013,88лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Р.Я., с ЕГН **********,***, срещу М.А.Я., с
ЕГН **********,*** от ЗЗД за осъждане на ответника за сума
в размер на 8418,61лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 01,07,2012год. до 01,07,2015год. като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.Я., с ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.Я., с
ЕГН **********,***, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 1018,91лв. -разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Р.Я., с ЕГН **********,***, да заплати на М.А.Я., с
ЕГН **********,***, на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 1152,25лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: