№ 2340
гр. София, 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен М.
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604251 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба на С.П. М.а, в качеството й на защитник
на подсъдимия П. М. срещу протоколно определение от 04.10.2022 г.,
постановено по нохд № 11610/2021 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с което
е оставена без уважение молба на подсъдимия, с правно основание чл. 81, ал.
3, във вр. с чл. 80, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НК, за прекратяване на наказателното
производство по делото, поради изтичане на абсолютната давност.
С депозираната частна жалба се излагат подробни съображения на
несъгласие с постановеното на 04.10.2022 г. протоколно определение от
първия съд. Жалбоподателят твърди, че с оглед предвиденото наказание за
престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия и предвид обстоятелството, че към датата на инкриминираното
деяние е бил непълнолетен, то са налице основания за прекратяване на
наказателното производство, поради изтекла абсолютна погасителна давност
за неговото наказателно преследване. Намира също така, че след редукцията
по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на наказанието, което е предвидено за престъплението
по чл. 354а, ал. 3 НК, то следва подсъдимия да бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а
НК. Според жалбоподателят е постановен незаконосъобразен съдебен акт от
първия съд, защото този съд не се е произнесъл по конкретно заявено от
подсъдимия искане за приложение на конкретна правна норма. На последно
място жалбоподателят твърди, че първият съд, в протоколното си
определение от 04.10.2022 г., не се е произнесъл по всички направени от
подсъдимия искания, с което го е лишил от възможността да упражни
ефективно дадените му от закона процесуални права на защита в качеството
на подсъдим. Твърди се, че обжалваното определение е нищожно, защото са
налице основанията на чл. 29, ал. 2 НПК. Моли се за отмяна на обжалваното
1
протоколно определение като незаконосъобразно и неправилно и връщане на
делото на първия съд за произнасяне по всички отправени към него искания.
Моли въззивният съд да се произнесе по същество и да уважи направеното
искане за прекратяване на делото на основание чл. 80, ал. 1, т. 5, във вр. с чл.
78а, ал. 6, вр. с ал. 1 НК, чл. 6 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба,
атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от
фактическа страна, следното:
В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия
П. М. М. с твърдения, че като непълнолетен на 25.12.2017 г. е осъществил
състав на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 НК.
С разпореждане от 13.08.2021 г., първият съд е насрочил делото за
разглеждане в открито разпоредително съдебно заседание, като се е
разпоредил да бъдат призовани подсъдимия М., неговият процесуален
представител и СРП.
На 20.01.2022 г. е проведено разпоредително заседание, в което първият
съд след като се е произнесъл по въпросите посочени в разпоредбата на чл.
248, ал. 1 НПК, е заключил с постановено нарочно определение, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними процесуални
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия.
Срещу определението от 20.01.2022 г. е депозирана частна жалба от
процесуален представител на подсъдимия М., с твърдения, че в хода на
досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, които са от
категорията на отстранимите и които налагат връщане на делото на органа на
досъдебно производство, с цел тяхното отстраняване.
С определение от 29.04.2022 г., постановено по внчд № 1569/2022 г. по
описа на СГС, НО, IX въззивен състав, е потвърдено определението на първия
съд от 20.01.2022 г., като правилно и законосъобразно.
На 12.09.2022 г. е депозирана по делото от подсъдимия П. М. молба, с
която моли същото да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна
погасителна давност за неговото наказателно преследване.
На 26.09.2022 г. е депозирана по делото молба от подсъдимия П. М.,
към която е приложено пълномощно, с което същия упълномощава С.П. М.а,
негова майка, да го защитава и представлява в хода на съдебното
производство пред първия съд.
Със заявление от 26.09.2022 г., подсъдимият П. М. е оттеглил дадените
от него на адвокат С.Г. пълномощия, като е заявил, че договорните им
отношения са приключили.
С молба от 29.09.2022 г., подсъдимият М. е представил по делото
Удостоверение за раждане, издадено на 29.06.2006 г. от район Триадица,
2
София-град, от което е видно, че лицето С.П. М.а е негова майка.
С молба от 04.10.2022 г., подсъдимият М. е представил по делото
Декларация за идентичност на лице с различни имена, с която се установява,
че лицето С.П. М.а и С.П. Е. са едно и също лице.
В молба, депозирана по делото от подсъдимия М., която е докладвана
от първия съд в съдебно заседание на 04.10.2022 г., се твърди, че на
упълномощения му защитник - С.П. М.а не е предоставена възможност да се
запознае с материалите по делото и по този начин да организира неговата
защита, за което моли делото да не бъде разглеждано на определената за това
дата 04.10.2022 г., а отложено за друга дата. Подсъдимият моли да му бъде
назначен служебен защитник, в случай, че съда не уважи молбата му за
назначаване на неговата майка - С.П. М.а, като защитник по делото. Моли
съда да постанови присъда, с която да приложи разпоредбата на чл. 78а НК и
му наложи административно наказание, а с оглед на изтичане на
погасителната давност да прекрати делото и да го оправдае.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2022 г., първият съд е
докладвал молбите на подсъдимия М. и след като е предоставил възможност
на страните в наказателния процес да вземат становище по тях, е постановил
обжалваното пред въззивния съд протоколно определение, с което е оставил
всички искания – за отвод на председателя на съдебния състав и съдебните
заседатели и за прекратяване на наказателното производство, без уважение,
посочвайки, че не са налице основанията и предпоставките на чл. 81, ал. 3
НК, защото не е изтекъл срок в размер от 7 /седм/ години и ½ /половина/ от
извършване на престъплението, за което на подсъдимия М. е повдигнато
обвинение. Първият съд е посочил, че не е налице пречка за явяване на
подсъдимия с упълномощения му при условията на чл. 91, ал. 2 НПК
защитник – неговата майка С.П. М.а. Първият съд е счел, че не са налице
основания за назначаване на служебен защитник, доколкото е наличен
упълномощен такъв по реда на чл. 91, ал. 2 НПК. Първият съд е дал
възможност на упълномощения от подсъдимия защитник - С.П. М.а, да се
запознае с материалите по делото до определената за неговото разглеждане
резервна дата.
Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от
правна страна следното:
Частната жалба, макар и депозирана от активно легитимирана за това
страна – С. П. М.а, редовно упълномощен процесуален представител на
подсъдимия М. и в срока посочен от първия съд при постановяване на
обжалваното протоколно определение, се явява процесуално недопустима и
като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Това е така, защото законодателя в разпоредбата на чл. 341 НПК, на
глава 22 е разделил съдебните актове - определения и разпореждания, които
могат да бъдат атакувани пред по-горната съдебна инстанция, в три отделни
групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и
разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на
3
глава двадесет и първа; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени
определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната
проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и
в третата група /ал. 3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали
определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от
въззивната инстанция отделно от присъдата.
В настоящия случай, пред въззивния съд се обжалва протоколно
определение, с което първия съд е оставил без уважение искането на
подсъдимия М. за прекратяване на наказателното производство по делото на
основание чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 4 НК, поради
изтичане на абсолютната давност.
Въззивният съд при осъществяване на своите правомощия в
съответствие с установеното от законодателя в процесуалната разпоредба на
чл. 341 НПК констатира, че така обжалваното протоколно определение от
04.10.2022 г. не попада в кръга съдебни актове подлежащи на самостоятелно
обжалване пред по-горната съдебна инстанция. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК не е предвидена изрична възможност да
бъде обжалвано процесното определение пред въззивния съд, както и не е
визирана такава възможност, според която същото да подлежи и на въззивен
контрол с оглед разпоредбата на чл. 341, ал. 1 НПК. Ето защо и доколкото
обжалваното определение не подлежи на самостоятелно обжалване отделно
от присъдата съгласно чл. 341, ал. 3 НПК, то и подадената частна жалба се
явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че за решаващия
съд е налице задължение да се произнесе по въпросите свързани с наличие на
предпоставките за прекратяване на наказателното производство, в своето
разпоредително заседание на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК. В случай, че
не се констатират предпоставки за прекратяване на наказателното
производство в хода на разпоредителното заседание по делото, то за
решаващия съд е налице задължение да прецени този юридически факт при
постановяване на своя краен съдебен акт, или с нарочен съдебен акт, в случай,
че констатира служебно изтекла абсолютна погасителна давност за
наказателно преследване на дееца при наличие на основанията и
предпоставките за това, визирани в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80,
ал. 1 НК. Тук е мястото да се посочи, че за престъплението по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 НК, законодателят е предвидил в санкционната част на диспозицията
наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до шест години, при което
и съобразно правилата установени в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80,
ал. 1 НК, абсолютната давност за изключване на наказателното преследване
на дееца ще изтече след срок от седем години и половина, считано от датата
на деянието – 25.12.2017 г., какъвто срок в случая не изтекъл. Действително
разпоредбата на чл. 80, ал. 2 НК указва, че давностните срокове за
наказателно преследване за престъпления, извършени от непълнолетни, се
определят с оглед на заменените по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК наказания.
Но, както разпоредбата на чл. 80, ал. 2 НК, така и тази на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК,
4
следва да бъдат съобразени от решаващия съд едва при постановяване на
крайния от него съдебен акт по делото, а не в хода на висящия съдебен
процес, каквото е искането на жалбоподателя.
По същия начин стои въпроса и с приложение на института на
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба“ по реда на чл. 78а НК. Преценка в тази насока, решаващият
съд следва да извърши при постановяване на своя краен съдебен акт, а не в
хода на развило се по същество съдебно производство.
В заключение на казаното е необходимо да се посочи, че в случая
правилно е съобразен от първия съд, както характера на настоящото
наказателно производство, така и етапа на който то се намира, а именно в
съдебната фаза на наказателния процес, поради което и законосъобразно този
съд е оставил без уважение искането на подсъдимия за прекратяване на
наказателното производство в съдебно заседание, т.к. в случая не са налице
основанията и предпоставките за това. В конкретния случай до обжалване на
постановеното протоколно определение се е стигнало, поради неправилното в
случая посочване от страна на първоинстанционния съд, че същото подлежи
на обжалване. Въпреки констатирания процесуален недостатък в
произнасянето на първия съд, то така обжалваното пред въззивния съд
протоколно определение по своето същество е правилно и законосъобразно.
На последно място, въззивният съд намира, че в конкретния случай
процесуалната дейност на първия съд не търпи някакви съществени упреци,
т.к. е видно, че на процесуалния представител на подсъдимия М. -
упълномощеният при условията на чл. 91, ал. 2 НПК защитник - С.П. М.а, е
предоставена възможност да се запознае с материалите по делото и да
организира неговата защита, за което от друга страна, съдът е определил две
дати за разглеждане на делото.
Ето защо с оглед на горното се налага извода, че определението на
първия съд, като непопадащо в някоя от хипотезите на чл. 341 НПК, не
подлежи на самостоятелно обжалване пред въззивния съд, поради което
частната жалба срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Предвид горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. с чл. 341 НПК,
въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на С.П. М.а, в
качеството й на защитник на подсъдимия П. М. срещу протоколно
определение от 04.10.2022 г., постановено по нохд № 11610/2021 г. по описа
на СРС, НО, 19 състав, с което е оставена без уважение молба на подсъдимия,
с правно основание чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НК, за
прекратяване на наказателното производство по делото, поради изтичане на
абсолютната давност.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6