Определение по дело №9242/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13337
Дата: 9 април 2023 г. (в сила от 9 април 2023 г.)
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20221110109242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13337
гр. София, 09.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110109242 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Предявена е искова молба от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК
*********, срещу „Тандем 93“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в общ размер от 13 317.48
лв., представляваща сбор от дължимата наемна цена по договор за наем № 80-15-
57/14.08.2019 г. за периода от 14.08.2019 г. до 30.05.2021 г., както и сумата в общ размер от
704.52 лв., представляваща неустойка за месец февруари, месец април и месец май 2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 43655/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
В исковата молба се твърди, че след проведен търг с тайно наддаване на основание
чл. 19, ал. 1 ЗДС и чл. 13, ал. 4 ППЗДС ищецът, в качеството си на наемодател, сключил с
ответника, в качеството му на наемател, договор за наем № 80-15-57/14.08.2019 г. за
отдаване под наем на част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Коста Лулчев“
№ 27 – Департамент за езиково обучение към СУ „Св. Климент Охридски“, целият с площ
от 117.60 кв. м, състоящ се от помещение с търговска площ от 98.80 кв. м и склад с площ от
18.80 кв. м, заедно с прилежащ терен от 48.00 кв. м за сезонно ползване за периода от първи
май до първи октомври всяка година от срока на договора, а именно пет години от датата на
влизане в сила на същия. Посочва, че била уговорена наемна цена от 882 лв. на месец с вкл.
ДДС, за периода от първи октомври до първи май на всяка календарна година и наемна цена
в размер на 1122 лв. на месец с вкл. ДДС за периода от първи май до първи октомври на
календарната година. Сочи, че имотът е предаден на наемателя с подписване на приемо-
предавателен протокол от 14.08.2019 г. Твърди, че ответникът не е изпълнявал поетите с
договора задължения за заплащане на наемната цена, поради което счита, че същият е
неизправна страна по договора. С оглед изложеното, предявява претенция за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер от 651.48 лв. –
дължима наемна цена за м.08.2019 г., сумата в размер от 882 лв. – дължима наемна цена за
м.03.2020 г., сумата в общ размер от 4488 лв. – дължима наемна цена за периода от
01.06.2020 г. до 30.09.2020 г., за четири месеца по 1122 лв. на месец, сумата в общ размер от
6174 лв. – дължима наемна цена за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., за седем месеца
по 882 лв. на месец и сумата в размер от 1122 лв. – дължима наемна цена за м.05.2021 г.,
както и сумата в общ размер от 704.52 лв., представляваща дължима неустойка съгласно чл.
14 от договора, от които за м.02.2021 г. – сума в размер от 430.92 лв., за м.04.2021 г. – сума в
1
размер от 233.20 лв. и за м.05.2021 г. – сума в размер от 40.40 лв. /съгласно уточнителна
молба с вх. № от 26.04.2022 г./. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди, че процесният имот е предаден на наемателя в лошо състояние, което не е
позволявало същият да бъде използван по предназначение според уговореното в договора.
Посочва, че във връзка с това и при спазване на постигнатите между страните уговорки,
многократно е отправял искания до ищеца за получаване на разрешение за извършване на
СМР в обекта, но наемодателят не предприел действия за привеждане на отдадения под
наем имот в състояние, годно за експлоатация. Сочи, че в продължителен период от време е
плащал наем за имота, без да разполага с възможност реално да го използва. Излага
твърдения, че на 29.05.2021 г. процесният договор е развален с обратна сила доколкото
ответникът е изпратил покана за доброволно изпълнение до ищеца, получена на 25.05.2021
г., в която е определил тридневен срок за изпълнение на задълженията по договора, но
такова не последвало. Допълва, че с посочената покана е отправил и изявление за
извършване на извънсъдебно прихващане. Сочи, че на 31.05.2021 г. е предал на ищеца
владението върху процесния имот, който според подписания от страните на същата дата
приемо-предавателен протокол бил неизползваем.
Правна квалификация на предявените искове – чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл.
228 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД;
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: ищецът, в качеството
на наемодател, е сключил с ответника, имащ качеството наемател, договор за наем № 80-15-
57/14.08.2019 г. на част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Коста Лулчев“ №
27 – Департамент за езиково обучение към СУ „Св. Климент Охридски“, като владението на
същия е било предадено на ответника с приемо-предавателен протокол от 14.08.2019 г.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които
не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 232, ал.
2, вр. чл. 228 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване
на валидно наемно правоотношение в рамките на процесния период, по което е предал на
ответника за ползване процесния недвижим имот срещу поето от ответника задължение за
заплащане на наемна цена в претендирания размер.
Ответникът следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му, а
именно – че договорът за наем е бил развален с обратна сила.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи наличие на предпоставките за възникване в негова
полза на вземане за неустойка като докаже съществуването на уговорена валидна клауза за
неустойка в конкретен размер и настъпване на наведеното основание за нейната дължимост
– неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на ответника.
Ответникът следва да докаже възражението си, че е изпълнявал надлежно
задълженията по договора до момента на неговото разваляне.
По доказателствените искания:
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими. Искането на
ответника за задължаване на ищеца да представи цялата си кореспонденция с ответника не е
конкретизирано и следва да се отхвърли.
Ще се приложи ч. гр. д. № 43655/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
2
По искането на страните за назначаване на ССчЕ и допускане до разпит на свидетели
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба с препис за ответника да конкретизира с оглед формулирания петитум на исковата
молба, дали единствено претендира законна лихва върху сумите в размер на 13 317.48 лв. и
704.52 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същите
или предявява отделна осъдителна претенция по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава, в който
случай следва да посочи размера на претенцията, начален и краен период, за който същата
се претендира, както и да представи доказателства за внесена ДТ по сметка на СРС в размер
на 4% върху претендираната сума.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 43655/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за допускане на ССчЕ и разпит на
свидетели за първото по делото открито съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника с правно основание чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.05.2023 г. от 13:20 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение чрез процесуалните им
представители, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба, ведно с
3
приложенията към него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4