ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 10.11.2021г.
Варненският
административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 2126 по описа
за 2021 год. за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба с
вх.№ 14003 от 2021г. на Н.А.Н. ЕГН ********** с която сочи че обжалва Решение №
03-РД06-0-153/14.09.2021 година на Директора на дирекция „Социално
подпомагане" - град Варна с което прекратява Образуваното в Регионална
дирекция за социално подпомагане - Варна административно производство по
жалбата на Н.А.Н. срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/4924/ФП от 28.06.2021 г., издадена
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна.
С приложени
към жалбата молби жалбоподателят Н. прави искане за освобождаване по реда на
чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на такси и разноски по делото, както и такова по
чл. 95, ал. 1 ГПК за предоставяне на правна помощ по делото.
Към молбите си за
предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавна такса
жалбоподателят Н. прилага декларации за имуществено състояние в които заявява, че
не е семеен, не работи и няма доходи.
С молба вх. № 14547
от 5.10.2021г. прави искане за отвод на съдията докладчик.
По искането за отвод:
Съдът намира същото
за неоснователно. Не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 6 ГПК, а
твърденията за предубеденост са необосновани, изложението за наличието им е
логически несвързано и противоречащо на обективната действителност.
По искането с право основание чл. 83, ал. 2 ГПК:
Съгласно разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, такси и разноски не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. Като, при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема
предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост.
Анализът на
гореизложената правна регламентация обуславя извод, че към искането си
жалбоподателят следва да представи и доказателства за наличието на
обстоятелствата, които са от значение
за пораждане на правото за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно: доходите на лицето или неговото семейство, имущественото
състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст и др.
В конкретния случай, от
съдържащите се в служебно изисканата и приложена по делото административна
преписка е видно, че Н. е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК №
874/01.03.2021 г. с диагноза „***************************“ при противопоказни
условия на труд: „работа с хора“. Следователно същият е възпрепятстван да
полага труд и да реализира доходи от трудово правоотношение. Няма данни, че Н.
реализира доходи по друг начин.
Понеже липсата на
средства не следва да отнема на страната достъпа до правосъдие, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 83,
ал.2 ГПК за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса по жалбата
за всички съдебни инстанции.
Съгласно разпоредбата
на чл. 5 ЗПП правна помощ се предоставя на физически лица на основанията,
посочени в този и в други закони. Основанията за предоставяне на правна помощ
са регламентирани в ал. 1-3 на чл. 23 ЗПП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 23, ал. З ЗПП, по административни дела правна помощ се предоставя в
случаите, когато въз основа на представени доказателства, от съответните
компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно
председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното му положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други обстоятелства.
Анализът на
цитираните текстове водят до извода, че такава се предоставя в случаите, когато
законът задължително предвижда такава и при тези когато страната не разполага
със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това, като е уточнено, че по граждански и административни
дела тази преценка съдът формира като вземе предвид неизчерпателно посочени в
закона обстоятелства – доходи, семейно положение, имуществено състояние,
трудова заетост, здравословно състояние и др.
В случая безспорно не
сме в хипотеза на задължително назначаване на правна помощ, тъй като интересите
на правосъдието не изискват правна помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП, а именно -
процесуално представителство. Настоящото производство е по оспорване на акт за
прекратяване на производство по обжалване пред административния орган (чл. 88,
ал. 3 АПК), разглежда се в закрито съдебно заседание и в хода на същото се
допуска събирането евентуално на писмени доказателства и то само във връзка с
вече установени в хода на административното производство факти, и по повод
наведени възражения във връзка с тях. Целта на правната помощ обаче, е не да
осигури на жалбоподателите възможност за изпълнение на формалните изисквания на
закона, а да се обезпечи правото на защита на лица, които имат нужда да бъдат
подпомогнати с необходимите юридически познания, с които те не разполагат. В
тази връзка прави впечатление, че жалбата, по която е образувано настоящото
производство е подробно мотивирана, а наведените в нея възражения са правно
обосновани. Допълнително следва да се подчертае и това, че настоящата инстанция
следи служебно за законосъобразността на обжалвания административен акт.
Поради изложеното, по
делото не са налице данни, които обуславят наличието на фактическия състав по
чл. 95 ГПК, вр. чл. 21, т. З и чл. 23 ЗПрП, за пораждането на правото на правна
помощ и искането за предоставянето й следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
При анализ на
представената от административния орган преписка по издаване на оспореното от Н. Решение № 03-РД06-0-153/14.09.2021 година на Директора
на РДСП Варна се установява, че към същата не е приложена жалба с вх. №
03-94Н-00-1714 от 31.08.2021 г. на Н.А.Н. до Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане - Варна срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/4924/ФП от
28.06.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане" –
Варна.
По изложените
съображения , съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.А.Н. ЕГН ********** за отвод на
съдия Стоян Колев от разглеждането на адм.д. № 2126 по описа на Административен
съд Варна за 2021 г.
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя Н.А.Н. ЕГН ********** от
задължението за заплащане на държавни такси и разноски в производството по
оспорване на Решение № 03-РД06-0-153/14.09.2021 година на Директора на РДСП
Варна.
ОТХВЪРЛЯ искането формулирано в молба, приложена към
жалба с вх.№ 14003 от 2021г. на Н.А.Н. ЕГН ********** за предоставяне на правна
помощ.
ЗАДЪЛЖАВА Директора на РДСП Варна, в тридневен срок от
съобщението да представи заверен препис от жалба с вх. № 03-94Н-00-1714 от
31.08.2021 г. на Н.А.Н. срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/4924/ФП от 28.06.2021 г.,
издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане" – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта с която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ подлежи
на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен административен съд в
седемдневен срок от връчване на съобщението.
Делото да се докладва
след влизане в сила на това определение или след извършена проверка на
законосъобразността му от касационната инстанция, за произнасяне по движението
на жалбата, по която е образувано.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: