№ 326
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200868 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИВ. СТ. ТР. против електронен фиш серия „К“ №
3954034/10.09.2020 г., издаден от ОД на МВР-Русе.
Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 10.09.2020 г. в 08,49 ч. по бул.“България“ в гр.Русе, в района на бензиностанция
„Шел“, се движел лек автомобил „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с ДК№ Р 25 52 РН.
Този автомобил бил заснет от мобилно автоматизирано техническо средство,
измерващо скоростта, със скорост от 79 км/ч, при максимално разрешени в този пътен
участък 50 км/ч., като такъв в населено място. Бил издаден електронен фиш серия „К“ №
1
3954034 от с.д. против ИВ. СТ. ТР., в качеството му на законен представител – синдик на
„Боник“ ЕООД. С този електронен фиш му било наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч.,
т.е. 76 км/ч. , доколкото скоростта е била под 100 км/ч. Жалбоподателят подал възражение
по реда на чл.189 ал.6 от ЗДвП против издадения му електронен фиш до Директора на ОД на
МВР – Русе, който отказал да анулира същия.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че неправилно е приложен
материалният закон. Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят е наказан за
нарушение, което не е извършил, вкл. и предвид обективната отговорност, въведена по
силата на чл.189 ал.5 вр. чл.188 ал.2 от ЗДвП.
Безспорно по делото се установява, че заснетото от мобилно автоматизирано
техническо средство превозно средство „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с ДК№ Р 25 52
РН е извършило нарушение по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Спорният по делото въпрос е чия
собственост е бил автомобилът към датата на извършване на нарушението – на „Боник“
ЕООД, чийто синдик е жалбоподателят, или на „Бумеранг 2009“ ЕООД. От представените
по делото писмени доказателства се установява, че „Боник“ ЕООД с предварителен договор
от 10.12.2010г., л.29 и л.30 от делото, прехвърля процесния автомобил на „Бумеранг 2009“
ЕООД. По силата на този договор купувачът се задължавал да заплати като остатък от
цената сумата от 47 900 лв. в срок до един месец от сключването му; в същия срок страните
се задължавали да се явят пред нотариус за сключването на окончателен. Също по силата на
договора страните се съгласили владението върху автомобила да бъде прехвърлено същия
ден, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от с.д., л.31 от делото. С Решение
на Арбитражен съд гр.Велико Търново от 06.02.2013 г., влязло в сила на 25.05.2013 г.
предварителният договор е обявен за окончателен при условие, че купувачът „Бумеранг
2009“ ЕООД заплати сумата от 47 900 лв. на „Боник“ ЕООД в срок от един месец от
получаване на съобщение, че това решение е изготвено. Доколкото по делото няма
доказателства за подобно извършено плащане, не само в едномесечен срок, а изобщо, съдът
2
намира, че това решение не е породило действие поради несбъдване на условието, посочено
в него и в този смисъл предварителният договор не следва да се счита за окончателен по
арг.чл.362 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс. От това следва, че формално към
настоящият момент собственик на автомобила е „Боник“ ЕООД със законен представител
жалбоподателя, в качеството му на синдик, чл.658 ал.1 т.1 от Търговския закон.
От събраните по делото доказателства и от служебна справка в Търговския регистър
се установява, че жалбоподателят е назначен за постоянен синдик на „Боник“ ЕООД с
определение на Софийския Градски съд от 20.12.2011 г., което означава, че това е станало
значително след датата на фактическото предаване на автомобила във владението на
„Бумеранг 2009“ ЕООД. В случая не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че във
възражението си до Директора на ОД на МВР против издадения електронен фиш, л.28 от
делото, жалбоподателят изрично е посочил че му е известно, че автомобила е в държане на
Р.Н.Я. с ЕГН ********** ,вкл. е посочен и адресът му. При това положение и предвид
очевидната невъзможност на жалбоподателя да представи копие от свидетелството за
управление на това лице за АНО не е отпаднало задължението по чл.52 ал.4 от ЗАНН да
извърши разследване на спорните обстоятелства по силата на чл.189 ал.14 от ЗДвП.
Действително разпоредбата на чл.188 ал.2 вр. ал.1 изр. 2 от ЗДвП въвежда обективна
отговорност за нарушения , извършени с МПС собственост на юридически лица , но тази
разпоредба не следва да се абсолютизира. Това е така, защото в случая е очевидно, че
жалбоподателят е направил всичко възможно да посочи лицето, което е управлявало
автомобила, особено предвид обстоятелството, че безспорно е доказано по делото, че той е
станал законен представител на дружеството след като автомобилът не е бил в негова
фактическа власт, но АНО не е предприел никакви действия с оглед проверка на тези негови
твърдения. При това положение съдът намира, че на практика жалбоподателят е оборил
презумпцията по чл.188 ал.2 вр.ал.1 изр.2 от ЗДвП и очевидно същият нито е управлявал
автомобила към датата на нарушението, нито е имал възможност да представи декларация,
ведно с копие от свидетелството за управление на МПС на водача му на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП.
При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 3954034/10.09.2020 г., издаден от ОД на
3
МВР-Русе, с който на ИВ. СТ. ТР. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4