Решение по дело №80/2018 на Окръжен съд - Добрич

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 97

 

гр. Добрич, 04.06.2018 г.

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                             ЧЛЕНОВЕ   ТЕМЕНУГА СТОЕВА       

                                                    ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ  разгледа   докладваното от  СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 80/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд. 

          Въззивно търговско дело № 80/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивни  жалби на „Е. П. М.“ АД гр. В. и на „***“  ООД  с. П., общ. Добричка, област Добрич против Решение № 1210/22.12.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 796/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил „Е. П. М.“ АД да заплати на „***“  ООД следните суми: 4 195.14 лв., представляваща недължимо платена цена за такса „пренос ниско напрежение“, ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2017 г. до окончателното погасяване на вземането; 964.98 лв., представляваща недължимо платена цена за такса „достъп ниско  напрежение“,  ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2017 г. до окончателното погасяване на вземането; отхвърлил е предявения от „***“  ООД против „Е. П. М.“ АД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата от 1 479.32 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на главните задължения, и присъдил в полза на страните сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, страните го обжалват с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендират отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.  

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява следната фактическа и правна обстановка:

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия през ЕРМ на „Е. П. М.“ АД. Измерването на консумираната от потребителя електрическа енергия се извършва посредством трифазен статичен електромер, монтиран в електромерно табло, разположено на южната стена на трафопоста в нарушение на с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, поради което измерването не може да послужи като основание за изчисляване на цената достъп и пренос на електрическа енергия. Определените по този начин процесни суми се явяват недължимо платени по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и следва да се върнат. В хипотезата на съставите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД  мораторната лихва се дължи от датата на поканата от солвенса към акципиенса за реституция на даденото без основание.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изхода от правния спор, разноски на страните не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                            Р       Е       Ш       И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1210/22.12.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 796/2017 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

        

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                   1.        

 

 2.