№ 154
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53 Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н., Ц.Я. и Я.Ч., чрез юрисконсулт И., срещу
разпореждане №28323 от 09.12.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №17188/2022г. по
описа на ПРС, 19-ти гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. П. К. с ЕГН ********** с
адрес гр. ......................................................, С. В. К. с ЕГН ********** с адрес гр.
...................................................... и П. В. А. с ЕГН ********** с адрес гр.
............................................, за сумата от 961,24 лева главница по договор за потребителски
кредит от 22.11.2013 г.; 811 лв. договорна лихва; 425,08 лв.- лихва за периода 15.04.2016-
24.11.2022 г. и 81,40 лв.-лихва за периода 03.08.2022 -29.09.2022 г., както и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,
като се иска отмяната му и връщане на делото н а PC-Пловдив с указания за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните
вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност договорите
1
да съдържат неравноправни и нищожни клаузи.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение,
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая съдът е сезиран с
искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит, то следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Правата на заявителя се претендират на основание Договор за потребителски
кредит №********** от 25.11.2013 г., сключен с длъжника В.р С.ов К., чиито наследници се
явяват лицата – И. П. К., С. В. К. и П. В. А.. С договора е предоставена сума в размер на
1000 лв., платими на 24 вноски; при фиксиран годишен лихвен процент 143,36 %; ГПР
287,36 %; и обща сума за плащане-3072 лв.
С оглед изложеното длъжниците в заповедното производство са потребители по
см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно да
извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на
искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в
договора, по смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния
съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия,
с оглед предмета на договора, ЗПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния
съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В
процесния договор ГПР е определен в размер на 287,69%, като не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Настоящият съдебен състав намира, че
ГПР не съответства на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това в разглеждания случай
липсва яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, като не са посочени
2
допусканията, използвани при изчислението му, което от своя страна препятства
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за
връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Това е самостоятелно основание
за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от
ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи по кредита.
След оставяне на заявлението без движение заявителят е посочил, че по договора
за кредит има погасени задължения в общ размер от 1596,72 лв. Според настоящия състав на
съда клаузите на процесния договор ГПР и годишен лихвен процент са неравноправни по
смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като същите са във вреда
на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Предвид горното и доколкото в случая длъжникът е извършвал плащания, които
кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията му, произтичащи от неравноправните
и нищожни клаузи от договора, то са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от посочения договор, тъй
като точният размер на дължимата от кредитополучателя главница, договорна и мораторна
лихва не би могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед за
изпълнение. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за
вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3
от ГПК, в производството по който след събиране на съответните доказателства съдът ще се
произнесе по размера на задълженията на кредитополучателя.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №28323 от 09.12.2022г. на Районен съд- Пловдив
по ч.гр.д. №17188/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3