Решение по дело №40/2014 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр.Враца,06.07.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 05.07.2016 год.       в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Л.Г.

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N40        по описа за 2014  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    1.С искова молба вх.№2312 от 31.03.2014 год. е предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.694 ал.1 изречение първо,предложение второ ТЗ от „ИЗПИТВАНЕ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ПРОДУКЦИЯ”АД със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Красно село,ул.”Коломан”№6 с ЕИК *********,представлявано от А.С.Г.-изпълнителен директор,чрез адв.В.Ч. *** срещу „ИНФРА ХОЛДИНГ”АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Оборище,ул.”Московска”№3,ЕИК ********* , представлявано от „Нове –АД-Холдинг”АД,в качеството на изпълнителен директор,чрез физическо лице представител на юридическото лице-М. С.Г. за признаване за установено в отношенията между страните , че вземането на „ИНФРА ХОЛДИНГ”АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Оборище,ул.”Московска”№3,с ЕИК ********* , представлявано от „Нове –АД-Холдинг”АД,в качеството на изпълнителен директор,чрез физическо лице представител на юридическото лице-М. С.Г. спрямо „Техноинвест”ООД,ЕИК ********* , гр.Враца , Хранително вкусова зона,завод „Мебел”-администрация за сумата от общо 2 283 565.50 лв.,произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2006 г. между”Ейч Ви Би Банк Биохим”АД и „Булмаркет ДМ”ООД,договор за прехвърляне на вземане между „Булмаркет ДМ”ООД и „Интеркаунт Инвестмънт Лимитид”-Британски Вирджински острови от  28.12.2006 год. и договор за прехвърляне на вземане между  „Интеркаунт Инвестмънт Лимитид”-Британски Вирджински острови и „Нове Индъстри”ЕООД/със сегашно наименование „Инфра Холдинг”АД/ без дата,с които е цедирано вземане на ”Ейч Ви Би Банк Биохим”АД от „Енергокабел”АД по договор за  банков кредит от 20.01.2003 год. и обективирано в изпълнителен лист от 03.12.2004 год.,издаден по гр.д.№1368/2004 год. на СРС НЕ СЪЩЕСТВУВА като погасено на основание чл.150,ал.1 ЗЗД,вр. с чл.739,ал.2 ТЗ и чл. 735,ал.1,т.2 ТЗ.Моли при уважаване на иска да му се присъдят разноските за първата съдебна инстанция,включително платено адвокатско възнаграждение.

    С Определение №159 от 30.04.2014 год. постановено по молба вх.№03.04.2014 год. на ищеца по делото е конституиран нов ответник наред с първоначалния ,а именно длъжникът "ТЕХНОИНВЕСТ"ООД/Н/.

    2.С искова молба вх.№2317 от 31.03.2014 год. е предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.694 ал.1 изречение първо,предложение второ ТЗ от „Техноинвест” ООД,ЕИК *********,гр.Враца , Хранително вкусова зона , завод „Мебел”-администрация,представлявано от управителя М.Д.Д. срещу „ИНФРА ХОЛДИНГ”АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Оборище,ул.”Московска”№3,с ЕИК ********* , представлявано от „Нове –АД-Холдинг”АД,в качеството на изпълнителен директор,чрез физическо лице представител на юридическото лице-М. С.Г. с искане съдът да признае за установено , че в полза на „ИНФРА ХОЛДИНГ”АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Оборище,ул.”Московска”№3,с ЕИК ********* , представлявано от „Нове –АД-Холдинг”АД,в качеството на изпълнителен директор,чрез физическо лице представител на юридическото лице-М. С.Г. НЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу „Техноинвест” ООД,ЕИК *********,гр.Враца , Хранително вкусова зона , завод „Мебел”-администрация,представлявано от управителя М.Д.Д. в общ размер възлизащ на 2 283 565 .50 лв.,включено в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на  „Техноинвест”ООД по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ въз основа на определение на ВрОС по т.д.№61/2013 год. и което ответникът твърди,че произтича от договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2006 г. между”Ейч Ви Би Банк Биохим”АД и „Булмаркет ДМ”ООД,договор за прехвърляне на вземане между „Булмаркет ДМ”ООД и „Интеркаунт Инвестмънт Лимитид”-Британски Вирджински острови от  28.12.2006 год. и договор за прехвърляне на вземане между  „Интеркаунт Инвестмънт Лимитид”-Британски Вирджински острови и „Нове Индъстри”ЕООД/със сегашно наименование „Инфра Холдинг”АД/ без дата,с които е цедирано вземане на ”Ейч Ви Би Банк Биохим”АД от „Енергокабел”АД по договор за  банков кредит от 20.01.2003 год. и обективирано в изпълнителен лист от 03.12.2004 год.,издаден по гр.д.№1368/2004 год. на СРС.

    По втората искова молба е образувано т.д.№41/2014 год.,което с определение №220 от 14.05.2014 год. е присъединено към т.д.№40/2014 год.и двете дела се движат под №40/2014 г.

    Ищецът ИЗПИТВАНЕ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ПРОДУКЦИЯ”АД твърди,че "Изпитване на електротехническа продукция" АД ("ИЕП" АД) е кредитор на несъстоятелност на "Техноинвест" ООД, ЕИК: *********, развиваща се по т. д. № 61 /201 Зг. по описа на ВрОС, с предявено и прието от синдика вземане в размер на 562 974.30 лв., включено под № 3 в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В това си качество, то е активно легитимирано съгласно чл. 694, ал. 3 ТЗ да оспори по исков ред съществуването на вземането на кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ.

    Качеството на кредитор на несъстоятелността на "Техноинвест" ООД с прието вземане е придобил и ответното дружеството, след като ВрОС с определение от 19.03.2014г. по

ч.  т. д. № 13/2014г., по възражение на същото дружество в производството по чл. 692 ТЗ е изключил вземането на този кредитор спрямо длъжника за сумата от 2 283 565.50 лв. от списъка на неприетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ и включил това вземане в одобрения със същото определение списък на приетите предявени вземания на кредиторите на "Техноинвест" ООД.

    Определението на ВрОС по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, от 21.03.2014г. по т. д. № 61/2013г., с което е одобрен списъка на приетите вземания е обявено в търговския регистър по партидата на "Техноинвест" ООД на 24.03.2014г. Тъй като ищецът счита, че приетото вземане на ответника не съществува, в срока по чл. 694, ал. 1 от ТЗ от негово име предявява отрицателен установителен иск за установяване несъществуваното на това вземане, основан на следните факти и обстоятелства.

    С молбата за предявяване на вземането си от "Техноинвест" ООД, ответникът е предявил вземане в общ размер на 2283565.50 лв., произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2006г. между "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД и "Булмаркет ДМ" ООД, договор за прехвърляне на вземане между "Булмаркет ДМ" ООД и "Интеркаунт Инвестмънт Лимитид" - Британски Вирджински острови от 28.12.2006г. и договор за прехвърляне на вземане между "Интеркаунт Инвестмънт Лимитид" и "Нове Индъстри" ЕООД (със сегашно наименование "Инфра Холдинг" АД) без дата, е които е цедирано вземане на "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД от "Енергокабел" АД по договор за банков кредит от 20.01.2003г. За обезпечаване изпълнението на цедираното вземане "Техноинвест" ООД е учредило в качеството на трето лице договорна ипотека в полза на кредитодателя върху свое недвижимо имущество, подробно описано в договора за ипотека, обективиран в нотариален акт № 28/23.01.2003г. на нотариус № 310 А.Ч..

    Като основание за неприемане на предявеното вземане на "Инфра Холдинг" АД, синдика на "Техноинвест" ООД е посочил в изготвения списък на неприетите вземания, че на основание чл.739, ал. 2 от ТЗ така предявеното вземане е било погасено в производството по несъстоятелност на "Енергокабел" АД, ЕИК: ********** (заличено), в което цедентът "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД е предявило вземаното си и същото е било включено в одобрения от съда списък на приетите вземания. В този смисъл е направеното от длъжника "Техноинвест" ООД възражение в производството по разглеждане на молбата на "Ифра Холднинг" АД за откриване на производството по несъстоятелност по т. д. № 61/2013г. на ВрОС, по което е представено становище от него, с подробно развити съображения в тази насока. В същия смисъл е и становището на синдика по направеното от "Инфра Холдинг" АД възражение срещу списъка на неприетите вземания и включването в същия на предявеното от тях вземане.

    Твърди,че в случая, не е спорно между в отношенията между длъжника и кредитора - ответник, че обезпеченото вземане по същество съставлява вземането на "Инфра Холдинг" АД (придобито по силата на договори за цесии от ТБ "Биохим" АД) спрямо длъжника - "Енергокабел" АД. Не е спорно, че е по отношение на последното дружеството е протекла и приключила процедура по несъстоятелност, в която приложение намира разпоредбата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ. Съгласно същата, неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ - при възобновяване на производство. Такова по отношение на несъстоятелността на "Енергокабел" АД не е имало в предвидения от ТЗ срок, поради което вземането на "Инфра Холдинг" АД, прието в производството по несъстоятелност преди цедирането му, но останало неудовлетворено, се е погасило на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ. Ответника, като цесионер е приел вземането от първоначалния цедент - ТБ "Биохим" АД в момент, когато спрямо главния длъжник "Енергокабел" АД вече е било инициирано производство по обявяването му в несъстоятелност. Приемайки същото, "Инфра Холдинг" АД е било наясно с евентуалните последици от обявяването в несъстоятелност на длъжника и правопогасяващото й действие спрямо неудовлетворените в производството вземания. С погасяване на обезпеченото задължение се погасяват и акцесорните обезпечителни права, т. е. ипотечното задължение на "Техноинвест" ООД е погасено на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Акцесорния характер на ипотечното задължение не допуска то да продължава да съществува и да обременява правната сфера на ипотекарния длъжник, след погасяване на главния дълг. В този смисъл се позовава и на практиката на ВКС, съдържащата се в определение № 84 от 12.02.20Юг. по т. д. № 809/2009г., ТК, I Т.О., определение № 101 от 10.02.2012г. по т. д. № 443/2011г., ТК, I Т.О., определение № 719 от 30.11.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 671/2009г., ТК, II Т.О. Производството по несъстоятелност на "Енергокабел" АД е прекратено с решение от 29.10.2008г., влязло в законна сила на 12.11.2008г., вписано по партидата на това дружество в търговския регистър към Агенция по вписванията.

    "Инфра Холдинг" АД не е кредитор на "Техноивнест" ООД, а разполага единствено с претенция за удовлетворяване на свое твърдяно вземане от "Енергокабел" АД (което е било погасено), обезпечено с конкретно имуществено право на "Техноинвест" ООД по учредената с нотариален акт № 28, том I, per. № 1630, дело № 29 от 2003г. на нотариус № 310 А.Ч. договорна ипотека. При обезпечаване на чуждо задължение със свое имущество ипотекарния длъжник не става страна по главното правоотношение, от което е възникнало обезпеченото задължение, а единствено отговаря за изпълнението на това задължение с дадения като обезпечение недвижим имот. Обезпечаването на чужди задължения, чрез предоставяне на реални обезпечения е класическа форма на отговорност без дълг, при която третото лице, не е задължено към обезпечения кредитор, а носи отговорност за чуждото задължение с конкретно свое имущество, върху което в хипотезата на учредена ипотека, кредиторът може да насочи принудителното изпълнение, независимо чие притежание е към момента и независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по предпочитание от цената. Доколкото ипотечното право няма вещен характер, не може да бъде споделено становището на ответника в направеното от него възражение по чл. 690 ТЗ, че това негово право е продължило да съществува и след прекратяване на производството по несъстоятелност на главния длъжник - "Енергокабел" АД, тъй като разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ не се прилагала за вещните и преобразуващите права, поради обстоятелството, че те не се предявяват в производството по несъстоятелност. Целта за която се учредява и съществува ипотеката е да обезпечава вземането, за което е учредена, независимо от промените с него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването (чл. 174 ЗЗД). Ако не съществува обезпеченото вземане, не може да има и ипотека, тъй като тя не би имала какво да обезпечава. Тоест, ипотеката представлява вещна тежест върху индивидуално определен недвижим имот и макар да включва в съдържанието си възможността за ипотекарния кредитор да иска от третите лица да се въздържат от от въздействие върху имота, тя се причислява към категорията на относителните субективни права.

    Излагат се съображения,че действително през 2004г. цедента - ТБ "Биохим" АД се е снабдил с изпълнителен лист срещу "Техноинвест" ООД и "ИД Капитал" АД, от съдържанието на който е видно, че е издаден по учредената в полза на банката договорна ипотека, както и че същия е издаден въз основа на договора за ипотека по реда на чл. 237 и чл. 242-248 от ТПК /отм./, използван като несъдебно изпълнително основание. Този факт обаче, по никакъв начин не се отразява на качеството на "Техноинвест" ООД като трето лице, обезпечило чужд дълг със свое имущество, както и не разкъсва връзка между задължението и обезпечението му. "Техноинвест" ООД не е солидарен длъжник на "Енергокабел" АД и неговата отговорност пред ипотекарния кредитор е само с имота, който е предоставил за обезпечаване на чуждото задължение, поради което не е и лично задължен да заплати обезпеченото парично вземане. Към онзи момент, титуляра на вземането не е могъл да упражни прекия си иск, поради обстоятелство, че длъжника е бил в открито производство по несъстоятелност.

    Ищецът твърди,че абсолютно ирелевантно към настоящия момент е обстоятелството, че "Техноинвест" ООД не е оспорило вземането по издадения от СРС изпълнителен лист в полза на ипотекарния кредитор. Към онзи момент обезпеченото вземане все още е съществувало. То е погасено в един по-късен момент - на 12.11.2008г., когато е влязло в сила решението за прекратяване на производството по несъстоятелност на "Енергокабел" АД и заличаването му от търговския регистър. Тоест, касае се за новонастъпили след съдебното установяване на вземането на ТБ "Биохим" АД правопогасяващи факти, на които длъжникът - "Техноинвест" ООД е основал предявения от него срещу "Инфра Холдинг" АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ТПК във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, предмет на разглеждане по гр. д. № 16183/2012г. по описа на СТС. По същото дело е налице произнасяне на съда с решение от 05.11.201 Зг., с което е признато за установено, че вземането на "Инфра Холдинг" АД към "Енергокабел" АД, обезпечено с договорната ипотека, от която ответника черпи правата си, не съществува, поради което не съществува и акцесорното ипотечно право на "Инфра Холдинг" АД към "Техноинвест" ООД като погасено на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 739, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ.

    Включването в списъка на приетите вземания на кредитор с несъществуващо вземане уврежда интересите на всички останали действителни кредитори на "Техноинвест" ООД, тъй като в масата на несъстоятелността няма достатъчно имущество за удовлетворяване на всички кредитори. Това обуславя правния интерес на "Изпитване на електротехническа продукция" АД като кредитор на несъстоятелността да предяви установителен иск по чл. 694 от ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ТПК за установяване на несъществуване на вземането "Инфра Холдинг" АД към "Техноинвест" ООД за сумата от 2 283 565.50 лв.

 Предвид гореизложеното, моли съдът след като се убедите в истинността на твърденията му и в основателността на искането му, да постанови решение, с което да признае  ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че вземането на "Инфра Холдинг" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Московска" № 3, представлявано от "Нове-АД-Холдинг" АД чрез М. А.И. спрямо "Техноинвест" ООД, ЕИК: *********, гр. Враца, Хранително- вкусова зона, завод "Мебел" - администрация за сумата от общо 2 283 565.50 лв., произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2006г. между "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД и "Булмаркет ДМ" ООД, договор за прехвърляне на вземане между "Булмаркет ДМ" ООД и "Интеркаунт Инвестмънт Лимитид" - Британски Вирджински острови от 28.12.2006г. и договор за прехвърляне на вземане между "Интеркаунт Инвестмънт Лимитид" и "Нове Индъстри" ЕООД (със сегашно наименование "Инфра Холдинг" АД) без дата, с които е цедирано вземане на "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД от "Енергокабел" АД по договор за банков кредит от 20.01.2003г. и обективирано в изпълнителен лист от 03.12.2004г., издаден по гр. д. № 1368/2004г. на СРС НЕ СЪЩЕСТВУВА като погасено на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 739, ал. 2 ТЗ и чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ.

    Ищецът „Техноинвест” ООД,ЕИК *********,гр.Враца , Хранително вкусова зона , завод „Мебел”-администрация,представлявано от управителя М.Д.Д. излага същите правни съображения и твърдения в исковата молба.

    Това обуславя правния интерес на ищеца,като длъжник в производството по несъстоятелност да предяви установителен иск по чл. 694 от ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ТПК за установяване на несъществуване на вземането "Инфра Холдинг" АД към "Техноинвест" ООД за сумата от 2 283 565.50 лв.

 Предвид гореизложеното, моли съдът след като се убедите в истинността на твърденията му и в основателността на искането му, да постанови решение, с което да признае  ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че вземането на "Инфра Холдинг" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Московска" № 3, представлявано от "Нове-АД-Холдинг" АД чрез М. А.И. спрямо "Техноинвест" ООД, ЕИК: *********, гр. Враца, Хранително- вкусова зона, завод "Мебел" - администрация за сумата от общо 2 283 565.50 лв., произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2006г. между "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД и "Булмаркет ДМ" ООД, договор за прехвърляне на вземане между "Булмаркет ДМ" ООД и "Интеркаунт Инвестмънт Лимитид" - Британски Вирджински острови от 28.12.2006г. и договор за прехвърляне на вземане между "Интеркаунт Инвестмънт Лимитид" и "Нове Индъстри" ЕООД (със сегашно наименование "Инфра Холдинг" АД) без дата, с които е цедирано вземане на "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД от "Енергокабел" АД по договор за банков кредит от 20.01.2003г. и обективирано в изпълнителен лист от 03.12.2004г., издаден по гр. д. № 1368/2004г. на СРС НЕ СЪЩЕСТВУВА като погасено на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 739, ал. 2 ТЗ и чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ.

    Моли при уважаване на искането му, да се присъдят в полза на ищеца направените от него разноски пред настоящата инстанция.

    Препис от исковата молба и доказателствата по нея е връчен на ответниците.

    В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът „ИНФРА ХОЛДИНГ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” №3, представлявано от М. А.И. в качеството на изпълнителен директор на представляващото дружество „НОВА - АД - ХОЛДИНГ” АД с ЕИК: ********* , чрез пълномощника си адвокат Г.П.П. ***, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Враца, ул. **** е подал писмен отговор.

    Заявил е становище,че предявеният от ищеца иск , макар и допустим е изцяло неоснователен по следните съображения:

    На първо място, срещу длъжника — „ТЕХНОИНВЕСТ” ООД (като ипотекарен длъжник) е налице изпълнително основание - изпълнителен лист от 03.12.2004 г., по гр.д.№ 04058/2004 г. на СРС, 78 състав, издаден по реда на чл. 237 от ГПК /отм/. Също при действието на отменения ГПК е било образувано и изпълнителното производство срещу длъжника.

    Предвид изложеното и доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ГПК /отм./ при получаване на призовка за доброволно изпълнение за длъжника е съществувала възможността за защита по реда на чл.250 -чл. 254 от ГПК /отм./.

    Съгласно чл. 250 ал. 1 от ГПК /отм./ за него е съществувала възможността в седмодневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение за подаде писмено възражение или да представи надлежно обезпечение на кредитора, в които случаи изпълнителното производство се спира. По делото нито се твърди, нито пък се съдържат данни длъжникът да е упражнил тази процесуална възможност. Ако длъжникът не е направил възражения в седмодневен срок по чл. 250 от ГПК или искането му за спиране не е било уважено, за него е съществувала възможност да предяви възраженията си по исков ред. Отрицателният установителен иск по чл. 254 от ГПК /отм./ има за предмет фактическата, материалната, действителната недължимост на сумата, за която е бил издаден изпълнителният лист въз основа на несъдебното изпълнително основание. Липсват данни да е предявен и такъв иск от длъжника, а за него при действието на ГПК /отм./ до 01.03.2008 г. е съществувала такава възможност при положение, че призовката за доброволно изпълнение е била получена на 14.12.2005 г. и на 15.12.2005 г. от юристите на ищцовото дружество. Макар длъжникът да е внесъл възражение по чл. 250 от ГПК /отм/, вх. № 10328/21.12.2005 г. пред ДСИ при СРС -отд.4, уч.2, тъй като не е внесъл необходимата държавна такса, не е упражнил правата си за защита чрез способите предвидени по ГПК /отм./. Предвид това предявеният иск по чл. 124 от ГПК е недопустим, доколкото изпълнителният лист бил издаден по реда на ГПК /отм./, а изпълнителното производство образувано още през 2005 г. Длъжникът е проявил процесуално бездействие като не е упражнил надлежно правото си на защита по реда на ГПК / отм./.

    На второ място, макар длъжникът „Енергокабел" АД да е преминал през производство по несъстоятелност, което е прекратено на основание чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ - поради изчерпване масата на несъстоятелността, и същия да е заличен от ТР, от значение е това, че ипотечното право е с вещно правен характер, който се обосновава, както с абсолютния характер на възможността да се иска от третите лица да се въздържат от въздействие върху имота, така и с абсолютния характер на привилегията на предпочитателно удовлетворение. Освен това ипотечното право е и потестативно, което се обосновава с новото правно положение, което настъпва след реализирана публична продан.

    Поддържа че, не може да се приеме, че с прекратяване на производството по несъстоятелност на дружеството - основен длъжник, всички неудовлетворени в производството по несъстоятелност права се прекратяват, тъй като разпоредбата на чл. 739 ал.2 от ТЗ не се прилага за вещните и преобразуващите права, защото те не се предявяват в производството по несъстоятелност /арг. Решение от 23.03.2007 г. на ВКС по т.д. № 1017/2006 г., ТК, II ТО, докладчик съдия Р.К. и Определение № 521 от 13.12.2007 г. на ВКС по т.д. № 437/2017г. ТК, докладчик председателя М.Б./.

    Поради изложените съображения, моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения от „ИЗПИТВАНЕ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ПРОДУКЦИЯ” АД срещу „ИНФРА ХОЛДИНГ” АД на основание чл. 694, от ТЗ вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан.

    Ответникът "ТЕХНОИНВЕСТ"ООД/Н/ не е упражнил правото си да подаде писмен отговор.

    Препис от постъпилия отговор е връчен на ищеца,който в срока по чл.372 ГПК е подал допълнителна искова молба.В нея ищецът още веднъж се позовава на твърдението си,че  "Инфра Холдинг" АД не е кредитор на "Техноивнест" ООД, а разполага единствено с претенция за удовлетворяване на свое твърдяно вземане от "Енергокабел" АД (което е било погасено), обезпечено с конкретно имуществено право на "Техноинвест" ООД по учредената с нотариален акт № 28, том I, per. № 1630, дело № 29 от 2003г. на нотариус № 310 А.Ч. договорна ипотека.В този смисъл, "Техноивнест" ООД, няма качество на страна по главното правоотношение,а единствено отговаря за изпълнението на това задължение с дадения като обезпечение имот.Излага съображения,че не може да се обезпечава с ипотека едно вземане,което е недействително и несъществуващо,тъй като не може да се иска изпълнението на същото.

    Признава,че срещу длъжника — „ТЕХНОИНВЕСТ” ООД (като ипотекарен длъжник) е налице изпълнително основание - изпълнителен лист от 03.12.2004 г., по гр.д.№ 04058/2004 г. на СРС, 78 състав, издаден по реда на чл. 237 от ГПК /отм/. Също при действието на отменения ГПК е било образувано и изпълнителното производство срещу длъжника.

    Твърди,че е ирелевантно за спора,обстоятелството,че "Техноивнест" ООД,не е оспорило вземането по издадения изпълнителен лист,тъй като към онзи момент вземането още е съществувало.То е погасено към един по-късен момент 12.11.2008 год.,когато е влязло в сила решението за прекратяване на производството по несъстоятелност за "Енергокабел" АД и заличаването му от ТР.Посочва,че след съдебното установяване на вземането на ТБ"Биохим",са настъпили нови правопогасяващи факти,на които именно ищецът е основал  предявения от него иск.

    В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът „ИНФРА ХОЛДИНГ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” №3, представлявано от М. А.И. в качеството на изпълнителен директор на представляващото дружество „НОВА - АД - ХОЛДИНГ” АД с ЕИК: ********* , чрез пълномощника си адвокат Г.П.П. ***, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Враца, ул. ****, е подал писмен отговор по т.д.№41/2014 год.,който е идентичен с подадения по т.д.№40/2014 год.,поради което съдът приема,че не следва отново да повтаря изложеното в него.

    Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника,който не е упражнил правото си да подаде допълнителен писмен отговор.

    При така изложеното по-горе съдът приема правна квалификация на исковете,с които е сезиран чл.694 ал.1,изречение първо,предложение  второ от ТЗ-отрицателен установителен иск.

    По допустимостта на иска по  т.д.№40/2014 год. съдът се е произнесъл с определение №159 от 03.04.2014 год. и по същите съображения ,приема че е допустим и иска по т.д.№41/2014 год.,по което обстоятелство страните не спорят.

    По доказателствената тежест

  Предявени са отрицателни установителни искове за несъществуване  на приети в производството по несъстоятелност вземания. Доказателствената тежест пада върху ответника по него,доколкото с исковата молба се твърдят отрицателни факти.С оглед основните доводи в нея ,ответникът носи тежестта да установи ,че  има вземания в посочения размер,като докаже фактите,от които вземането произтича.

    С Определение №296 от 02.07.2014 год.съдът спря производството по т.д.№40/2014 год. по описа на ВрОС до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт производството по гр.д.№16183/2012 год. по описа на СГС,І отделение,1 състав,решението по което е предмет на въззивно обжалване-т.д.№738/2014 г.по описа на САС,9-състав.

    Съдът беше сезиран с молба вх.№4145 от 13.05.2016 год. подадена от адв.В.Ч. ***-процесуален представител на „ИЗПИТВАНЕ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ПРОДУКЦИЯ”АД със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Красно село,ул.”Коломан”№6 с ЕИК *********,представлявано от А.С.Г.-изпълнителен директор,с която се иска възобновяване на спряното производство,тъй като основанието за спиране е отпаднало.

    Представи препис от Решение №2154 от 24.11.2014 год. на Апелативен съд-гр.София,постановено по т.д.№738/2014 год.и препис от Определение №292 от 12.04.2016 год. по т.д.№1543/2015 год. на ВКС,ТК,2-ро ТО.С тези съдебни актове,  влезли в законна сила в производство по чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.179,ал.1 ГПК е признато за установено по иска на „Техноинвест” ООД,ЕИК *********,гр.Враца , Хранително вкусова зона , завод „Мебел”-администрация,представлявано от управителя М.Д.Д. против „ИНФРА ХОЛДИНГ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” №3, представлявано от М. А.И. в качеството на изпълнителен директор,че вземането на „ИНФРА ХОЛДИНГ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” №3, представлявано от М. А.И. в качеството на изпълнителен директор,обезпечено с договорна ипотека,оформена с нотариален акт №**,том1-ви,дело №**/2003 год.по описа на Нотариус А.Ч. не съществува,поради което не съществува и акцесорното ипотечно право на „ИНФРА ХОЛДИНГ” АД, с ЕИК: *********, към „Техноинвест” ООД,ЕИК *********, гр.Враца,като погасено на основание чл.150,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.739 ал.2 ТЗ,вр. с чл.735,ал.1,т.2 ТЗ.

    По делото е постъпила молба вх.№ 5014/13.06.2016г., подадена от "ИНФРА ХОЛДИНГ" АД с ЕИК ********* чрез пълномощник адв.Г.П. от ВрАК с изрично пълномощно, приложено към молбата. В нея е направено признание на исковете, предмет на ТД № 40/2014г., предявени от "Изпитване на електротехническа продукция" АД и "ТЕХНОИНВЕСТ" ООД против "ИНФРА ХОЛДИНГ" АД.

    Основание за признанието на исковете е приключване на производството пред АС-София с влязъл в сила съдебен акт и влизане в законна сила на решението, постановено по ГД № 16183/2012г. по описа на СГС.

    С оглед направеното признание на иска и поради факта, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, моли на основание чл.78 ал.2 ГПК разноските да бъдат възложени върху ищците.

    По делото е постъпила молба-становище вх.№ 5596/05.07.2016г. от "ТЕХНОИНВЕСТ"ООД, представлявано от управителя М.Д.Д.. Заявява, че  поддържа предявения иск, изразява становище, че разноските следва да бъдат възложени върху ответника, тъй като делото е образувано след уважено от съда по несъстоятелността възражение на ответника по чл.692 ТЗ и включване на спорното вземане в списъка на предявените и приети вземания. Застъпва становище, че нито една от предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК не е налице.

    С Определение №212 от 27.05.2016 год. производството по делото беше възобновено.

    В проведеното на 05.07.2016 год. съдебно заседание адв.Ч. застъпва становище,че че разноските следва да бъдат възложени върху ответника, тъй като делото е образувано след уважено от съда по несъстоятелността възражение на ответника по чл.692 ТЗ и включване на спорното вземане в списъка на предявените и приети вземания. Застъпва становище, че нито една от предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК не е налице.

    Моли за постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК.

    След преценка на изявленията на страните и материалите по делото,съдът взе предвид следното по съществото на спора:

    Съгласно чл.237 ГПК,когато ответникът признае иска и признатото право не противоречи на закона се постановява решение,което не се мотивира по същество,а се обосновава с валидно извършеното действие на разпореждане с предмета на делото.

    В процесния случай чрез упълномощен адвокат с правомощие по чл.34,ал.3 ГПК , ответникът изрично признава основателността на предявените отрицателни установителни искове  с правно основание чл.694 ТЗ.Спорното право от друга страна не противоречи на закона и на добрите нрави,а разпореждането с него е осъществено от страна с нормативно гарантирано правомощие за това.

    С оглед гореизложеното,съдът приема,че са налице предпоставките по чл.237 ГПК,поради което следва да бъде постановено решение при признание на исковете.

    По разноските:Съобразно чл.78,ал.1 ГПК при уважаване на иска на ищеца се следват сторените от него разноски в производството.В процесния случай по делото липсват доказателства ищецът да е направил разноски в производството и списък по чл.80 ГПК.

    Съгласно нормата на чл.694 ал.2 ТЗ,при предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса.Ищецът понася разноските ако искът бъде отхвърлен.С оглед направеното признание на иска,ответникът сезира съда с искане разноските да са за сметка на ищеца,тъй като ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото.За бъде освободен от задължението за разноски ответника,тези две предпоставки кумулативно следва да бъдат налице.

    В процесния случай е налице само една от двете предпоставки-признание на иска.

    До този правен извод съдът достигна поради следното:

    От приобщеното като доказателство по делото ч.т.д.№13 се установява,че  след като ВрОС с определение от 19.03.2014г. по ч.т. д. № 13/2014г., по възражение на ответното дружество в производството по чл. 692 ТЗ е изключил вземането на този кредитор спрямо длъжника за сумата от 2 283 565.50 лв. от списъка на неприетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ и включил това вземане в одобрения със същото определение списък на приетите предявени вземания на кредиторите на "Техноинвест" ООД,определението на ВрОС по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, от 21.03.2014г. по т. д. № 61/2013г., с което е одобрен списъка на приетите вземания е обявено в търговския регистър по партидата на "Техноинвест" ООД на 24.03.2014г. Тъй като ищецът счита, че приетото вземане на ответника не съществува, в срока по чл. 694, ал. 1 от ТЗ от негово име предявява отрицателен установителен иск за установяване несъществуваното на това вземане.

    С оглед така установеното,съдът приема,че ответникът с поведението си е дал повод за сезиране на съда с настоящия правен спор.

    Следва „ИНФРА ХОЛДИНГ”АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Оборище,ул.”Московска”№3,ЕИК ********* , представлявано от „Нове –АД-Холдинг”АД,в качеството на изпълнителен директор,чрез физическо лице представител на юридическото лице-М. С.Г.,на основание чл.694 ал.2 ТЗ да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на съда в размер на 91 342.62 лв.

    Така мотивиран и на основание чл.237 ГПК,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                   Р Е Ш И :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените  отрицателни установителни искове по реда на чл.694 ал.1 изречение първо,предложение второ ТЗ, от „ИЗПИТВАНЕ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ПРОДУКЦИЯ”АД със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Красно село,ул.”Коломан”№6 с ЕИК *********,представлявано от А.С.Г.-изпълнителен директор,чрез адв.В.Ч. *** и  „Техноинвест”ООД,ЕИК ********* , гр.Враца , Хранително вкусова зона,завод „Мебел”-администрация в отношенията между страните , че вземането на „ИНФРА ХОЛДИНГ”АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Оборище,ул.”Московска”№3,с ЕИК ********* , представлявано от „Нове –АД-Холдинг”АД,в качеството на изпълнителен директор,чрез физическо лице представител на юридическото лице-М. С.Г. спрямо „Техноинвест”ООД,ЕИК ********* , гр.Враца , Хранително вкусова зона,завод „Мебел”-администрация за сумата от общо 2 283 565.50 лв.,произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2006 г. между”Ейч Ви Би Банк Биохим”АД и „Булмаркет ДМ”ООД,договор за прехвърляне на вземане между „Булмаркет ДМ”ООД и „Интеркаунт Инвестмънт Лимитид”-Британски Вирджински острови от  28.12.2006 год. и договор за прехвърляне на вземане между  „Интеркаунт Инвестмънт Лимитид”-Британски Вирджински острови и „Нове Индъстри”ЕООД/със сегашно наименование „Инфра Холдинг”АД/ без дата,с които е цедирано вземане на ”Ейч Ви Би Банк Биохим”АД от „Енергокабел”АД по договор за  банков кредит от 20.01.2003 год. и обективирано в изпълнителен лист от 03.12.2004 год.,издаден по гр.д.№1368/2004 год. на СРС НЕ СЪЩЕСТВУВА като погасено на основание чл.150,ал.1 ЗЗД,вр. с чл.739,ал.2 ТЗ и чл. 735,ал.1,т.2 ТЗ.

    ОСЪЖДА „ИНФРА ХОЛДИНГ”АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Оборище,ул.”Московска”№3,с ЕИК ********* , представлявано от „Нове –АД-Холдинг”АД,в качеството на изпълнителен директор,чрез физическо лице представител на юридическото лице-М. С.Г. ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА ОКРЪЖЕН СЪД -гр.Враца държавна такса в размер на 91 342.62 лв./деветдесет и една хиляди триста четиридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/,на основание чл.694 ал.2 ТЗ.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: