№ 94
гр. Средец, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20242170100067 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове от "АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Винарско, п.к.8118, стопански двор, със законен
представител С.П.Д., чрез пълномощника адв. Г.Н.-БАК, против „АГРАНА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Малина, общ.Средец, п.к.8327, със законен
представител С.П.К..
Твърди се, че ищцовото дружество е закупило на 18.12.2023г. с договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от цедента „Д.С.П.“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул.Демокрация № 63, партер, вписано в ТРРЮЛНЦ към АВП с ЕИК *********
вземане от ответното дружество, произхождащо от неплатени задължения по фактура №
19725/28.06.2023г. на стойност 8 476, 45 лв., ведно с лихва за забава за периода от
08.07.2023г. до 20.12.2023г. в размер на 512,81 лв. Фактурата е издадена във връзка с
получено на 28.06.2023г. от ответника гориво за извънпътна техника и трактори с дата на
падеж за плащане на доставката- 07.07.2023г. Твърди се, че в случая няма допълнителна
уговорка поради което лихва се дължи съобразно нормата на чл.294 от ТЗ. За уведомяването
на длъжника за извършената цесия ищцовото дружество е изрично упълномощено от
цедента. Въз основа на същото е възложено на ЧСИ връчването на уведомлението по чл.99,
ал.4 от ЗЗД, но при направеното посещение на адреса не е открита такава фирма, не е
открито и лице, което да получи книжата. В тази връзка и независимо от разпоредбата на
чл.50, ал.2 от ГПК към исковата молба е приложено процесното уведомление. Тъй като
ответникът не е предприел погасяване на задължението нито към цедента, нито към
цесионера, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова
молба, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 8 476,45лева – представляваща стойността на незплатените доставени горива по
фактура № 19725/28.06.2023г., мораторна лихва върху главницата в размер на 1610,87лв. за
период от 08.07.2023г. до 14.02.2024г. , както и законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба на 14.02.2024г./п.кл./ до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
процесуалния му представител адв. М. К.. Счита се, че искът е допустим, но неоснователен
по следните съображения: няма договорена дата на плащане между страните, поради което
намират приложение общите правила по ЗЗД и вземането става изискуемо с получаване на
исковата молба; твърди се ,че веднага след това дългът е погасен по банков път в полза на
цесионера, но не се прилагат писмени доказателства; твърди се, че не се дължат лихви, тъй
като липсва покана до длъжника; твърди се, че длъжникът не е уведомен надлежно за
извършената цесия. Претендират се разноски, като се твърди, че ответникът не е станал
причина за завеждане на делото, поради упоменатите по –горе обстоятелства.
В съдебно заседание ищцовото дружество-чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. Ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба, заявява, че не
оспорва дължимостта на основното задължение, оспорва вземането за мораторна лихва за
периода 08.07.2023г. до 14.02.2024г.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото фактура № 19725/28.06.2023г., неоспорена от
страните, „Д.С.П“ ООД , ЕИК *********, е извършило доставка на 3950л. газьол за
извънпътна техника на обща стойност с ДДС 8 476,45лв., като е посочена дата на падеж
07.07.2023г. и плащането следва да се извърши по посочената във фактурата банкова сметка.
Ответникът не оспорва, че е получил процесното гориво, поради което и съдът приема, че
„Д.С.П“ ООД са изправна страна по договора. От този момент за ответника е възникнало
задължението да заплати дължимите по фактурата суми.
Видно от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза процесната
фактура е осчетоводена от счетоводствата на страните по делото. Фактурата е включена в
дневниците за покупки на ответника за съответния данъчен период, което означава, че
същият е упражнил правото си на данъчен кредит.И в двете счетоводства не са отразени
плащания по фактурата. Законната лихва за забава върху сумата от 8476,45 лева ,
представляваща неизплатената стойност по процесната фактура, изчислена за периода от
08.07.2023г. до 14.02.2024г. възлиза на 692,90лева.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 20.12.2023г.,
сключен между „Д.С.П“ ЕООД , ЕИК ********* и „Агроринг Инвест“ ООД, ЕИК
**********, процесното вземане с всичките му принадлежности е прехвърлено на ищеца
ведно със законната лихва от 08.07.2023г. до 20.12.2023г. в размер на 512,81 лева.
Видно от приложеното пълномощно, цедента е упълномощил цесионера и настоящ
ищец да уведоми длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. По делото са
приложения съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от цедента и цесионера към длъжника , но не
са представени доказателства същите да са връчени на длъжника. Видно от твърденията на
ищеца, въпреки положените усилия уведомлението не е било връчено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр.
чл.327 ТЗ.
По същността си договорът за търговска продажба е
двустранен,възмезден,консенсуален договор. За възникването му е
необходимо постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената, като
продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът да я
получи и заплати цената.
В случая на 28.06.2023г. „Д.С.П.“ ООД е издало фактура № 19725/28.06.2023г., с
която е фактурирало извършена в полза на ответника доставка на гориво на стойност 8
476,45 лв. като макар и едностранно съставена от ищеца и неподписана от ответника,
2
фактурата доказва извършената доставка и претендираната за нея цен, тъй като фактурата е
осчетоводена в счетоводствата на двете дружества и това обстоятелство не е спорно.
Съдържанието на фактурата не е оспорено от ответника по предвидения за това от закона
ред,нито е открито производство по оспорване истинността им по чл.193 от ГПК. При това
положение същата удостоверява, че продавачът е изпълнил задължението си да прехвърли
собствеността върху процесните стоки, така и че срещу изпълнението на това задължение
ответникът е поел задължението да заплати посочената във фактурата продажна цена на
стоката. Фактурата представлява доказателство за възникнало договорно правоотношение
по договор за продажба между страните, доколкото в нея фигурира описание на стоката по
вид, стойност, начин на плащане, наименование на страните,дата и място на издаване. При
търговската продажба законът не задължава страните да съставят отчетни документи, които
да удостоверяват получаването на стоките. Единственото задължение е това по чл.321 от
ТЗ,където е казано,че по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по
съгласие на страните - и други документи. Няма данни по делото,освен издаването на
фактура,страните да са постигнали съгласие за издаване на други документи,установяващи
предаването на стоките от продавача на купувача, поради което следва да се приеме, че
стоката е доставена и получена от купувача в описаното във фактурата количество. Според
текста на чл.327,ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В
случая, видно от посоченото във фактурата, купувачът се е задължил да заплати закупения
газьол на 07.07.2023г.
Ответното дружество не оспорва факта,че по издадената фактура плащане не е
извършено, а и това се установява от извършената СИЕ. Не е в тежест на ищеца да доказва
отрицателния факт,че ответникът е останал задължен за цената на продадените му стоки.
Ако твърди подобно плащане,в тежест на ответника е да го докаже. Ответникът нито
навежда,нито доказва подобно твърдение. Наведените от него в отговора на исковата молба
възражения, че не е уговорен падеж на плащане не отговаря на приложените по делото
писмени доказателства.
Не се спори, видно е и от представения договор за цесия от 20.12.2023 г., сключен
между Д.С.П." ООД и "Агроринг инвест“ ООД, че вземането по процесната фактура №
19725/28.06.2023г е прехвърлено на цесионера, както и обезщетението за забава , считано от
08.07.2023г. до 20.12.2023г. По делото не са представени доказателства ответникът да е
уведомен за сключения договор за цесия, но с оглед представените към исковата молба
писмени доказателства, вкл. пълномощно, по силата на което "Агроринг инвест“ ООД е
упълномощено от Д.С.П." ООД да уведоми от името на "Агроринг инвест“ ООД длъжникът
и ответник по настоящото дело, съдът намира, че уведомяването за прехвърляне на
вземанията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, е
надлежно, т. е. е налице връчване на уведомлението за цесията на ответника, поради което
цесията е произвела действие по отношение на ответника.
Гореизложеното обосновава извод, че като основателен и доказан в пълен размер
предявения главен иск,с правно основание чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.327 от ТЗ,следва
да бъде изцяло уважен.
Видно от разпоредбата на чл.294 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е
уговорено друго, като в случая няма представени доказателства от ответника във връзка с
възраженията му.
Ето защо, във връзка с изхода по делото относно главния иск следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 14.02.2024г.,до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за обезщетение за забава за периода от 08.07.2023г. до
14.02.2024г. за сумата от 1610,87лева съдът намира същия за частично основателен, а именно
за сумата от 692,90лева, както е посочило вещото лице. По отношение възражението на
ответника, че тази сума не се дължи, тъй като не е осчетоводена от счетоводството на
дружеството-ищец съдът намира същото за несъстоятелно, предвид обстоятелството , че
3
посоченото обезщетение се дължи по силата на закона.
За разноските:
Ищецът е предявил претенция за разноски и е представил доказателства за такива в
общ размер на 1837,60лв., но предвид отхвърлянето на част от исковете, претенцията се
явява основателна до размера от 1670,38лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства
за извършването на такива в размер на 600лева –платено адвокатско възнаграждение без
вкл.ДДС, поради което следва да му се присъдят такива в размер на 54,60лв.
От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
заплатен от ответника. Предвид обстоятелството, че се касае до изготвяне на отговор на
искова молба, явяване в открито съдебно заседание с изслушване на експертно заключение и
въпроси към вещото лице, както и със становище по същество на делото и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че направеното възражение за
прекомерност е неоснователно.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРАНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Малина, общ.Средец, п.к.8327, със законен представител С.П.К. ДА ЗАПЛАТИ НА
"АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Винарско, п.к.8118, стопански двор, със законен представител С.П.Д., сумата от 8476,45лв.
(осем хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и четиридесет и пет ст.), представляваща
стойността на неизплатените доставени горива по фактура № 19725/28.06.2023г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 692,90лв. за периода 08.07.2023г. до 14.02.2024г., както и
законната лихва за забава , считано от депозиране на исковата молба в съда на 14.02.2024г.
до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за
горницата над 692,90лв. до претендирания размер от 1610,87лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „АГРАНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Малина, общ.Средец, п.к.8327, със законен представител С.П.К. ДА ЗАПЛАТИ НА
"АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Винарско, п.к.8118, стопански двор, със законен представител С.П.Д. , сумата от 1670,38лв.
за направени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Винарско, п.к.8118, стопански двор, със законен представител С.П.Д. ДА
ЗАПЛАТИ НА „АГРАНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Малина, общ.Средец, п.к.8327, със законен представител С.П.К., сумата от 54,60лв. за
направени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
4
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5