№ 2709
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100506827 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20073870 от 10.01.2023 г. по гр.д. № 26840/2020 г.
Софийски районен съд, 26 състав осъдил Н. Д. И., ЕГН **********, Б. О. Л.,
ЕГН **********, и П. Й. М., ЕГН *******, да заплатят солидарно на М. Д. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства в ежедневието вследствие на извършен деликт на
13.07.2015 г. около 00.30 часа, в гр. София, ул. „*******, при който
ответниците Н. Д. И., Б. О. Л. и П. Й. М. нанесли на ищеца М. Д. Д. удари по
главата и тялото, при което му причинили травматични увреждания -
контузия на носа с кръвонасядане и на вътрешната част на клепачите на ляво
око; охлузване на челото вдясно; контузия с подкожен хематом в лява
задушна област и отчасти на външен ръб на лява ушна мида; охлузвания по
шията вдясно; контузия с травматичен оток и кръвонасядане на дясна
предраменница от лакътя до китката, с охлузване в областта на лакътя;
посттравматичен бурсит на десен лакът; рентгенови данни за абрис
(откършек) от лакътния израстък на дясна лакътна кост; навяхване на лява
1
китка; контузия с кръвонасядане на мъдната торбичка вдясно, ведно със
законната лихва върху главницата от 13.07.2015 г. до окончателното плащане,
като отхвърлил исковете до пълния предявен размер от 20 000 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски съразмерно с уважената част в размер на 525 лева; На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски
съразмерно с отхвърлената част в размер на 2 542.50 лева.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от всички страни.
Ищецът М. Д. Д. обжалва решението в отхвърлителната му част с
оплаквания за неправилност – съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, обусловило и материална
незаконосъобразност на решението. Първоинстанционният съд правилно
приел, че по делото са доказани елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, но при определяне размера на обезщетението не
взел предвид всички събрани по делото доказателства. В решението било
обсъдено само приетото съдебномедицинско удостоверение, но не и приетото
заключение на СМЕ, в което вещото лице подробно описало причинените
вреди, механизмът на тяхното причиняване и продължителния период,
необходим за отшумяването им. Съдът анализирал резултата от приложеното
нохд № 13183/2018 г. на СРС, НО, 111 състав, но оставил без внимание
приложената пр.пр. № 4166/2015 г., образувана именно във връзка с
процесния инцидент. От събраните доказателства безспорно се установило,
че ищецът е сериозен търговец на мебели, собственик на една от най-
големите вериги магазини в тази област. От една страна той трябвало да се
яви на среща с бизнес партньори във вид на много бит човек, което
неминуемо било довело до душевен и емоционален дискомфорт; Инцидентът
предизвикал продължителен във времето емоционален стрес, страх да остави
семейството си сами, след като съседите му са посегнали физически и са
отправили заплахи, че ще запалят дома му. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо това
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците Н. Д. И., Б. О. Л. и П. Й. М. обжалват решението в
2
осъдителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По делото не било доказано по никакъв начин
поотделно за всеки един от ответниците какви действия са извършили срещу
ищеца, кога и по какъв начин са го „наранили“ и какви увреждания е получил
от всеки един от тях. Решението на съда било основано изцяло и единствено
на показанията на двамата свидетели. Въпреки прилагането на НОХД №
13183/2018 г. на СРС, 111 състав, съдът не взел предвид факта, че показанията
на свидетелите съществено се разминават и реално представляват данни за
факти и обстоятелства, на които не са били очевидци; Не взел предвид и че
свидетелите едва в настоящото производство „си спомнят“, че имало заплахи
срещу ищеца лично и имуществото му - обстоятелство, което не се
споменавало от тях в нито един от разпитите им в две наказателни
производства (НОХД № 13183/2018 г. на СРС, 111 състав и НЧХД №
10362/2018 г. на СРС, 96 състав), съответно водени срещу ищеца и от него.
Показанията били дадени пред съда, следователно имали доказателствена
стойност, но това било напълно неглижирано от съда. От друга страна дори и
от свидетелските показания не се установило кой и как е причинил
твърдяното увреждане на ищеца. Освен че свидетелите не видели как е
протекъл спорът и какво са извършвали участниците в него, тъй като излезли
твърде късно от дома на ищеца, не могли да пояснят кой от ответниците и как
са причинили наранявания на ищеца, тъй като се намирали твърде далече от
мястото на действието; В процеса не били събрани никакви годни
доказателства и данни и относно това как „увреждането“ се е отразило на
ищеца и какви са причинените му неимуществени вреди. Съдът приел, че не
са ангажирани никакви доказателства от страна на ответниците в настоящото
производство, без да вземе предвид факта, че същото „удобно“ е заведено
срещу тримата единствени свидетели освен ищеца на случилото се, с което се
изключвала възможността им „да дадат каквито и да е гласни доказателства“.
Въпреки това, с присъединяването на наказателното производство съдът
разполагал с всички необходими гласни и писмени доказателства за
установяване на събитията от онази нощ, респективно действията на всички
участници в инцидента. По категоричен начин в наказателния процес се
установявало, че на същата дата ищецът всъщност е причинил увреждане на
П. М. в нейния дом, първоначално водено като престъпление от общ характер
3
(като средна телесна повреда), а впоследствие в съдебната фаза на процеса с
оглед приетите експертизи и промяната характера на увреждането - като дело
от частен характер. Експертизите на П. М. и М. Д. били извършвани с
участието на вещото лице, дало заключение по настоящето производство,
което предпоставяло обективност и безпристрастност. Освен това се
съдържали свидетелски показания на всички участници в инцидента, което
предпоставяло изграждането на пълна картина на случилото се, а не
еднозначното и превратно интерпретиране на обстоятелствата от свидетелите
на ищеца в настоящото производство. В този смисъл „съждението“ на съда за
съпричиняване било „несъстоятелни и неадекватни в гражданския процес и
напълно неприложими“ в настоящия случай. Поради това молят съда да
отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете. Не претендират
разноски.
Отговори на жалбите по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирани.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира следното:
Съдът е сезиран със субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба от 05.08.2020 г. ищецът твърди,
че
живее със семейството си в гр. София, кв. Владая, на ул. „*******. На
12.07.2015 г. на съседната улица – „*******, в дома на ответницата М. още от
обяд започнал силен шум – музика, викове и нецензурни изрази от събрала се
там компания. Това продължило през целия следобед до вечерта. Около 00.30
ч. на 13.07.2015 г. ищецът не издържал, отишъл до къщата, в двора на която
имало трима души (ответниците) и през оградата ги помолил да намалят
шума, тъй като вече е късно. Ответниците били употребили алкохол, станали
агресивни, излезли при него на улицата и го нападнали, като му нанесли
4
удари с юмруци в областта на горната част на тялото и главата. След като
паднал на земята тримата ответници започнали да го ритат с крака по тялото,
предимно в областта на слабините, горната част на тялото и главата.
Временно спрели, когато се появили съпругата и синът на ищеца, при което
той успял да се изправи. След това отново започнали да му нанасят удари,
вследствие на което отново бил повален на земята и бил ритан. При появата
на приятеля му И.М.П., който му бил на гости вечерта, побоят престанал, а
ответниците се прибрали в двора си, псувайки и заканвайки се, че това няма
да е всичко, че ще му запалят
къщата. Съпругата, синът и приятелят на ищеца му помогнали да се вдигне от
земята и да се прибере до дома си, където му оказали първа помощ. Усещал
силни болки по цялото тяло, като най-силни били тези в областта на главата,
лицето и слабините. Не можел да върти свободно главата си, имал
световъртеж, не можел да движи дясната си ръка в лакътната става и лявата
китка. След връщането му от бизнес пътуване до Варна на 14.07.2015 г. бил
прегледан в МЦ „Ортомед“, където му била поставена диагноза: „Навяхване
на лява киткова става. Абрис (отчупване) от лакътния израстък на лакътната
кост вдясно. Следтравматичен бурсит на десен лакът. Хематом в лява
мастоидна област“. На 15.07.2015 г. се снабдил със съдебно-медицинско
удостоверение от ВМА, с което били констатирани нанесените му
травматични увреждания – контузия на носа с кръвонасядане и на вътрешната
част на клепачите на ляво око; охлузване на челото вдясно; контузия с
подкожен хематом в лява задушна област и отчасти на външен ръб на лява
ушна мида; охлузвания по шията вдясно; контузия с травматичен оток и
кръвонасядане на дясна предраменница от лакътя до китката, с охлузване в
областта на лакътя; посттравматичен бурсит на десен лакът; рентгенови данни
за абрис (откършек) от лакътния израстък на дясна лакътна кост; навяхване на
лява китка; контузия с кръвонасядане на мъдната торбичка вдясно.
Травматичните увреждания му били причинени от тримата ответници, всеки
от който му нанасял удари с юмруци и след това с ритници. Искал е от съда
да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от
увреждането – 13.07.2015 г., до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците са оспорили предявените искове като неоснователни. Във връзка
5
с процесния инцидент по тъжба на ищеца срещу тях било образувано НЧХД
№ 10362/2018 г. на СРС, 96 състав, като ответниците са заявили, че едва след
приключване на наказателното дело щели да са в състояние да изложат
основания по предмета на гражданското дело. Искали са от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбите е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Приети по делото са медицинско направление от
14.07.2015 г. от МЦ „Ортомед“, съдебно-медицинско удостоверение № Ж-
49/15.07.2015 г. на началник отделение „Съдебномедицинска експертиза“ на
ВМА и резултати от медицински изследвания (л. 8 – 13 от делото на СРС).
Съгласно съдебномедицинското удостоверение, при извършения на
15.07.2015 г. преглед на ищеца са констатирани следните травматични
увреждания: контузия на носа с кръвонасядане и на вътрешната част на
клепачите на ляво око; охлузване на челото вдясно; контузия с подкожен
хематом в лява задушна област и отчасти на външен ръб на лява ушна мида;
охлузвания по шията вдясно; контузия с травматичен оток и кръвонасядане на
дясна предраменница от лакътя до китката, с охлузване в областта на лакътя;
посттравматичен бурсит на десен лакът; рентгенови данни за абрис
(откършек) от лакътния израстък на дясна лакътна кост; навяхване на лява
китка; контузия с кръвонасядане на мъдната торбичка вдясно. По отношение
медикобиологичния характер на травмата на дясна ръка е посочено, че
окончателна преценка дали това увреждане е средна телесна повреда може да
се направи след отчитане на резултата от клиничното проследяване и след
запознаване с рентгенографията, дала основания за поставяне на диагнозата.
От заключението на СМЕ, прието в първоинстанционното производство
6
се установява: Причинените на ищеца травматични увреждания при
инцидента на 13.07.2015 г. са: Лицеви травми – кръвонасядане в областта на
външния свободен ръб на лява ушна мида; кръвонасядане и хематом на лява
задушна област с набелязан оток; кръвонасядане в областта на гърба на носа и
към вътрешната част на клепачите на ляво око; охлузване над вътрешната
част на лява вежда; Травма на шията – две охлузвания по страничната
повърхност на шията вдясно, долната трета; Травми на крайниците –
кръвонасядания по предна и вътрешна повърхност в средна трета на дясна
мишница (раменница); оток и кръвонасядане по задна и външна повърхности
на дясната предмишница (от лакътя до китката), изразен оток в областта на
лакътното изпъкване, групирани 4-5 драскотини по странично-външната
повърхност на лакътя, посттравматичен бурсит на десния лакът; навяхване на
лява китка; охлузване по гръбна повърхност на основата на палеца на лява
ръка, над дланно-фарангеалната става; Травма на половия орган – оток и
кръвонасядане на мъдната торбичка вдясно. Травмите са причинили на ищеца
болки и страдания, като по своя медикобиологичен характер представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите са резултат
от действието на твърди и тъпи предмети по механизма на множество удари с
такива и могат да се получат по време и начин, както се съобщава в исковата
молба – нанасяне на удари със свити в юмруци ръце и удари с крака –
ритници. Повърхностните мекотъканни травми в описаните анатомични
области се възстановяват за период от 7-10 дни; Ставните травми –
посттравматичен бурсит на десния лакът и навяхването на китката се
възстановяват за период от 20 – 25 дни; Травмата на мъдната торбичка
обикновено се възстановява да период от две – три седмици.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото
не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
Изискано и приложено към настоящото дело е нохд № 13183/2018 г. на
СРС, 111 състав, видно от което с влязла в сила присъда от 02.06.2021 г. М. Д.
Д. е признат за невиновен в това, че на 13.07.2015 г. около 00.30 ч. в двор на
къща, находяща се в с. Владая, ул. „*******, чрез нанасяне на удар с дясната
си ръка в областта на носа, счупил костите на носа на П. Й. М., с което й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по
обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
7
Не е спорно, и видно от приетия заверен препис от протокол от
09.06.2021 г., образуваното по тъжба на М. Д. НЧХД № 10362/2018 г. на СРС,
96 състав е прекратено поради оттегляне на тъжбата.
От показанията на свидетеля Д. Д., син на ищеца, се установява: На
12.07.2015 г. още от обяд се чувала силна музика от къщата на съседите
срещу тях. Към 18 – 18.30 ч. дошъл приятелят им И.П. и седнали да вечерят
отвън на двора, но били принудени да се приберат вътре. Към 22 – 22.30 ч. си
легнали. Към 0.30 ч. свидетелят чул баща му да става и да се кани да отиде да
направи забележка на съседите, тъй като силната музика продължавала.
Малко след като баща му излязъл чули викове и с майка му излезли на
улицата, където видели баща му да лежи на улицата пред двора на съседите,
двама мъже и една жена го ритали. Тримата били видимо пияни, обиждали
семейството му и се заканвали да запалят къщата им. Малко след това
излязъл и техният гост И.П. и като го видели нападателите престанали да
ритат ищеца и се прибрали. Свидетелят, майка му и П. погнали на ищеца да
стане и го вкарали обратно в къщата, където му оказали първа помощ.
Оплаквал се от болки в дясната ръка и в слабините, имал кръв по лицето.
След това си легнали, тъй като на другия ден баща му трябвало да пътува със
самолет до Варна по работа. След като се върнал от Варна баща му отишъл на
лекар, тъй като изпитвал болки в лакътя, китката и слабините. Във връзка с
установено някакво отчупване на десния лакът му правили рехабилитация, но
нямало гипс или операция.
Свидетелят И.П. познава ищеца от ученическите му години, ищецът бил
съученик на брат му. От 2000 – 2001 г. били в по-близки отношения. На
12.07.2015 г. бил поканен на гости на ищеца и пристигнал към 18 - 18.30 ч.
Седнали на двора, но от съседната къща се чувала силна музика и
шумотевица, постояли известно време и се прибрали да си легнат. Около
полунощ чул ищеца да става и да разговаря със съпругата си, която го
уговаряла да не излиза и да не се занимава да ходи при съседите да прави
забележка заради силната музика. Силната музика не била спирала откакто
свидетелят пристигнал до полунощ, чували се викове, песни, псувни. Ищецът
излязъл, а свидетелят го последвал с известно закъснение, тъй като имал
нужда от време да сложи протезата на крака си. Когато излязъл видял как две
момчета и едно момиче бият ищеца, бил паднал на земята и тримата го
8
ритали. Там били А. и Д., и като излязъл свидетелят и се развикал да спрат
всичко това и да го оставят, те наистина спрели и се прибрали към къщата с
ругатни, закани и заплахи, че ще избият всички и ще ги запалят. След това
помогнали на ищеца да се прибере, трудно ходел, цялата му глава била в
кръв, не движел едната си ръка. Легнали си, тъй като ищецът трябвало да лети
по работа до Варна на другия ден. От М. знаел, че след като се прибрал на
другия ден от Варна отишъл на лекар. Доколкото знаел, проблемът с лакътя
се превърнал в хроничен. Ищецът споделял със свидетеля как се чувствал
емоционално, оставяйки семейството си след всички тези заплахи и отивайки
в командировка. Ищецът се занимавал с търговия с мебели, бил много
сериозен търговец на мебели. Не било добре, че отишъл пребит и подут на
среща по работа.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелите в частта им относно непосредствено възприетите от тях факти
като достоверни, логично последователни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства. Противно на поддържаното от
въззивниците-ответници, показанията им изцяло кореспондират с
показанията, дадени от същите лица по нохд № 13183/2018 г. на СРС, 111
състав и при предходното разглеждане на делото по нохд № 21770/2015 г. на
СРС, 97 състав, вкл. относно отправяните закани от ответниците да подпалят
къщата на ищеца.
По искане на ищеца е изискана и приета пр.пр. № 4166/2015 г. на СРП
(л. 61 – 89 от делото на СРС. Същата не касае процесния инцидент и е
напълно неотносима за спора, поради което не се обсъжда.
От правна страна: Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната
отговорност са: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното
противоправно деяние, настъпилата вреда и причинната връзка между
деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното, като в
тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция.
Предпоставките следва да са налице кумулативно. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
9
В случая тези предпоставки се установиха по безспорен начин.
Съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени по-горе писмени и
гласни доказателства и заключение на СМЕ водят до безпротиворечив извод,
че при процесния инцидент тримата ответници са нанесли побой на ищеца,
което поведение несъмнено е противоправно. В пряка причинна връзка с
противоправното поведение на ответниците ищецът е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания от установените травматични
увреждания, както и негативни психически и емоционални изживявания. От
свидетелските показания се установи, че и тримата ответници са участвали в
побоя и са ритали ищеца, като макар свидетелите да не са били очевидци на
инцидента от самото му начало, същите непосредствено са възприели
нанасянето на удари с крака (ритници) по тялото на ищеца от тримата
ответници. Както беше посочено по-горе, показанията на свидетелите
напълно кореспондират с дадените от тях показания по нохд № 13183/2018 г.
на СРС, 111 състав и при предходното разглеждане на делото по нохд №
21770/2015 г. на СРС, 97 състав, вкл. относно отправяните закани от
ответниците към ищеца и към имуществото му. Поради това и съгласно
нормата на чл. 53 ЗЗД отговорността на ответниците е солидарна, а доводите
в жалбата им по делото да не било установено коя травма от кого точно е
причинена са неоснователни. Същевременно презумпцията на чл. 45, ал. 2
ЗЗД не е оборена. Предявените при условията на субективно пасивно
съединяване искове са доказани по основание.
Несъстоятелни са доводите в жалбата на ответниците за допуснато от
СРС процесуално нарушение, като не обсъждал и не основал решението си на
свидетелски показания по нохд № 13183/2018 г. на СРС, 111 състав и нчхд №
10362/2018 г. на СРС, 96 състав (последното неприобщено по делото). В
настоящото производство не могат да се ползват гласните доказателства,
събрани в наказателно производство, тъй като в гражданския процес
свидетелските показания имат значение само по делото, по което са дадени.
Безпротиворечиво в правната теория и в съдебната практика се приема, че
свидетелски показания, дадени по друго дело, са индиция, че има свидетел,
който може да бъде разпитан, но те не могат да се ползват по делото, по което
не са дадени, тъй като това би нарушило изискването за непосредственост.
Този извод следва и от разпоредбата на чл. 232 ГПК, забраняваща да се
ползват дори доказателства (вкл. свидетелски показания), събрани по делото,
10
прекратено поради оттегляне на иска, в случай че ищецът предяви наново
същия иск. Обстоятелството, че тримата ответници не могат да бъдат
свидетели в делото по предявените срещу тях искове не ги лишава от други
процесуални възможности, вкл. даване на обяснения от ищеца по реда на чл.
176 ГПК, от които ответниците не са се възползвали. Същевременно
постановената по нохд № 13183/2018 г. на СРС, 111 състав оправдателна
присъда задължава гражданския съд да приеме (чл. 300 ГПК), че М. Д. не е
извършил деянието, за което е бил обвинен – причиняване на средна телесна
повреда на П. М..
Както правилно е посочил и районният съд, в приложеното наказателно
дело се съдържат данни за наличие на съпричиняване от страна на М. Д. при
процесния инцидент, но в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване
от ответниците не е релевирано, поради което и при настъпилата процесуална
преклузия по чл. 133 ГПК съдът не може да обсъжда налице ли е било такова.
Отделен въпрос е, че и никакви доказателства за съпричиняване не са
ангажирани по настоящото дело, а по изложените по-горе съображения
събрани по друго дело свидетелски показания не са годно доказателствено
средство.
По размера на обезщетението: Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на
ППВС № 4/1968 г., както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение №
93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по
т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ
ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение №
16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по
т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат
да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност,
допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на
11
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и
създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.
Съгласно постоянната съдебна практика, при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установените делото травматични
увреждания, причинени на ищеца при процесния инцидент – лицеви, по
шията, по горните крайници и по лява мъдна торбичка (всички с характер на
леки телесни повреди), в резултат на които ищецът е търпял болки и
страдания, като според заключението на СМЕ възстановителният период е
бил до 25 дни, за мекотъканните травми – до 10 дни; че не се установява от
травмите да е имало усложнения – вкл. по отношение на травмата на десния
лакът (от заключението на СМЕ не се потвърждава абрис/отчупване от
лакътния израстък, а свидетелите нямат специални знания и в тази част
показанията им не съставляват годно доказателство); негативните
емоционални изживявания в резултат от травмите и от преживения стрес,
както и възрастта на ищеца към датата на инцидента – 46 години, споделя
извода на районния съд, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в посочения размер съдът намира да е
съобразено и с икономическите условия в страната към момента на
увреждането.
Доводите в жалбата на въззивника-ищец съдът намира за
неоснователни. Макар да не е обсъдил заключението на СМЕ, районният съд
е взел предвид установените и от СМУ травматични увреждания, а вещото
лице от СМЕ е посочило, че възстановителният период е бил до 25 дни. По
делото не се установява ищецът да е имал психически или емоционални
изживявания, по-големи от обичайните при такъв вид увреждания, нито да е
изпитвал твърдяния в жалбата „продължителен емоционален стрес и страх“.
Няма данни и бизнес срещата на ищеца на 13.07.2015 г. да е била спешна и да
не е могла да бъде отложена, за да се погрижи ищецът за здравето си.
Твърдения ищецът да е изпитвал страх за семейството си и дома си в исковата
молба няма, но ако действително е изпитвал такъв, то това е бил още един
мотив да не пътува на същия ден, а да остане при семейството си. Що се
12
отнася до необсъждане от районния съд на изисканата пр.пр. № 4166/2015 г.
на СРП, същата е напълно неотносима за спора, поради което и от нея изводи
за търпени неимуществени вреди от ищеца не могат да бъдат правени.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски за настоящата инстанция е претендирал само въззивникът-
ищец, но предвид неоснователността на жалбата му разноски не му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20073870 от 10.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 26840/2020 г. на Софийски районен съд, 26 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13