№ 822
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204207 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на БЛ. ИЛ. Н., ЕГН **********, чрез адв. А А от БАК, срещу
Наказателно постановление № 21-0346-000135/19.08.2021 г., издадено от началник на група
към ОД МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. А А от
БАК, който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган - РУ Созопол при ОД на МВР - Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.08.2021 г., в 22:05 часа, в гр. Созопол, на кръстовището на бул. Хан Крум и ул.
Индустриална, в посока към ул. Републиканска, жалбоподателката Б.Н. управлявала лек
автомобил - Порше Макан с рег. № ..., собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД.
Автомобилът бил спрян за проверка от служители на МВР. Жалбоподателката била
проверена за употреба на алкохол, като техническото средство "Дрегер 7510" № ARDN-
0061 отчело положителен резултат от 0.59 промила. Свидетелят М.Г. издал на
жалбоподателката талон за медицинско изследване.
За установеното нарушение свидетелят М.Г. съставил на жалбоподателката на
08.08.2021 г. АУАН, екземпляр от който и бил връчен без да направи възражения.
1
Видно от протокола за химическо изследване /л. 11 от делото/ съдържанието на
етиловия алкохол е било 0.61 промила.
Административнонаказващият орган, след като се запознал с преписката по акта е
приел нарушението за безспорно установено и на 19.08.2021 г. издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелите М.Г. и Н.Х. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло
се подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи), в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка настоящият състав не споделя
изложените в съдебното заседание възражения за допуснати процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
На първо място съдът не споделя изложеното възражение, че при съставяне на АУАН
не е било посочено дали е свидетел на извършеното нарушение или при съставяне на акта.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел в
различните хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Видно от АУАН посоченият
свидетел е едновременно свидетел очевидец при установяване на нарушението и свидетел
при съставяне на акта.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на
нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е
конкретизирано с посочване на кръстовището, където е бил спрян за проверка
управляваният от жалбоподателката автомобил (на бул. Хан Крум и ул. Индустриална),
както и посоката на движение (към ул. Републиканска), като съдът счита, че така описаното
дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението. Не е необходимо
допълнително конкретизиране за да се установи мястото на извършване на нарушението.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато
съществено нарушение поради непосочване на възрастта и месторабота на нарушителя.
Видно от АУАН в него са посочени трите имена, ЕГН и възрастта на нарушителя. Съдът
намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна степен за индивидуализиране на
нарушителя. Що се отнася до непосочване на местоработата съдът счита, че този пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на акта, тъй като не е
2
необходимо да се посочва месторабота, за да се индивидуализира нарушителя. Посочените
данни са достатъчни да се установи жалбоподателката като нарушител.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е управлявала на 08.08.2021 г., в 22:05 часа, в
гр. Созопол, на кръстовището на бул. Хан Крум и ул. Индустриална, в посока към ул.
Републиканска, лек автомобил Порше Макан с рег. № А А, с концентрация на алкохол над
0,5 на хиляда, а именно 0.59 промила, установено с техническо средство "Дрегер 7510".
Неподкрепено с доказателства се явява и възражението, че при вземане на пробата,
мястото от което е взета кръвта е било обработено със спирт. От събраните по делото
доказателства не може да се направи подобен извод, поради което и съдът намира, че редът
за вземане на кръв за изследване, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, е спазен, а направеното възражение се явява неоснователно.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията "лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство" за срок от 6 месеца и "глоба" от 500 лв. Правилно наказващият орган е приложил
посочената санкционна разпоредба като относима и на жалбоподателката са наложени
наказания именно в предвидените в нормата размери "глоба" от 500 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от
законодателя и не подлежат на изменение.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В случая деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, следва в тежест на
жалбоподателката да бъдат възложени разноските за пътни разходи на св. М.Г. в размер на
72.58 лв., които са били изплатени от бюджета на съда, както и следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателката, че на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК има
възможност, в седемдневен срок от влизане на решението в сила, да заплати доброволно
дължимите разноски в размер на 72.58 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Бургас, като в платежните документи посочи основанието и номера
на делото. В противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0346-000135/19.08.2021 г.,
издадено от началник на група към ОД МВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката БЛ.
ИЛ. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА БЛ. ИЛ. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Бургас, сумата от 72.58 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на
3
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4