РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1654
гр. Пловдив, 07 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито
заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2482 по описа за 2020 год.
и взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба с
правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, предявена от Г.С.Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и от М.П.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез
адвокат К.Б. и адвокат Т.Е.срещу
Народното събрание на Република България. Ищците искат ответникът да бъде
осъден да им заплати обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди в общ размер на 150000 лв. под формата на пропуснати ползи (неполучените директни плащания по описаните в исковата молба мерки
съответно в размер на 100000 лв. от Г.Д.
и в размер на 50000 лв. от М.М.), ведно със законните лихви, възлизащи общо на 65000 лв. от датата на дължимостта на всяко от плащанията до датата
на предявяване на исковата молба (30.09.2020 г.), както и обезщетение за претърпени
от ищците неимуществени вреди (стрес, притеснения, силна фрустрация, чувство за неоправданост, за липса
на перспектива и предвидимост) в размер по 10000 лв. за всеки от тях, ведно със законните лихви, възлизащи общо на 60,94,44 лв. (по
3047,22 лв. за всеки от тях), натрупани в периода от
три години преди датата на подаване на исковата молба (30.09.2020 г.), във
връзка с нарушение на правото на Европейския съюз, в резултат на извършена от
Народното събрание законодателна промяна на ЗСПЗЗ подробно описана в исковата
молба.
Пловдивският административен съд, като обсъди данните по
делото и относимата в случая правна уредба, намира следното:
Съгласно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния
кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2.
Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по
делата се определя по реда на чл. 7.
Използваната законодателна техника води до недвусмислен
извод, че чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ е изключението, а правилото се съдържа в
чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Този извод следва от ясното посочване, че
административните съдилища разглеждат единствено искове за вреди по чл. 1, ал.
1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд.
Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
Аналогично е разрешението, дадено и в чл. 128, ал. 1, т.
6 от АПК, според който на административните съдилища са подведомствени всички
дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд.
Тълкуването на цитираните норми налагат да се приеме, че
исковете за обезщетение на вреди, причинени от нарушаване на правото на
Европейския съюз във връзка със законодателна дейност на Народното събрание са
подсъдни не на административните, а на гражданските съдилища. Впрочем, това
мнение е изразил и законодателят, тъй като от информацията на интернет
страницата на НС се установява, че е съществувало предложение за изменение на ЗОДОВ,
по силата на което исковете за обезщетение на вреди, произтичащи от дейността
на Народното събрание да са подсъдни на административните съдилища, но това
предложение е било отхвърлено.
Очевидно така предявена, исковата молба не съдържа
претенции за присъждане на обезщетения за вреди причинени на ищците от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата и
общините при или по повод изпълнение на административна дейност, нито в
резултата на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове.
Напротив, претенциите на ищците са за присъждане на
обезщетения за вреди причинени от нарушение на правото на
Европейския съюз в резултат на извършена от Народното събрание законодателна
промяна на ЗСПЗЗ подробно описана в исковата молба, т.е. от законодателна, а не
от административна дейност.
Тези съображения и разпоредбите на чл. 104, т. 4 от ГПК
във връзка с чл. 7 от ЗОДОВ обосновават извода, че спорът е функционално,
родово и местно подсъден на Окръжен съд Пловдив
При това положение образуваното пред Пловдивския
административен съд производство по посочената искова молба, следва да бъде
прекратено поради липса на подсъдност като процесуална предпоставка за
допустимостта й, а делото следва да бъде изпратено по компетентност на Окръжен
съд – Пловдив.
Така мотивиран, на основание чл.
135, ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2482/2020
год. по описа на Пловдивския административен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: