№ 92
гр. Разград , 26.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330100051 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА, уведомена, явява се лично и с адв. М., редовно упълномощена, от преди
ОТВЕТНИКЪТ, уведомен, явява се лично и с адв. З., редовно упълномощена, от преди
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото на първо четене в 13.06 ч.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
АДВ. М.: Лично аз не можах да установя контакт с колегата З., тъй като аз бях извън
града.
АДВ. З.: Аз също не възразявам на един контакт. Не ми е предоставена, може да се
провери по системата, какво е качено, защото от деловодството ми разпечатаха каченото от
системата. Аз точно това щях да направя искане за непълнота в момента на приложената
преписка. Всички тези неща не са ми предоставени. Явно разпечатката е направена от
системата, това е цялата предоставена ми преписка, в която значителна част от материалите
липсват. Точно тези сведения, както на К., така и на С., не са предоставени, явно не са
качени в системата.
1
АДВ. М.: Представям служебна бележка, че доверителката ми посещава консултативен
център по проблемите на домашното насилие. Нямам възражения срещу разпита на
свидетелите.
АДВ. З.: На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, видно е от тази част, която съм
получила, и са ми предоставени от материалите, че е образувано досъдебно производство,
което по своя смисъл и правно основание, препокрива фактите и обстоятелствата, които са
предмет и на доказване и установяване и в настоящото производство и развитието на това
досъдебно производство и последващите действия, ще ли, няма ли да се образува
наказателно такова, са от съществено значение за настоящото, като тежестта на доказване и
разследване е значително по-сериозна. Освен това, имаме образувано и чнд. № 57/2021 г.,
което е с насрочено заседание за 15.03.2021 г., това е дело за реабилитация, което смятам че
също има отношение, предвид факта на установяване и датата на момента на
реабилитиране.
АДВ. М.: Считам искането за неоснователно и неотносимо и Не следва да бъде
уважавано. Наст. производство е по специално уреден закон, макар правилата на ГПК са
валидни относно провеждането самия процес, съответно така направеното искане не следва
да бъде уважено.
ПО така направеното искане от адв. З. за спиране на производството на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът като взе впредвид че в ЗЗДН, чл. 1, ал. 2 от същия закон,
сочи че отговорността от този закон не изключва гражданската и наказателна отговорност
на извършителя, което означава че в случая наличието на досъсебно производство няма
значение за решаването на делото заведено по ЗЗДН, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ответника за
спиране на производството.
АДВ. З.: В предходно съдебно заседание допуснахте поискан от молителката свидетел Н.
П.. Имаме възражения по изслушването на това лице, като молим, евентуално считаме че е
основателно запознаването ни с останалата част от материалите. Да бъде изискана
медицинска справка от общопрактикуващ лекар Д. К. за психичното и психологично
състояние, както и справка от психодиспансер за лицето Н. П.. Моля молителката да заяви
трите имена на лицето и едва тогава да се прецени годността й да се яви и да дава показания
пред съда като свидетел. Имаме данни и информация, че лицето е регистрирано с психично
заболяване от години.
АДВ. М.: Възразявам срещу искането. Въпреки цялото ни разбиране, уважение, етика,
разбирам че поведението на ответника по делото е с цел шиканиране на процеса. От първото
2
съдебно заседание, както и с получаването на книжата, страните са напътени към
споразумение. Действително в деловодството на Районен съд-Разград има образувани
граждански дела, както и частното наказателно дело. Действително по приложената
преписка, която е служебно приложена, се съдържат данни, в които се намират основания за
образуване на досъдебно производство по чл. 325 НК. Искането във връзка със свидетелката,
не следва да бъде уважавано. Свидетелката е допусната при режим на довеждане, същата ще
бъде предупредена за наказателната отговорност. Твърденията, че същата страда от някакво
психично заболяване, да не се окажат голословни, и да не се възползваме от протокола. Ако
ще говорим за някаква спогодба, ако вървим така, изобщо няма да стигнем до такава.
СЪДЪТ, счита че вече се е произнесъл по допускането на свидетелката.
АДВ. М.: Предлагам да започнем с разпита на полицейските служители.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на свидетелите:
СНЕ самоличността на свидетелите
И. Г. А. – неосъждан, без родство
Д. К. Н. – неосъждан, без родство
Р. Д. И. – неосъждан, без родство
М. Д. М. - неосъждан, без родство
Ю. И. В. – неосъждан, без родство
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от съдебната зала, с изкл. на свид. Р.
Д. И..
СВИДЕТЕЛЯТ Р. Д. И.: Служител съм в РУМВР Разград. На 06.01.2021 г. получихме
сигнал от дежурния за домашно насилие в с. Гецово. На място установихме, по-скоро не на
място, на магазина долу на главната улица, установихме жената, не се сещам имената. Тя
каза, че по-рано имала пререкания с бившия си съпруг. С нея на магазина имаше някакъв
човек, не мога да кажа кой е, ние я взехме и тя тръгна с нас. Колегите допълнително
уточняваха кой е бил с нея. Качихме се на мястото, където беше станал инцидента. На място
видяхме една кола блъсната в един стълб. Потърсихме съдействие от колеги от КАТ,
дойдоха, казаха че за тях няма ПТП, не е работа за тях и си тръгнаха. Ние бяхме дневната
смяна, в същото време се застъпихме и нощната смяна дойде да ни смени. Жената разказа,
че сутринта оставила дъщеричката си при бившия си съпруг и вечерта отишла да я вземе.
3
Звъннала, той излязъл и между тях имало конфликт някакъв. Тя беше изплашена. Лично аз
два пъти я попитах иска ли медицинска помощ, тя ми отказа. Решихме да се обадим на
дежурния, да извикаме все пак линейка, да не би нещо вътрешно да има жената, за да я
прегледат доктори. Като дойде и втория екип от патрула, някой е позвънил, господина
излезе, аз бях долу до нашия автомобил. Като се качих горе тъкмо започнаха да пишат с
господина. Видимо нямаше нищо във вида на жената. Поне два часа и нещо бяхме по
случая. Господина излизаше, влизаше. Нито към нас, нито към жената някакви
квалификации е имало. От негова страна, което си спомням, сещам се че заяви че дъщеря му
има изпит на др. ден, че се подготвят с детето в момента за изпита. Момченцето излезе,
поздрави, не се е страхувало за нищо. Чух гласчето на момиченцето, аз бях най-отзад, по-
късно излезе момчето. Всичко това става в остъкление, пред къщата. Жената обясни, че
имало конфликт и я бил удрял, но къде и какво, ние не сме видели. Като се опитала да
потегли, господина е навил волана и така е станало ПТП. Ю.В. снемаше сведения, може би
М.М. беше по-напред. Жената през цялото време беше в нашия служебен автомобил, отзад
на задната седалка. Около два часа бяхме при господина да снемаме сведения, да уточним
ще бъде ли задържан, няма ли да бъде, дойде оперативен, който си работеше.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. К. Н.: На 06.01.2021 г., вечерта беше, около 20 ч. и нещо, но точно
не помня, беше точно преди да сдаваме смяната, ние в 20.30 ч. я сдаваме. Отидохме в с.
Гецово на получен сигнал, мисля че беше за скандал между мъж и жена. Отидохме на
главната улица в с. Гецово, ул. Иван Вазов, там видяхме госпожата която ни чакаше и ни
обясни че отишла при бившия си съпруг, да вземе детето си. Доколкото тя ни каза, той не
искал да дава детето. Също заяви, че била бита от него, от бившия си съпруг. След което,
качихме я с нас в автомобила и отидохме на адреса, на който тя ни заведе. Там видяхме
автомобил ударен в стълб ли беше, в дърво ли беше, лек автомобил, който бил неин. За
автомобила, каза че искала да си тръгва, запалила автомобила и тръгнала, и бившият й
съпруг хванал волана и го завил на една страна и затова се била блъснала. Тя заяви така.
След това извикахме линейка, за да бъде прегледана, защото тя твърдеше че е била бита.
Беше прегледана от докторите, доколкото разбрахме на пръв поглед нямаше някакви следи
от побой. Не знам впоследствие какво се е случило. На главната улица, където отидохме, тя
беше отишла при някакъв съсед, каза че там е избягала при този съсед е отишла, и там ни
чакаше, на главната улица. Тя изглеждаше притеснена, изплашена. На мен ми каза, че била
съборена на земята и била ритана, удряна, ритана навсякъде. Ходихме до къщата на бившия
съжител. Видяхме ответника. Спрямо нас господина се държа спокойно, съдействащ, дори
колегата му свали сведения, доста писаха там, два листа. Жената беше две къщи по-надолу.
Ние не ги видяхме заедно. Когато отидохме при господина, жената не беше с нас. Може би
час и половина- два бяхме там, защото колегите описваха ПТП-то, жената не е идвала горе,
не са имали пререкания двамата, поне пред нас, докато бяхме там. Колегите от КАТ се
занимаха конкретно с ПТП. Идва и дежурен произшествия. Те си обслужваха там, а ние
бяхме при господина. Колата беше малко по-надолу. Не чухме какво обясниха колегите от
КАТ. Аз предполагам, че са описвали ПТП, за да дойде произшествен автомобил. Не знам
4
дали са установили ПТП, предполагам. Аз не видях белези от насилие нито по нея, нито по
него. Дори като извършиха прегледа, попитах доктора има ли нещо, той каза че на първо
време няма нищо видимо. Колата беше ударена отпред в стълба, мисля че беше от страната
на шофьора, но за последното не съм категоричен.
СВИДЕТЕЛЯТ И. Г. А.: Началник група съм Охрана на обществения ред. Има
инструкция по която съм длъжен да направя проверка на наряда. По инструкция, в тъмната
част на денонощието. В него ден по график бях длъжен да изляза на проверка. Когато
отидох в РУМВР, разбрах че има подаден сигнал на 112, и реших да отида да видя как
работят колегите. Когато отидох на място, видях че новата и старата смяна бяха там, като
реално бяха приключили повечето от нещата, но в следващия момент дойде Р. Х., която
прави оглед и се занимава с жената, а колегите работиха с мъжа. Аз лично разговарях с
момчето, с техния син, какво е станало. Попитах дали са добре децата. Видях момиченцето,
беше вътре в спалнята, аз влязох вътре, поканиха ме и влязох вътре. Всичко беше наред.
Попитах момчето кой се грижи за тях, момчето каза че се грижи баща му. Тогава помолих да
напише сведение, в което да опише че за него се грижи баща му и няма кой в него момент да
положи грижи за децата му. Мисля, че го написа това и ние повече не сме работили там. С
жената не съм говорил изобщо, видях че има автомобил близо, но лично аз не съм говорил,
не съм се срещал с жената. Момчето, колкото говорих с него, то беше по-голямото, с него
говорих, не беше изплашено. Момиченцето беше в стаята, като се влезе в коридорчето, в
ляво беше стаята, момиченцето беше видимо добре, нещо правеше детето, не спеше, нещо
правеше, но беше добре, но то е по-малко, аз с него не съм говорил. Р. Х. прави оглед на
ПТП-то и след това снема сведения от жената, и какви действия е предприела, не зная.
Децата не са видели какво е станало. Моето внимание беше към детето дали то е добре, дали
има кой да се грижи за него, защото тогава се двоумяхме дали да бъде задържан господина,
или не. За домашно насилие, за нарушение на обществения ред, ние имаме право да го
задържим, но детенцето каза тогава, че е добре и че баща му се грижи единствено за него, и
няма кой да се грижи за него. При това положение, ние не можем да оставим малко,
непълнолетно лице само. Ние не го задържахме, първо защото не беше доказано нищо към
него момент, но тогава аз взех решението че лицето не би следвало да бъде задържано.
Детето каза, че майката не живее с тях. Аз не съм контактувал лично с жената, но питах къде
живее, за да може впоследствие, ако има някакъв проблем, колегите да обикалят, тя обясни
че живее тук след часовника, в ляво, мисля че там беше казала. Докато говорих с детето,
бащата беше в преддверието. Не е буйствал ответника, нито спрямо нас, нито спрямо
децата, не съм видял. Заплахи не е имало от него към жена му. Аз отговарям за охраната на
града и на обществения ред, тогава се разпоредих през 15-20 минути да правят обход на
района, където той живее, за да не стане нещо, да не би да излезе, да направи някакъв
проблем. Колегите са минавали и не са установили да има движение. Аз отидох по-късно.
Улицата, не се сещам как се казва. Самата улица, входа на къщата е перпендикулярно на
улицата, след входа няколко крачки навътре, има преддверие. Това преддверие гледа към
улицата, има врата към улицата, но мисля че имаше перденца, не се сещам. Имаше една
5
маса, столове. Господина беше седнал на стол, имаше нещо за ядене, в някаква тава, имаше
някакво месо. Децата бяха, като се влезе в преддверието, в дясно има врата, която води в
коридор към стаите, в първата стая в ляво бяха децата, аз извиках тогава момченцето.
Първата стая в ляво не гледа към улицата. Аз го питах детенцето има ли проблем за него, аз
му задавах въпроси, то си писа саморъчно. То само си написа сведението. Казах му да
напише в присъствието на родител, че е направил това нещо, защото аз не съм от детска
педагогическа стая. Не сме правили справка дали има др. позвънявания касаещи ответника
по делото. С години се съхранява подобна информация.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Д. М.: Работя в РУМВР Разград. На 06.01.2021 г. бях нощна смяна.
Не са ми познати ищцата и ответника. Имахме подаден сигнал, подаден на предната смяна,
ние сме изпратени после. Колегите от КАТ също бяха на място. Имаше лек автомобил
ударен към стълба. Предната смяна колегите, също бяха там. Потърсихме господина.
Колегите казаха къде живее, позвънихме, отвори. След което му снехме сведения. Лицето
беше видимо спокоен. Видяхме, че има момче и момиче вътре, които също бяха спокойни,
видяхме ги за кратко. Ние се включихме в средата на дейностите на колегите, нямах работа
с госпожата, директно работихме с господина. Той каза, че не знае за случая, че не знае
какво се е случило и да не го занимаваме. Жената не съм я видял. Колегите обясниха, че
имало белези, екип на спешна помощ, беше също там. Като белези, не съм разпитвал, не
мога да кажа. Знам, че дойде медицински екип. Друго не зная за състоянието на жената. Бях
в къщата при снемане обяснения от бащата. Той видимо беше спокоен, не се е
противопоставял, съдействал е. Той отказваше, но след това съдейства. Покани колега вътре
- Ю.В., в който бяхме наряд, който му сне обяснения.
СВИДЕТЕЛЯТ Ю. И. В.: Работя в РУ Разград. На 06.01.2021 г. с колегата ходихме на
сигнал в с. Гецово. Точно тогава се сменят двата наряда и бяхме изпратени от дежурния в с.
Гецово, не помня улицата. Ние бяхме новия наряд. На място, от колегите разбрах че има
спречкване между мъж и жена. Докато уточня адреса, ме насочиха мисля че беше № 15,
може и да греша. Отвори ответника вратата и не отрече събитието което се е развило там, че
е участник. Снех му сведения в дома му, бях поканен. Тогава дойде моя началник И.А..
Ситуацията налагаше задържане на господина, но до това не се стигна. Конкретиката съм я
описал в сведението. Това мога да кажа. Не отрече, че бившата му жена е дошла на адреса.
Не съм обсъждал дали тя е била поканена. Ние сме на улицата, говорим през врата. След
това бях поканен само аз да вляза в къщата и там снех сведението. Малко превъзбудено се
държеше ответника, не много, малко, имаше повишаване на тон, емоционално. Ситуацията
беше семейна сага, аз нямам право да вземам страна. Това което ми се обясни от господина,
беше записано в сведението. Каквото ми обясни, това съм записал в сведението. Имаше две
големи дечица, мисля че момиче и момче, много тихи деца. Мисля, че разговаряхме с
момчето. Не дадоха мнение, това ми е останало като спомен, че не дадоха мнение за
събитието децата. Не усетих да вземат страна, това не го усетих. Имаше жена, която ако
видя няма да мога да посоча, тя беше мисля че до линейка. Аз си спомням права жена, но
6
дали плачеше, или не, не мога да отговоря, имаше и кола до един стълб. Децата бяха много
тихи и възпитани, това си спомням.
АДВ. М.: От разпита на свидетелите, се установи че колегата им Р. Х. също е посетила
адреса. Държа на нейния разпит.
СНЕ самоличността на свидетеля
Т. П. Н. – с. Гецово, ул. ************, неосъждан, без родство
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща да
говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. П. Н.: Не мога да си спомня часа точно колко беше, но между 4 и 5 би
трябвало да бъде. Бяхме се прибрали със семейството, аз си гледах телевизор. По едно време
са чукна на прозореца, видях силует на човек. Излязох на вън и се оказа, че това е К..
Познавам я по физиономия, минавала е покрай нас с децата. Цялата трепереше, не можеше
да ми обясни какво е станало. Наложи се с моя телефон да се обадим на тел. 112, дадох й
телефона, на нея да обясни какво е положението, защото аз не зная нищо. Доколкото
разбрах, че щели да пратят патрулка. Излязохме на вън, след известно време дойде
патрулката, и тя отиде при патрулката. Какво говориха там, не зная, аз се прибрах и по-
нататък не зная нищо. Освен, че видях че трепереше и беше изплашена, друго нищо не зная
и не видях по нея. Портата беше заключена, тя изглежда е прескочила през оградката и е
влязла. Тя чукаше на прозореца на къщата, къщата ми е от тротоара на 7 метра навътре.
Моята съпруга, също излезе и видя К.. Рани по нея не видях, беше само изплашена и
трепереше. Съпругата ми не е давала хапче на К.. Съпругата ми се казва С. И. Н.а. К. сама
отиде при патрулката, а аз стоях на пътната врата. Аз нищо не зная, аз помислих че някой я
гони, нещо крадец, нещо от тоя род. Абсолютно нищо не съм разговарял с нея и не съм се
интересувал. Аз се дръпнах настрани и нищо не разбрах, какво К. е казала на тел. 112. А тя
като отиде при патрулката, патрулката беше на улицата, около 20-30 метра от мен до
патрулката, аз как мога да разбера. Мисля, че съпругата ми даде чаша вода на К.. Аз бях на
пътната врата на двора ми, а К. беше при патрулката, и стоях така докато тръгнах с
патрулката до някъде, не знам къде. Познавам С.С., познавам и баща му и майка му, и него,
помагал съм им. В добри отношения сме. Не зная друг път дали са се скарвали с жена си. не
знам техните семейни отношения. К. я познавам, като е минавала покрай нас с децата за
училище и т. н., друго нищо не зная. Не зная от кога са разделени. Преди делото С.С. не
идва при мен. Може да се прескочи оградата, има къде да се стъпи. Няма шишове отгоре.
Оградата е на един метър плътна, после е с метални орнаменти. Няма остри шипове. Няма
телена мрежа. Има асмалък, но той е високо над оградата. Много лесно се стъпва на
бетонната козирка и се прескача оградата. Не съм мерил оградата. На металните орнаменти
може да се стъпи и да се прекрачи. Някъде около 1.70 м. може да е оградата. Преди това К.
7
не е идвала в нашия дом, само е минавала покрай нас. Нищо не съм й давал.
СНЕ самоличността на свидетеля
Н. П. П. – гр. Разград, ЖК **************, неосъждана, без родство
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща
да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Н. П. П.: Познавам К., приятелки сме. На 06.01.2021 г. след 1.30 ч.,
през нощта, беше ми писала, ако не спя да й звънна. Аз просто съобщението го видях
сутринта. На другия ден се чухме сутринта. Разбрах какво е станало и отидох в тях. Тя каза,
че е бита от мъжа си, при условие че отива да си вземе дъщеря им. Защото ние всяка вечер,
или почти всяка вечер, когато тръгне за Гецово, се чуваме, защото в момента аз там живея.
Разказа ми, че вместо дъщеря й Н., излиза С. и става каквото става, я пребива. На 7 януари
отидох у тях, дори съм спала там. Спах там, защото беше уплашена, не можеше да върви,
цялата беше синя, по краката синини, по окото, по ухото, тука част от косата й я нямаше. И
съм й приятелка, и с мъжа й също. Били сме приятелски семейства, но се е случвало др. път
да е идвала в окаяно състояние, да я прибирам в къщи, да я крия в къщи, даже се е къпала,
давала съм й бельо и т. н., и винаги е била обезобразена. К. отива да вземе дъщеря си, но
вместо нея излиза С., от там започва да я дърпа да я скубе, завърта волана на колата, колата
се удря. Тя успява да избяга и да отиде в един комшия, който живее по-надолу от тях.
Прескача оградата и отива да търси помощ. Вече от там звънят на полиция, на бърза помощ.
Познавам К. от 2005 г., като един добър човек. С. също е добър, но при него просто
проблема е когато пие, тогава си го изкарва на нея, почва да я бие. Виждала съм я много
пъти синя. Само един път бяхме на една поляна в с. Гецово, той дойде с джипа, въртя гуми,
едни чудесии, и това беше, но лично не съм присъствала, когато той й посяга. Виждала съм
последствията, ако избяга и е идвала в къщи. Понякога влиза той с приятелите си в
конфликти. Отдавна не поддържаме връзка със С. и не мога да кажа. Били сме приятелски
семейства и сме се събирали много пъти, много. Домът им беше нормален, наготвено винаги
е имало, подредено за една нормална къща. Аз нямам никакво заболяване. Д-р К. ми е личен
лекар. Нямам регистрирано заболяване. Когато сме се събирали, не е имало случай да я
заплаши пред хората. Когато сме били там, е имало случай да й повиши тон, но съвсем
нормално, не е нещо фрапантно. Има доста такива случаи, дори два пъти съм присъствала с
К. при съдебен лекар. Дори първия път бях влязла с нея, а и втория път, ако не се лъжа.
Ходихме да си извади медицинско, защото пак беше цялата посинена, одърпана, от побой от
съпруга й С.. Споделяла е, че е казвал, че е дебил, че ще я убие, че ще я направи в инвалидна
количка, курва, нещо такова ми е споделяла К.. Специално от него не съм чувала, в мое
присъствие. Някой път като причина за децата примерно, такива дребни работи, не е нещо
конкретно. Доколкото знам, сега не са им хубави взаимоотношенията. Не мога да кажа дали
са се виждали след този инцидент. Чуваме се с К.. Доколкото знам, двете деца са при
8
бащата.
СНЕ самоличността на свидетелката
Н. С. Д. – гр. Разград, ул. *********, *********, неосъждана, майка на ищцата
Желая да бъда свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Н. С. Д.: Всяка вечер тя ходеше да вземе момиченцето, и преди да
тръгне винаги ми се обажда, като се приберат ми се обажда пак, защото като майка и аз съм
се притеснявала. Обади се че тръгва, мина половин час, аз взех да звъня, телефона й не
отговаря, изчаках половин час някъде. Защото по принцип знам, че по някога се отбива у
приятелката си, да изпушат по цигара, или да се видят. По-късно вече ми се обади, каза че
станало нещо, да не се притеснявам, че не е кой знае какво. Започна да казва, че докато чака
дъщеря си, колата не я е угасила, като чакала, като гледала, бил С.. И почнал да я удря по
главата. Тя каза „Както беше запалена колата, исках да тръгна, но той с едната блъска ме
дърпа, с другата завъртя волана и колата подскочи и се удари в стълб.“ Тя каза, че тогава
той е дърпал и я маха от колата, започнал да я рита, тя се отскубва и започва да бяга по
улицата. Той започва да вика подире й грозни думи. Тя отива магазин има на ъгъла, той бил
затворен, каза „От къде ми се взе сила.“, прескача оградата на съседите до магазина,
почуква, те живеели на първия етаж, отварят й, дори жената й промила лицето и се обаждат
на 112. Аз попитах да отида ли. Тя каза „Недей, вече съм в патрулката.“ След това пак аз се
обаждам. Каза, че още е в колата. Преди да тръгнат, ми се обади „Тръгвам в полицията, за да
дам показания.“ След 1.30 ч. ми се обади, че се прибрала. Попитах я дали да отида. Тя каза
да не ходя. Дори не казах на съпруга си, за да не го притеснявам. Той не знаеше до сутринта
нищо. Станахме по-рано, отидохме, на него казах че е блъснала колата, да отидем да я
видим. Като се качихме, той разбра, тя ни разказа това. Това не е за пръв път между тях.
Имало е и други случаи. На 18.02.2018 г., беше заговезни, лично бившия ми зет, ми се
обажда по телефона и казва „Бабо, дъщеря ти я няма.“ Друг ми се е случвало за др. работи,
ей така да ми се обажда. Дори попитах „Какво направи с дъщеря ми?“ Той каза „Няма я,
няма я.“ и затвори телефона. Тогава взехме такси с мъжа ми и отидохме на място в тях, в
къщата. Наистина я нямаше. Почнах да го питам къде е дъщеря ми, двете деца също бяха
там. Той започна да ме бута, да ме блъска в мивката и вика „Ти знаеш ли кой съм аз? В
моята къща си.“ Аз казах „Аз знам, че съм в твоята къща. Аз искам да знам къде е дъщеря
ми.“ В това време влезе големия му син и започна да го дърпа „Тате, моля те, недей, недей.
Тате, да кажа ли цялата истина?“ Той вика „Кажи, кажи, кажи.“ Детето започна да казва, че
цял ден той е бил в гаража, явно е варил ракия с някого, като дошъл започнал да се заяжда с
дъщеря ми и явно тя е свикнала вече, и скача и се маха от масата, излиза. Аз излязох вече
9
навън, те имат като лятна кухня, започнах да звъня по телефона. Преди да отидем, звъннах
на внучето си, попитах какво става. То каза, че не знае. То каза, че чува че се чупят стъкла.
Тогава тръгнахме вече. Цялата беше в кръв, беше ударена по челото. Това за 2018 г..
Излязох в лятната кухня и започнах да звъня, един път телефона й даваше свободно, един
път заето. Толкова съм звъняла, че нямах батерия. През това време моят мъж с
таксиметровия шофьору обикаляха улиците. Не намерих дъщеря си. тя е била в някакви
комшии, в магазинерката. Виждат таксито, че си тръгваме и тя казва „Това сигурно са моите
родители.“ и те я докарват след половин час някъде у нас, в къщи, в Разград. Постояхме,
приказвахме, а С. трябваше да пътува сутринта и към 4 ч. някъде, 5 ч. ли беше, я закарахме
пак в Гецово, наистина него го нямаше. А телефонът й е бил на масата, защото тя го
изтърва, а не ми се обажда никой, когато аз й звънях постоянно, да я търся. Не съм видяла
др. случаи. Други случаи е имало към мен, пак агресия, но това беше по телефона. След 6
януари, не са се виждали двамата. С. изпратил някакъв негов приятел да говори с нея, и той
казал че абсолютно С. не знаел, той дошъл като приятел, да се откажела от делата. След
случая на 06.01.2021 г., тя не можеше да седне, да стане, дори като отидохме, тя вика
„Майко, чакай че не мога да седна, не мога да стана.“, явно е блъскана в краката. Наричал я
курва, вече не помня. Той по принцип си ги използва, и на мен ми ги е казвал. 2014 г.,
доколкото си спомням бяха тия лошите приказки, които ги чух по телефона. Дъщеря ми
работеше в хранителен магазин Хранкомерс, там си изкара и майчинството. По 50-60 лв. й
оставяше като тръгваше на път, аз съм се грижила за всичко, за храна и за всичко, за
лекарства за децата. Аз лично съм се грижила.
СНЕ самоличността на свидетелката
С. А. С. – с. Гецово, ул. **********, неосъждан, без родство
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА С. А. С.: На 6 януари т. г. бях на имения ден на майка ми. Живея в
с. Гецово, на ул. **********, къщата в която живея е на отсрещната страна на улицата, две
къщи по-надолу. На същия адрес празнувахме имен ден на майка ми. До към 20 ч. бях там.
След което се качих в колата, изчаках да загрее и после отидох на гости. От там
продължихме на друго място. Докато чакам колата да загрее, станах свидетел на това което
се случи. Спря кола, която беше м. Голф, светлосив, с включени фарове. Аз не обърнах
много внимание, защото не ме е засягало. Човекът в колата и човека който беше отвън,
говориха от разстояние, някъде метър имаха. Това видях. Впоследствие колата, може би за 2
минути се развиват нещата, колата в един момент тръгва напред, в следващия момент завива
на мое ляво и се удря в стълб, рязко смени траекторията си. Всички си спират колите,
винаги има 3-4 коли, щом няма място там, моята кола си я спирам нагоре под ореха. Видях
един мъж до една кола, говориха с човека в колата. После колата отиде в стълба, с отворена
10
врата. Отвори се вратата, жената слезе, падна, ли търкулна ли се, не знам, не съм сигурна.
Нямам точно видимост, не видях кога се отвори вратата. Видях, че жената слиза от колата и
претърколи ли се, нещо такова, изправи се и пак се търкулна и тръгна надолу, това беше.
Чух някакви викове, нещо се коментираше, с ръце някакви жестове и толкова, не обърнах
внимание. Преди да тръгне колата, мъжът стоеше и говореше с въпросната жена. В
последствие той се хвана за главата, стоя още минута някъде и се прибра. Аз си тръгнах,
защото мислех че ще стане някакъв проблем. Мъжът беше ответника. Може би две години
съм на този адрес. Не се познаваме с ответника. Виждала съм го по улицата. Знам, че там
някъде живее, но не знам че точно в тази къща. Така се случиха нещата, че ми се набиха тия
неща в очите. Физически контакт между двамата не видях. Аз тръгнах нагоре по улицата,
посока към къщата на ответника. Аз продължих напред, минах покрай тяхната къща и си
завих надясно. Беше тъмно. Не мога да кажа дали това е била жената. Тя щеше да се качи
върху мен с колата. Стреснах се от факта, че автомобила идва към мен. Височината е същата
и косата беше кестенява. Видях жена с коса до раменете, като силует изглеждаше по този
начин, с панталон, или нещо такова беше, не беше с пола. 4-5 м. беше разстоянието между
мен и жената. Жената, като стана и тръгна надолу, леко махаше с ръка. По-скоро на бърз
ход вървеше, не е вървяла спокойно. Тя тръгна надолу, не съм я гледала къде отива.
АДВ. М.: На база изложеното от свидетелката С., моля да допуснете да задам въпрос
на доверителката ми по реда на 176 ГПК: Когато тичаше надолу към магазина по пътя си
имаше ли коли, имаше ли хора, видя ли някого?
ИЩЦАТА по реда на чл. 176 ГПК: Хора не видях, за коли не съм сигурна.
СНЕ самоличността на свидетеля
Е. Ф. Б. - с. Гецово, ул. ********, неосъждана, майка на ответника
Желая да бъда свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща
да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Ф. Б.: Аз си написах всичко, което сметнах за важно, защото съм
на възраст и скоро съм претърпяла операция. Аз живея в Германия, гр. К.. Пристигнах
няколко дни след случката. Децата, буквално трите деца са мои. Разстроени. Питам какво се
е случило, защо е така. Внукът казва „Бабо, докога тя ще ни тормози? Няма ли да се спрат
тия работи?“ Попитах какво е станало. Вечерта синът ми и внукът ми помагат на Н., на
сестричето му – внучката ми, те всяка вечер това са правили, английски, математика,
всичко, тя трябва да бъде подготвена за следващия ден. Казва „Майка, ако не 10 пъти,
повече, звъни, звъни, звъни. Н. трепери. Не се усвоява така. Беше я страх. Защо? За какво?
Какво сме й направили?“ Аз казах, че не знам защо така става. Съвсем нормално е детето да
11
му помогне, на следващия ден шестици и петици носи. Когато детето беше при майка си,
носеше двойки, тройки. Потам защо. Тя казва „ Мама няма време. Мама работи.“ И аз съм
работила, но съм помагала. Не може да се каже така. Наложило се е да ги успокоявам и да
разговарям. Не съм видяла синът ми и аз да наговаря децата срещу майката, да не позволява
да звъни Н.. Колко вечери питам „Обади ли се на майка си? Пожела ли й лека нощ?“ Детето
иска да бъде при мен. Аз съм добронамерена към всички. Аз попитах децата какво се е
случило, и внукът ми казва „Бабо, ние решавахме по математика, занимавахме се с Н., мама
звънеше над десет пъти.“ и тогава експлодирал явно. Той дори каза „Докога ще продължава
това нещо? Като се махна, да живее спокойно, да остави на спокойствие нещата.“ Когато
съм занимала още, аз бях помолила „Престанете да квалифицирате сина ми, престанете да го
обиждате, да го тормозите, оставете го на спокойствие, друго няма да ви кажа.“ Това е
продължавало постоянно. В града, с приятелки, тук-там, стига и до С.. Ами дошла, за какво
е дошла. Като се е махнала, трябва да знае повече няма какво да идва да го притеснява.
Внукът ми каза, че нищо не е видял, нищо не знае. Само това, че обезпокоявани били и не
могъл да помогне както трябва на сестричката си. Н. треперела, защото мама се обажда
десет пъти, ли колко, едно след друго обаждане. Обижда бащата „Този пияница, с неговите
истерии. Той какво иска?“ да говори така на детето, не намирам че това е нормално и добре.
Всеки ден сутрин и вечер е на лекарства синът ми. По причини от много добър семеен
живот. Била съм свидетел на конфликти между двамата по време на тия 13 години,
периодично когато съм идвала да ги посетя. Нямало е едно посещение, когато да съм
заминала спокойно. Например да се изкъпе жената в банята, няма да почисти решетката,
банята клеясва, той пред мен каза „К., докога ще продължава това нещо? Докога ще
продължава?“ Той искаше уют, порядък, а то кочина. Дори нейната приятелка Н., тя идва
веднаж, тя видя. А мъжа й каза на С., когато К. замина, видя какво е състоянието и казва „Аз
и 13 часа не бих я издържал, бих я съблякъл гола и бих я изгонил навън.“ Навсякъде
разхвърляно, хаос. Това постоянно. Той поръчал нещо, след половин час се връща, нищо не е
направено, тя казва „За колко ще го направя.“ Винаги кавга става, когато тя не направи това,
което той я помоли. Имало е само това, че синът ми става червен като рак, кръвното вдига
до не знам си къде, веднага лекарства трябва да пие. Като не й е било хубаво, защо не се е
махнала, защо е трябвало да стои. Аз съм заминала и съм ги оставила да живеят. Майка й се
намесваше постоянно. Аз съм свидетел. С. искаше да й купи нова, малка, удобна кола,
защото той пътува, да й бъде удобно. Вечерта говорят, на сутринта родителите й знаят, баща
й купува. Той как се чувства като мъж. Той искаше да я обезпечава с всичко и децата и нея.
Консултациите с мама. Всеки ден в града, когато той е на път. Къща, двор всичко, лежи.
Колко пъти я няма, толкова много е направил, и готви, и всичко прави. К. всяка вечер
употребява алкохол, не минаваше без алкохол. Аз лично вече видях, сигурно половин литър
ракия беше изпита, весело нали. А децата, какви са, в какво състояние са. Не съм виждала С.
да удря, да посяга на К.. К. го наричаше „пияница“, „алкохолик“, това пред децата, да чуят.
Привикваше ги в отделна стаичка, все ги отделяше то него, там са, а той ненужен. Пред
децата говореше против бащата, как ще ги отстрани от баща им. Синът ми нищо не ми е
казал дали е посегнал на К.. Дори аз не знаех. Усетих, че нещо е станало, звънях вечерта, той
12
бил в къщи, не помня колко часа беше, поздравява с празника, казва че с децата решават
задачи. Гласът му беше нормален, каза че с децата учат. След това, като гръм от ясно небе
ми дойде как е възможно. Не знам К. да е била С.. С. нищо не ми е казвал за станало на 6
януари. След като съм дошла, С. каза „Стана инцидент.“ Попитах какъв. Той каза „И аз съм
в шок от поведението й.“, мисли че може да е била дрогирана, може да е била пияна. С. каза
„Аз съм бил в шок да видя такова нещо.“ Не знам какво е видял, но е бил в шок. Каза, че
сигурно е дрогирана, или пияна. Три-четири дни след 6 януари се прибрах в България.
Внучката ми Н. е много дискретна, много наранена. Не съм чела какво си пишат с майка си
по Вайбър. Знам за какво става въпрос, разговаряла съм с детето. То се хвърля отгоре ми и
казва „Бабо, тати никога няма да ме пусне, тати никога няма да прости.“ Защото детето
взело пари от брат си, все едно откраднало, след това баща му разбрал, той я плеснал през
устата. Тя афектирана от това. Тя се хвърли и каза „Бабо, тати никога няма да прости.“
Казах, че родителите прощават, трябва да мине малко време. Детето казваше „Аз така се
молих мама да не използва това нещо, аз я молим, молих. Не, тя не ме послуша. Тя използва.
Да мога да върна това време.“ Детето плачеше, ридаеше, аз цяла вечер я успокоявах.
Приятелите на децата казват „Като твоя баща няма, ние виждаме как се грижи.“ След 6
януари детето всяка вечер се обажда на майка си. Казвам му да говори спокойно. Тя каза на
майка си „Докато баба ми е тук, аз ще бъда при баба.“ Майка й пак говори нещо, тя пак
повтаря Докато баба е тука, аз ще бъда тук.“
АДВ. М.: Моля да допуснете по реда на чл. 176 ГПК да задам определени въпроси на
доверителката ми, свързани със случая на 06.01.2021 г. Други доказателствени искания
нямам.
АДВ. З.: Ще взема отношение по искането на колегата по чл. 176 ГПК. Молителката
може винаги, във всеки един момент да даде обяснения. По чл. 176 ГПК могат да ни питат
нас, това е мнението ми. Имам доказателствени искания, които вие в предходното съдебно
заседание казахте че ще се произнесете по тях след разпита на всички свидетели. Във връзка
с показанията на свид. С.С., моля да насрочите оглед, за да се огледа. Разстоянието не бих
могла да преценя, но от едната улица на другата, този имот на Т. Н. и имота на С.С. не са
отдалечени и би могло в един и същи ден за кратко време да се направи оглед, да се направи
преценка къде е стълба, как е бил удара, къде е срещуположната къща на свид. С., кой е този
орех под който тя е била спряла, наличие на автомобили, широчина на улица, за да се
установи по безспорен начин, че това което тя каза днес, е вярно, това което е видяла. Освен
това, ние молим да допуснете изслушване на звукозаписен разговор осъществен между К.К.
и дъщеря й Н., във връзка с отправени въпроси на последния свидетел, във връзка със
желанието и отношението на детето към майката. Разполагам с този запис. Би могло да се
изслуша в присъствие и на IT специалист, ако Вие прецените че е необходимо.
Запознавайки се с част от приложената документация, която прави впечатление че е
изпратена от прокуратура, писмото на съда и определението беше да се изпрати от РУМВР.
В тези материали има едно сведение, което е дадено от сина на К. и С. – А., в което има
13
изявление документирано, което съвсем нелицеприятно дори и да се прочете, как един син,
и какво отношение има към майката. Молим, А. не е малък, самият той желае да се яви в
съдебно заседание. Детето повече от година не контактува и не е виждало и не е разговаряло
с майка си. Това не е отношение на детето. Бяхме на 10 февруари на стъпалата на съда, 10
минути К. дори с поглед не си удостои сина, не отиде да го гушне, да го прегърне, да го
целуне, да го предразположи, гледаха го като смъртен враг.
АДВ. М.: Във връзка с така направеното и поддържано днес доказателствено искане за
разпит на големия син на страните по делото, тъй като по делото е представено обяснение
снето от сина, в което в две изречения, той е заявил че живеят с баща си и не желаят
майката да посещава неговия дом, считам че по отношение на същото дете, е внушавано и е
упражнявано насилие, което в определен момент е възможно да бъде възприето като
домашно насилие. Правя доказателствено искане относимо към този документ и към
искането. В случай, че уважите това искане, моля копие от протокола да бъде изпратен в
отдел Закрила на детето и моля да бъде назначена комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза, която да установи след среща с двамата родители и не само с
голямото дете, а и с малкото дете, настъпило ли е родителско отчуждение, в каква степен е.
СЪДЪТ докладва преписката от Районна прокуратура-Разград № 78/2021 г. по описа
на РП-Разград, както и поисканото и изпратено от ЦСМП копие от медицинската
документация относно К. Г. К..
ПО отношение на искането за разпит на Р. Х., съдът счита че същото е основателно,
тъй като в днешното съдебно заседание се установи че този полицейски служител също е
посетил адреса в с. Гецово, и е разговарял с някои от участниците, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ЗА следващото съдебно заседание да се призове свид. Р. Х..
ПО отношение на огледа, съдът счита че същият не е необходим, тъй като за тези
обстоятелства днес бяха събрани свидетелски показания.
ПО отношение на искането за разпит на А. С. С., съдът счита че същият не следва да
бъде разпитан като свидетел, още повече че по преписката има негови обяснения,
свидетелят И. Г. А. е разговарял с него и свидетелства за разговора, който е имал
непосредствено след инцидента, а и травмата която би нанесло едно такова свидетелстване
на непълнолетно дете по дело водено между двамата родители, би била прекалено голяма,
ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
14
ОСТАВЯ без уважение искането за разпит на свидетеля.
ПО отношение звукозаписа, същият не е свързан с предмета на делото, тъй като касае
отношения между ищцата и дъщеря й. Действително по наст. дело многократно адвокатите
и особено свидетелите се отклоняваха от предмета на делото и съобщаваха обстоятелства,
които са относими към спора за родителските права, но съдът е този който следва да отсее
това което е предмет на делото от това, което не е предмет на делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за изслушване на звукозаписа и за назначаване на
експертиза.
ИЩЦАТА по реда на чл.176 ГПК: На 06.01.2021 г., както всеки ден от както започна
онлайн обучението, С. вземаше дъщеря ни сутрин, защото аз бях на работа, вечер аз ходех
да я взема обратно при мен. Още преди да вляза в с. Гецово, както всяка вечер, звъннах да
кажа на детето, че вече влизам в Гецово, наближавам, да излезе, защото тя преди това ми се
обади че е готова, да отида да я прибера. Преди да вляза в Гецово, както всеки път, звъня и
казах „Излез.“ Отговора беше „Добре.“, от там затворих. Влязох в Гецово, завих, спрях пред
къщата, беше тъмно навсякъде, видях че се отваря, покрай къщата върви силует, като
очаквах, че е детето. Видях, че е по-едър, предположих, че баща й излиза да я изпрати,
защото беше 20 ч., беше тъмно. Продължих да стоя спокойно в колата, без да поглеждам
настрани. В следващия момент С. беше до мен, видях че детето го няма, не е излязла
малката. С. беше до мен, отвори вратата на колата, и започна да ме обижда и да ме удря по
главата, по лицето, започна да ме дърпа и обидни думи. Опитах се да се отбраня, той ме
погледна подозрително и каза „Махни си ръцете.“ Очакваше може би аз да стоя мирно през
цялото време, докато той ме удря. Виждайки, че детето няма да излезе, няма да мога да си
взема детето, се опитах да тръгна с колата, която беше запалена, не беше на скорост,
работеше двигателя. Опитах да тръгна с колата, да избягам, в този момент той ми хвана с
ръка косата, дърпа назад, с др. хвана волана и колата се заби в стълба. След това ме издърпа
от колата за косата, повличайки ме, паднах на земята, започна да ме рита с крака, с ръце и с
юмруци да ме удря, с обидни думи, цинични, минути продължи това. Аз успях да избягам,
тръгнах да бягам надолу по улицата, като мислех че магазина, който е на ъгъла, ще е
отворен, беше затворен. Съседната къща, видях че свети, къщата на Т. Н., прескочих
оградата. Потърсих там помощ, излязоха двамата, прибраха ме вътре в тях. Съпругата му ми
даде памуче с риванол, имах охлузвания по лицето, даде ми хапче успокоително Валидол, за
смучене. Едновременно с това, съпруга й звънна говорихме със 112, дойде една патрулка
пред тях. Тръгнахме към къщата на С., тогава дойде др. патрулка, обадиха се на линейка,
попитаха ме дали имам нужда от помощ. Отрекох първоначално, тогава не усещах болка по
себе си, затова отказах първоначално лекарската помощ. Дойде линейка, беше ми извършен
преглед, беше ми измерено кръвно, дишането ми беше чуто със слушалка, и ми беше дадено
15
някакво успокоително хапче да изпия. Това ми беше прегледа. Снимаха, описаха щетите по
колата. Аз през цялото това време, докато вървяха тези проверки и разговори, бях в първата
полицейска кола, отзад на задната седалка. След като свърши всичко, отидохме в полицията,
където дадох обяснения и след това се прибрах. Имало е многократно други такива случаи.
Първото такова беше няколко месеца още след запознанството ни, когато аз бях бременна с
първото ни дете, потърсихме медицинска помощ и на ръката имам шев. През всичките тези
години на нашето съжителство, е имало случаи на домашно насилие периодично. От 7-8
години съм шофьор. Дъщеря ни сега е на 11 години, тогава беше на две години ли, не помня
точно кога карах шофьорски курс. На дълги разстояния не шофирам. Не ми се е налагало.
Шофирам до с. Гецово. Не съм имала инциденти през това време. Имаше един случай,
когато задната ми скорост е на мястото на първата, трябва да се натисне лоста надолу,
когато лоста се натисне надолу и се даде напред, е задна, а ако само вкарам лоста така, отива
на първа. Единият път ходих до Кауфланд, бях паркирала и вместо да дам на първа да
тръгна, съм натиснала лоста на задна и тръгна назад, ударих и счупих единия стоп на колата
си. Нямаше никой пострадал.
ОТЛАГА делото и го насрочва за 19.03.2021 г. в 13.30 ч. за когато страните
уведомени
ДА се призове свид. Р. Х. по месторабота.
СЪДЪТ приема представените писмени доказателства.
НА адв. З. да бъде изготвено копие от тази част от преписката, която не й е
предоставена в подадената от нея молба след заплащане на съответната държавна такса.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15.30 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
16