Р Е Ш Е Н И
Е№802
23.04.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1740/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Й.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. С.С. против
Електронен фиш Серия К № 1120187 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди
административнонаказателното преследване за извършеното нарушение да е погасено
по давност с изтичането на три годишен давностен срок, който да е бил изтекъл
към момента на връчването му на обжалвания ЕФ. Моли за неговата отмяна. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдено заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.Й.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 26.02.2019 г.,
установено от разписка за връчване на ЕФ, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 05.03.2019 г., поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 08.01.2016 г. в 01:42 часа на републикански път II-86, км
19+240 (Пловдив-Асеновград) в посока Асеновград жалбоподателят А.Й.М.
управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № **** със скорост на движение от 108
км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с автоматизирано техническо средство – стационарна
радарна система „Multa Radar SD 580“. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 111 км/ч, като след приспаднат толеранс от минус 3 % от
измерената скорост била установена стойност на скоростта на движение от 108
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост
с 48 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 1120187, с който му
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.12.4888 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
е от одобрен тип и е със срок на валидност до 08.12.2020 г.
От Протокол от проверка № 149-ИСИ/25.03.2015 г. на видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения „Multa Radar SD 580“ с №
00209D32ACE1 се
установява, че процесното техническо средство е преминало последваща периодична
проверка на 25.03.2015 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните
изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч и +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От представения по преписката снимков материал се установява,
че мястото за контрол е било обозначено с пътен знак Е24.
От снимка № 291 А от Multa Radar с № 00209D32ACE1 се изяснява, че измерената скорост
на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 111 км/ч, като
заснемането е извършено на 08.01.2016 г. в 01:42 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път
II-86, км
19+240 (Пловдив-Асеновград) в посока Асеновград; датата – 08.01.2016 г.;
точният час на извършване на нарушението – 01:42 часа; регистрационният номер
на МПС – ****; собственик на превозното средство – А.Й.М.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост - 108 км/ч, при
ограничение от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 200 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.
***амира за основателно възражението на жалбоподателя
за изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г.
по тълк. дело № 1 от 2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС в
ЗАНН са регламентирани два вида давност – погасителна давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си
по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), която настъпва
преди влизане в сила на правоохранителния акт, и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН), която
настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. Давността се
прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи
наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Разпоредбата на чл.
11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяването на наказателното
преследване по давност в НК. Продължителността на давността съгласно чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК / ред. до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2
години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. изм. ДВ бр.
26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80,
ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а
за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им.
Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването
зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да
тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време
давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал.3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 08.01.2016 г.,
т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност
от 3 години, а на абсолютната - 4 година и 6 месеца, с изтичането на който се
погасява и административнонаказателната отговорност, като компетентният
държавен орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията
си по административнонаказателното правоотношение.
Както се посочи, обикновената давност се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, а след свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В
тази връзка издаването на електронния фиш срещу жалбоподателя представлява
такова, прекъсващо давността действие на компетентните органи, което е
предприето за преследване на жалбоподателя и е било насочено срещу него. За да
бъде реализирана административнонаказателната отговорност на дееца обаче е
необходимо издаденият електронен фиш да влезе в сила, като за целта той трябва
първо да бъде връчен на наказаното лице. В процесния случай електронният фиш е
бил издаден на 08.01.2016 г., когато давността последно е била прекъсната и е започнал
да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган,
предприето срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му,
е било връчването на електронния фиш, което от разписката за връчване на препис
от ЕФ се установи да е станало на 26.02.2019 г. Преди този момент не се
установява по делото да е било предприемано друго прекъсващо давността
действие. Следователно към датата на връчване на електронния фиш е бил изтекъл
срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Същият е изтекъл на 08.01.2019 г., когато е изтекла обикновената
погасителна давност и още към този момент се е погасила
административнонаказателната отговорност, ведно с възможността на наказващия
орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира
жалбата и формулираното с нея искане за отмяна на електронен фиш Серия К № 1120187
за основателни поради погасяване правото на държавата да наложи наказание на
дееца с изтичането на обикновената 3-годишна давност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1120187 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.Й.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.