Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26.10.2020г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3137/2017г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба, с която са предявени
са обективно съединени искове от «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, ЕИК ……..,
гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Н.Н. и
Д. Д.-прокуристи, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. против П.Д.Н. с ЕГН ********** ***, за
заплащане на суми по договор, с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК, чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК във вр. с
чл.240 от ЗЗД, чл.33 от ЗПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че с Договор
за потребителски заем с № PLUS-10908190 от 04.09.2014г. ищцовото дружество е
отпуснало паричен кредит в размер на 5 900лв и закупуването на застраховка от 1
321,60лв, като сумата предмет на договора е изплатена по уговорен в чл.1 от
договора начин, с което дружеството е изпълнило задължението си по него.
Усвояването на посочената сума длъжника е удостоверил с полагането на подписа
си в поле „Удостоверение на изпълнението“, като за него е възникнало
задължението да погаси заема на 40 месечни вноски-всяка по 292,30лв, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгл.
годишен процент на разходите–46,24% и годишния лихвен процент–37,16%, посочени
в параметрите по договора.
Твърди се, че длъжника е преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.01.2017г. като към тази дата са погасени
27 месечни вноски. На осн. чл.5 от
договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка от заема в размер на 3 577,69лв, представляващ оставащите 13бр.
погасителни вноски към 20.02.2017г., към която дата е станал изискуем целия му
размер. Въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение, такова не е
последвало.
Иска се: да бъде признато за установено,
че е налице вземане от страна на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД от П.Д.Н. в
размер на 3 032,41лв, представляваща главница по кредита, 545,28лв – лихва по
договора, 197,05лв – представляваща законната лихва за забава за периода от
20.02.2017г. до 11.10.2017г., на осн. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението.
Претендират се направените в хода на
исковото и заповедното производства разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника е постъпил,
чрез пълномощника му адв.Л.Г. от МАК, в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърдените в ИМ факти и обстоятелства. Тъй като в
приложения Договор за потребителски заем липсват данни към датата на
сключването му кой представлява дружеството, счита, че на практика липсва
договор, по който да е задължена. На следващо място счита, че клаузите в договора,
ведно с погасителния план са недействителни-нищожни, противоречащи на морала
чл.26 от ЗЗД, тъй като са неясни, нетранспарентни, объркващи и неразбираеми за
ответника като потребител, и чрез тях кредитора цели прекомерна печалба за
нейна сметка. В отговора се оспорват като недействителна клаузата за закупуване
на застраховка, като прекомерно презастраховане. Оспорва се твърдението в ИМ,
че ответника е уведомен за изискуемостта на вземането. Оспорва представения
Договор за потребителски заем, както и истинността на представените с ИМ
извлечение по кредит.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител. В Писмена молба процесуалният представител на ищеца – юрисконсулт
П. П., поддържа изцяло депозираната ИМ и моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявеният иск, като присъди и направените разноски по делото.
Ответникът по делото в с.з. се представлява
от процесуален представител адв.Л.Г. от МАК, която оспорва предявеният иск,
като моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, тъй като с оглед тежестта
на доказване ищеца не успя да докаже в хода на делото, че ответницата дължи
процесната сума. Поддържа възражението си в отговора за нарушаване на ЗЗП.
Оспорва представените счетоводни документи.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с
правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по
чл.86 от ЗЗД.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен,
поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на
иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
За да се
уважат предявените искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си
на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да
докаже изправността на цедента – наличието на сключен договор за кредит в
съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за
забава и такси, като установи вземанията си и по размер, включително и тези,
касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по
кредита. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 2747/2017г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл.410 от ГПК от 24.10.2017г., с която е разпоредено
длъжникът П.Д.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** *****, да заплати на кредитора "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********, гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк
София, сгр. 14, тел. 02/403 51 93, факс 02/4899866, електронна поща:
*****@*************.**, представляван от Н.Н. и Д. Д. – прокуристи, чрез
пълномощника си Ц.Х.С., юрисконсулт, телефон: 02/403 51 93; факс: 02/489 98 66,
електронна поща: *****@*************.**,
сумата 3 774,74лв (три хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и седемдесет
и четири стотинки), от които: 3 032,41лв - главница по Договор за потребителски
заем № PLUS-10908190/04.09.2014г., 545,28лв - възнаградителна лихва за периода
от 20.01.2017г. до 20.01.2018г. и 197,05лв – мораторна лихва за времето от
20.02.2017г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 23.10.2017г. до изплащане на вземането,
както и сумата 125,49 (сто двадесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки)
разноски по делото, представляващи платена държавна такса 75,49лв и 50лв -
юрисконсултско възнаграждение.
От представеният и приет като доказателство
Договор за потребителски кредит се установява, че на 04.09.2014г. между
ответника П.Н. в качеството на кредитополучател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България – кредитор е сключен Договор
за потребителски заем с номер PLUS-10908190,
въз основа на който кредиторът
предоставя на кредитополучателя сумата в размер на 5 900лв. Договорен е
размер на месечна минимална погасителна вноска – 292,30лв. В договора е
уговорена сумата от 1 321,60лв за закупуване на застраховка „Защита на
плащанията“ и такса ангажимент в размер от 206,50лв. Общият размер на сумата,
която следва да се върне е отразено, че е 11 692,03лв. Годишният процент на разходите е 46,24%, а
лихвеният процент е 37,16%. Липсва изрична клауза, уреждаща размера на
възнаградителната лихва. Крайният падеж на плащанията е 19.01.2018г. или преди депозиране на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 23.10.2017г.
В договора ответникът – заемател е заявил, че
с полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получил заемната сума в
размер на 5 900лв и се задължава да заплати на заемодателя – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България в сроковете и условията, описани в договора и в приложения погасителен
план към него. Уговорени са и условията
при които се обявява предсрочна изискуемост на кредита – всички задължения по
договора за заем стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на
две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски по
събиране на вземането. Неразделна част от договора е погасителен план,
подписани от страните.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Между
ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане .
Съгласно
чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице.
Договорът
за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 46,24% /. Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран /,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната
вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги.
От така
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени
при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че впоследствие
годишния процент на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това
се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която
същият е изчислен при сключване на договора.
В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи
какво точно е включено в тях.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Съгласно
заключението на вещото лице Н.П. изготвил назначената по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, което е прието от съда от получената сума по
договора за кредит – 5 900лв на 04.09.2014г. ответникът е изплатил сумата
от 3 065,84лв и остава дължима сума от 2 834,16лв, за който размер претенцията
за установяване на заявеното вземане за изискуема главница, съдът уважи, а в
останалата част отхвърли като неоснователна и недоказана.
Отговорност
за разноски.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по делото следва
да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представеният списък, които
са в общ размер на 571,30лв /петстотин
седемдесет и един лева и тридесет стотинки/, от които 125,49лв /сто двадесет и
пет лева и четиридесет и девет стотинки/ разноски в заповедното производство за
платена държавна такса в размер на 75,49лв и минимално юрисконсулстко
възнаграждение–50лв, и 445,81лв /четиристотин четиридесет и пет лева и
осемдесет и една стотинки/ в исковото производство от които 145,81лв–доплатена
държавна такса, 200лв–възнаграждение за вещо лице и 100лв - минимално юрисконсулстко
възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част на исковата претенция съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 186,88лв /сто
осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника по делото П.Д.Н. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане
на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, ЕИК *****, гр.София, ж.к.»Младост 4»,
Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Н.Н. и Д. Д.-прокуристи, в размер
на 2 834,16лв /две хиляди осемстотин тридесет и четири лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски заем с №
PLUS-10908190 от 04.09.2014г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2747 по описа за 2017г. на
ЛРС, ведно със законната лихва върху сумата от 23.10.2017г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по отношение исковата претенция за
главница над уважения размер до претендирания такъв от 3 032,41лв, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
от «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, ЕИК ****, гр.София, ж.к.»Младост 4»,
Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Н.Н. и Д. Д.-прокуристи против П.Д.Н. с ЕГН ********** ***, искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 545,28лв /петстотин
четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ представляваща възнаградителна
лихва и 197,05лв /сто деветдесет и седем лева и пет стотинки/- законна лихва за
забава за периода от 20.02.2017г. до 11.10.2017г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2747 по
описа за 2017 г. на ЛРС.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖА П.Д.Н.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, ЕИК *****,
гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Н.Н. и
Д. Д.-прокуристи, направените по делото разноски, съгласно представеният
списък, в общ размер на 571,30лв /петстотин седемдесет и един лева и тридесет
стотинки/, от които 125,49лв /сто двадесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки/ разноски в заповедното производство за платена държавна такса в
размер на 75,49лв и минимално юрисконсулстко възнаграждение–50лв, и 445,81лв
/четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ в исковото
производство от които 145,81лв–доплатена държавна такса, 200лв–възнаграждение
за вещо лице и 100лв - минимално юрисконсулстко възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ОСЪЖА «БНП
Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, ЕИК ****, гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Н.Н. и Д. Д.-прокуристи ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Н. с
ЕГН ********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 186,88лв /сто осемдесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС гр.Монтана –в двуседмичен срок от
връчването му.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2747/17г. по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :