РЕШЕНИЕ
Номер 129111.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
Прокурор:Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Диана И. Асеникова Лефтерова Въззивно
гражданско дело № 20202100502249 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Д. , ЕГН **********, в качеството й на
законен представител на малолетното дете С.З.К., роден на*** г., против Решение №
1729/22.07.2020 г. на по гр. д. 3258/2020 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕНА молбата за промяна на бащиното име на малолетното дете от З. на Д..
В жалбата са изложени оплаквания, че в обжалваната част решението е необосновано
и неправилно, тъй като съдът не е оценил в пълнота и правилно събраните доказателства.
Посочва се, че от справка за съдимост на бащата се установява, че същият е многократно
осъждан за разнородни престъпления, което прави бащиното име на детето позорящо и
срамно. Счита за важни по смисъла на чл. 19 ЗГР обстоятелствата, че детето не познава
биологичния си баща, който не го търси, не се грижи за него, не заплаща определената му от
съда издръжка, отрича бащинството си, лишен е от родителски права. Посочва се, че за
майката на С. е изключително трудно да даде обяснение на въпросите му защо името му е
различно от нейното и чие име всъщност носи. Поддържа се, че поведението на
биологичния баща не отговаря на изискванията на закона и морала и единственото, което го
свързва със С. е една изпразнена от смисъл и съдържание биологична връзка.
С жалбата се моли за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлено искането за
промяна на бащиното име на малолетния С. от З. на Д. и за постановяване на съдебно
решение, с което да се допусне исканата промяна на бащиното име на малолетния С. от З. на
1
Д..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не са постъпили писмени отговор на
въззивната жалба от конституираните по делото заинтересовани страни – Районна
прокуратура Бургас, Община Бургас, ДСП Бургас.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок, от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява. С писмено
становище поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за основателност на жалбата. Счита, че обстоятелствата относно промяната на
фамилното име на детето важат със същата сила и по отношение на искането за промяна на
бащиното му име.
В съдебно заседание заинтересованите страни Община Бургас и Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по молба на малолетния
С.З.К., действащ чрез законния си представител Д. С. Д. , за промяна на бащиното и
фамилното му име на С.Д.Д., евентуално на С.Д.В.. В молбата са изложени твърдения, че
бащата на детето е лишен от родителски права, от края на 2015 г. не се е интересувал от
детето, не го е търсил, никога не му е плащал издръжка, в обществото отрича да е негов
баща. Твърди се, че детето не познава биологичния си баща въпреки опитите на майката да
установи контакт между двамата. Роднините по бащина линия на детето също не са търсели
контакти с него. Малолетното дете се отглеждало изцяло от майка си и от съпруга й А.П.Д..
Посочва се, че за майката е изключително трудно да отговори на въпросите на детето защо
то носи имена, различни от нейните, на втория му баща и на братчето му. Отбелязва се, че
биологичният баща на детето е осъждан за различни престъпления.
Молбата е с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
По делото е представено удостоверение за раждане, от което е видно, че детето С.З.К.
е родено на 25.08.2015 г. от майка Д.С.В. и баща З.С.К..
С Решение № 650/12.04.2016 г. по гр. д. № 8146/2015 г. на Районен съд – Бургас
упражняването на родителските права по отношение на детето С.З.К. е предоставено на
2
майката Д.С.В., определен е режим на лични отношения между детето и бащата З.С.К. и
последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето.
С Решение № 1216/07.06.2018 г. по гр. д. № 1428/2018 г. на Районен съд – Бургас
З.С.К. е лишен от родителски права по отношение на малолетното дете С.З.К. и
първоначално определеният режим на лични отношения е изменен.
Видно от служебно изготвената справка за съдимост, бащата З.С.К. е осъждан
многократно, включително и за това, че не заплаща месечна издръжка на малолетното си
дете С.З.К..
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 14.11.2019 г.
Д.С. В. е сключила граждански брак с А.П.Д., като е приела фамилното име Д.. От брака им
е родено детето М.А.Д.. Д. С. Д. , съпругът й А.П.Д. и детето С.З. К. живеят на един адрес.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката М.П.В.
(баба на детето по майчина линия), които съдът кредитира като надеждни и съответстващи
на останалите доказателства по делото. От тях се установява, че Д. С. Д. и З.С.К. са живеели
заедно до навършване на 5-6 месечна възраст на детето С.. Оттогава са разделени и нито
бащата, нито някой от семейството му е търсил контакт с детето. Сега детето живее с новото
семейство на майка си – съпругът й се грижи за него, а детето го нарича „тати“.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице важни обстоятелства, налагащи
промяна на фамилното име на детето от К. на Д., тъй като това е фамилното име на неговата
майка, на неговия едноутробен брат, както и на мъжа, когото С. възприема за свой баща.
Съдът е намерил, че не са налице основания за допускане на исканата промяна по
отношение на бащиното име на детето.
Решението е валидно и допустимо, но по същество е неправилно в обжалваната част.
Името представлява словесно обозначение на физическото лице, което служи за
неговата индивидуализация в обществото. Законодателят определя името като съставно,
състоящо се от три части – собствено, бащино и фамилно. В тази връзка законът установява
различни критерии за формиране на различните части на името. Съгласно чл. 13 ЗГР
бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗГР
позволява бащиното име на дете, на което е установена само майката, да се образува от
собственото име на майката или неговия корен, а ал. 2 допуска в такъв случай със
съгласието на бащата на майката неговото име да се вземе за бащино име на детето.
Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при
точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред (решение №
3
256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС). Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от
ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на
писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В случая не се
установява по делото бащиното име на малолетното дете – З., да е осмиващо, опозоряващо
или обществено неприемливо, с оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав
е ограничено до това налице ли са налице „важни“ обстоятелства, които да обуславят
допускане на исканата промяна.
Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява дали
изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват
„важни“ такива по смисъла на закона. Предвид основните принципи на гражданското право
и обществения морал „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или
неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в контекста на всеки отделен
случай (Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ІІІ г. о., Решение №
200/14.04.2010 г. по гр. д. № 25/2009 г. на ІV г. о., Решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. №
712/2009 г. на ІV г. о.). Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните
изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на
образуване на собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице. „Важни“
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на станала не по волята му промяна. Законът следва да се тълкува в по-широк
смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако
исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда
или определени институции (Решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС,
II г. о.). Името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното
желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като
„важно“ обстоятелство (Решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г. V г.
о.). Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията
на естествените. Като средство за лична идентификация и връзка със семейството, името на
едно лице е свързано с неговия личен и семеен живот.
Въз основа на изложеното и при преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност защо настоящият съдебен състав счита, че се установява наличието на
„важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата
промяна на носеното от малолетното дете бащино име от З. на Д.. В контекста на процесния
случай и предвид основните принципи правото и обществения морал, следва да се приеме,
че са налице такива обстоятелства, които правят лично и обществено неудобно и
неподходящо малолетното дете да носи бащиното име на човек, когото то не познава и
който не се интересува от него по никакъв начин. В конкретния случай съдът намира, че
4
провеждането на възложената от закона идентификационна функция създава емоционален
дискомфорт у малолетното дете и е предпоставка за пораждане на реален риск от засягане
на процеса на семейната и социалната му адаптация. Поради това исканата промяна на
бащиното име е лично и обществено оправдана и съответства на висшия интерес на детето.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението
следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде допусната промяна на бащиното име на малолетното дете С. от З. на Д..
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1729/22.07.2020 г. на по гр. д. 3258/2020 г. на Районен съд –
Бургас в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНА молбата за промяна на бащиното име на
малолетното дете С.З.Д., ЕГН **********, от З. на Д., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПУСКА промяна на бащиното име на малолетното дете С.З. Д., ЕГН **********,
от З. на Д..
Решението е окончателно.
Заверен препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданската
регистрация към Община Бургас за отразяване на промяната в акта за раждане и в
регистрите за населението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5