РЕШЕНИЕ
№ 10693
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110153841 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против С., с която е предявен осъдителен
иск за сумата в размер общо на 536,04 лева, представляваща сбор от регресно вземане за
заплатено от дружеството обезщетение и сторени ликвидационни разноски по Договор за
застраховка „Каско и злополуки“ по полица № ***** за вреди по автомобил с марка ****, с
рег. № *****, вследствие на пътнотранспортно произшествие от 15.05.2019 г., реализирано в
резултат на несигнализирана и необезопА.а дупка пълна с вода в гр. (АДРЕС)“ в посока от
бул. М. към Околовръстен път срещу блок № ****, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 02.10.2023г. до окончателно погасяване на
вземането, както и сумата в размер на 171,07 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 25.09.2020г. до 25.09.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на възникване на
процесното пътнотранспортно произшествие между (фирма) и собственика на описания
автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на Договор
за застраховка „Каско+“. Процесуалният представител на страната поддържа, че по повод
описания инцидент от органите на реда е съставен протокол за ПТП № 1713723/15.05.2019 г.
Вложените части и материали за извършване на ремонт на увредения автомобил възлизат на
474,04 лева, като били направени и разноски в размер на 52 лева за репатриране на
автомобила и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Изложени са доводи, че пътят,
на който е реализиран пътния инцидент е част от общинската пътна мрежа, за поддържането
на която отговаря ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил
на 12.09.2019 г. регресна покана до С. за заплащане на изплатеното застрахователно
обезщетение и направените ликвидационни разноски, но ответникът отказал да изпълни
доброволно задължението си. Предвид изложеното ответникът дължи наред с главницата и
обезщетение за забава. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
К., оспорва исковата претенция по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и
собственика на процесния лек автомобил, описания от ищеца механизъм на процесното
пътнотранспортно произшествие, доказателствената сила на представения протокол за ПТП
и е наведено възражение за съпричиняване от страна на водача на моторното превозно
средство за настъпване на вредоносния резултат. По изложените доводи е направено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като направените от ответника съдебни разноски
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за следното:
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните юридически факти: валидно правоотношение по договор за имуществено
застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на пътнотранспортно
произшествие, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и
размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. твърдяното от него
съпричиняване /за което съпричиняване не сочи доказателства/, а при установяване на
елементите от фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил
задължението.
От представената по делото полица № ***** от 24.04.2019 г. и Общи условия се
установява, че към момента на настъпване на описаното в исковата молба пътно
произшествие между ищцовото дружество и собственика на процесния автомобил е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Каско и
злополуки“.
За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е
представен протокол за ПТП № 1713723/15.05.2019 г., съставен от И. Д – служител на 02
ОПП-СДВР, съгласно който процесният автомобил преминал през необезопА.а дупка на
пътното платно на бул. (АДРЕС)“ с посока от бул. М. към „Околовръстен път“, срещу бл.
****, като мястото на инцидента и местонахождението на дупката са онагледени на
изготвена от длъжностното лице схема. Протоколът съдържа и описание на видимите щети
по моторното превозно средство – „предна лява гума, джанта“.
От представените по делото фактура и касов бон се установява, че в полза на
автосервиз Д. е заплатена сумата в размер на 474,04 лева за подмяна на спукана гума на
процесния автомобил, като сумата е заплатена от застрахователя в полза на собственика на
автомобила с преводно нареждане от 26.07.2019 г.
Като писмено доказателство по делото е приет транспортен лист № 021426/15.05.2019
г. за репатриране на процесния автомобил на датата на пътния инцидент ведно с фактура и
касов бон за заплатена по процесната щета сума в размер на 52 лева.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на автомобила
се установява, че при възникване на процесния пътен инцидент моторното превозно
средство се е движело по бул. (АДРЕС)“ когато попаднало в несигнализирана дупка на
пътното платно, като вследствие на инцидента била спукана една от гумите на автомобила.
Свидетелят сочи, че подал сигнал до органите на реда и застрахователя, като автомобилът
бил репатриран с пътна помощ.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
2
което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на преминаване на
лекия автомобил през необезопА.а дупка на пътното платно, като всички увреждания,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Вещото лице разяснява, че стойността необходима за
възстановяване на моторното превозно средство към датата на събитието възлиза на сумата
в размер на 485,63 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ са в
границата между 10 и 25 лева.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост,
като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От обстоятелството,
че на пътната настилка на общински път, към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) е имало необозначена дупка, което се установява от събраните в
производството доказателства, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея
лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик
и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на
застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя
– С. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по
аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно. Произходът на установената дупка
на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП
предвижда общо и абстрактно задължение на общината да поддържа общинските пътища,
без значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопА. пътен трафик. На следващо място, доколкото по безспорен начин се
установява точното място на инцидента, то видът на конкретната неравност е без значение
за отговорността на ответника. Законодателят е вменил на Общината задължението да
изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична общинска собственост по см. на чл. 8
от Закона за пътищата, като неизпълнението на вмените от закона задължения на Общината,
е основание за ангажиране на гаранционнообезпечителната й отговорност.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в
причинноследствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. С доклада по делото е указано на
ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за съпричиняване от
страна на водача на автомобила, но доказателства от ответника в тази насока не са
ангажирани по делото. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно
(несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК. Твърдението за съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и водачът да се е
движил с неразрешена скорост. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива /а дори и знанието за това само по себе си не е основание
за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – така Решение № 261485 от 01.12.2020г. на СГС по в. гр. д.
№ 162/2020 г., Решение № 1192 от 13.02.2020г. на СГС по в. гр. д. № 5643/2019 г./.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия,
3
с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с
него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с
несъобразена скорост или не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и
наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако
препятствието на пътя е било надлежно обозначено. Няма данни по делото дупката да е била
по някакъв начин означена или сигнализирана. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Доколкото в
настоящия случай са недоказани твърденията на ответника за несъобразяването на водача с
пътната обстановка, то при неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен
начин в процеса от ответника и при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за
неосъществени.
Предвид изложеното и при съобразяване на заплатените от застрахователя суми за
отстраняване на щетите по автомобила, репатрирането му от мястото на пътния инцидент и
дължимите ликвидационни разноски, то предявеният иск са главница се явява изцяло
основателен.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Отправената от ищеца
регресна покана е връчена на ответника на 12.09.2019 г., като С. на основание чл. 84, ал. 2
ГПК е изпаднала в забава считано от 20.09.2019 г., като в случая предмет на претенцията по
чл. 86 ЗЗД е обезщетението за забава за периода от 25.09.2020 г. до 25.09.2023 г., като
законната лихва върху главницата за сочения период изчислена с електронния калкулатор на
НАП по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 171,07 лева. Предвид изложеното акцесорния иск се
явява основателен.
При съобразяване на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
съдебни разноски има единствено ищецът по главния иск. Направените по делото съдебни
разноски възлизат на сумата в размер общо на 700 лева, от които сумата в размер на 100
внесена държавна такса, 450 лева внесен депозит за изслушване на автотехническа
експертиза, 50 лева внесен депозит за разпит и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. БУЛСТАТ 000696****7, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, сумата в размер на общо на 536,04 лева, представляваща сбор от регресно вземане за
заплатено от дружеството обезщетение и сторени ликвидационни разноски по Договор за
застраховка „Каско и злополуки“ по полица № ***** за вреди по автомобил с марка ****, с
рег. № *****, вследствие на пътнотранспортно произшествие от 15.05.2019 г., реализирано в
резултат на несигнализирана и необезопА.а дупка пълна с вода в гр. (АДРЕС)“ в посока от
бул. М. към Околовръстен път срещу блок № ****, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 02.10.2023г. до окончателно погасяване на
вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 171,07 лева, представляваща
4
обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.09.2020г. до 25.09.2023 г.
ОСЪЖДА С. БУЛСТАТ 000696****7, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 700 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5