М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 1492/09 г. по описа
на Окръжен съд Варна наказателно отделение
Окръжна прокуратура –
Варна е внесла в Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :
К.А.И.
ЕГН ********** – за престъпление по чл.213 а ал.3 т.7 вр. ал.2 т.1 пр.1 вр.
ал.1 пр.1 от НК.
Срещу подсъдимият И. е възведено
обвинение в това, че на 05.02.2002 г. в
с. Каменар, обл. Варна, с цел да принуди И.С.В. да се разпореди с парична сума
в размер на 300.00 /триста/ лева го заплашил с насилие, придружено със заплаха
за убийство, като деянието представлява опасен рецидив.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното
обвинение и с оглед на реда по който се
провежда съдебното следствие предлага наказанието на подсъдимия бъде определено
в размер под минималния предвиден в
закона, както и групиране с предходни
наказания.
Защитата на подсъдимия в лицето
на адвокат Н.Д. *** заявява признаване
на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подзащитния му, не желае събирането на нови доказателства и моли разглеждането на делото да се проведе
по реда на глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция” при условията на чл.371 т.2 от НПК, като размера на
наказанието бъде определен при условията на чл.55 от НК. Пледира за налагане на
наказание под минималния размер по закон. Моли при извършване на групиране на
наказанията да не се завишава най-тежкото по реда на чл.24 от НК.
Подсъдимият И. след запознаване с правата му по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен, признава изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае събирането на нови
доказателства и в последната си дума моли да не влиза в затвора.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
намери за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият К.А.И. има
постоянен адрес ***. Завършил е начално образование, неженен, многократно осъждан. Към настоящия момент е
на 50 години. От тях около 25 е прекарал изтърпявайки наказания в различни
пенитенциарни заведения в страната.
На 29.12.2001 г. подсъдимия К.И. бил освободен от 3атвора в гр. Варна, където изтърпял поредната си присъда. Излизайки на свобода
започнал да притеснява свои близки, от които искал парични суми.
Пострадалият св. И.С.В., който бил племенник на обв. И. *** на
съпружески начала със св. Л.Г. и двете им деца.
Майката на В. - Димитричка Иванова - сестра на подсъдимия
живеела в Република Франция, където работела и изпращала финансови средства на
семейството. Често помагала и на други свои близки с парични суми. От нея св. В.
знаел, че е изпращала пари и на своя брат – подс. И.. Той и подсъдимия не били
близки. Седмица преди извършване на деянието
И. започнал да посещава дома на св. В. и да иска от него парична сума в
размер на 300 лв. Твърдял, че тя му била изпратена от неговата сестра, майка на
св. В.. Последният му отказал, тъй като не бил получавал пари от майка си. По този повод отношенията
между двамата се влошили. Подсъдимият продължил да посещава дома на В., като го
заплашвал, че ако не му даде парите, ще го убие. Заплахите принудили св. И.В. ***
обл. Варненска в дома на своя чичо св. Ж.В.А., с когото споделил за отправените
заплахи от подсъдимия.
На 01.02.2002 г. И. отново
отишъл в дома на св. В. и след като не го намерил, чрез заплахи разбрал от св. Л.Г.,***.
Отново заявил, че ако не му даде сумата от 300 лв., ще го заколи.
На 04/05.02.02 г. подсъдимия И. ***, където преспал в дома на свой
братовчед - св. Р.С.Й.. Пред него и синът му -
св. С.Й. споделил, че е дошъл да си вземе сумата от 300 лв. от св. В..
На 05.02.2002 г. сутринта около 07.00 часа И. изпратил св. С.Й. да повика И.В..
Последният се страхувал и отказал поканата и затова И. отишъл в дома на св. Ж.В.А. да го търси. Намерил го на двора на къщата,
където влязъл и се развикал, като отправял псувни и заплахи, че той следва да
му даде парите. При категоричния отказ от страна на В., подсъдимият го нападнал
с нож, който извадил от колана на кръста си. Насочил го към племенника си,
който при опит да се отбранява, бил порязан в областта на дясната длан
/Медицинско удостоверение № 43/02 г. - л. 20/.
Нападението било прекратено от
св. Ж.А., който ударил подсъдимия с кол по ръката и той изтървал ножа. Със
задружни усилия на двамата свидетели, И. бил съборен на земята и задържан до
идването на полицейски служители. Св. Ж.А.
с протокол доброволно предал на полицейските служители ножа носен от
подсъдимия И. -.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ,
приобщено към доказателствата по делото, което съдът приема за обективно и
компетентно дадено /л. 64/65 по д.п./ се установява следното:
При проведения
клиничен преглед на 05.02.2002 г. на И.С.В. *** са установени две порезни рани
с дължина по около 5-6 мм, гладки ръбове, остри ъгли. Тези травматични
увреждания са резултат на действието на предмет с режещ ръб в посока напречна
на оста на крайника отдолу - нагоре. Този механизъм би могъл да се реализира
при опит за предпазване, вкл. при опит за хващане на ножа.
Касае се за
сравнително повърхностни травматични увреждания, които ангажират слоя на
кожата, създават известни условия за проникване на инфекция и други в този
смисъл определят временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В хода на съдебното производство
поради агресивното и неадекватно
поведение на подсъдимия бе назначена комплексна СППЕ. От заключението и което
съдът прие като обективно и компетентно дадено и не е оспорено от страните се
установява, че подсъдимия И. страда от диссоциално личностово разстройство –
невротична декомпенсация. Намалена е мотивацията характерна за здравите
личности. Понижена е волевата му устойчивост. Лекуван е многократно в
психиатрична клиника. В състояние е правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
гласни доказателствени средства – самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание дадени при условията на
чл. 371, т .2 от НПК, които изцяло се
подкрепят от показанията на свидетелите
И.В., Л.Г., А.И., Ж.А., Л.Х., Р.Й., Г.Ж. и В.Д., както и от писмените
доказателствени средства – протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост, справки КИАД, заключенията по
СМЕ и СППЕ, прочетени и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се
установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението,
които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и създават у съда убеждение за
достоверност.
По негово искане при разследването са били разпитани свидетели приятели
на подсъдимия по негови твърдения „очевидци" /св. Р.И.; И.Т.; Р.Й.; Д.Н. и
Я.С./ Предвид времето на направеното искане / години след случая се оказва, че
има преки свидетели/ и фактическата обстановка, която те лансират – че К. не е
нападал никого, а сам е станал жертва на агресия от племенника си и живущите в
къщата на чичо му – св. Ж.А. се налага обоснован извод, че твърденията на тези
свидетели са неистина и не следва да бъдат кредитирани. Ако те бъдат ценени
остава без отговор въпроса как е получил телесните си увреждания пострадалия И.В.,
защо подсъдимия е заплашвал пострадалия и живущата на семейни начала с него
свидетелка Л.Г. и какво е правил в къщата на А. с нож в ръката при условие, че
пострадалия категорично му е отказал да му даде пари и даже се е криел от него.
Отправените от него заплахи са чути от всички освен от тези свидетели. Наред с
това от показанията на св. Ж. – полицай при ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Варна се
установява, че при пристигането му на местопроизшествието е имало 7-8 човека
и сред установените свидетели на
инцидента не са горепосочените “очевидци”.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото
съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност
съдът счита, че подсъдимият К.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл. чл.213 а ал.3 т.7 вр. ал.2 т.1 пр.1
вр. ал.1 пр.1 от НК, тъй като на
05.02.2002 г. в с. Каменар, обл. Варна, с цел да принуди И.С.В. да се
разпореди с парична сума в размер на 300.00 /триста/ лева го заплашил с
насилие, придружено със заплаха за убийство, като деянието представлява опасен
рецидив.
Квалификацията на деянието по ал.7 на чл.213А от НК се обуславя
обстоятелството, че преди датата на инкриминираното деяние подсъдимият И. е
осъждан общо 8 пъти, като всички наложени му наказания са изтърпени ефективно в
местата за лишаване от свобода. Настоящето деяние се явява извършено при
условията на опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б”
от НК.
Квалификацията по ал.2 т.1 пр.1 на
чл.213А от НК се определя от факта, че подсъдимият се е заканил с убийство на
пострадалия В.. Това се доказва от свидетелските показания на В., Г. и А..
Обстановката при която е била отправена заканата, както и личността на
подсъдимия безспорно са възбудили
основателен страх у пострадалия от нейното осъществяване.
Отправените закани с насилие са целели
да се принуди пострадалия да предприеме поведение противно на волята му – да
даде на подсъдимия сумата от 300 лева.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е изпълнено чрез действие и се изразява в
осъществено заплашване на пострадалия с насилие, което е било възприето от
последния и е целяло осъществяване на претендираната от подсъдимия спрямо
пострадалия имуществена претенция в размер на 300 лева. Доколкото
престъплението по чл.213А от НК е формално и за съставомерността му не е
необходимо да са предприети действия от пострадалия за изпълнение на
претендираното от него поведение, деянието е довършено.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и упорито и
последователно е целял тяхното настъпване.
Причина за извършване на деянието е
трайно установения начин на престъпен живот на подсъдимия, желанието му за
облагодетелстване по неправомерен начин и пълното му незачитане към установения
в страната правен ред.
За да наложи наказание на подсъдимия
удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на
престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите
осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянието е висока – законодателят е предвидил налагане на наказание “Лишаване
от свобода” за срок от пет до петнадесет години.
Степента на обществена опасност на
дееца е също изключително висока –
осъждан е осем пъти преди деянието и три пъти след него, като преобладаващи са
престъпленията свързани с нарушаване на обществения ред и физическата
неприкосновеност на гражданите. Налице е една трайна рецидивна престъпност от
негова страна. Въпреки, че е здрав и в трудоспособна възраст, вместо да работи
и да се интегрира в обществото подсъдимия е превърнал извършването на
престъпления в начин на живот.
Съдът определяйки вида и размера
на наказанието при условията на чл. 58А
вр. 55 ал.1 т.1 от НК – съобразно императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК – без да са налице многобройни, или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства като смекчаващи такива
отчете :
-
изминалия
значителен период от време от извършване на инкриминираното деяние до
реализиране на наказателната му отговорност.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете :
- обстоятелството, че пострадал
от престъплението е негов роднина от 3-та степен по съребрена линия, което прави деянието особено морално укоримо
- системния тормоз спрямо към пострадалия и живущата на съпружески
начала с него свидетелка Г.
- изключителната последователност, агресивност и настойчивост при извършване
на престъплението
- факта, че само месец след излизането си от Затвора – Варна за пореден
път е извършил престъпление
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че размера на
наложеното наказание следва да бъде около максималния възможен след приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК
като подсъдимия трябва да бъде изолиран от обществото за продължителен период
от време. Като подходящ такъв размер съдът намери лишаване от свобода за срок
от 4 години и 6 месеца.
Като съобрази, че подсъдимият К.И. е рецидивист по смисъла на параграф
3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗИНЗС съдът постанови изпълнението на наказанието на осн.
чл.61 т.2 от същия нормативен акт да започне при първоначален строг режим в
затвор.
Като отчете обстоятелството, че от извършване на престъплението до
реализиране на наказателната му отговорност е изминал значителен период от
време, съдът прецени, че по отношение на подсъдимия може да се прояви известна
снизходителност, като на осн. чл.55 ал.3 от НК не му наложи кумулативно предвиденото
наказание “Глоба”.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне
подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
Като взе предвид, че настоящето деяние е извършено при условията на
реална съвкупност с тези по НОХД № № 664/03г., 2896/04г. и 4461/08г.
всички на ВРС, съдът групира наказанията
като постанови подсъдимия да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание
“Лишаване от свобода” в размер на 4 години и 6 месеца при първоначален строг
режим в затвор.
Като прецени вида и размера на всяко едно от наказанията в групата
настоящия състав намери, че целите на наказанието биха се постигнали и без
завишаване на най-тежкото от тях по реда на чл.24 от НК.
На осн. чл.25 ал.2 от НК съдът зачете досега изтърпяната част от така
групираните наказания.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :