Присъда по дело №118/2022 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 15
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 27 март 2022 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20224210200118
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Габрово, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора Вл. Д. Р.
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20224210200118 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. ИЛ. Т., родена на 19.09.1990 година в град
Дряново, Област Габрово, живуща в гр. Велико Търново, българка, българска
гражданка, с основно образование, неомъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН
**********, за ВИНОВНА В ТОВА, че през периода месец май 2017 година – месец
ноември 2021 година включително, в град Габрово, след като с влязъл в сила съдебен
акт – Решение № 104 от 29.03.2017 година по Гр. дело № 2491/2017 г. по описа на
Районен съд - Габрово, добило законна сила на 19.07.2017 година, е била осъдена да
издържа свои низходящи – сина си Божидар Илиев Костадинов, като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 140 лева, и дъщеря си Габриела Илиева Костадинова,
като й заплаща издръжка в размер на 130 лева месечно, или 270 лева месечно общо за
двете деца, съзнателно не изпълнила това си задължение за повече от две месечни
вноски – 55 месечни вноски за посочения по-горе период, на обща стойност 14 850
лева, с което е извършила престъпление, за което и на основание чл. 183, ал. 1 във вр. с
чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК Я ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното
наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено на
подс. М. ИЛ. Т., с ЕГН **********, за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
1
на присъдата в законна сила.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд - Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимата М.И.Т., родена на 19.09.1990 г. в гр. Дряново,
Област Габрово, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано по Глава ІV-
та, Раздел І-ви от Особената част на НК. Същата е предадена на съд за това, че през
периода месец май 2017 година – месец ноември 2021 година включително, в
гр.Габрово, като е осъдена да издържа свои низходящи – син Б.И.К., в размер на 140
лева месечно, и дъщеря Г.И.К. в размер на 130 лева месечно, или общо в размер на 270
лева месечно, съзнателно не изпълнила това си задължение за повече от две месечни
вноски – 55 месечни вноски общо в размер на 14 850 лева - престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Подсъдимата е заявила, че е получила препис от обвинителния акт, и че разбира
същността на предявеното срещу нея обвинение. Тя е декларирала изрично, че се
признава за виновна по отношение на това обвинение, макар (заради липса на
депозирани обяснения при съдебното следствие) да не е коментирала обстоятелствата
във връзка с извършване на самото престъпление, което е инкриминирано чрез него. С
оглед на съответните самопризнания, направени от подсъдимата М.Т. при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 11.03.2022 г. съдебно заседание по делото и
насрочването на същото за разглеждане по реда на диференцираната процедура,
регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие
съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и
в диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при
постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1 от
НПК, са били използвани само доказателствени материали, събрани на досъдебното
производство, както и направените от страна на Т. самопризнания с породените от тях
правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Поради установеното
изискване в нормата на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на производството по НОХД
№ 118/2022 г. на РС Габрово интересите на подсъдимата са отстоявани от служебен
защитник, назначен на същата от съда, който е осъществявал задължително
процесуално представителство по отношение на нея не само поради вида на
проведеното (съкратено) съдебно следствие, но и въз основа на предвидените с чл. 94,
ал. 1, т. 9 от НПК предпоставки за това.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и
от съпоставката на същите с направените от подсъдимата самопризнания по
отношение на обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Към периода, инкриминиран с внесения обвинителен акт, подс. М.Т. не е била
осъждана за извършени престъпления както от общ, така и от частен характер. Тя не е
била и освобождавана от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. по
реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV от Общата част на НК, и поради тези
обстоятелства до края на месец ноември 2021 г. е притежавала чисто съдебно минало.
Подс. М.Т. и св. И.К. са живели на съпружески начала. От съвместното си
съжителство те имат две деца – син Б.И.К., роден на 06.10.2008 г., и дъщеря – Г.И.К.,
родена на 23.12.2012 г.. Чрез Решение № 104/29.03.2017 година, постановено по Гр.
дело № 2491/2016 г. на Районен съд Габрово и влязло в законна сила на 19.04.2017
година, родителските права върху децата са предоставени за упражняване на бащата, а
майката е осъдена да им заплаща ежемесечна издръжка. След нейното първоначално
определяне нейния размер не е търпял промяна. Тя е възлизала на общата сума от 270
лева месечно за двете деца, включващи 140 лева за сина и 130 лева за дъщерята, които
1
според посоченото решение подсъдимата е следвало да заплаща чрез техния баща и
законен представител, считано от 17.10.2016 година за всяко дете, до настъпване на
предвидените от закона основания за изменението или прекратяването на съответното
задължение.
За събиране на присъдените вземания за издръжка в СИС при Районен съд
Габрово е образувано производство по изпълнително дело № 210/2017 г. От момента за
неговото образуване през месец май 2017 г. до датата (02.11.2021 година) за изготвяне
на приложената на л. 32 справка от ДСИ при РС Габрово, по същото са постъпили само
три плащания (на 21.09.2020 г., 20.10.2020 г. и 18.01.2021 г.), втората и третата от
свързаните с които суми (в размер на 150 и 260 лева), са били приведени изцяло на
взискателя. Постъпилата сума (250 лева) по първото плащане е била приведена
частично (в размер на 190 лева), тъй като от нея са били удържани 90 лева за държавни
такси.
През месец юли 2017 година свидетеля И.К. подал жалба (Вх. № 216/21 от
06.07.2021 година) до Районна прокуратура Габрово. Въз основа на данните,
установени от извършената по нея проверка в рамките на заведената Преписка №
175200-6689/2021 г. на РУ Габрово, с постановление от 12.10.2021 г. на прокурор при
тази прокуратура е разпоредено да се образува досъдебно производство, каквото - под
№ 1752-ЗМ-471/2021, е било образувано впоследствие в същото РУ. В рамките на
воденото по него разследване е установено, че подсъдимата не е заплатила дължимите
средства за издръжка на двете деца за периода от месец май 2017 година до месец
ноември 2021 година включително, за които е прието, че възлизат на общата сума от 14
850 лева. Поради това тя е била привлечена и в качеството на обвиняем, във връзка с
предявено обвинение за престъпление с правна квалификация по чл. 183, ал.1 от НК.
Същото обвинение е предявено против нея и чрез обвинителния акт, въз основа на
който и събраните материали по това досъдебно производство, внесени за разглеждане
в Районен съд Габрово, е образувано и производството по настоящето НОХД № 118 по
описа за 2022 година.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на
подс. Т. и нейния служебен защитник, като се приема от съда за установена по
безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на
самата подсъдима; от съпоставката на същото със събраните по досъдебното
производство писмени и гласни доказателствени материали (постановление за
образуване – л. 2; искане за удължаване на срок за разследване и постановление от
14.12.2021 г. на прокурор при РП Габрово във връзка с него – л. 3-5; материали по
преписка № 175200-6689/2021 г. на РУ Габрово, включващи: справка за извършена
проверка по нея, жалба и заверен препис от Решение № 104/29.03.2017 година,
постановено по Гр. дело № 2491/2016 г. на РС Габрово – л. 8-10 и л. 16-18; молба за
образуване на производство по изпълнително дело и заверено копие от изпълнителен
лист – л. 23-25; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за
неотклонение – л. 27-28; протокол за разпит на свидетел - л. 30; писмо с Вх. № 175200-
10936/03.11.2021 г. на ДСИ при РС Габрово до ОД на МВР Габрово и заверена справка
за актуалното състояние на всички трудови договори, сключени от подс. М.Т. към
02.11.2021 г. – л. 32-33; справка за съдимост – л. 35; декларация за семейно,
материално положение и имотно състояние – л. 36; протокол за предявяване на
разследване – л. 45), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване
на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
2
подс. М.И. Т. е осъществила състава на престъплението по Глава ІV-та, Раздел І-ви от
Особената част на НК, което е включено в предявеното й обвинение. Освен че водят до
заключение за действително наличие на законово присъдено и трайно неизпълнявано
задължение за издръжка по отношение на всяко едно от двете деца, събраните
доказателства по досъдебното производство безспорно установяват не само неговия
общ размер, възлизащ на сумата от 14 850 лева, но и обстоятелството, че тя не е била
заплащана от подсъдимата през целия период, отразен във внесения обвинителен. Тя е
осъзнавала, че като родител на тези деца е била задължена да ги издържа, и е била
запозната с определения от съда размер на съответната издръжка. Въз основа на това и
след като не е изпълнила свързаното с нея задължение за повече от визираните чл. 183,
ал. 1 от НК две месечни вноски, тя е осъществила състава на посоченото престъпление
от обективна и субективна страна. Казаното се отнася и за трите вноски, заплатени по
изпълнителното дело, тъй като нито една от тях не покрива целия размер (270 лв.) на
средствата, които са били необходими за издръжката на децата през месеците
септември и октомври 2020 г., и месец януари на 2021 година. Прекият умисъл при
неизпълнението на въпросното задължение и размера на неиздължените месечни
вноски не се оспорени от Т.. Те се признават и в личните обяснения, дадени от нея при
разследването по досъдебното производство, които не водят до извод, че бездействието
във връзка с неизпълнението на самото задължение се дължи на обективни причини.
Липсата на постоянна работа в чужбина поради трудности, породени от пандемичната
обстановка като цяло, от тук – и на получавани от нея доходи, също не би могла да я
оневини, тъй като задължението за издръжка по отношение на двете ненавършили
пълнолетие деца се явява безусловно по смисъла на закона. И накрая, но не последно
място следва да се има предвид, че подсъдимата е работила на трудово
правоотношение през немалък период от време (26.04.2018 г. – 02.05.2021 г.) във
фирма, осъществяваща дейност на територията на страната, което й е позволявало да
заплаща средства за издръжката при желание от нейна страна.
При така описаната фактическа обстановка, въз основа на изложените,
произтичащи от нея доводи и съображения, съдът прие за безспорно от правна страна,
че след като през периода м. май 2017 година – месец ноември 2021 година
включително, в град Габрово, след като с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 104
от 29.03.2017 година по Гр. дело № 2491/2017 г. по описа на Районен съд - Габрово,
добило законна сила на 19.07.2017 г., е била осъдена да издържа свои низходящи –
сина си Б.И.К., като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лева, и дъщеря
си Г.И.К., като й заплаща издръжка в размер на 130 лева месечно, или 270 лева
месечно общо за двете деца, и съзнателно не е изпълнила това си задължение за повече
от две месечни вноски – 55 месечни вноски за посочения по-горе период, на обща
стойност 14 850 лева, подсъдимата М.И.Т. при форма на вина пряк умисъл, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъпление по
смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК, в извършването на което я призна за виновен.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
съдът цени чистото съдебно минало на подсъдимата към инкриминирания по
обвинителния акт период, което определя същата като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец; дадените обяснения на досъдебното
производство, с които е спомогнала за разкриване на обективната истина; направеното
в тях самопризнание, формално сочещо за наличие на проявено критично отношение
към самото престъпление; голямата продължителност на периода, през който
3
издръжката не е била изплащана, както и нейния висок размер.
След като прецени изложените до момента данни по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът констатира, че е налице установен баланс между смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. В съгласие с тях и предоставената му възможност по
чл. 57, ал. 1 от НК, намери, че за извършеното престъпление следва да се наложи
наказание според първата алтернатива, предвидена в чл. 183, ал. 1 от НК, а именно –
“Лишаване от свобода”. С оглед на това, и след като отчете конкретния характер и
естество на съответните обстоятелства, наложи на подс. М.Т. наказание към минимума
за него, установен в нормата на чл. 39, ал. 1 от НК, а именно – „Лишаване от свобода
за срок от три месеца”, като прие, че по този начин, чрез едно така определено по
отношение на неговата продължителност наказание от този вид, ще се създадат
условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната
репресия, посочени в чл. 36 от НК.
Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки
за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание
подсъдимата М.Т. не следва да търпи наказание, свързано с нейното ефективно
лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
определеното по отношение на същата наказание за минимално предвидения срок – в
размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.
По делото не са налице данни за направени разноски в рамките на воденото
разследване по досъдебното и съдебното производство, поради което съдът не се е
произнасял по присъждането на такива.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................
4