РЕШЕНИЕ
№ 176/ 22.06.2020год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 04.06.2020год. /четвърти
юни през две хиляди и двадесета година/ в състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове :
Антон Игнатов
Антония
Алексова
при
секретаря Катя Станоев като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр.
дело № 186 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 2150/15.01.2020год.,
постановено по гр.дело № 05242/2019год. по описа на Пернишкия районен съд е
отхвърлен предявеният от Д. Г.С. *** против "Водоснабдяване и канализация„
ООД гр.Перник иск за признаване на установено спрямо ищеца, че не дължи на
"Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 531.47лева, представляваща
неплатена главница за стойност на доставени от ВиК услуги, сумата от
59.37лева-лихва за забава и 25 лева държавна такса, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.
гр.дело № 01308 по описа за 2015год. на ПРС, както и е образувано изп.дело №
1046/2015год. на ЧСИ Б.
Със същото решение съдът е осъдил Д.Г.С.
*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация„ ООД гр.Перник
разноски по делото в размер на 100лева.
Д.С. е обжалвала решението, като моли същото
да бъде отменено като незаконосъобразно и предявеният от нея иск да бъде уважен,
с присъждане на разноски по делото. Направила е и възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от противната страна.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
с правно основание чл.439 от ГПК.
Д.С. е поискала да бъде признато за
установено по отношение на "Водоснабдяване и канализация„ ООД гр.Перник,
че не дължи следните суми: 531.47лева – главница, представляваща стойност на
доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
26.10.2012год. до 22.01.2015год., сума в размер на 59.37лева. законна лихва за
забава от 04.01.2013год.-13.02.2015год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.03.2015год. до окончателното изплащане на сумата, както
и 25лева направени разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен
лист по гр.дело № 1308/2015год. по описа на ПРС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 1046/2015год. на ЧСИ Б., поради погасяване на
сумите по давност.
„Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр.Перник е
изразило становище за неоснователен на предявения иск. Направило е възражение
за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение, с твърдения, че в случая е предявен един, а не два
отделни иска.
В отделна молба
е изложило доводи и за недопустимост на предявения иск поради липса на правен
интерес от предявяването му.
За да отхвърли
иска за главницата и съдебните разноски районният съд е приел, че същите се
погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД и че същата е многократно прекъсвана с
предприети по изпълнителното дело изпълнителни действия.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е
обвързан от изложеното в жалбата.
Жалбоподателката
твърди, че решението на ПРС е необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон.
От фактическа страна се установява,
че по ч.гр.дело № 01308/2015год. е издадена заповед за изпълнение №
995/10.03.2015год., с която е разпоредено ищцата - Д.Г.С.
да заплати на „Водоснабдяване и канализация„ ООД гр.Перник сумата от
531.47лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 26.10.2012год. до 22.01.2015год.
включително, 59.37лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 04.01.2013год. до 13.02.2015год., ведно със законната лихва върху
главницата от 631.47лева, считано от датата на подаване на
заявлението-10.03.2015год. до окончателното изплащане на вземането, както и 25
лева държавна такса.
С оглед на горното и съобразно чл.
416 от ГПК, Заповед за изпълнение № 995/10.03.2015год., издадена по ч.гр.дело №
01308/2015год. на ПРС е влязла в сила на 22.06.2015год. Изпълнителният лист въз
основа на нея е издаден на 29.06.2015год.
От приложения по делото копие на изп. дело № 1046/2015год. по описа на ЧСИ Б.
се установява, че на 08.07.2015год., въз основа подадена молба от „Водоснабдяване
и канализация„ ООД гр.Перник и приложен към нея изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство срещу длъжника Д.С. като в молбата са посочени
конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
Поискано е налагане на запор върху получавано от длъжника трудово
възнаграждение или лична пенсия за
прослужено време и старост.
На 16.07.2015год. е направено искане
до НОИ и НАП за предоставяне на информация за регистрирани трудови договори и
на публични задължения на длъжника по
изпълнителното производство, а на 10.10.2015год. и до Сектор „Пътна полиция„
при Областна дирекция на МВР за притежавани от нея моторни превозни средства.
Данни за притежавани от длъжника моторни превозни средства са постъпили
съответно на 27.10.2015год., а на 17.07.2015год. е наложен запор върху
притежаван от длъжницата лек автомобил. На същата дата е наложен запор и върху нейната
пенсия.
На 17.07.2015год. на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която няма данни да е връчена.
Наложеният върху пенсията на
длъжницата запор не е изпълнен поради нейната несеквестируемост. Последното е
видно от писмо от 30.09.2015год. на НОИ. В резултат на наложения запор върху пенсията
на длъжницата, по сметка на ЧСИ Б. е постъпила сума в размер на 305.76 лева.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл.
416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта
за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка, поради което не подлежат на обсъждане. В
настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след
влизане на заповедта за изпълнение.
Процесната Заповед за изпълнение е
влязла в сила на 22.06.2015год. и от този момент започва да тече срока на
новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
В настоящия случай е приложима тригодишната
давност по чл.111, б. „В“ от ЗЗД, а не петгодишната по чл.110 от ГПК както е
приел районния съд. Касае се вземания, попадащи в разпоредбата на чл.111
от ЗЗД /периодични плащания/, които съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012год.
по тълк.дело № 3/2011год. на ОСГТК на ВКС се погасяват с кратката тригодишна
давност.
Действително по въпроса относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в съдебната
практика са налице две обособени становища.
Според едното, влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено
възражение от длъжника прекъсва давността и новата давност е 5 години, тоест
намира приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД. Второто становище е, че влязлата в сила
заповед не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за
новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в
зависимост от вида на вземането. Настоящият въззивен състав поддържа второто
становище, тъй като счита, че при снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в
заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо,
поради което не се променя давностния срок, с изтичането на който то се
погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1
/77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията
дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното
производство по чл.303 и слдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които
разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните
въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за
защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения,
прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради
даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по
правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда
защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове.
Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от
изпълнителното производство, не решават материалноправен спор по същество, а
процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК,
чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на
пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила
решения.
От датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение - 22.06.2015год. до
образуване на изпълнителното дело- 08.07.2015год. не е изминал тригодишен
период, поради което с подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство давността за процесните вземания
е прекъсната на основание чл.116, б.“В“ от ЗЗД. Молбата за
образуване на изпълнително дело съдържа искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, поради което прекъсва давността и това виждане е възприето
в т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013/26.06.2015год. на ОСГТК на ВКС. От този момент е започнала да тече нова
погасителна давност, която е прекъсната с наложения на 17.07.2015 год. запор и
събраната въз основа на него на 09.12.2015год. сума от 305.76лева. От този
момент е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който към датата на
предявяване на иска-09.09.2019год. е изтекъл и няма данни да е бил отново
прекъсван.
След като вземането по изпълнителния
лист е било погасено по давност на 09.12.2018год., то платените до този момент
суми са били дължими се. До тази дата кредиторът е имал вземане и съответно
длъжникът /ищец по настоящото дело/ е имал задължение да заплати сумите, а за
кредитора е съществувало правото да ги получи. Последният е могъл да ги събере
по установения за това ред чрез принудително изпълнение, а ако същото е проведено
в нарушение на закона, то евентуално незаконосъобразните действия на съдебния
изпълнител, не могат да бъдат вменени във вина на кредитора. В отношенията
между кредитора и длъжника релевантно е съществуването на вземането,за което е
бил издаден изпълнителният лист, за погасяване на което са извършвани плащания.
От съдържащото се в изпълнителното дело
платежно нареждане и отбелязванията по самото дело е видно, че до 17.07.2018год.
или още на 09.12.2015год. от наложения върху пенсията на длъжницата запор по
изпълнителното дело са постъпили суми в размер на 305.76лева, с която сума е погасено чрез
плащане част от вземането по изпълнителния иск. В случая следва да се има
предвид, че за погасяването на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и накрая
главницата. При това положение със събраната в изпълнителното производство сума
в размер на 305.76лева са погасени чрез плащане разноските по изпълнителния
лист в размер на 25лева, законната лихва, която е в размер на 59.37лева и част от главницата, възлизаща на сума в
размер на 221.42лева. Остатъка от
главницата, а именно сума в размер на 310.05лева е погасена по давност, поради което по
отношение на нея искът по чл.439 от ГПК се явява основателен и следва да се
уважи.
Предвид гореизложеното, окръжният съд
намира въззивната жалба че първоинстанционното решение следва да се отмени за
сумата в размер на 310.05 лева като се постанови ново, с което да бъде призната
недължимостта на тази сума като погасена по давност. Решението следва да се
отмени и в частта за разноските за сумата от 50лева като в останалата част –да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора на
жалбоподателката се дължат разноски. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 09.09.2019год., и 23.01.2020год. ищцата /жалбоподател в
настоящото производство е заплатила на адвокат пълномощника си адвокатско
възнаграждение в размер на 600лева за първата инстанция и 400 лева за
въззивната инстанция, по отношение размерът на които ответникът-въззиваем в
настоящото производство е направил възражение за прекомерност.
Така направеното възражение за
прекомерност е основателно. Предмет на отрицателно установителния иск са
вземания, недължимостта на които се основава на изцяло идентични факти, поради
което и не се касае за отделни вземания, за да се дължи адвокатско
възнаграждение по всеки един от тях, по който начин е уговорено адв.
възнаграждение в настоящия случай и в минималния предвиден към 09.09.2019год.
размер. Предвид гореизложеното съдът счита, че минималният размер на дължащото се адвокатското възнаграждение в производството
по иска с правно основание чл.439 от ГПК следва да се определи въз основа на сбора
от сумите, представляващи главница, лихва и разноски и определен по този начин
материалния интерес е в размер на 615.84лева, при който и съгласно чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 100лева. При този
размер на минималното адвокатско възнаграждение и предвид фактическата и правна
сложност на делото, уговореното между ищцата в първоинстанционното производство
и нейния адвокат пълномощник адвокатско възнаграждение /възлизащо на 600лева/ се
явява прекомерно. По същите съображения се явява прекомрено и уговореното и
заплатено от жалбоподателката адвокатско възнаграждение и за въззивната
инстанция. Следва да се има предвид и обстоятелството че както в първоинстанционното
производство, така и във въззивното производство са проведени само по едно
съдебно заседание, на които процесуалния представител на ищцата/жалбоподател не
се е явил, не са изслушвани и коментирани експертизи, не са събирани и анализирани
доказателства, нито са извършвани други
процесуални действия.
Предвид на горното и съобразно изхода
от спора в полза на жалбоподателката следва да бъде присъдена сумата от 150.53лева,
представляваща направени разноски за в първоинстанционното и въззивно
производство или 87.60лева разноски в първоинстанционното производство и
62.93лева –във въззивното производство.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2150/15.01.2020год.,
постановено по гр.дело № 05242/2019год. по описа на Пернишкия районен съд, В
ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявения отрицателно установителен иск от Д.Г.С.
против „Водоснабдяване и канализация“ ООД за признаване за установено, че не
дължи на ответното дружество поради погасяване по давност на сумата от
310.05лева, представляваща част от главница за стойност на доставени ВиК
услуги, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч. гр.дело № 01308 по описа за 2015год. на ПРС, както и е
образувано изп.дело № 1046/2015год. на ЧСИ Б., както и в ЧАСТТА МУ в която Д.С.
е осъдена да заплати на „водоснабдяване и канализация„ ООД разноски по делото в
размер на 50 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.439 от ГПК във вр. с чл.111, б.“В“ от ЗЗД, че Д.Г.С. с ЕГН ********** *** не
дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“,
ул.“Средец“ № 11 сумата от 310.05лева –част от главница за стойността на
доставена, консумирана и отведена питейна вода за периода от 26.10.2012год. до
22.01.2015год., за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.06.2015год. въз
основа на Заповед № 995 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.дело № 01308/2015год. и е
образувано изп.дело № 1046/2015год. по описа на ЧСИ Б. поради погасяването й по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“,
ул.“Средец“ № 11 да заплати на Д. Г.С. с
ЕГН ********** *** сумата от 150.53лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: