Р Е Ш Е Н И Е
№ 260942
29.12.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на трети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Недялка
Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
гражданско дело № 458 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 против И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 253.60 лева, от които: сумата от 65.23 лева, представляващи задължения по договор за мобилни услуги от 27.07.2017г. с предпочетен номер +*****, за заплащане на месечни абонаментни такси за отчетния период от 28.07.2017г. до 14.09.2017г. и сумата от 188.37 лева – представляваща задължение по договор за лизинг от 28.07.2017г., по който е предоставено на И. устройство марка Samsung Galaxy J5 Dual Black, за заплащане на всички лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението – 28.10.2019г. до изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4078 от 29.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9174/2019г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения, по които ответникът не е изпълнил задълженията си. Неизпълнените парични задължения на ответника, произтичат от договор за мобилен номер +*****, сключен между И.Д.И. и „Теленор България“ ЕАД и договор за лизинг от 28.07.2017г. Неудовлетворените вземания на ищеца са индивидуализирани по размер и основание в издадените от него фактури, като включват задължения за месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител е оспорил иска, за което е изложил подробни съображения. Счита, че ищецът е нарушил изискването за добросъвестност при воденето на преговори и сключването на договори, а договорът е нищожен поради липса на съгласие. Моли за отхвърляне на исковете.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са основателни.
Доказва се облигационното правоотношение между страните. Представен е договор за мобилни услуги, сключен между Теленор и И.Д.И. на 27.07.2017г., както и договор за лизинг между същите страни с предпочетен номер + ***** от 28.07.2017г. и Общи условия към него. Приложени са и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД и декларация за приемането им. Договорът за мобилни услуги е надлежно подписан от ответницата, поради което обвързва съдоговорителите и се налага извод, че между тях е възникнала правна връзка по повод предоставяне на далекосъобщителни услуги. Договорът за лизинг също носи подписа на ответната страна и обвързва страните. Недоказано и неоснователно се явява възражението на ответната страна, че договорите страдат от пороци. ВКС трайно в практиката си възприема, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля. Такива данни в настоящото производство няма, а от всички ангажирани доказателства не може да се прави такъв извод.
Установява се, че на 27.07.2017г. между И.Д.И. и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок 24 месеца по план Тотал 24.99 с неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева. По повод цитирания договор на 28.07.2017г., мобилният оператор, като лизингодател, е сключил с И.И. - лизингополучател договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy J5 Dual Black c обща лизингова цена в размер на 245,87 лева, чрез внасяне на първоначална вноска в размер на 57,50 лева и 23 месечни вноски, всяка в размер на 8,19 лева.
Мобилният оператор е издал общо три процесни фактури, представени по делото, от чието съдържание се установява какви точно суми и на какви основания са начислени за плащане. Това са фактура № **********/15.08.2017г., № **********/15.09.2017г., № **********/15.11.2017г. Първата фактура № **********/15.08.2017г. за отчетен период 28.07.2017г. - 14.08.2017г. и срок за плащане - 30.08.2017г. е издадена за сумата от 47.68 лева, представляваща неплатена абонаментна такса и лизингова вноска. Така дължимите суми са, както следва: 39,49 лв. абонаментна такса и 8,19 лева - лизингова вноска. Поради извършено частично плащане в размер на 0,14 лева, което погасява задължението за абонаментна такса за предпочетен номер +***** до размер 39,35 лева по тази фактура се търси сумата от 47,54 лева. Втората фактура № **********/15.09.2017г. за отчетен период 15.08.2017г. - 14.09.2017г. и срок за плащане – 30.09.2017г., е издадена за сумата от 34.07 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски. Така дължимите суми са, както следва: 25,88 лева - абонаментна такса и 8,19 лева - лизингова вноска. Третата фактура № **********/15.11.2017г. за отчетен период 15.10.2017г. - 14.11.2017г. и срок за плащане - 30.11.2017г., е издадена за сумата от 630.02 лева, представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски. Така дължимите суми са, както следва: 458,03 лева – неустойка и 171,99 лева – лизингови вноски. От фактурата се претендира сумата от 171,99 лева, представляваща начислени лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер. Не е спорно, че трите фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Не са ангажирани доказателства за извършени от ответника плащания по тях. По описаните фактури са начислени абонаментни такси и лизингови вноски. БРС намира, че се доказват вземанията за такси и вноски, тъй като размерите на таксите и вноските са установени отнапред в двата договора и тези вземания се дължат по силата на изтекъл период от време. Налага се извод, че по посочените фактури се дължи сумата от сумата от 65.23 лева, представляваща сбор от абонаментни такси и сумата от 188.37 лева, представляваща сбор от лизингови вноски. По изложените съображения исковете са основателни. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 65.23 лева, представляваща сбор от абонаментни такси по договор за мобилни услуги и сумата от 188.37 лева, представляваща сбор от 23 лизингови вноски по договор за лизинг, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски от 970 лева в исковото производство и в заповедното дело.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К., сумата от общо 253.60 лева, от които: сумата от 65.23 лева, представляващи задължения по договор за мобилни услуги от 27.07.2017г. с предпочетен номер +*****, за заплащане на месечни абонаментни такси за отчетния период от 28.07.2017г. до 14.09.2017г. и сумата от 188.37 лева – представляваща задължение по договор за лизинг от 28.07.2017г., по който е предоставено на И. устройство марка Samsung Galaxy J5 Dual Black, за заплащане на 23 лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението – 28.10.2019г. до изплащане на вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 4078 от 29.10.2019г. на БсРС по ч.гр.дело № 9174/2019г.
ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К., сумата от 970 лева /деветстотин и седемдесет лева/ разноски в исковото производство и в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
ММ