Решение по дело №14128/2019 на Районен съд - Пловдив

      

 

 

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 261503

гр. Пловдив, 02.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 02.11.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14128 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Н.Д.М., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 301.75 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 32.18 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5172/2019 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5172/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5172/2019 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК,  ответникът носи насрещно доказване по тези факти, както и да докаже изпълнение в срок на насрещното задължение за плащане стойността на предоставена топлинна енергия

От представената по делото от трето неучастващо по него лице Община Пловдив, Отдел Местни данъци и такси, декларация от ЗМДТ /л.71/ се установява, че апартамент, находящ се *** е деклариран като съсобствен между ищеца Н.Д.М. и неговия баща Д. Г. М. при равни права.

Посочената справка се ползва от съда материална доказателствена стойност за качеството на ответника като собственик на процесния имот, доколкото с нея са декларирани от самия ответник неизгодни, в случая за делото факти.

От справка на Община Пловдив /л.70/ се установява, че Д. Г. М. е п..

С оглед изложеното по делото се установи качеството потребител на ответника.

Съгласно разпоредбата на  чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.

От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.63/ се установява, че имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в процесния период 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.

Вещото лице установява, че за процесния период всички отоплителни тела в имота са били отсъединени към топлопреносната мрежа в етажната собственост, поради което не е начислявана ТЕ за отопление от тях.

Вещото лице установява, че в имота на ответника преминават щранг лири с мощност 529 W и 359 W, върху която няма поставен уред за измерване.

В случаите в които няма поставено измервателно устройство отдадената топлоенергия няма как да се отчита по реални показатели, а е приложима т.6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата, като е начислявана топлоенергия по максимална мощност.

В имота на ответника за процесния период 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. е начислявана ТЕ отдадена от сградната инсталация 1.27794 МWh и 1.54234 МWh за отопление. Не е начислявана БГВ.

От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Бруната“ ЕООД. Вещо лице установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и  начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“. 

Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена и опровергана от страните.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Бруната“ ЕООД.

Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.

Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 146 куб.м.  

С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.

Ответникът не е оспорил размерът на претенциите, предвид което съдът приема, че иска за главница е доказан по основание и размер и следва да се уважи в пълен размер за сумата от 301.75 лева за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г.

Като законна последица от уважаване на иска за главница се явява основателна и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.04.2019 г. до окончателното изплащане.

Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба. Такъв е подаден след изтичане на срока по чл.131 ГПК, предвид което се явява преклудирано направеното в този отговор, който съдът цени като становище по същество на спора, възражение за настъпила погасителна давност на част от вземанията, поради което не следва да го разглежда.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 301.75 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 04.07.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. май 2017 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, за периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г. възлиза на сумата от 32.18 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 200 лева – депозит за особен представител; 150 лева – депозит за СТЕ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 525 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

На ищеца следва да се възстанови сумата в размер на 120 лева – платен депозит за ССчЕ, платена с платежно на л. 55, доколкото по делото не е изготвяна Съдебно-счетоводна експертиза, а съдът отмени определението, с което такава е допусната, поради което и плащането на посочения депозит се явява недължимо платен и като такъв ще се върне на ищеца по посочената в молба от 30.11.2020 г. банкова сметка.

***, Пловдивският районен съд

 

  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 301.75 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 32.18 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5172/2019 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 525 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 5172/2019 г. по описа на ПРС.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* като недължимо платена сумата в размер на 120 лева – платен депозит за ССчЕ по сметка на ПРС, с платежно на л.55, по посочената в молба от 30.11.2020 г. банкова сметка.

 

***ичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала!ВГ