М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 524 по описа за 2014 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт:
1. срещу Д.З.К., за това че:
1/ На 30/31.07.2012 г.
в гр. Варна, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Д.С.Л., с ЕГН
**********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
- престъпление
по чл. 151, ал. 1 от НК и
2/ На 30/31.07.2012 г.,
в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със С.В.И., склонил към проституция
две лица, ненавършили 18-годишна възраст - Д.С.Л., ЕГН ********** и И.Н.Н., ЕГН
**********
- престъпление
по чл. 155, ал. 5 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1,
вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
2. срещу С.В.И. , за това че:
На
30/31.07.2012 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Д.З.К., склонил
към проституция две лица ненавършили 18-годишна възраст - Д.С.Л., ЕГН ********** и И.Н.Н., ЕГН **********.
- престъпление
по чл. 155, ал. 5 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1,
вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
В хода на съдебното производство е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от
пострадалата И.Н. солидарно срещу подс. Д.К.
и подс. С.И. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по
чл. 155 ал.5 т.2 и т.3, във вр. с ал.1 от НК в размер на 3000 /три хиляди/
лева, като същата е конституирана в качеството на граждански ищец в процеса.
В хода на съдебното производство е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от
пострадалата Д.Л. срещу подс. Д.К. и
подс. С.И. солидарно за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 155 ал.5 т.2 и т.3, във вр. с ал.1 от НК в размер на 4000
/четири хиляди/ лева и граждански иск срещу подс. Д.К. за пертърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 151 ал.1 от НК в размер на
1000 /хиляда/ лева, като същата е конституирана в качеството на граждански ищец
и частен обвинител в процеса.
В хода на съдебното следствие подсъдимите К. и И. се възползват
от правото си да дадат обяснения по делото, но отричат истинността на фактите,
посочени в обвинителния акт. Подс. К. твърди, че са дошли със св. Л. и св. Н. в
гр. Варна по желание на момичетата, съотв. са оставили същите на пътен възел
„Девня – Суворово”, с оглед проведане на лична среща. Подс. И. дава обяснения,
като поддържа изложената версия по случая от подс. К..
В хода на съдебните прения прокурорът излага становище, че в
хода на съдебното производство безспорно е установена фактическата остановка,
описана в обвинителния акт. Сочи, че в обясненията си подсъдимите излагат
единствено факти, касаещи защитна версия, което се установява от събраните по
делото доказателства. Иска съдът да постанови осъдителна присъда, като наложи
на подсъдимите И. и К. наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години за
осъщественото от тях деяние по чл. 155 ал.5 от НК, което да бъде изтърпяно в
„Затвор” при първоначален „строг” режим и да наложи на подс. К. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години за осъществено от същия деяние по
чл. 151 от НК.
В хода на съдебните прения служебният повереник на св. Н. – адв.
М. пледира подсъдимите да бъдат признати по възведините им обвинения съотв. да
бъде уважен в цялост предявения от пострадалата Н. граждански иск за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 155 от НК осъществено спрямо
нея от двамата подсъдими, изразяващи се в преживени от нея страх и основателна уплаха за живота и
здравето й.
В хода на съдебните прения, служебният повереник на гражданския
ищец Д.Л. – адв. Х. пледира с оглед събраните по делото доказателства,
подсъдимите да бъдат признати за виновни за престъпленията по повдигнатите им
обвинения, съотв. да бъдат уважени в цялост предявените от същата граждански
искове.
Защитникът на подс. К. – адв. М. пледира подзащитния му да бъде
признат за невиновен по възведените му обвинения. Оспорва се достоверността на
показанията на св. Л. и св. Н. с оглед наличието на противоречия в показанията
на същите. От друга страна се твърди, че от гласните доказателства по делото,
включително от разпита на посочените като пострадали лица, не се установява
осъществена от подсъдимите дейност по склоняване на Л. и Н. към проституция. Твърди се, че
липсват данни за осъществени от подсъдимите принудителни действия спрямо
личността на пострадалите. Твърди се, че двете деяния, описани в обвинителния
акт са останали недоказани, поради което се иска от съда да постанови
оправдателна присъда и да отхвърли като неоснователни предявените в хода на
съдебното производство граждански искове срещу подс. К..
Защитникът на подс. И. – адв. П. пледира , че в хода на
съдебното производство не е установено подсъдимият да е извършвал действия по
склоняване към проституция. Твърди се, че ако бъде прието, че св. Л. и св. Н.
са извършвали проституция, същата не е била резултат от осъществено от
подсъдимите психическо въздействие върху лицата, а въз основа на
самостоятелно взето решение от същите.
Позовава се на констатирани противоречия в показанията на двете пострадали при
аргументиране необосноваността на обвинението.
Пледира за оправдателна присъда по отношение на своя подзащитен.
В последната си дума подс. К. оспорва достоверността на
показанията на св. Н. и св. Л., твърди че не е извършвал деянията, посочени в
обвинителния акт и прави искане за постановяване на оправдателна присъда.
В последната си дума подс. И. твърди, че никога не се е
занимавал с проституция. Иска съдът да постанови оправдателна присъда, като
сочи, че по делото не са събрани доказателства да е извършил деянието описано в
обвинителния акт.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелките Д.С.Л. и И.Н.Н.
се познавали от Дом за деца, лишени от родителски грижи „Детелина" -
гр.Шумен. През месец юли 2012 г. и двете живеели в гр.Плевен, но на различни
адреси и не поддържали отношения. Свид. Д.Л. водела полов живот от 12-годишна.
През месец юли 2012г. в
гр.Плевен, свид.Д.Л., поддържала интимни отношения със свид.М.Ю.Ф. с прякор
„Франко",известен с турското име Метин. Той я запознал с подсъдимия С.В.И.
-„Чипи" и подсъдимияДелян З.К. - „Джани". Четиримата се срещали и
излизали заедно няколко пъти, в гр.Плевен. Впоследствие свид.Л. се срещнала
няколко пъти с подс.К. и осъществявала с него полов акт. Подсъдимият направил, с мобилния си телефон - марка
„Нокия", няколко снимки на свид.Л., на които тя била гола. За това той й
плащал по двадесет лева, купувал й дрехи,маратонки и др.
Обвиняемите не се
познавали лично със свид.Н., но знаели за нея, че е осъществявала сексуални
контакти срещу заплащане. Двамата обвиняеми решили да се възползват от
момичетата, като ги склонят да проституират.
На 30.07.2012 г. през деня, свид.И.Н.Н.,*** с нейни познати. По същото
време там били и подс.И. и подс. К.. Те видели свид.Н., прибилижили се до нея и
я поканили да отиде с тях в близкото заведение. Тя се съгласила и тримата
седнали да пият кафе. Започнали да разговарят и подсъдимите предложили на свид.Н.
да отиде с тях и още едно момиче /свид.Д.Л./ в гр.Варна - „на море". Свид.Н.
се съгласила, при условие, че отсъстват от гр.Плевен само за ден. Подсъдимите
се съгласили и заявили, че тръгват още същия ден. Тримата отишли до магазин в
централната част на града от който й
купили нова рокля, обувки с високи токчета и мобилен телефон със СИМ - карта.
След това, с л.а.
„Ауди", с per. № 9930, управляван подс.Д.К., се придвижили до дома на свид. Л. ***.
Последната знаела, че ще пътува с подсъдимите до гр.Варна - „на море", от
предварителен телефонен разговор, с подс.И.. Когато се видели, подсъдимите й
казали, че тръгват и тя се качила в колата при тях и свид.Н.. Всички отишли до
квартирата на подсъдимите, находяща се в гр.Плевен, в ж.к."Стара
гара". Последните събрали багажа си и заедно със свидетелките Н. и Л.
потеглили към гр.Варна. Докато пътували, свид.Л. разбрала, че подс.К. е дал на
свид. М.Ю.Ф. някаква парична сума и че двамата подсъдими искат тя и свид.Н. „да
работят като проститутки" в гр.Варна. Като разбрала това, свид.Н. се
разплакала и поискала да се върнат, но подсъдимите я успокоили, че „отиват на
море", увеличили музиката в автомобила и продължили по пътя.
Четиримата пристигнали
в гр.Варна на 30.07.2012г., около 22.30ч. Настанили се в обща стая - с четири
легла, която се намирала в неустановена, в хода на разследването, сграда.
Двамата подсъдими купили храна и алкохол и всички вечеряли в стаята. По-късно
същата вечер, на 30/31.07.12г., подс. Д.К. осъществил полов акт със свид. Л.,
за която знаел, че е само на тринадесет години. Това направил в легло в общата
стая, пред свид. И.Н. и подс.И.. Последният изявил желание да осъществи полов
акт със свид.Н., но тя отказала.
На следващата сутрин –
на 31.07.2012г. около 09.30ч., подсъдимите К. и И. и двете свидетелките излезли
от квартирата под предлог, че отиват на плаж. Качили се в автомобила, който
управлявал подс.К. и потеглили. Свидетелките видели, че автомобилът излиза
извън града и разбрали, че подсъдимите ги водят да проституират. Обв.К. спрял
автомобила на неустановено място в околностите на гр.Девня и гр.Суворо, обл.
Варна. Двамата накарали свидетелките да слязат от л.а. и казали на свид. Н.:
„Учи малката". Свидетелката Н. /според нейните обяснения/ проституирала
преди няколко години. От поведението на двамата подсъдими, тя веднага разбрала,
че оставят нея и свид. Л. на пътя, с цел да проституират. Двамата тръгнали с
автомобила и се върнали след десетина минути. Дали на свид.Н. „кока-кола",
бутилка минерална вода и два презервативи и казали и на двете: "Докато не
свършите гумите, няма да се прибирате!". След това подсъдимите К. и И. се
отдалечили с автомобила и спрели в гориста местност, откъдето имали видимост
към мястото, където останали свидетелките. Л. и Н. били до пътното платно.
Малко по-късно до тях спрял мъж /неустановен в хода на разследването/. Попитал
ги какви сексуални услуги предлагат.Свид.Л. отишла с него в близки храсти,
където правила орален секс. След като приключили, мъжът си тръгнал, без да
плати, като обяснил, че ще стори това по-късно. Свид.Л. се върнала на мястото,
където били вече двамата обвиняеми и свид.Н.. В този момент последната
забелязала, че към тях се движи полицейски автомобил. Тя махнала с ръка и на
мястото спрели полицейски служители при РПУ - Девня - свид.П.Д.П. и А. Петков С..
Те установили самоличността на подсъдимите лица. Тъй като Л. и Н. нямали лични
документи, те били отведени в ОДМВР - Варна, за снемане на обяснения в гр.
Варна. Подсъдимите също се придвижили до гр.Варна с превозното средство, с
което пристигнали в града. Те поискали от полицейските служители да приберат
свидетелките, с обяснение, че са техни близки, но им било отказано.Впоследствие
Л. и Н. били транспортирани до гр. Плевен.
В хода на разследването
е извършен личен обиск на подс.Д.З.К.. От него бил иззет мобилен телефон марка
Нокиа С2-01 с IMEI № 351936/05/737239/3. При извършения оглед на вещественото
доказателство на 02.08.2012г., е установено, че в паметта на мобилен телефон
марка „Нокиа С2-01" с IMEI № 351936/05/737239/3, се съдържат порнографски
изображения на малолетната св. Л..
Изготвена е съдебно-медицинска
експертиза по отношение на Д.Л.. От заключението на същата е видно, че е
установено малко охлузване на коляното на десния крак с давност от най-малко
една седмица. Установени са две стари дефлорационни щърбини на девствената ципа,
липсват сперматозоиди от иззетия влагалищен секрет. По цялото тяло по и около
половите органи не са установени пресни следи от травми. Дефлорационните
щърбини най-вероятно са получени при първия извършен полов акт. Давността на
щърбините не може да бъде посочена, но най-общо може да се каже, че този срок е
повече от две седмици.
Видно от заключението
на изготвената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза (л. 98 от
делото) е, че Д.С.Л. не се води ДН към ОДНБПЗДККДС на УМБАЛ „Д-р Г.Странски" ЕАД - гр. Плевен. Няма данни да е
лекувана амбулаторно или стационарно в психиатрично лечебно заведение на
територията на регион Плевен. Няма клинични данни за формиран синдром на
зависимост към алкохол ии/или други ПАВ. Към момента на освидетелстване е
клинично и психично здрава. По отношение на инкриминираното деяние Л. има
съхранени спомени, които подрежда в правилен хронологичен ред, разпознава и
описва участниците, дава логически свързани детайлни описания на събитието и
обстоятелствата, свързани с него. Могла е правилно да възприема, запаметява и
да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода
на разследването. Не съществува медицинска причина да дава достоверни
показания, ако желае. Индивидуално-психологичните и възрастови особености на Л.
са в рамките на нормално психологичните характеристики за възрастта, като все
още не е настъпила уравновесеността на зрелостта, недоизграден е волевия
самоконтрол над импулсивните подтици и афективни състояния, както и уменията за
рационално-конструктивно ефективно справяне в необичайни и проблемни ситуации
вследствие на ограничения житейски и социален опит. Има по-скоро формално
изградени представи за основните морални категории (добро, зло, съвест и тн.),
не може да им даде ясна дефиниция, не може да интерпретира собственото си
поведение в съответствие с тях. Прави впечатление пречупване на моралните
съждения по-скоро през индивидуалната субективна егоцентрична гледна точка,
както и през тази на груповите норми на микросоциума, в който пребивава.
Нагласата да отчита негативните последици от поведението е по-скоро формална,
принципно действията не провокират чувство за вина и не я разстройват. Склонна
е да се самооневинява чрез омаловажаване на поведението си, на своите
недостатъци и вина или чрез приписването им на външни причини и обстоятелства.
По отношение на извършеното деяние е възприемала правилно характера и
значението на извършеното с нея на фона на недостатъчната социална зрялост със
затруднения в приемането и спазването на морални и правни норми, с подценяване
тежестта на постъпката и нейната наказуемост.
От заключението на
изготвената комплексна съдебно - психолого-психиатрична експертиза (л. 111 от
делото) е видно, че И.Н.Н. не се води ДН към ОДНБПЗДККДС на УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД гр. Плевен. Няма данни да е лекувана амбулаторно
или стационарно в психиатрично лечебно заведение на територията на регион
Плевен. Няма клинични данни за формиран синдром на зависимост към алкохол и/или
други ПАВ. Към момента на освидетелстване е клинично и психично здрава. По
отношение на инкриминираното деяние Н. има способността да фиксира и в
значително дълъг времеви интервал да възпроизвежда подредеността и съдържанието
на събития около инкриминираното деяние. Разпознава и описва участниците, дава
логически свързани детайлни описания на събитието и обстоятелствата, свързани с
него. Могла е правилно да възприема, запаметява и към настоящия момент правилно
да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода
на разследването. Не съществува медицинска причина да дава достоверни
показания, ако желае. Паметовите й възможности са недоразвити в контекста на
хронологичната възраст и нивото на общо интелектуално функциониране, но е в
състояние да съхрани и възпроизведе информация, има развити способности за
фиксация и репродукция на зрителни образи, способна е да дава логически
свързани детайлни описания на ситуацията, на отношенията между участниците в
нея, както и на причините за възникналото събитие. Н. има придобита сексуална
култура, има данни за множество връзки със срещуположния пол, включително и с
цел материално облагодетелстване, като този факт не я разстройва значимо. По
отношение на извършеното деяние е възприемала правилно характера и значението
на извършеното с нея деяние на фона на недостатъчната социална зрялост със
затруднения в приемането и спазването на морални и правни норми, с подценяване
тежестта на постъпката и нейната наказуемост. Поради своята незрялост, както и
ниското ниво на интелектуално функциониране вероятно Н. не е могла в пълна
степен да предвиди евентуалните опасности, негативните последици в бъдеще,
както и да модулира поведението си спрямо спецификата на обстоятелствата и
справяне с възникналата ситуация.
Подс.
Д.З.К. - роден на *** г. в гр. Никопол, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН**********.
Подс. С.В.И. - роден на *** г. в с. Неофит Рилски, общ Ветрино, обл. Варна,
българин, българско гражданство, основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, сред които съдът
кредитира като достоверни взаимно допълващи се и непротиворечащи с останалия
доказателствен материал: показанията на св. Л. , депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени по делото чрез прочитането им, както и
показанията на същата изложени в съдебното производство, в частта им, в която
не противоречат на останалия, събран по делото доказателствен материал,
показанията на св. Н., показанията на св. Петранка Георгиева, показанията на
св. П.П., св. А.С. /депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство/
, св. Александър Вангелов и св. П. Вангелов, както и от писмените доказателства
по делото – изготвената съдебномедицинска експертиза, съдебнопсихиатричните и
психологични експертизи на св. Н. и св. Л., свидетелствата за съдимост на подс.
И. и подс. К., приобщените в хода на съдебното производство справки от
мобилните оператори и по-конкретно – справка от «Виваком» с изх.№
2145/30.01.2015 г., заверено копие на писмо с изх.№ 5789/31.07.2012 г. До
Началника на ДВНМН-Варна, заверено копие на заповед за съпровождане на
малолетни и непълнолетни лица с рег.№ 218/31.07.2012 г. , заверено копие на
протокол за предаване на съпровождани малолетни и непълнолетни лица от органите
на МВР с полицейски правомощия на 21.07.2012 г., заверено копие на карта за
настанено лице в ДВНМН- Варна – Илинка Н.Н., заверено копие на обяснение от И.Н.
от 01.08.2012 г., заверено копие на съпроводително писмо от 01.08.2012 г., заверено копие на протокол
за предаване на лице, настанено в ДВНМН- Варна – Д.Л., заверено копие на
обяснение от Д.Л. от 01.08.2012 г. , заверено копие на съпроводително
писмо с рег.№ 407/01.08.2012 г.,
заверено копие на протокол за предаване на лице № 408/01.08.2012 г. Заверено
копие на уведомително писмо с рег.№ 428/22.08.2012 г. , характиристичните
справки на подсъдимите.
При
формиране на вътрешното си убеждение относно релевантните за делото факти,
съдът не взе предвид показанията на св. М.Ф. като констатира, че същите не
способстват за изясняване на фактите, предмет на доказване по делото.
Обясненията
на подсъдимите, съдът оцени единствено като защитно средство, с оглед явните
противоречия между същите и кредитираните от съда доказателства съотв.
противоречие между изложената от тях версия за инцидента и правилата на
обикновената житейска логика.
Въз основа на анализа на събраните и кредитирани от съда
гласни и писмени доказателства, бе установено от фактическа и правна страна
следното:
1/ по отношение на
повдигнатото срещу подс. И. и подс. К. обвинение за престъпление по чл. 155
ал.5 т.2 и т.3 вр. с ал.1 , вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
От събрания в хода
на наказателното производство доказателствен материал, съдът прие за безспорно
установено, че на посочената в обвинителния акт дата, двамата подсъдими ,
умишлено и при общност на умисъла са
въздействали върху психиката на св. Л. и св. Н. /ненавършили пълнолетие лица/ с
цел да мотивират същите да участват в съвкупление или блудствени действия срещу
получаване на материална облага и с посоченото поведение е субсумиран състава
на горецитираното престъпление.
При формиране на
изложените правни изводи, съдът кредитира изцяло показанията на св. Л. и св. Н.,
депозирани в хода на досъдебното производство и частично показанията им в хода
на съдебното производство, като съобрази че същите кореспондират помежду си и с
останалия, кредитиран от съда доказателствен материал. Видно от цитираните
гласни доказателства, двамата подсъдими са убедили пострадалите да ги придружат
в гр. Варна, като са мотивирали същите с обещанието, че ще ги заведат „ на
море”, а впоследствие са - да извршват
сексуални услуги срещу заплащане, като са ги транспортирали до пътен възел
„Девня – Суворово” и са им осигурили необходимите материални условия за престоя
и осъществяване на конкретната дейност /напитки с оглед продължителността на
престоя на съответното безлюдно място и презервативи/. По отношение на така
описаното поведение показанията на св. Л. и св. Н., депозирани в хода на
досъдебното производство са непротиворечиви и еднопосочни. Действително
показанията на пострадалите, депозирани в хода на съдебното производство се
характеризират с известно вътрешно противоречие, както и противоречие със
заявеното в хода на досъдебното производство, респ. противоречие помежду си /а
именно досежно поведението на подсъдимите, поведението на самите пострадали,
обстоятелствата, свързани с отпътуването им от гр. Плевен, съотв.
обстоятелствата, при които са им предоставени процесните презервативи/.
Посочените противоречия обаче съдът не отчете като обуславящи недостоверност на
показанията на лицата, като отчете изминалия период от време съотв.
интелектуалните им възможности, с оглед заключенията по съдебнопсихиатричните и
психологични експертизи и образованието им, с оглед на което логичен се явява
извода, че част от възприятията в съзнанието на лицата са избледнели. Същите обаче
са категорични и в показанията си пред съдебния състав относно причините,
поради които са се намирали на процесния пътен въел, където са установени от
полицейските служители, лицата, които са ги отвели там, както и поведението на подсъдимите, обуславящо вземане на решение в
този смисъл. В тази връзка показанията на св. Л. и св. Н. се подкрепят от
другите гласни доказателства по делото. Като косвени доказателства относно
поведението на подсъдимия, субсумиращо състава на чл. 155 ал.5 от НК, съдът
кредитира показанията на св. Георгиева, която излага твърдения за споделени от
дъщеря й възприятия, идентични с изложеното от св. Л. пред съдия в хода на
досъдебното производство. Видно от
показанията й същата сочи: „те искали да я правят проститутка...каза, че й дали
презервативи да ползва, че са я пуснали на пътя ...Не е била съгласна Д. да
проституира. Те са я излъгали, че ще идват на море с тях като гаджета с единия
от тях двамата.” Показанията на св. Н., от друга страна, непряко установяват
достоверността на показанията на пострадалите, доколкото излагат възприятия за
споделеното от тях в хода на беседата, идентично с изложеното в хода на
досъдебното производство пред съдия. В
тази връзка същия сочи: Бяха ги намерили мисля на пътя „Варна-Девня”.
Това бяха лица, които са проституирали...След като проведох беседа с тях ми
беше заявено, че са били на пътя да проституират. Някакви момчета...им
предложили да дойдат от Плевен във Варна на разходка...На другия ден ги завели
на пътя...Оставили ги там...Момичетата казаха, че момчетата ги оставили да
изкарат пари. Казаха ми, че са били свършили парите и трябвало да изкарат
пари.”
Анализът
на посочените доказателства сочи безспорно, че въздействието върху съзнанието
на лицата е осъществявано преднамерено, предхождано от създаване на неверни
представи относно повода за посещението на гр. Варна, материалното
облагодетелстване на същите чрез закупуване на дрехи и предоставяне на телефон.
Видно от показанията на св. Л. и св. Н., същите са били мотивирани да потеглят
с подсъдимите за гр. Варна с обещанието да бъдат заведени „на море”, а
впоследствие посещение на плажовете в гр. Варна не е осъществено, което сочи
преднамерената цел на подсъдимите, последвана с убеждаване на пострадалите да
предлагат сексуални услуги срещу заплащане. Гласните доказателства на св. Н.
досежно предоставения й мобилен телефон от двамата подсъдими, се подкрепя от
приобщената по делото справка от „Виваком”, от която е видно, че СИМ карта с
ползвател подс. К. е активирана именно на инкриминираната дата. Като нелогични
и житейски недостоверни бяха оценени обясненията на подсъдимите относно
причината за проявената щедрост по отношение на двете пострадали лица, за които
същите твърдят че не се намират и не са се намирали в близки отношения, съотв.
за причината, която сочат като обуславяща необходимостта момичетата да бъдат
оставени на пътния възел, а именно – предстояща среща с близки роднини на един
от подсъдимите.
В конкретния случай
съдът счита, че оказаното въздействие върху психиката на лицата е осъществено,
както с конклудентни действия, така и със словесни разяснения. В тази връзка в
показанията си, дадени в хода на съдебното производство пред съдия св. Л. сочи:
„Закараха ни с И. на магистралата да простируираме...Казаха ни „докато не
свършат презервативите, няма да се прибирате” , съотв. в показанията си пред
съда в хода на досъдебното производство св. Н. сочи: „Като ни свалиха от колата
те ми казаха „Учи малката”...донесоха ми една кола, една минерална вода и два презерватива . На мен ми казаха „докато
не свършите гумите няма да се прибирате” . Разбрах, че те ме пускат да
проституирам с Д.”.
Същевременно като
необоснована и житейски нелогична съдът оцени тезата на подсъдимите за
самостоятелно взетото решение, както от св. Н., така и от св. Л. за
осъществяване на проституция, предвид реализираната от тях инициатива да
потърсят съдействие от органите на реда, чрез стопиране на полицейски
автомобил, който факт свидетелства за възникналото в съзнаанието им притеснение
от поведението на подсъдимието и представата, че същите оказват въздействие
върху тях с цел подтикване към проституция. В тази връзка в съдебно заседание
св. Л. сочи: „Аз й казах: „И. патрулка минава” и тя вдигна ръка и спря
патрулката”
С оглед на така
формираните фактически и правни изводи, съдът счита, че в хода на съдебното
производство безспорно бе установено, че:
1.
подс. Д.К. от обективна и субективна страна е осъществил деяние по чл. 155, ал. 5 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК като на 30/31.07.2012 г., в гр. Варна, в съучастие като
съизвършител със С.В.И., склонил към проституция две лица, ненавършили
18-годишна възраст - Д.С.Л., ЕГН ********** и И.Н.Н., ЕГН **********.
2. подс. С.И. от обективна и
субективна страна е осъществил деяние по чл. 155,
ал. 5 т. 2 и т. 3 вр. ал. 1, вр. чл.
20 ал. 2 от НК като на 30/31.07.2012 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Д.З.К.,
склонил към проституция две лица ненавършили 18-годишна възраст - Д.С.Л., ЕГН ********** и И.Н.Н., ЕГН **********.
Непосредствен
обект на деянието са обществените отношения,които осигуряват спазването на
моралните норми, установени в обществето относно половото общуване между хората
и половата нравственост.
От
обективна страна изпълнителното деяние, осъществено от двамата подсъдими се
изразява във въздействие върху психиката на св. Л. и св. Н. и от естество да
предизвика вземане на решение за извършване на проституция /участие в
съвкупление или блудствени действия срещу получаване на материална облага/.
От
обективна страна деянието е съставомерно по чл. 155 ал.5 т.2 и 3 от НК,
доколкото е извършено по отношение на две лица, съотв. ненавършили 18 години.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимите умишлено при форма на
вината пряк умисъл и при общност на умисъла, доколкото всеки от тях е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговото реализиране и е
искал осъществяването му, като всеки от подсъдимите е действал със съзнанието
за умисъла на другия.
2/ по отношение на
повдигнатото срещу подс. К. обвинение за престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.
От събраните по
делото доказателства чрез разпита на св.
Н. в хода на досъдебното и съдебното производство, разпита на св. Л. в хода на съдебното и досъдебното
производство, разпита на св. Георгиева и св. Вангелов /последните, в качеството
на непреки доказателства относно възприятията на пострадалите лица/ , съдът
установи за безспорно установено по делото, че на инкриминираната дата подс. К. е осъществил полов акт със св. Л.,
ненавършила 14 години към инкриминираната дата, със съзнанието, че същата е на
13 години. В тази връзка в показанията си пред съдия в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното производство дв. Л. сочи: „Джани и Чипи ги
познавам от преди една седмица преди това...Аз тогава правих секс с Джани.
Джани знае, че съм на 13 години, казала съм му още като съм се запознала с
него...”, съотв. в хода на съдебното производство сочи: „Във ВАрна отседнахме в един апартамент,
на квартира. Тогава аз правих секс с Джани /свидетелката сочи подс. Деян К./. Същевременно в показанията си, депозирани
пред съдия в хода на досъдебното производство св. Никилова е заявила: „
Четиримата бяхме в една стая...Д. легна с Джани на леглото....Джани прави с Д.
секс. Д. е на 13 години. Джани знаеше, че тя е на 13 години и въпреки това
правеше секс с нея”. В съответствие с показанията на св. Л. и св. Н. са
показанията на св. Н., който в разпита си пред съда сочи: „...проведох беседа с
тях...Били са четиримата в една стая. Правили са секс”.
С оглед на така формираните
фактически и правни изводи, съдът счита, че в хода на съдебното производство
безспорно бе установено че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна
- престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК като на
30/31.07.2012 г. в гр. Варна, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст - Д.С.Л., ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
Непосредствен обект на деянието са обществените
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на полови
морал, както и тези свързани с правилното духовно и физическо раазвитие на
подрастващите.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
осъществяване на полов контакт с лице ненавършило 14 години, с негово съгласие.
От субективна страна деянието е осъществено умишлено, при
форма на винат пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
С оглед на изложените съображения, съдът постанови
осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими.
При индивидуализацията наказанията
на подс. К. и подс. И. за извършеното деяние по чл. 155 ал.5 т.2 и т.3 от НК,
съдът взе предвид като отегчаващи отговорността им обстоятелства богатото им
съдебно минало, както и лошите характеристични данни на лицата. Смекчаващи
отговорността обстоятелства не бяха съобразено. С оглед на изложеното, като взе
предвид, че деянието е извършено от подсъдимите при превес на смекчаващи
отговорностт им обстоятелства, съдът счете, че наказание към средния размер би
било ефективно и би постигнало целите, предвидени в чл. 36 от НК. С оглед на
изложеното, на основание чл. 155 ал.5 от НК, съдът наложи на подс. И. и подс. К.
наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години.
Като взе предвид, че подсъдимите са
осъждани, съотв. не са налице предпоставките на чл. 66 ал.1 от НК, съдът
постанови наказанията да бъдат изтърпяни ефективно в „Затвор при първоначален
„строг режим”.
При индивидуализацията на
наказанието на подс. К. за извършено престъпление по чл. 151 от НК, съдът
съобрази като отегчаващо отговорността на лицето обстоятелство обремененото му
съдебно минало. При определяне на наказанието с оглед конкретните обстоятелства
по случая, съдът счете че наказание в минимален размер би способствало
постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК., поради което наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което
на основание чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС постанови да бъде изтърпяно ефективно в
„Затвор” при първоначален „строг” режим.
Като взе предвид, че са налице
предпоставките на чл. 23 от НК, съдът наложи на подс. К. общо наказание в
размер на най-тежкото от тях, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок
от пет години, изтърпяването на което на основание чл. 60 и чл. 61 от НК
постанови да бъде изтърпяно в „Затвор” при първоначален строг режим.
Относно предявения
граждански иск от
гражданския ищец Д.Л. и гражданския ищец И.Н. солидарно срещу двамата подсъдими
за осъществено от тях деяние по чл. 155 ал.5 т.2 и т.3 от НК, съдът намери, че вследствие поведението на лицето и в пряка причинна връзка с деянието, са причинени неимуществени вреди, на лицата, изразени в засягане половия
морал на лицата, негативни емоции, свързани притеснение от оказаното
въздействие, начина на реализирането му, а именно – транспортиране на
момичетата на безлюден път, породило у същите страх за собствените им живот и
здраве. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието –
както имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от категорията
на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на
пострадалия и характера на вредните последици. Доколкото от доказателствения
материал по делото безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД изхождайки
от принципа за справедливост съдът уважи предявените от от Л. и Н. граждански искове солидарно срещу двамата
подсъдими за осъществено от тях престъпление спрямо пострадалите по чл. 155
ал.5 от НК в пълен размер- а именно в
размер на сумата от 4000 /четири хиляди/ лева по отношение на Д.Л. и в размер
на сумата от 3000 /три хиляди/ лева по отношение на подс. И.Н..
По
отношение на предявения от гражданския щец Д. Лацарова граждански иск за сумата
от 1000 /хиляда/ лева по отношение на подс. К. съдът намери, че вследствие осъщественото от
подсъдимия деяние и в пряка причинна връзка със същото на Л. са причинени
неимуществени вреди, изразени в засягане половия морал на лицето, засягане на
правилното духовно и физическо развитие на същата в качеството й на
подрастваща. Порди изложените съображения, като взе предвид, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и с оглед принципа на справедливост, съдът
уважи предявения от Л. граждански иск в пълен размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подс. К. и подс. И. бе присъдено солидарно да
заплатят в полза на държавата сумата от 120 лева, представляваща 4 % държавна
такса върху уважения граждански иск, предявен от И.Н. и сумата от 160 лева
представляваща 4 % държавна такса върху уважения граждански иск, предявен от Д.Л.,
както и да заплатят в полза на държавата разноските по делото в размер на
420,55 лв по сметка на ВРС и 376,55 лева по сметка на ОД на МВР-Варна.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия К. бе възложено да
заплати сумата от 50 /петдесет/ лева, явяваща се минимална държавна такса върху
уважения граждански иск, предявен от Д.Л..
На
основание чл. 53 от ал.1 б.а. от НК съдът отне в полза на Државата вещественото
доказателство по делото, а именно – мобилен телефон марка „Нокиа С2” с ИМЕЙ
351936057372393.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: