Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.В. 13.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
В.
районен съд, ІV
- наказателен състав в публично заседание на 28.10.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.като разгледа докладваното от съдията НАХД №951 по описа за 2020г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ
НА ГЛОБА, серия „К” № 3923016 на
ОД на МВР - В., с който на Х.Г.П. ***, с ЕГН ********** му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗАКОНА ЗА
ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА /ЗДвП/, като намалява размера на глобата на 100. 00 лв. /сто лева/ – съгласно чл.182
ал.2 т.3 от ЗДвП, като ЧАСТИЧНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ
НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/.
РешенИЕТО подлежи на
обжалване в 14/четиринадесет/дневен
срок от уведомяването пред В.
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И
Х.Г.П. ***, с ЕГН ********** е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3923016 на
ОД на МВР - В., с който му е наложено
административно наказание ГЛОБА
в размер на 300/триста/ лева за
извършено нарушение по чл.21 ал.2
вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.В жалбата и в съдебно заседание лично се иска
отмяната на ЕФ, въз основа на аргументите подробно изложени в жалбата.
Ответникът по делото ОД на МВР - В. в придружителното писмо по делото ангажира
становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във
вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното:На 26.08.2020 год. в 09.31 часа, в обл.В. общ.В. по
път ІІ-15 км 8 + 538, в извън населено място с посока на движение към гр. О., със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУК/ с фабричен №11743bc собственост на ОД
на МВР – В. –
АТСС ”АRН САМ S1”, е било заснето движението на л.а.”НИСАН
Х ТРЕЙЛ” с ДК №***, който се движел със скорост от 92 км.ч. при разрешена
такава от 60 км/ч. въведена с пътен знак В
26, като за констатираното административно нарушение бил съставен Електронен фиш в чието съдържание изрично
е вписано и превишението на скоростта, възлизащо според посоченото на 32 км/ч. както
и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано
техническо средство. Касателно установените по време на инкриминираната дата и
място фактически обстоятелства, изложени в обжалвания електронен фиш и съгласно
приложени доказателства от наказващият орган досежно наличието на поставена
преносима техника за видеонаблюдение на визираното място на нарушение, се
установява, че нарушението е заснето със стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение /СПУК/ с фабричен №11743bc – АТСС ”АRН САМ S1”, собственост на ОД на МВР – В.. Използваното по
време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и
намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема
само тези движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава
регистрационният номер на МПС-то. Преноса на информация от ATCC ,,ARH CAM SI” №
11743ВС към АИС АНД /Автоматизирана система за управление на
Административно-наказателната дейност/ също се извършва автоматично,
посредством 3G мрежа. Служител на СПП само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на
работа, като не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на
нарушения от него. СПУКС работи напълно автоматично, като стационарна камера за
контрол на скоростта.
Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3923016 на ОД
на МВР - В., като на жалбоподателя Х.Г.П.
било наложено административно наказание глоба в размер 300 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото писмените доказателства – писмо;
жалба, Заверено копие от Електронен фиш серия „К” № 3923016
издаден от ОДМВР-В.; снимков материал; Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване на БИМ, Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016г. от
министъра на вътрешните работи, Разпечатка от стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУК/ с фабричен №11743bc – АТСС ”АRН САМ S1” за
датата на нарушението, Писмо от БИМ, Протокол от проверка №64-С - ИСИС/16.10.19г.
на БИМ, Справка за собственост на МПС, Протокол за използване на АТСС от дата 26.08.20г., дигитална снимка за
временно монтирано АТСС за 26.08.20г., и
на поставеният знак В26 и др.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес, и частично основателна по следните съображения:
На първо място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че Електронен
фиш серия „К” № 3923016 на ОДМВР В.
е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед №
8121з – 931 от 30.08.2016г. от министъра на вътрешните работи - образец и
като такъв същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити
– данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението;
нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема,
че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и е
редовен от външна страна. Не се
констатираха твърдените в жалбата нарушения на Наредба №8121з-532/12.05.2015 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015
г.), издадена на основание чл.165, ал.3 ЗДвП, защото в конкретния случай,
делото е окомплектовано, както със снимка на разположението на уреда - мобилно
АТСС, така и със снимка на съответния знак за ограничаване на скоростта/л.16/. Следва
да се отбележи, и че към доказателствата по делото е налице и коректно попълнен
протокол/л.16/.
Изводимо от изложеното до тук, е че ЕФНГ е издаден от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно разпоредбите на
ЗДвП, ЗМВР и ЗАНН, като при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които в своята цялост и поотделно да водят до опорочаване на
производството по налагане на адм. наказание и/или до съществено нарушаване
правото на защита на наказаното физическо лице – жалбоподателя
Х.Г.П..
На второ
място съдът счита, че по делото се доказа безспорно и несъмнено, че жалбоподателя П. е допуснал извършването на визираното административно
нарушение, по чл.21 ал.2 от ЗДВП, а именно – на 26.08.2020 год. в 09.31 часа, в обл.В. общ.В. по
път ІІ-15 км 8 + 538, в извън населено място с посока на движение от гр.В.
към гр. О. е управлявал собственият си л.а.”НИСАН Х ТРЕЙЛ” с ДК №***, който се движел със
скорост от 92 км./ч. при разрешена за мястото
скорост от 60 км/ч. въведена с пътен знак В 26, като заснемането е извършено със стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУК/ с
фабричен №11743bc – АТСС ”АRН САМ S1” на ОД на МВР
– В. – който е преминал задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно
измервателно средство, преминало последваща проверка видно Протокол от проверка №64-С
- ИСИС/16.10.19г. на БИМ и е съответно на одобреният тип радарна система, което е видно от съдържанието
на приложените по делото – документи - Удостоверение за одобрен вид средство за
измерване от БИМ, както и от Писмо от БИМ. От тези доказателства, които не са оборени по делото се
установява, че в конкретния случай е използван стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение за
видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР В., който е достатъчно
индивидуализиран и изправен.
За
процесната дата с посоченият уред за осъществяване
на контрол са регистрирани нарушения на скоростта, в периода от 07.58 до 09.56 часа,
като от приложената Разпечатка от стационарно преносим уред с фабричен №11743bc – АТСС ”АRН САМ S1” на ОД на МВР
– В. за датата на нарушението, е видно, че същото е регистрирано в 09.31 часа, във клип №0166446,
като в ЕФ изрично е отразено, че се касае за посоченото автоматизирано
техническо средство на ОД на МВР - конкретно е посочено и мястото на
извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно в обл.В. общ.В. по
път ІІ-15 км 8 + 538, в извън
населено място с посока на движение към
гр.О., видно от приложените по делото протокол и разпечатка на
снимков материал, която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП.
На трето
място установено е и че санкционираното с издадения електронен
фиш административното нарушение е осъществено в отсъствието на жалбоподателя и
на контролен орган, при което следва, че са спазени изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП - установяването и
заснемането на административното нарушение да става при кумулативното
наличие на трите задължителни
предпоставки, а именно:
- първо със стационарно техническо
средство,
- второ в отсъствие на контролен орган и
- трето
в отсъствие на нарушител.
На следващо място по отношение авторството на
деянието, доколкото в срока за посочване /деклариране/ на данни за
лицето, управлявало автомобила от страна на жалбоподателя не са наведени
възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът
приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи именно настоящият жалбоподател.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил
деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи
със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение като, (се е съгласил
с настъпването на последиците).
От материално правна страна, от анализа
на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по
категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в
електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с
автоматизирано техническо средство – тип – стационарно преносим уред с фабричен №11743bc – АТСС ”АRН САМ S1” на ОД на МВР
– В. е било заснето движението на
л.а.”НИСАН Х ТРЕЙЛ” с ДК №***, собственост на Х.Г.П. ***, който се е движил със скорост от 92 км/ч., в извън
населено място тоест с 29
км/ч., над
максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч., каквото ограничение за
движение е било въведено с пътен знак В
26.
Противно
на твърдяното в жалбата по делото още с административно наказателната преписка
са приложени, както снимков материал установяващ мястото на нарушението, пътният
знак и поставената АТСС описани в ЕФ, така
снимка по чл.10, ал.3 и Протокол по
чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР /л.30 от НАХД №
5338 /20г. на СРС/, касаещ
използването на мобилна АТСС за дата 26.08.2020г., съгласно одобреното с Наредбата
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш.
И ако
жалбоподателя си беше направил труда да се запознае физически с приложените
по делото доказателства, сам щеше да
се увери, че от страна на наказващият орган са приложени твърдените от него „като
липсващи доказателства“.
На следващо място настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушението не
може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват
съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.
Следва да се отбележи и че при възприетата действителната
скорост, с която се е движил управлявания от жалбоподателя автомобил от 92 км./ч., при движение с такава
скорост ограничението от 60 км./ч. се
явява да е превишено с 29 км./ч., при което е осъществен от обективна страна
състава по чл.21 ал.2 от ЗДвП, а
това означава и че нарушението е било квалифицирано правилно, от наказващият
орган.
В случая обаче неправилно за
административното нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, на собственика на МПС, а
именно - на жалб. Х.Г.П., е наложено административно наказание съгласно чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за превишена скорост, която неправилно е посочена в ЕФНГ,
като - 32 км./ч. В случая наложената санкция в размера установен от нормата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, съгласно която
- “за
превишаване на разрешената максимална скорост в извън населено място от 31 до
40 км/ч, водачът се наказва с глоба от 300 лева”, се явява несъответен
на извършеното нарушение.
В тази част
жалбата на жалб.Х.Г.П. е основателна
понеже не е приспаднат толеранса от минус 3 км/ч. от измерената стойност
на скоростта.В случая при заснета скорост от 95 км/ч., при ограничение от 60
км/ч. и след приспадане на допустима грешка от 3 км/ч., остава измерена скорост
от около 92 км./ч., т.е. превишената
скорост е с 29 км./ч., а не както е
посочено неправилно в ЕФНГ с 32 км./ч.
Следвало
е административното наказание да бъде определено съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно която - “за превишаване на разрешената максимална
скорост в извън населено място от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100
лева”, – глоба от 100 лв., а
не по чл.182 ал.2
т.4 от ЗДвП – глоба от 300 лв.
При това, доколкото на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 300 лв. и тъй като правилното приложение на закона
представлява и по-благоприятно за нарушителя положение, настоящата инстанция
приема, че глобата от 300 лв., наложена на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
следва да се намали на 100 лв. съгласно предвиденото в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.В тази
връзка ЕФНГ следва да се измени, като се приложи правилно закона и размера на глобата се намали на 100 лева.
Както вече се посочи не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правота на защита
на жалбоподателя, при установяване на нарушението, определяне на нарушителя,
определяне правната квалификация на деянието и вида на наказанието, а само неправилно установяване на превишената скорост и
неправилно определяне на размера на наказанието, които не
съставляват съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбата
на жалбоподателя в горния смисъл, се явява неоснователна, като фактически се
оставя без уважение за пълна отмяна на Ел. фиш, като е частично основателна, касателно
размера на превишената скорост и размера на определеното наказание и следва обжалвания ЕФНГ да се измени, както се посочи по горе, като
размера на наказанието се намали в границите на съответстващото съгласно закона.
В горният смисъл е и актуалната съдебна
практика /Решение № 513 от 28.11.2019 г. по КАНД № 703/2019г.
на Административен съд - В., Решение от 02.08.2019
г. по НАХД №625/2019 г. по описа на ВРС, Решение от 17.12.2018г. по КАНД № 645/2018г. на Административен съд - В./
Затова и съдът ИЗМЕНИ
обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА
ГЛОБА /ЕФНГ/, серия „К” № 3923016
на ОД на МВР - В., като намали размера на глобата от 300 лв. на 100 лв. /сто лева/ – съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като ЧАСТИЧНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и съгласно чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
По гореизложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: