№ 253
гр. Сливен, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230100270 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск по чл. 144 СК за
присъждане на издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно в средно учебно
заведение.
Ищецът твърди, че ответникът е негов баща и до навършване на
пълнолетие на 28.01.2023 г. е получавал от него месечна издръжка в размер на
140,00 лв., съгласно решение по гр. д. № 4726/2016 г. по описа на СлРС и след
образувано ИД № 239/2022 г. по описа на СИС при СлРС. Излага, че в
момента живее в Гърция със своята майка, която не работи и се грижи за
малолетния си син Е., роден на 15.04.2022 г. През учебната 2022 - 2023 г.
ищецът учел редовно във втори клас на Професионалния лицей - Кос, като
изтъква, че поради редовната форма на обучение няма възможност да работи.
Ищецът описва, че баща му работи на постоянен трудов договор във „ВМЗ“ -
Сопот и получава добро трудово възнаграждение. На изложените основания
ищецът смята, че ответникът разполага с достатъчно доходи и заплащането на
претендираната издръжка от 300,00 лв. месечно няма да му донесе особени
затруднения.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е баща на ищеца и като
1
родител следва да помага при издръжката на сина си, но твърди, че от
представените доказателства не става ясно дали Професионалният лицей -
Кос представлява средно учебно заведение по смисъла на чл. 144 СК. Излага
и твърдения, че заплащането на исканата издръжка би му създало сериозни
затруднения, тъй като месечното му възнаграждение не е дотолкова високо, а
и ответникът имал и друго дете с вродено заболяване, ученик в 4-ти клас,
чиято издръжка следвало да осигурява. Ответникът моли да му бъдат
присъдени разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат оспорва иска като неоснователен и моли да бъде
изцяло или частично отхвърлен, като претендира разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а са представени и писмени доказателства,
от които се установява, че ответникът е баща на ищеца, който към датата на
подаване на исковата молба току-що е навършил 18-годишна възраст.
Страните не спорят, а се установява и от представения по делото препис
от влязло в сила съдебно решение, че до датата на навършване на пълнолетие,
ответникът е заплащал на сина си месечна издръжка в размер на 140,00 лв.
Видно от представеното в превод на български език удостоверение,
ищецът учи като редовен ученик във Втори клас в Професионалния лицей -
Кос, като документът е издаден от Министерството на образованието и
вероизповеданията на Република Гърция, Областна дирекция „Основно и
средно образование“ - Южни Егейски острови, Дирекция „Средно
образование“ - Додеканези, Първи дневен професионален лицей - Кос.
От представената от ищеца писмена декларация се установява, че
същият не упражнява труд в Република Гърция, за който да получава
2
възнаграждение, няма регистриран трудов договор, няма доходи или
имущество, от което да може да се издържа сам.
Видно от представените от ответника писмени доказателства, същият е
баща и на детето Х. Д. Д., роден на 01.04.2013 г., ученик в четвърти клас, за
което полага грижи. Детето боледува от неалергична астма и в рамките на
2022 г. - 30.01.2023 г. е посетило лечебно заведение 4 пъти с тежки пристъпи
на задух, като е представена и епикриза от болнично лечение. Предвид
заболяването му, с решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД на детето Х.
е определена 50 % трайна неработоспособност за срок от една година.
От представените от ответника писмени доказателства се установява
още, че същият работи по трудово правоотношение и е получил брутно
месечно възнаграждение за 6 календарни месеца (от м. август 2022 г. до м.
януари 2023 г.) в размер на 10282,41 лв. или средното му месечно
възнаграждение е в размер на 1713,74 лв. брутно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Ц. М. и К. Д., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като ги прецени
като обективни и незаинтересовани и отчете, че са непротиворечиви помежду
си и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свид. М. се установява, че ищецът живее заедно с
майка си, нейният съжител и малолетното им дете в Република Гърция.
Ищецът учи в 11 клас и не работи, тъй като посещава редовно училище.
Майката на ищеца също не работела, защото се грижела за малкото си дете, а
издръжката на семейството осигурявал единствено съжителят на майката.
Ищецът споделял със свидетелката, че материалното им положение е трудно.
От показанията на свид. Д. се установява, че ответникът има семейство,
като жената, с която живее, страда от онкологично заболяване и не работи, а
синът им е на около 10 години и страда от астма. Свидетелят описва, че
издръжката на семейството се поема изцяло от ответника, който е
единственият, който работи, като му се налага да закупува скъпоструващи
лекарства и понякога дори свид. Д. му е оказвал финансова помощ.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК за присъждане на
3
издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно в средно учебно заведение, в
размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба - 30.01.2023 г. до настъпването на основания за прекратяването й,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за частично основателен.
За да възникне правото на ищеца да получава издръжка по чл. 144 СК е
необходимо същият да докаже, че е син на ответника, че е пълнолетен, че учи
редовно в средно учебно заведение, че не може да се издържа от своите
доходи и от използване на имуществото си, а родителят, към когото е
насочена исковата претенция, може да дава месечна издръжка без особени
затруднения, като законът изисква всички тези условия да са изпълнени
кумулативно.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на ищеца.
От представените писмени доказателства се установи, че към датата на
исковата молба ищецът учи в редовна форма в средно учебно заведение и не е
навършил двадесетгодишна възраст. Неоснователно е възражението на
ответника, че не става ясно дали учебното заведение, в което учи ищецът
представлява средно учебно заведение по смисъла на чл. 144 СК. Видно от
представеното удостоверение от Република Гърция, Професионалният лицей
- Кос е учебно заведение към Дирекция „Средно образование“ - Додеканези.
Категорично изяснено е също, че ищецът не може да се издържа сам,
защото няма възможност да работи, съответно няма доходи от труд, а няма и
имущество, от което да генерира достатъчни за издръжката си доходи.
От свидетелските показания се установи, че майката на ищеца не
работи, тъй като се грижи за друго свое малолетно дете на ниска възраст от
няколко месеца.
Същевременно няма спор, че в периода на средното си образование
пълнолетният ищец има нужда от средства за задоволяване на своите
потребностите от храна, облекло, учебници и учебни помагала, битови
разходи. Касае се за необходими, обикновени, а не луксозни разходи,
възлизащи средно на минимум 500,00 евро месечно за покриване на базови
4
ежедневни нужди за живота му в Република Гърция.
Следователно ищецът несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и
има право да получава такава.
Налице е и последната, кумулативно необходима за уважаване на иска
предпоставка, а именно родителят, към когото е насочена исковата
претенция, да може да дава месечна издръжка без особени затруднения.
Задължението на родителите за издръжка на децата им, навършили
пълнолетие, не е безусловно като това по отношение на непълнолетните.
Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово
своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование
и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна
принуда юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си
дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че
предоставянето на издръжката не създава особени затруднения за родителя.
В закона няма легално определение за понятието „особени
затруднения“, но същността му може да се изясни като се има предвид
същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се. Следователно дали са налице особени
затруднения или не се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод,
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си дете. (в т. см. Решение № 170/24.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. №1339/2012 г., III г. о.; Решение № 273/17.10.2011 г. на ВКС
по гр. д.№ 1694/2010 г., III г. о.; Решение № 199/17.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2010 г., III г. о.).
В настоящия случай, от приетите по делото доказателства се установи,
че средномесечното брутно трудово възнаграждение на ответника е в размер
на 1713,74 лв. От друга страна се установи, че ответникът е баща и на друго,
малолетно дете, което следва да издържа и което страда от заболяване,
налагащо извършване на разходи, а майката на детето страда от онкологично
заболяване и не работи. Ето защо съдът намира, че бащата би могъл да дава
издръжка на пълнолетния си син без особени затруднения в размер не по-
5
голям от 200,00 лв. месечно. Определянето на издръжка в по-висок размер би
довело до невъзможност ответника да се грижи пълноценно за семейството си
и за малолетния си син, чиято издръжка е с приоритет над тази на
пълнолетния ищец.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 144 СК следва да бъде уважен за сумата от 200,00 лв.
месечно, ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от датата на
забавата до окончателното й изплащане, а за разликата над уважения размер
от 200,00 лв. и до пълния предявен размер от 300,00 лв. месечно следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 333,33 лв. от общо направени разноски в размер
на 500,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 166,67 лв. от общо направени разноски в размер на
500,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен
сумата от 288,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер
на иска.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАЩА на Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* на основание
чл. 144 СК сумата от по 200,00 лв. /двеста лева/ месечно, представляваща
6
издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо
редовно в средно учебно заведение, считано от датата на подаване на
исковата молба - 30.01.2023 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер от по 200,00 лв. месечно до пълния предявен
размер от по 300,00 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Д. , ЕГН: **********, с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес
********* сумата от 333,33 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща разноски по делото - заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д. , ЕГН: **********, с адрес
********* сумата от 166,67 лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща разноски по делото - заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Г. Д. , ЕГН: **********, с
адрес ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на РС - Сливен сумата от 288,00 лв. /двеста осемдесет и осем лева/,
представляваща държавна такса за производството по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.04.2023 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7