МОТИВИ по НЧХД № 390 по описа на Карловски районен съд
за 2014 година
Частният тъжител А.Т.П. е повдигнал обвинение срещу
подсъдимите, както следва:
- срещу А.К.Р. *** за това, че на 15.02.2013 г., в гр.
К., П. област, в качеството му на длъжностно лице- ***** на ТД „*****“ К., при
условията на посредствено извършителство от И.Д. не е изпълнил влязло в сила съдебно решение
за възстановяване на неправилно уволнен работник, а именно А.Т.П. *** -
престъпление по чл.172 ал.2 от НК.
- срещу К.И.К. *** за това, че в периода от 18.02.2013
г. до 21.02.2013 г., в гр. К., П. област, в качеството му на длъжностно лице-
Председател на Управителния съвет на ТД „*****“ К. не е изпълнил влязло в сила
съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен работник, а именно А.Т.П.
*** - престъпление по чл.172 ал.2 от НК.
- срещу Я.И.Д. *** за това, че в периода от 18.02.2013
г. до 21.02.2013 г., в гр. К., П. област, в качеството и на длъжностно лице
управител на ЕТ „Я.Д.-***, не е
изпълнила влязло в сила съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен
работник, а именно А.Т.П. ***, като на 19.02.2013 г. деянието е извършено при
условията на посредствено извършителство от И.Д.- престъпление по чл.172 ал.2
от НК.
В наказателното производство не е предявяван за
съвместно разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание частният тъжител чрез повереника
си – адв. С. поддържа предявена тъжба.
Предлага на съда да признае всеки от подсъдимите за виновен по
повдигнато обвинение и да го осъди.
Частния тъжител
поддържа изложеното от повереника му.
Подсъдимият А.Р. лично участва в
производството, пледира, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и
моли да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия – адвокат Р. счита, че
подзащитният й следва да бъде оправдан.
Подсъдимият К.К. участва лично в наказателното
производство. Лично и чрез защитника си адв. П. пледира да бъде оправдан, тъй
като не е извършил престъплението, за което е обвинен с частната тъжба.
Подсъдимата Я.Д. участва лично в производството.
Пледира лично и чрез защитника си адв. Я. да бъде оправдана, тъй като не е
извършила престъплението, в което е обвинена с частната тъжба.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14
и чл. 18 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на
подсъдимите А.Р., К.К. и Я.Д., показанията на свидетелите А.Я., П.Ш., И.Д., Х.Т.
и Т.Т., депозирани пред съда, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства – уведомление по чл. 345 ал. 1 от КТ, заявление от
частния тъжител до Председателя на ТД „*****“, известие за доставяне от
14.02.2013г., сметка за нощуване на
името на А.П. на хижа „*****“, бележка, подпечатана с печата на хижа „*****“ К.,
жалба от А.Я. и А.П. до председателя на УС на ТД „*****“, К., бележка,
подпечатана с печат на ЕТ „Я.Д.-68“, уведомление от А.Я. и А.П. до ЕТ „Я.Д.-68“,
договор за отдаване под наем на недвижим имот от 15.05.2012г., 2 бр. справки за
предоставяне на данни, заверен препис от решение по гр. д. № 178/2012г. по описа
на КРС, справка за предоставяне на данни,
заверен препис от решение по гр. дело № 731/2009г. по описа на КРС,
заверен препис от решение № 475/2010г. по описа на КРС, удостоверение от
„Информационно обслужване“ АД, извлечение за актуално състояние от Агенция по
вписванията, длъжностна характеристика за длъжността „*****“ на ТД „*****“,
Устав на ТД „*****“ К., справка от Пощенска станция К., два бр. известие за
доставяне на името на А.Я., протокол № 2/05.02.2013г. от редовно
заседание на УС на ТД „*****“ К., писмо
от ТД „*****“ К. до Дирекция „Инспекция по труда“ П., писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ П. до
ТД „*****“ К., справка от ТД „*****“ К.,
протокол от проведено отчетно-изборно събрание на ТД „*****“ К. на 21.01.2011г., справка от
регистър Булстат, трудов договор № 27/01.08.2011г., трудов договор от
01.02.2012г., заповед № 02/01.02.2013г.,
лична здравна книжка на името на А.П., заверен препис от присъда №
21/22.05.2014г. по НЧХД № 170/2013г. по описа на КРС, протокол от проведено на
20.02.2013г. редовно отчетно събрание на ТД „*****“ К., лично трудово досие на А.П., включващо трудов
договор от 06.08.2008г., длъжностно характеристика на длъжността „хижар“,
допълнително споразумение към трудов договор
от 01.09.2008г., допълнително споразумение от 04.02.2009г., молба, заповед
№ 4/15.07.2009г., заповед № 3/03.02.2010г., протокол № 1/04.02.2009г., докладна
записка от И. А., уведомление по гр. дело № 731/2009г. на КРС, заявление вх. №
01/15.01.2010г., съобщение по гр. д. № 1992/2011г., ведно с искова молба и
уточнителна молба, съобщение за прекратяване на производството по изп. Д. №
20115320400253, покана за доброволно изпълнение, съобщение по гр. дело №
2011/2011г., ведно с искова молба и уточнителна молба, съобщение по гр. дело №
178/2012г. ведно с искова молба,
съобщение по гр. дело № 165/2012г.
ведно с искова молба, определение на КРС по гр. дело № 2012/2011г.,
определение на КРС по гр. дело № 1992/2011г., съобщение по гр. дело №
2011/2011г., съобщение по гр. дело № 483/2011г., ведно с искова молба,
съобщение и решение по гр. дело № 1992/2011г., съобщение и искова молба по гр.
дело № 415/2012г., определение на КРС по гр. дело № 483/2012г., призовка и
определение по гр. дело № 415/2012г., съобщение и протоколно определение по гр.
дело № 483/2012г., съобщение и определение по гр. дело № 1992/2011г., молба от А.П.,
съобщение и определение по гр. дело № 872/2012г., решение по гр. дело №
872/2012г., изпълнителен лист, решение по гр. дело № 165/2012г., покана за общо
събрание, устав на ТД „*****“, списък с членове на УС към ТД „*****“,
длъжностна характеристика, договор за наем, характеристични справки и справки
за съдимост на подсъдимите, намери за установено следното:
Подсъдимият А.К.Р., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С.. Живее в гр. К.,
ул. „*****“ № 78, вх. В, ет.1, ап.4. *****.
***** е и е ***** в Т. дружество „*****”- К.. ***** е и *****.
Подсъдимият К.И.К., ЕГН ********** е роден на *** ***.
*****. С ***** е и работи в *****“ ЕАД- С.. Председател е на Т. дружество „*****”-
К.. ***** е и е *****
Подсъдимата Я.И.Д., ЕГН ********** е родена на *** ***.
*****. ***** е и осъществява търговска дейност като ЕТ „Я.Д. ***. ***** е и е *****.
Частният тъжител А.П. бил в трудово правоотношение с Т.
дружество „*****“ гр. К. от 06.08.2008 г., когато между него и дружеството бил
сключен трудов договор за изпитване, по силата на който бил назначен на
длъжност „хижар“ с място на работа хижа „*****“ при пълно работно време. С
допълнително споразумение към договора от 01.09.2008г. било уговорено да
получава 10% от оборота на барчето при продажба на стоки от него. С
допълнително споразумение от 14.02.2009г. било уредено да заеме длъжността
помощник хижар за срок от една година при пълно работно време. С допълнително
споразумение от 03.02.2010г. било уговорено да заема същата длъжност до
изтичане на срока по допълнителното споразумение по трудов договор №
20/06.08.2008г. Съобразно длъжностната характеристика, подписана от П. с оглед
постъпването му на работа в дружеството, хижарят осъществявал цялостното
ръководство на хижата, включително отговарял за персонала, нает в по- големите
хижи, както и се грижил за настаняването, регистрирането и оказването на необходимите услуги на гостите
и др. При изпълнение на задълженията си носил материална отговорност във връзка
с опазване на повереното му имущество и отчетническа отговорност във връзка с
поверените му парични и материални ценности. В ежедневната си дейност бил пряко
подчинен на *****я на дружеството, а бил назначаван от председателя на
дружеството след решение на Управителния съвет (УС). За цялостната
си работа се отчитал пред *****я и УС на дружеството. Самото дружество работодател- Т. дружество „*****“ гр. К. е сдружение с
нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ за осъществяване на обществено полезна
дейност, което обединява физически и юридически лица на доброволен принцип. Дружеството
имало за цел да популяризира и насърчава туризма, планинарството, алпинизма и
ориентирането, като привлича млади хора, съдейства за създаване на навици за
природосъобразен и здравословен начин на живот, както и за опазване на
природата. Върховен орган на ТД „*****“ К.,
според устава на дружеството, било общото събрание, а управителен орган- Управителният
съвет, който се представлявал от председател. Председателят на УС бил и председател
на дружеството, представлявал го пред трети лица, сключвал трудовите договори и
издавал заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения с персонала на
дружеството след решение на Управителния съвет. В дружеството имало и *****,
който бил подчинен на председателя. *****ят според длъжностната му
характеристика представлявал дружеството пред държавните и общински органи и пред посетителите в туристическите обекти,
осъществявал цялостното оперативно ръководство на дружеството и контролирал
дейността на администрацията, туристическите обекти и работещите в тях. Дейността
си отчитал пред управителния съвет, а се назначавал от председателя. Към инкриминирания период председател на
дружеството бил подсъдимият К.К., избран за такъв на извънредно отчетно- изборно
събрание на дружеството, проведено на 21.01.2011г., а длъжността „*****“
изпълнявал подсъдимият А.Р. по силата на сключен трудов договор от 01.08.2011г.
В периода от 2009 г. до 2011 г. частният тъжител бил
уволняван неколкократно от дружеството. Със съдебни решения, както следва
по гр. дело № 731/2009г. по описа на
КРС, влязло в сила на 03.02.2010г. и по
гр. дело № 475/2010г. по описа на КРС, влязло в сила на 15.11.2011г.
уволненията му били признати за незаконни и бил възстановяван на работа.
Последно с решение № 237/06.06.2012 г. по гр.д. № 178/2012 г. на КРС, влязло в
законна сила на 15.01.2013г. поредното уволнение на А.П. било признато за
незаконно и той бил възстановен на заеманата до уволнението длъжност
„домакин/пазач спални помещения в общежития и пансиони и др. „ при ТД „*****“ К..
Междувременно Т.то дружество отдало под наем хижите си,
сред които била и хижа „*****“. С договор за наем от 15.05.2012 г. ЕТ „Я.Д.-***,
представлявано от подсъдимата Я.Д. наела хижата за срок от една година, считано
от датата на подписване срещу месечен наем в размер на 500 лв. месечно.
На 08.02.2013 г. на тъжителя било връчено уведомление
от КРС, че постановеното съдебно решение по гр. д. № 178/2012 г. на КРС е влязло в законна сила и със същото е възстановен
на предишната си работа на длъжност „домакин/пазач спални помещения в общежития
и пансиони и др. „ при ТД „*****“ К., като съгласно чл. 345 ал. 1 от КТ в
двуседмичен срок от получаване на уведомлението може да я заеме.
След като получил съобщението от съда, частният
тъжител и свидетелката А.Я., негова близка и колежка, с която заедно работили
на хижа ***** до уволненията, също възстановена от съда на работа като домакин
при ТД „*****“ К., отишли до офиса на дружеството в гр. К.. Вратата там била
заключена, като имало табела, на която пишело „в отпуск съм“. Бил посочен
телефон за връзка. На 12.02.2013 г. Я. и
П. видели в града подсъдимия Р.- *****
на Т.то дружество, който разговарял с
друго лице. Не инициирали разговор във връзка с възстановяването на работа на
тъжителя, нито по друг въпрос.
Във връзка с полученото уведомление от КРС П. подал по
пощата с обратна разписка заявление до дружеството, получено от подсъдимия Р.
на улицата на 14.02.2013 г. В заявлението П. посочил, че започва работа като помощник-хижар
на хижа „*****“, считано от 15.02.2013г. Отбелязал, че съгласно чл.123а ал.1 от КТ трудовото правоотношение с работник
или служител не се прекратявало при промяна на работодателя в случаите на
отдаване на предприятието или обособена част от него под наем, аренда или
концесия. В този случай произтичащите от
трудови правоотношения права и задължения, съществуващи към датата на промяната,
се прехвърляли на новия работодател. Заявявал, че трудовото му правоотношение
се запазвало и по отношение на наемателя на хижата- ЕТ „Я.Д.-68“ и в тази връзка
следвало дружеството да уведоми едноличния търговец за задълженията си като стар
работодател, произтичащи от възстановеното със съдебното решение трудово
правоотношение, които били прехвърлени на новия работодател, както и за
солидарната отговорност между стария и новия работодател по чл. 123а ал. 3 от КТ за възникналите преди промяната задължения към него.
Междувременно на общо събрание на управителния съвет
на Т. дружество „*****“, проведено на 05.02.2013 г., бил обсъден въпроса относно делата, водени от дружеството и евентуалното завръщане на Я. и П. на работа,
както и че следва да бъде изпълнено решението на съда в случай на отмяна на
уволнението. Било взето решение, в случай, че двамата процедират като при
предишните им уволнения, да се проведе среща с тях, за да се обсъдят техните
претенции, както и къде ще бъдат възстановени на работа, предвид отдадените под
наем обекти на дружеството и затвореното барче на дружеството в града. Бил
обсъден и въпроса, че големият брой водени от П. и Я. дела срещу дружеството
затормозявали бюджета на дружеството, което налагало решаване на проблема с
възстановяването им на работа без повече дела.
На 11.02.2013 г. било изпратено запитване от страна на
дружеството до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П. как следва да се процедира
ако незаконно уволнен работник Я. се яви и подаде молба за започване на работа
на длъжността, заемана до уволнението на хижа „****“, която е отдадена под наем,
как и по какъв начин ще започне работа и кой ще и плаща. На 19.02.2013 г. бил
получен отговор от Д“ИТ“, с който дружеството било уведомено, че в случай, че
работника, чието трудово правоотношение е възстановено се яви да започне работа
в законоустановения срок, то работодателя е длъжен да го възстанови на същата
длъжност и работно място, там където е предоставял труд преди уволнението.
Тъжителят не осъществил контакт с работодателя, с
който било прекратено трудовото му правоотношение, а на 15.02.2013 г. заедно
със свидетелката Я. потеглили за хижа „*****“. По път спрели на първата хижа „****“
и там съобщили на хижарите, че отиват на
работа. Пристигнали в хижа „*****“ по обед, където заварили свидетелите И.Д. и Т.Т.,
познати на подсъдимата Я.Д., които се намирали там по нейна молба да пазят
хижата и поддържат парното, тъй като и
се налагало по семейни причини да отсъства от хижата и от град К.. Те не били
служители на едноличния търговец, а й вършили лична услуга. Били двама, тъй
като хижата се намирала в труднодостъпна местност, нямало телефонна връзка и
при злополука, единият следвало да слезе до друга хижа, за да съобщи. Когато
частният тъжител пристигнал на хижата подсъдимата Д. не била там. Тъжителят и
свидетелката Я. показали на Д. уведомлението от съда, че са възстановени на
работа на работните си места, които са заемали преди уволнението и заявили, че
идват да ги заемат. Д. погледнал
документите, но не предприел каквито и да било действия, свързани с
възстановяването им на работа, тъй като не бил служител нито на едноличния търговец, нито на Т.то дружество, не
бил известен за пристигането на лицата, нито бил получил някакви указания във
връзка с тях. Не ги настанил в кухнята
за персонала, а в едната столова на
хижата, която била за туристи и им запалил печка. П. и Я. поискали да
пренощуват в хижата, за което заплатили на Д. сумата от по 11 лв. на човек, тъй
като в противен случай нямало да им разреши да нощуват там. Срещу платената
сума била издаден документ – сметка от
същата дата, която Д. подпечатал с печат на хижа *****, какъвто имало в обекта.
Впоследствие П. и Я. поискали от Д. да им издаде бележка, че „по нареждане на А.Р.-
***** на ТД „*****“ К. събота и неделя са почивни дни за Ал. П. и А.Я.“. Д. написал
исканата бележка, като съдържанието му било продиктувано от тъжителя и Я..
Бележката подпечатал със същия печат. На следващия ден, след като получили
бележката, написана от Д., че събота и неделя са им почивни дни, Я. и П. слезли
обратно в гр. К..
На 18.02.2013 г. тъжителят и Я. подали по пощата жалба
до Председателя на ТД „****“ срещу действията на ръководството на дружеството
по повод изпълнение на съдебното решение, с което са възстановени на работа. В
жалбата си посочили, че при явяването си на 15.02.2013г. на хижа ***** с цел
започване на работа били посрещнати от лице И.Д., който без да им обясни заема
ли някаква длъжност при работодателя и в какво качество е на хижата, им предал разпореждане
на *****я на ТД- Р., че могат да останат на хижата до 17.00ч., а ако останат
след този час следва да заплатят престоя си. Изразили несъгласие с това разпореждане, което
било явно незаконосъобразно и целяло препятстването им да започнат изпълнение
на служебните си задължения и нормалното осъществяване на трудовото
правоотношение. Отбелязали, че ако на хижата работят лица по трудово
правоотношение, разпореждането на съда било основание трудовите правоотношения
с тези лица да се прекратят. Посочили също така, че ако е налице промяна на
работодателя, предвид отдаването под наем на хижата, то трудовото им
правоотношение се запазвало и по отношение на този работодател. Приканили
представляващия дружеството като осъществяващ функциите на работодател да
издаде необходимите разпореждания с оглед изпълнение на съдебните решения, като
предупредили, че при липса на отношение по жалбата ще бъдат принудени да
заведат наказателни дела срещу длъжностните лица от ръководството на
дружеството по чл. 172 ал. 2 от НК. Тази жалба била получена в дружеството едва
на 27.02.2014г.
На същата дата П. и Я. подали уведомление и до ЕТ „Я.Д.-68“,
че са възстановени на работа и заемат длъжностите, от които са незаконно
уволнени. Предупредили, че ако други лица са назначени на работа на техните
длъжности, то било налице основание да се прекратят техните трудови
правоотношения. Посочили, че при недопускане или препятстване изпълнението на съдебните
решения и нормалното осъществяване на трудовите функции , ще бъдат принудени да
заведат наказателни производство по чл. 172 ал. 2 от НК.
След като на 18.02.2013 г. Я. и П. пуснали по пощата
жалбата и уведомлението, тръгнали следобеда отново към хижа „*****“. Преспали в
гората и в 08 часа на 19.02.2013 г. отишли в хижата. Там отново ги посрещнал
свидетеля Д.. В хижата бил и свидетелят Т.. Подсъдимата Д. все още не се била
завърнала. Тъжителят и Я. останали на хижата до 16,30 ч., след което решили, че
няма да нощуват там и си тръгнали, като преди това поискали от Д. да им издаде
втора бележка, че са отишли на хижата в 08 часа и в 17 ч. са си заминали. Тази
бележка Д. подпечатал с печата на едноличния търговец.
На 16.02.2013 г., събота, председателят на
дружеството- подсъдимият К. *** познат турист и лицето, което живеело с
наемателя на хижа „****“, през която минали Я. и П. напът към хижа „*****“ на 15.02.2013г. От тях
разбрал, че при престоя си в хижа **** тъжителя и Я. споделили, че отиват на
работа. Попитал по телефона подсъдимия Р. има ли подобни сведения, но той
учудено му казал, че те първо трябва да отидат в Т.то дружество. На 17.02.2014
г. провел среща със счетоводителката на дружеството, за да обсъдят въпросите,
свързани с възстановяване на двете лица на работа и каква е техническата
дейност по това. Свързал се и със *****я на дружеството- подсъдимия Р. и го
помолил понеделника – 18.02.2013г. от
08.30ч. до 10.00ч. да бъде в офиса на
дружеството, а след това да осигури присъствието на някой от членовете на УС.
На 18.02.2013г. от 08.30ч. до 16.00ч. подсъдимият К. бил в офиса на
дружеството, тъй като подготвял материали за общото събрание на 21.02.2013г.
Подсъдимият Р. му отключил сутринта и си тръгнал. По-късно отново дошъл и казал, че и тъжителят П. е подал молба. Именно
тогава подсъдимият К. се запознал с молбите от Я. и тъжителя за започване на
работа и сметнал, че съдържанието им е
странно, не представлява уведомяване по смисъла на чл. 345 от КТ и двете
възстановени от съда лица трябва да се явят лично в дружеството. От 18.02. до 22.02.2013 г. в дружеството се изреждали да чакат тъжителя нецелодневно
и други членове на управителния съвет. Била поставена и табела на вратата на
офиса с телефона на *****я с уточнението, че при позвъняване ще отиде в офиса
до половин час. Било оповестено по този начин и провеждането на общо събрание на
21.02.2013г.
За времето на отпуска си, *****ят на дружеството Р.
получавал служебната кореспонденция, тъй като нямало кой друг да я получи, но
не я отварял. На 18.02.2013 г. Р. отворил писмото с уведомлението на П. за
започване на работа и го показал на председателя на дружеството. Жалбата срещу действията
на ръководството на дружеството по повод изпълнение на съдебното решение, която
тъжителят и Я. подали до председателя на 18.02.2014г. след посещението им на хижа „*****“, била
получена в дружеството на 27.02.2014 г.
На 18.02.2013 г. подсъдимата Д. узнала, че частният
тъжител и свидетелката Я. са се качвали към хижа „*****“, за да започват
работа. Притеснена от наученото, се опитала да позвъни по телефона на Я. още на
същата дата. Въпреки, че Я. вдигнала телефона си, разговор не бил проведен и
връзката била прекъсната. Д. получила на 21.02.2013 г. уведомлението, подадено
от Я. и П. на 18.02.2013 г. че са
възстановени на работа и че трудовото им правоотношение по отношение на
наемателя на обекта, където се намирали работните им места, се запазва на
основание чл.123а от КТ. На същата дата бил проведен разговор между Д. и П. по
телефона, в който Д. му заявила, че с тях няма никакви отношения и не тя има
задължение да ги възстановява на работа. Подсъдимата Д. се завърнала на хижата
след 21.02.2013 г. и Д. й разказал за посещенията на тъжителя и Я..
Горната фактическа обстановка се установява безспорно
и категорично от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Твърди се в частната тъжба от частния тъжител П., че с
решение по гр. дело № 178/2012г. на КРС е възстановен от съда на заемана от
него длъжност в ТД „*****“ след отмяна на неправилно уволнение, а именно
„домакин/ пазач спални помещения в общежития и пансиони“ на хижа „*****“. На
08.02.2013 г. му било връчено уведомление от съда, че в двуседмичен срок от
получаване на съобщението може да заеме длъжността, на която е възстановен след
отмяна на незаконното уволнение. Твърди, че на 14.02.2013 г. в ТД „*****“ било получено
негово заявление, с което уведомява работодателя, че ще започне работа на
възстановената длъжност на 15.02.2013г. На тази дата в 13.45ч. бил на хижата за
заемане на длъжността. Хижата се намирала в района на Национален парк „Централен
Балкан и отстояла на 15 км от гр. К. на силно пресечен терен, като времето за
достигането й било около 6 часа. Твърди,
че в територията на хижата се намирало лицето И.Д., който му предал устни
разпореждания на *****я на дружеството А.Р., че в случай, че желае да остане на
територията на хижата след 17.00ч. трябва да заплати престоя си, респ.
нощувката. До 17.00ч. престоял в неотоплената столова на хижата, без да му бъде
позволен достъп до другите помещения. Твърди, че тъй като И.Д. предавал
разпореждания на Р., за него било ясно, че той
под някаква форма представлява това длъжностно лице. Още повече, че след
17.00ч. приел плащане на сумата от 11.00лв. за 1 бр. нощувка, за което му издал
квитанция – сметка от кочан на името на ТД, подпечатан с печата на хижа „*****“.
На следващия ден Д. му предал разпореждане на Р., че датите 16 и 17 февруари ще
са почивни дни за него и да се яви на работа на 18.02.2013г. от 08.00 до
17.00ч., след което отново ако остане да нощува на хижата да заплати нощувката
си до следващия ден в 08.00ч., когато отново бъде на работа. Тъй като счел
разпорежданията на *****я на дружеството за незаконни, на 18.02.2013 г. подал жалба до Председателя на дружеството К.,
в която изложил изразеното към него отношение от *****я на дружеството и
действията по фактическото му недопускане до изпълнение на трудовите му
функции. Твърди, че до подаване на
процесната тъжба на 22.02.2013 г., отговор от него или някакви действия към
изпълнение на съдебното решение не били предприети, нито била издадена от
работодателя заповед за възстановяване на трудовото правоотношение, въпреки писмените му изявления.
Не бил уведомен и за промяна на работодателя си. В хода на воденото от него гр.
дело за незаконно уволнение, разбрал, че хижа „****“ била отдадена под наем на
ЕТ „Я.Д.-***, представляван от Я.И.Д.. В тази връзка отправил писмено
уведомление за възстановяването си на работа като „домакин“ на хижа „****“, тъй
като счел, че съобразно чл.123а ал.1 от КТ същият му бил работодател. На
21.02.2013 г. тъжителят провел разговор
с Д. относно начина на изпълнение на трудовите му функции, при който Д.
заявила, че нямала никакви правоотношения с него и не пожелала да уреди този
въпрос.
От събраните по делото доказателства изложената в
тъжбата фактическа обстановка се установява само отчасти. Безспорно установено
е по делото признаването на поредното уволнение на тъжителя за незаконно и
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „домакин“ в ТД „*****“.
На 08.02.2013г. получил съобщението от
съда с указан двуседмичен срок за заемането й. На 14.02.2014г. на подсъдимия Р.
е връчено по пощата заявление от тъжителя, че считано от 15.02.2014г. заема
длъжността, на която е възстановен от съда. Безспорно доказан е факта на двете
посещения на тъжителя и свидетелката Я. на хижа „*****“ – на 15.02.2015г. и на
19.02.2015г., при които са заварили само свидетелите Д. и Т., заявили са повода
за посещението си и са показали документите, свързани с възстановяването им на
работа. Доказан е и факта на нощуването на хижата срещу заплащане и съставяне
на сметка за платената сума, подпечатана с печата на хижата, както и написване на
бележка от страна на Д. при първото им посещение с текст „ По нареждане на А.Р.-
***** на ТД „*****“ – К. – събота и неделя са почивни дни за Ал. П. и А.Я.“,
подпечатана с печата на хижата и при второто им посещение „Днес 19.02.2013г. А.П.
и А.Я. дойдоха на хижа **** в 08.00ч. до 17.00ч. и си заминаха.“, подпечатана с
печата на едноличния търговец. Доказано
е получаването от подсъдимия К. на 27.02.2013г. на жалбата срещу действия на
подсъдимия Р. и на заявлението до ЕТ от подсъдимата Д.- на 21.02.2013г. Безспорен
е и факта, че хижата е била отдадена под наем на упражняващата търговска
дейност като ЕТ подсъдима Д., която е отсъствала от хижата от преди
14.02.2013г. и се е завърнала на нея след 21.02.2013г., както и проведения
телефонен разговор между нея и П. на посочената дата.
Посочените факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на свидетелите
и обясненията на подсъдимите в тази част напълно съответстват помежду си,
подкрепят се изцяло и от писмените доказателства - уведомление по чл. 345 ал. 1
от КТ, заявление от частния тъжител до Председателя на ТД „*****“, известие за
доставяне от 14.02.2013г. , от 21 и 27.02.2013г., сметка за нощуване на името на А.П. на хижа „*****“,
бележка, подпечатана с печата на хижа „*****“ К., жалба от А.Я. и А.П. до
председателя на УС на ТД „*****“, К., бележка, подпечатана с печат на ЕТ „Я.Д.-68“,
уведомление от А.Я. и А.П. до ЕТ „Я.Д.-68“, договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 15.05.2012г., заверен
препис от решение по гр. д. № 178/2012г. по описа на КРС, поради което съдът ги
кредитира.
По
отношение обстоятелството на коя дата е
станало известно на подсъдимите Р. и К. заявлението за започване на работа,
подадено от тъжителя до дружеството, обясненията на посочените двама подсъдими
са непротиворечиви – 18.02.2013г., при повторното посещение на офиса от Р..
Тези им обяснения не са опровергани от други доказателствени източници, не се
оспорват от частния тъжител и съдът ги ползва.
По делото е налице противоречие в
гласните доказателства относно няколко обстоятелства от значение за предмета на
доказване, част от които се твърдят в тъжбата- предавал ли е свидетелят Д. на
тъжителя и на свидетелката Я. разпореждания от подсъдимия Р. относно заплащане
на нощувките и определяне на работното
им време и почивни дни, по чий почин са съставени от свидетеля Д. двете бележки
при посещенията на 15.02. и 19.02.2013г., провеждан ли е телефон разговор между
частния тъжител и подсъдимия Р. на 14.02.2013г.
По отношение на факта предавал ли е
свидетелят Д. разпореждания от страна на подсъдимия Р. и инициативата за
съставяне на бележките, противоречието е в показанията на свидетелката Я. и
тези на свидетеля Д. и подсъдимия Р.. Докато Я. сочи, че Д. им е заявил, че по
разпореждане на Р. не може да останат в служебните помещения и ако искат да
нощуват следва да си платят, както и че текста на бележките не са диктувани от
нея или П., Д. и Р. са категорични, че последният не е давал каквито и да било
указания на свидетеля относно частния тъжител и Я., че двамата не са имали
каквито и да било отношения към инкриминирания период, а са се запознали едва
след иницииране на наказателното производство в залите на съда. Д. сочи, че не
е бил известен от никого за пристигането на двамата на хижата, нито са му
давани някакви указания във връзка с лицата. Сочи, че бележките е написал по
искане и под диктовка на Я. и П..
Относно обстоятелството провеждан ли е
телефонен разговор на 14.02.2014г. противоречието е налице между показанията на
свидетелите Я. и Ш. от една страна, а от друга – обясненията на подсъдимия Р..
При обсъждане показанията на свидетелката Я., съдът отчита, че същата е в
близки отношения с частния тъжител, с когото заедно са постъпили на работа в Т.то
дружество, заедно са работили на хижа „*****“, съвместно са атакували
уволненията пред съда, съвместна е била подготовката им за качването на хижата,
както и последващите я действия. Съдът взема предвид и влошеното отношение към
ръководството на Т.то дружество, както с оглед неколкократните й уволнения,
така и предвид проведеното наказателно производство с идентичен предмет и фактология като процесното, завършило с
оправдаването на подсъдимите. Поради посоченото свидетелката Я. не се явява
незаинтересован и непредубеден свидетел и показанията й следва да се ценят,
съобразно останалите доказателства по делото. Доколкото показанията й в частта
относно възстановяването на работа,
липсата на човек в офиса на дружеството преди 14.02.2014г., двете посещения на
хижата, изпращането на уведомления до дружеството и ЕТ, както и жалбата до
председателя на дружеството, се подкрепят от останалите гласни и писмени
доказателства по делото, съдът ги кредитира. В частта относно провеждането на
телефонен разговор на 14.02.2013г., показанията й се отричат от подсъдимия Р..
Обясненията му намират опора и в други доказателства по делото. Подсъдимият К.
сочи, както че Р. е останал изненадан от казаното му от него за чутото от
хижарите на хижа „****“, така и на 18.02.2013г. му заявил, че и П. е подал
молба и заедно видели същата. Показанията на Я. пък намират опора в тези на
свидетелката Ш.. Тази свидетелка обаче също не може да се счете такава с
липсващ интерес от изхода на делото, доколкото е майка на свидетелката Я.,
отношенията й с частния тъжител са близки и има явно негативно отношение към
представителите на Т. дружество. На следващо място същата заявява, че чула как
подсъдимият Р. казал на дъщеря й и П. да се качат на хижата, едва след
което им определил работно време и
почивни дни. За разпореждане от Р. за качване на хижата не твърди свидетелката Я.,
същата и в нито едно фаза на процеса не е заявила за трето лице, присъствало на
разговора. Отделно напълно лишено от логика е при положение, че се сезира
председателя на дружеството с жалба против незаконни действия на подсъдимия Р., опосредени от друго лице –
свидетеля Д., да бъдат спестени преките негови разпореждания по телефона по определяне на различно време и престой на
хижата, несъобразени с характера на работата, на която са възстановени. На
следващо място провеждането на такъв разговор не се и твърди в тъжбата. При
това положение, доколкото свидетелите Я.
и Ш. не са лишени от заинтересованост от
изхода на делото, а показанията им не са подкрепени от други достоверни
доказателствени източници, факта на
провеждане на твърдения разговор остава недоказан по делото.
Свидетелят Д., макар и да е в приятелски
отношения с подсъдимата Д., няма доказателства да има такива с подсъдимия Р.. И
двамата са категорични, че са се запознали едва в съдебната зала, липсват данни
Д. лично да е заинтересован от изхода на делото, поради което съдът го счита за
непредубеден и обективен свидетел. Освен
това към инкриминирания период на хижата не е имало телефонна връзка с града.
Комуникациите са се осъществявали
посредством сателитен интернет,
но компютърът не е бил на разположение на свидетеля Д., който не умеел да
борави с него, както и с радиостанция, която не осъществявала пряка връзка с
града, а чрез препредаване на информацията от по-близките до населеното място
хижи. Че Д. не е бил наясно, че се очаква пристигане на тъжителя в хижата и е
останал учуден, твърди и свидетеля Т., също лице, непредубедено от изхода на
делото. Сочи, че при престоя си на
хижата единствените контакти, които са правени в негово присъствие са
сеансите с връх Ботев, Д. също не му бил споделял да е контактувал с някой
друг, отрича разговори с представители на Т.то дружество. Доколкото показанията
на свидетелите Д. и Т. се вътрешно и
взаимнонепротиворечиви и се допълват, свидетелят Т. е и незаинтересован пряко
от изхода на делото, съдът ги кредитира. Следва и тук да се отбележи, че в
жалбата до председателя единственото оплакване срещу действията на Р.
посредством свидетеля Д. е условието, че нощувката се заплаща. Не се изразява
недоволство срещу разпореждане свързано с продължителността на работната
седмица, нито определените почивни дни, каквото ако е имало, логично би било да
е отразено в нея.
Свидетелят Т. дава правдиви показания за
фактите, които си спомня и съдът ползва показанията му, съответстващи на
останалите кредитирани от съда доказателства.
Съдът
ползва обясненията на подсъдимия Р., който дава подробни обяснения, в които
отрича както да е давал каквито и да било указания на Д., свързани с тъжителя и
Я., така и провеждането на разговор на 14.02.2013г. Твърди, че заявлението от П. е получил на
улицата от пощенски служител, на го отворил на 18.02.2014г. в присъствието на
подсъдимия К.. Тези му обяснения се потвърждават от кредитираните от съда
доказателства.
Подсъдимите К. и Д. не се признават за
виновни, дават подробни обяснения по обвинението, които съдът ползва като
неопровергани от други доказателства по делото.
При постановяване на присъдата си, съдът
ползва и събраните писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че тримата подсъдими не са осъществили състава на
престъплението по чл.172 ал.2 от НК.
Престъплението по чл.172 ал.2 от НК засяга реда и
условията за законосъобразно упражняване правото на труд. Изпълнителното му
деяние се осъществява чрез бездействие и се изразява в непредприемане от дееца
на дължимите действия по изпълнение на заповед или на влязло в сила съдебно
решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител. Субект
на това престъпление може да бъде само длъжностно лице и то такова, което
сключва трудовите договори, т.е. ръководителите (А.Г., Наказателно право, Особена част) Изпълнителното
деяние има две форми – неизпълнение на
заповед – относима в случаите, когато уволненият е ръководен служител, който
получава защита срещу незаконното уволнение по административен ред- от висшестоящата организация, която издава
заповед за възстановяването му. Втората форма е в случаите на получена защита
по съдебен ред – от районния съд. В конкретния случай, предмет на разглеждане е
втората форма на изпълнителното деяние, а именно неизпълнение на съдебно
решение за възстановяване на работа на неправомерно уволнен работник или
служител. Престъпният резултат се заключава в неоткриването на възможност
възстановеният работник да продължи да работи на мястото, на което е
възстановен от съда. От субективна страна престъплението може да се осъществи
само при пряк умисъл – деецът да е наясно, че уволненият е възстановен по
силата на влязло в сила съдебно решение на работа и е демонстрирал желание да я
заеме, като е извършил изискуемите по закон действия, но въпреки това не
предприема действия по изпълнение на решението.
Съдът счита, че и тримата подсъдими имат качеството
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. Б от НК. Подсъдимият К. изпълнява
ръководна работа в дружеството, представлява го и осъществява работодателските
функции, сключвайки трудовите договори. Подсъдимият Р. осъществява оперативното
ръководство на дружеството, а отделно работа по управление на имуществото на
дружеството, доколкото е имал задължения по длъжностна характеристика по контрол на дейността на администрацията и
туристическите обекти, разпореждане с административната сграда на дружеството и
имуществото в нея. Подсъдимата Я.Д., като едноличен търговец и като лице управляващо
фирмата на ЕТ „Я.Д. -68” също е длъжностно лице по смисъла на легалната
дефиниция. Само двама от подсъдимите обаче могат да бъдат годни субекти на
престъплението по чл. 172 ал. 2 от НК, което както се каза по-горе може да се
осъществи само от лицето, упражняващо работодателските функции- сключващото и
прекратяващо трудовите договори. В
случая такива са само подсъдимият К., на който е възложено по устав да сключва
трудовите договори в Т.то дружество и подсъдимата Д., която като ЕТ може да
наема самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение. По отношение на последната като наемател на
хижа ***** е приложима нормата на чл.123а ал.1 и 2 от КТ, съгласно която
трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна
на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част
от него под наем, аренда или на концесия. В тези случаи правата и задълженията
на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи
към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател. В конкретния
случай трудовото правоотношение следва да се счита за възстановено по отношение
на първоначалния работодател- Т.то дружество, а не на новия- едноличния търговец-
наемател. Тъй като договора за наем е сключен след прекратяване на трудовото
правоотношение и при действието на чл.123 ал.2 от КТ и чл.123а ал.2 от КТ
наемателят, към който е преминала съответната длъжност или трудова функция
следва да извърши само фактическото възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност / в този смисъл задължителна практика на ВКС- решение №
666 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 71/2010 г., ІІІ г.о./.
Подсъдимият Р., който е ***** на Т.то дружество не
може да бъде субект на престъплението по чл. 172 ал. 2 от НК, тъй като по
длъжностна характеристика не притежава работодателски функции- съгласно пар.
1 от ДР на КТ – работодател е лице,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Такива в дружеството упражнява само подсъдимият К., който сключва и прекратява
трудовите договори. Самият Р., видно от представения трудов договор, е нает служител на дружеството. На следващо място не се събраха доказателства
по някакъв начин- било лично, било давайки разпореждания чрез друго лице -свидетелят
Д., да е препятствал тъжителят да заеме длъжността, на която е възстановен.
Поради изложеното съдът счете, че подсъдимият Р. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 172 ал. 2 от НК и го оправда по повдигнатото му обвинение
в този смисъл.
Подсъдимия К. е обвинен да е извършил престъпление по
чл.172 ал.2 от НК, тъй като същият в качеството си на председател на Т.то
дружество не отговорил на подадената на 18.02.2013 г. жалба от тъжителя до
него, като се твърди, че отговор не бил получен до подаване на процесната тъжба
на 22.02.2013 г. Не били предприети и действия от негова страна към изпълнение
на съдебното решение за възстановяване, както и не била издадена заповед за
възстановяване на тъжителя и същият не бил уведомен за промяна на работодателя му.
Съдът намира, че подсъдимият К. не е осъществил твърдените в тъжбата престъпни
действия. Както безпротиворечиво се установи по делото подадената от тъжителя
жалба до председателя на Т.то дружество е била получена, видно от приложената
по делото обратна разписка, на 27.02.2013 г. т.е. към инкриминирания в тъжбата
период, подсъдимият К. не е могъл да отговори на подадената жалба, тъй като не
е знаел за нейното съществуване. На следващо място след като подсъдимият е
узнал, макар и неофициално (от трето лице
на пазара), че частният тъжител е отивал към хижата, за да
започне работа, е създал организация, за да му осигури възможност да се яви в
дружеството и да заяви желанието си да работи на възстановената длъжност, както
и да представи необходимите документи за оформяне, да бъде вписана в трудовата
книжка отмяната на уволнението, което задължение е вменено, съобразно чл.346
ал.2 от КТ на работодателя, с който е било прекратено трудовото правоотношение,
да се подаде уведомление в НАП, да се инструктира тъжителя и застрахова,
предвид местността, в която се намира работното място. Тъжителят обаче не се е
явил, каквото е изискването на чл. 345 ал. 1 от КТ, при предишния си
работодател нито в законоустановения срок, нито след това, така че да му даде
възможност да изпълни съдебното решение и в този смисъл да го уведоми, че
работното място, на което е възстановен на работа вече се намира в обект,
отдаден под наем на друго лице. Че тъжителят действително е посетил хижа *****,
изразявайки намерение да работи, подсъдимият К. е разбрал по-късно, едва след
инкриминирания период в частната тъжба, определяща предмета на обвинението и
пределите на доказване по делото.
Съдът не споделя становището, че с неиздаването на
заповед за възстановяване подсъдимият К. е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен. Заемането от страна на работника на
длъжността, от която е уволнен не е поставено в зависимост от издаване на
някакъв акт от работодателя. Ако такъв е издаден, той има само декларативно
значение. Ефектът на възстановяването не се предпоставя от извършването на
каквито и да е действия от страна на работодателя /в този смисъл решение № 353
от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 187/2011 г., IV г. о., ГК/. Т.е. неиздавайки
заповед за възстановяване работодателят не би могъл да препятства изпълнението
на съдебното решение, доколкото възстановяването на работа не е обвързано с издаване
на нарочен акт в този смисъл. За да продължи работника да изпълнява работата
достатъчен е и факта на устно разпореждане за оформление на необходимите
документи. Поради изложеното съдът счете, че подсъдимият К. не е осъществил
нето от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по
чл.172 ал.2 от НК, поради което го оправда по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение в този смисъл.
С тъжбата е повдигнато обвинение на подсъдимата Я.Д.
за това, че при проведен разговор на 21.02.2013 г. относно начина на изпълнение
на трудовите функции на тъжителя, му заявила, че няма никакви отношения с него
и не пожелала да уреди този въпрос. Че разговор с такова съдържание е проведен
е безспорно установено по делото. Съдът обаче не счита, че по този начин от
страна на Д. е извършено престъпление по чл.172 ал.2 от НК. Действително към
този момент Д. е била наясно, че двете лица са се качвали към хижа *****. Това
й е споделил на 18.02.2013г. С., който
го чул от трети лица. По този повод е направила и опит да се свърже с тях по
телефона, останал неуспешен. Същата обаче не е била на хижата, когато Я. и П.
са се качвали с намерение да започнат работа, поради което не е възприела лично
претенциите им. Едва на 21.02.2013 г. е получила официално уведомление от
тъжителя, че е възстановен от съда на длъжността, от която е бил неправомерно
уволнен. След този момент се е качила на хижата и е разбрала, че действително
лицата са изявили претенция да бъдат възстановени на работа. След този момент
обаче частният тъжител не се е явил повече, за да заеме длъжността, на която е
възстановен. А от втория работодател, както се каза по-горе се изисква само
фактическото възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и той би
отговарял само ако създаде пречки на лицето фактически да я заеме. След
21.02.2013г. П. не е посещавал хижата,
съотв. не са му създавани каквито и да било пречки по допускане на работа.
Затова съдът намира, че към инкриминирания в тъжбата период подсъдимата Д. не е
извършила престъплението по чл.172 ал.2 от НК, а именно да не е изпълнила
съдебното решение, тъй като не е била надлежно известена за неговото
съществуване, а след този момент, П. не се е явил, за да заеме фактически
длъжността, на която е бил възстановен.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимите Р., К.
и Д. за невинни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по
чл.172 ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК ги оправда.
На основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът остави в тежест
на тъжителя П. направените от подсъдимите Р., К. и Д. разноски, представляващи
заплатените от тях адвокатски възнаграждения–
400лв. в полза на подсъдимия Р. (направени пред друг състав на съда и пред въвззивната
инстанция), 600 лв. в полза на подсъдимия К.
(направени пред въвззивната инстанция и
настоящия състав) и 400лв. в полза на подсъдимия Д. (направени пред друг състав
на съда и пред въвззивната инстанция).
Направените от частния тъжител разноски при изхода на делото остават за
негова сметка.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.