Определение по дело №96/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 491
Дата: 28 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20253100500096
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
гр. Варна, 28.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. К.
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100500096 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 91976/15.11.2024 г. на „АПС Бета България“
ЕООД срещу Решение № 3983/11.11.2024 г. по гр. д. № 11781/2023 г. на ВРС, с което са
отхвърлени предявените от „АПС Бета България” ЕООД срещу Е. А. А. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 5729/30.08.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10667/2022 г. на
ВРС за следните парични вземания: 1676,28 лв. - неплатена главница по Договор за кредит
№ 706175/20.07.2016 г., сключен между „Кредисимо” АД и Е. А. А., който кредит е
обезпечен със сключен на 20.07.2016 г. Договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай Тръст“ ЕООД и Е. А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 08.08.2022 г. до окончателното й изплащане; 365,10 лв.
- възнаградителна лихва по договора за кредит за 20.08.2016 г. за периода от 20.07.2016 г. до
31.03.2017 г.; 805,43 лв. - лихва за забава по договора за кредит за периода 20.08.2016 г. –
23.02.2021 г., които вземания са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в цялост и уважаване
на предявените искове. Основният аргумент на жалбоподателя е, че противно на приетото от
първоинстанционния съд, между „Кредисимо“ АД и въззиваемия е налице договор за
потребителски кредит, който е бил валидно сключен онлайн. Подробно са описани
различните начини на сключване на кредитни съглашения с този кредитодател. В
евентуалност се твърди, че наличието на облигационна връзка, доколкото договорът за заем
е реален, се установява от приложената по делото разписка за предаване на сумата по
договора от въззивника на въззиваемия. Пояснява се, че процесното вземане на
„Кредисимо“ АД е било прехвърлено на въззивника с договор за цесия от 02.03.2021 г., за
което въззиваемият е бил уведомен на предоставената от него в договора електронна поща
на 05.04.2021 г.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор, въззиваемият, чрез назначения му
особен представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаването на първоинстанционното
решение. Счита, че правилно ВРС е заключил, че липсват доказателства, установяващи не
само провеждането на предвидената в ОУ към договора процедура по неговото сключване и
спазването на изискванията на чл. 10 и 18 от ЗПФУР, но и такива за реалното получаване в
брой или по банков път на сумата по договора, противно на изискването на чл. 9 ЗПК.
1
Поради недоказването на фактическия състав на договора за паричен заем, въззиваемият
счита, че не е установено, че въззивникът е придобил вземането от „Кредисимо“ АД по
договора за цесия.
Доколкото отговорът на въззивната жалба е депозиран от особен представител, то в
полза на последния следва да бъде определено от съда възнаграждение за въззивната
инстанция, което подлежи на внасяне от въззивната страна на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
На същата следва да бъде указано, че при липса на изпълнение съдът ще постанови
определение по чл. 77 ГПК за принудително събиране на сумата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 91976/15.11.2024 г. на „АПС Бета
България“ ЕООД срещу Решение № 3983/11.11.2024 г. по гр. д. № 11781/2023 г. на ВРС, с
което са отхвърлени предявените от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, срещу Е. А. А., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. „И. А.“ № **, ет. *, ап. *, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 2 4 0 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 5729/30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10667/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в,
за следните парични вземания: 1676,28 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №
706175/20.07.2016 г., сключен между „Кредисимо” АД и Е. А. А., който кредит е обезпечен
със сключен на 20.07.2016 г. Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“
ЕООД и Е. А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 08.08.2022 г. до окончателното й изплащане; 365,10 лв.
възнаградителна лихва по договора за кредит за 20.08.2016 г. за периода от 20.07.2016 г. до
31.03.2017 г.; 805,43 лв. лихва за забава по договора за кредит за периода 20.08.2016 г. –
23.02.2021 г., които вземания са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.
ЗАДЪЛЖАВА от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да представи доказателства за заплатен по сметка на Варненски
окръжен съд депозит за възнаграждение на особения представител на насрещната страна в
размер на 300,00 лева.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3