Решение по дело №338/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1094
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20202100100338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е №203

 

                                                      гр. Бургас, 29.07.2020г.

           

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                            

                                                                      Окръжен съдия : Иво Добрев

                                                                                                                                      

при секретаря Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д. № 338 по описа за 2020 година, съобрази следното:

 

          

            Производството по делото е образувано по повод искова молба на С.Е.Г., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Панайот Велков, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, с която е предявена претенция срещу ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, в размер на 50 000 лева, претърпени от смъртта на дядо и С И С, ЕГН **********, ведно с дължимата законна лихва, считано от деня на увреждането-09.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

            Заявява се в исковата молба, че на 09.01.2018г., на път 208/88 км. настъпило произшествие между моторно превозно средство марка „БМВ“ с регистрационен номер А 3084 КС, управлявано от Т А и моторно превозно средство марка „Фиат“ с регистрационен номер А 2807 ВН, управлявано от С С в резултат, на което и след получените от него множество травми, независимо от проведените хирургични интервенции, водачът на втория автомобил починал. Уточнява се, че за извършеното престъпление с влязла в сила присъда на Окръжен съд гр.Бургас, постановена по НОХД 978/18г. по описа на същия съд, Т М А е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено за срок от четири години на основание чл.66 НК.

            Посочва се също така, че ищцата е отрасъла при баба си и дядо си, тъй като родителите и трябвало да работят на друго място. Описани са подробно спомените и взаимоотношенията с дядо и, който се занимавал с продажба на конфекция и платове. Тъй като родителите и постоянно отсъствали, дядото и бабата на ищцата я отгледали, като изиграли ролята на родители за нея. Г. била любимка на дядо си, двамата се чувствали взаимно много близки и се забавлявали много докато била дете. По-късно след навършване на 7-годишна възраст топлотата и близостта в отношенията им продължила, тъй като живеела с родителите си и дядо и баба си в общо домакинство. След навършване на 11 години от ищцата родителите и се преместили в друга къща, в близост до тази на пострадалия, като продължавали да общуват и се виждат ежедневно. Ищцата била научена от дядо си да чете, пише и смята, а след като пораснала заедно водили и много сериозни разговори, правили съвместни планове за бъдещото. Г. винаги се била чувствала като дъщеря на С С, свързвала ги особена духовна близост.

            Хармонията и любовта в семейството им, след смъртта на дядо и била заменена от скръб и отчаяние. Ищцата постоянно посещавала пострадалия, докато се борел за живота си в болницата, а след като починал изпаднала в тежко състояние. Нямала сила да отиде на погребението, а след това не можела да посещава гроба на дядо си сама, без подкрепа на близки и приятели.

Искът е насочен срещу ответника-застраховател предвид обстоятелството, че моторното превозно средство, управлявано от виновния за настъпване на произшествието водач било застраховано със задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника с полица BG 02117001355075, валидна за времето от 09.05.2017г. до 08.05.2018г., което обстоятелство ангажирало отговорността на застрахователя.

            Цитирани са законовите текстове уреждащи възможността за предявяване на претенция за обезщетяване на вредите към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като е посочена съдебна практика относно доказателствената сила на протокола за настъпило ПТП. Уточнява се в тази връзка, че е предявена извънсъдебна претенция срещу застрахователя, която не била удовлетворена и това мотивирало ищцата да предяви настоящата такава.

            Ответното дружество, в депозирания отговор на исковата молба се позовава на недопустимост на иска и оспорва предявената претенция по основание и размер. Не се противопоставя на твърденията, изложени в исковата молба относно наличието на застрахователно правоотношение, възникнало във връзка със сключената застраховка гражданска отговорност по отношение на лекия автомобил марка „БМВ“ с регистрационен номер А 30 84 КС, настъпването на ПТП на 09.01.2018г., заявената извънсъдебна претенция от ищцата пред застрахователя, както и досежно наличието на влязла в сила присъда по НОХД №978/18г. по описа на БОС.

            Оспорват се обаче останалите, изложени от ищцата твърдения и конкретно тези свързани с наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между нея и починалия. Дори взаимоотношения да бъдат доказани, според ответника претендираното обезщетение е прекомерно по своя размер, като същото следва да се определи по справедливост, съобразявайки конкретно установените обстоятелства и действително претърпените болки и страдания от ищцата, като в никакъв случай не следва да бъде източник на обогатяване от страна на последната. Възразява се относно претендираната лихва от датата на възникване на събитието.

            Направено е и възражение за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалия, който не бил с правилно поставен предпазен колан, поради което и не следвало да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение.  

              След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            С влязла в сила присъда на Окръжен съд гр.Бургас, постановена по НОХД 978/18г. по описа на същия съд, Т МА е призната за виновна в това, че на 09.01.2018г. на третокласен път №208/Айтос-Провадия/, в района на 88 км., при управление на моторно превозно средство марка „БМВ“ с регистрационен номер А 3084 КС, нарушила правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.1 ЗДвП, като в резултат на допуснато пътнотранспортно произшествие по непредпазливост причинила смъртта на С И С, поради което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, а изпълнението му е отложено за срок от четири години на основание чл.66 НК. А е оправдана по обвинението да е извършила нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, като е прието, че скоростта на автомобила не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Наложено и е също така кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не е спорно по делото, че именно Т М А е управлявала лекия автомобил, навлязъл в насрещното платно и причинил удара в превозното средство, шофирано от пострадалия както и че гражданската отговорност на водача на първата лека кола е била застрахована по договор с дружеството- ответник, обективиран в полица №BG 02117001355075, валидна за времето от 09.05.2017г. до 08.05.2018г. Също така не се спори между страните, че ищцата е предявила застрахователна претенция пред ЗД "Бул Инс“ АД за заплащане на причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на С С, в отговор на която ответникът преценил, че не са налице основания за определяне на обезщетение и отказал да заплати такова.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят Е е баща на ищцата. Описва подробно и в детайли отношенията между дъщеря си и починалия и дядо. Посочва, че дъщеря му считала дядо си за свой баща, тъй като била отгледана от него и баба си. Уточнява, че с ищцата почти не са живели в едно домакинство, тъй като се налагало постоянно да пътува и работи в други населени места. За кратък период С.Г. живяла при родителите си, но след това  отново се разделили, като лично той заминал за Германия през 2011г. и не се бил връщал до момента. Оттогава за дъщеря му се грижили нейната баба и дядо. Ищцата имала особени отношения и близост с починалия си дядо. Двамата правили всичко заедно, последният я научил да играе шах, запалил я по футбола, наричал я моята принцеса още от раждането и. С. въобще не желаела да разговаря с Г, тъй като считала дядо си за свой баща. След кончината на С С дъщеря му се променила- започнала да употребява алкохол и да пуши цигари, като не желаела да коригира поведението си. Според него промяната се дължала на смъртта на дядо и, за загубата на когото ищцата много страдала. Младата жена била разочарованата и се чувствала зле от факта, че няма с кого да общува и споделя, след като дядо и починал.

В показанията си Р М споделя, че познава ищцата от дете. Родителите им били семейни приятели. Играели заедно, а отношенията му със С. били приятелски. Заявява, че бабата и дядото на С. се грижили за нея, тъй като родителите и работили в други населени места. Ищцата живяла до навършване на 10-11 годишна възраст при дядо си и баба си, след което се преместила да живее в друга къща в същото населено място. Спомня си, че ищцата била толкова близка с дядо си, че знаела кога точно се връща от работа и още от външната врата го посрещала с викове „татко…татко“. Дядо и пък се обръщал към нея с „моята принцеса“. Присъствал бил на разговорите им. С научил внучката си да играе шах, водил децата в зоопарка и на музей. Ищцата приела смъртта на дядо си много тежко и дълго време не можела да повярва какво се е случило. Постоянно била тревожна, наложило се да и дават лекарства. Затворила се в себе си и започнала да пуши. Често посещавала гроба на дядо си, а на свидетеля разказвала, че не се чувства добре, докато преди това се чувствала като кралица.       

Съдът при обсъждане показанията, дадени от и М, включително при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК по отношение на първия, приема с доверие казаното от тях, като счита, че са изложили добросъвестно и без пристрастия, всичко, което знаят по случая.

    За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Непозволеното увреждане, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен фактически състав, който кумулативно включва: деяние- действие или бездействие; вреда;  противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.

Безспорно от страна на водача Т М А е извършено виновно и противоправно деяние, установено от наказателния съд. След внимателен анализ на всички, приобщени по делото доказателства и като взе предвид съображенията, изложени по-горе съдът приема, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на близък човек- възходящ роднина- дядо, които ще я съпровождат до края на живота и. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят- ответник се е задължил да покрие в границите на определената в същия сума, отговорността на застрахования автомобил и на всеки водач на автомобила, за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е упражнил правото си на пряк иск против застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди против застрахователя е основателен.

Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид  при определяне размера на полагащото се  обезщетение. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания, понесени от увредения вследствие на деликта. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по- горе, се установи недвусмислено по делото. С приемането на Тълкувателно решение №1/2016година на ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съдът намира, че от разпита на свидетелите безспорно се установява наличието на отношения от вида на коментираните. Свидетелските показания сочат на особена близост между ищцата и пострадалия. Проведено е пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на изключително близка привързаност, в резултат на която смъртта на нейния родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.

            Ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо си, с когото са били в много топли отношения още от ранната и детска възраст. Не съществуват съмнения, че между тях е била налице силна и трайна връзка, като са се подкрепяли и помагали. Г. е лишена завинаги от възможността да общува с дядо си Себайдин Смаил, което обстоятелство се отразило в негативен план на ищцата. Последната продължава да страда от загубата- променила се и се затворила в себе си. При тези обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за ищцата, съдът намира за справедлив размер на обезщетението, което и се следва сумата от 40 000 лева, като за разликата над присъдената до претендираната сума претенцията следва да се отхвърли.

Настоящият състав смята, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 година/ максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф  2 от предходната директива - 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право- чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.

Доколкото, обаче в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите- членки, които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки, обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.  Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респективно на лица, пострадали от пътно-транспортно произшествие и според съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина  съдът счита, че  не следва да съобразява  размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/.

Този извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО  от 24.10.2013 г. по дело С - 277/12 /V. D. срещу B.A./, което е задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е именно преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС. Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

По изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата следва да бъде определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост, съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело.

            По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което и възражението се явява неоснователно. При това положение не се налага редукция на определения по-горе размер на обезщетението от 40 000 лева.

    Съгласно нормата на чл.497 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати- от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, освен когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ.

    В случая доколкото не са релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка със застрахователното събитие по смисъла на чл.106 ал.3 КЗ следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и лихвата за неимуществени вреди трябва да се присъди, считано от изтичане на три месеца от датата на заявлението- т. е. от 03.12.2018 г., а не както е поискано от ищцата от датата на деликта- 09.01.2018г.

           При този изход на делото в тежест на ответника- застраховател следва да се постави дължимата за производството държавна такса в размер на 1600 лева, съобразно с уважената част от иска.

            Ответникът трябва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Панайот Велков, с адрес ***, офис 6 възнаграждение в размер на 1730 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 ЗАдв., поради което и за осъщественото по делото процесуално представителство на ищцата такова възнаграждение се дължи, като същото е определено съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху уважената част от иска.

            Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 480 лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

              ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** да заплати на С.Е.Г., ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.В., със съдебен адрес ***, офис 6 обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, в размер на 40 000/четиридесет хиляди/ лева, претърпени от смъртта на дядо и С И С, ЕГН **********, ведно с дължимата законна лихва, считано от 03.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 50 000/петдесет хиляди/ лева и за присъждане на лихва за времето от 09.01.2018г. до 02.12.2018г. като неоснователен.

 

 ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на  1600 /  хиляда и шестстотин/ лева.

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** да заплати на  адвокат адвокат Панайот Велков, с адрес ***, офис 6 възнаграждение в размер на 1730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева.

           ОСЪЖДА С.Е.Г., ЕГН ********** *** да заплати на ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.

 

 Съдия :