Присъда по дело №186/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 19
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20221840200186
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Ихтиман, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
СъдебниМАРИАНА СТ. КИТОВА

заседатели:АНГЕЛ Г. ВУЧЕВ
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
и прокурора Д. С. Х.
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Наказателно дело от
общ характер № 20221840200186 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Х. М., ЕГН **********, роден на 08.11.1967 г. в
с.Сини вир, общ.К, обл.Ш, българин, българско гражданство, с начално образование,
неженен, осъждан, безработен, постоянен адрес: с.Ч, общ.В, обл.Ш, настоящ адрес: в
град С, кв.“О“, ул.“Б“ № 9 – къща, ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата, в
периода от 18.00часа на 13.11.2020г. до 09,00часа на 16.11.2020г. в гр.ДБ,
обл.Софийска, в местността „С“, действайки в условията на опА. рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко
от една година , изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, а именно: с Присъда от 10.08.2015г. на Софийски районен съд по НОХД
№ 8176/2015г. на СРС, влязла в законна сила на 12.01.2016г., с която му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и Определение от 26.01.2016г. по
ЧНД № 20647/2015г на Софийски районен съд, потвърдено с Решение №
598/10.05.2016г. на Софийски градски съд по ВЧНД № 712/2016г. , с което му е
определено едно общо най-тежко наказание , от така наложените наказания по НОХД
14303/2010г. на СРС, НОХД № 181/2011г. на РС-гр.Нови пазар, НОХД № 6229/2012г.
по описа на СРС, и НОХД № 17102/2011г. по описа на СРС, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца, което на основание чл.24 от НК е
увеличено с ½ до размера на 5 /пет / години и 3/три/ месеца лишаване от свобода, и
1
след предварителен сговор със СЕМ от гр.С и ВМ Х., от гр.С, е отнел от владението на
ДПБ – управител на фирма , „..“ЕООД, с.Г, чужди движими вещи – 1бр. къртач марка
„Бош“ на стойност 850,00/осемстотин и петдесет/ лева , 1бр. бормашина марка „Бош“
на стойност 250,00/двеста и петдесет / лева и 1 бр. машина за връзване на арматура
марка МАХ RB 441 на стойност 3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева, всичко на
обща стойност 4700/четири хиляди и седемстотин/ лева, от фургон находящ се на
строителен обект, собственост на фирма „..“ ЕООД - с.Г, без негово знание и съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои , като за целта е разрушил прегради здраво
направени за защита на имот /взломена вратата на фургона/, като деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, буква “а“ и буква „б“ от НК,
вр. чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл. с 58а от НК НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да се изтърпява при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Х. М. /със снета по делото самоличност/ на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на ОДМВР С сумата от 273,00
лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза на процеса.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Софийски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от 20.10.2022г.. по НОХД № 186/2022 г. по
описа на РС-Ихтиман.

От РП- Самоков, ТО- Ихтиман е внесен в съда обвинителен акт срещу
А. Х. М., за това, че на неустановена дата, в периода от 18.00часа на
13.11.2020г. до 09,00часа на 16.11.2020г. в гр.ДБ, обл.Софийска, в местността
„С“, действайки в условията на опА. рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една
година , изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, а именно: с Присъда от 10.08.2015г. на Софийски
районен съд по НОХД № 8176/2015г. на СРС, влязла в законна сила на
12.01.2016г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
3 години и Определение от 26.01.2016г. по ЧНД № 20647/2015г на Софийски
районен съд, потвърдено с Решение № 598/10.05.2016г. на Софийски градски
съд по ВЧНД № 712/2016г. , с което му е определено едно общо най-тежко
наказание , от така наложените наказания по НОХД 14303/2010г. на СРС,
НОХД № 181/2011г. на РС-гр.Нови пазар, НОХД № 6229/2012г. по описа на
СРС, и НОХД № 17102/2011г. по описа на СРС, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца, което на основание чл.24
от НК е увеличено с ½ до размера на 5 /пет / години и 3/три/ месеца лишаване
от свобода, и след предварителен сговор със СЕМ от гр.С и ВМ Х., от гр.С, е
отнел от владението на ДПБ – управител на фирма , „..“ЕООД, с.Г, чужди
движими вещи – 1бр. къртач марка „Бош“ на стойност 850,00/осемстотин и
петдесет/ лева , 1бр. бормашина марка „Бош“ на стойност 250,00/двеста и
петдесет / лева и 1 бр. машина за връзване на арматура марка МАХ RB 441 на
стойност 3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева, всичко на обща стойност
4700/четири хиляди и седемстотин/ лева, от фургон находящ се на строителен
обект, собственост на фирма „..“ ЕООД - с.Г, без негово знание и съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои , като за целта е разрушил прегради
здраво направени за защита на имот /взломена вратата на фургона/, като
деянието не представлява маловажен случай- престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, буква “а“ и
буква „б“ от НК.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 20.10.2022г.,
защитникът и подсъдимият са направили искане за провеждане на
диференцираната процедура, а именно - съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, предвидена в Глава 27 от НПК.
Съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на глава 27 от
НПК и на основание чл. 372 от НПК е разяснил правата на подсъдимия по чл.
371 от НПК, като го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371,
т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият заявява, че желае да бъде проведено съкратено съдебно
1
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371,
т.2 от НПК, като признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Това искане се подкрепя и от неговия защитник.
Съдът, прилагайки диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл.371, т. 2 от НПК, на основание чл.372, ал. 4 от НПК е
констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в
хода на досъдебното производство и с протоколно определение е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП- Самоков, ТО- Ихтиман
поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с
обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание 5 години „лишаване от
свобода“, което да бъде намалено с 1/3 с оглед разпоредбата на чл. 58а от НК
и да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Защитникът пледира, че подсъдимият е съдействал за разкриване на
обективната истина, като сам е съобщил за извършеното деяние, вещите са
върнати на собственика, направил е самопризнания, осъждан е за последно
преди около 5 години и се намира в тежко семейно материално положение,
поради което намира, че наказанието следва да бъде определено под
законовия минимум, след което да бъде намалено с 1/3 с оглед разпоредбата
на чл. 58а от НК.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника, признава се за виновен
и изразява съжаление за стореното.
В последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от
НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. Х. М. е роден на 08.11.1967 г. в с.Сини вир, общ.К,
обл.Ш, с ЕГН **********, българин, българско гражданство, с начално
образование, неженен, осъждан, безработен, постоянен адрес: с.Ч, общ.В,
обл.Ш, настоящ адрес: в град С, кв.“О“, ул.“Б“ № 9.
Подсъдимият А. Х. М. работел като строителен работник във фирма
„***“ ЕООД – с.Г, с управител Д***. Фирмата се занимавала със строителна
дейност и имала обект в близост до гр.ДБ, находящ се в местността
„Сърамеше“, където изграждала цех на фирма „*“ АД - гр.ДБ. Докато работел
на обекта подсъдимият А. М. видял строителни инструменти и машини, които
били скъпи и решил , че може да ги открадне и продаде, за да изкара пари.
Един ден в средната на месец ноември 2020г., в периода между
13.11.2020г. и 16.11.2020г. той казал на племенниците си СЕМ и ВМ Х. за
2
намиращите са на обекта машини и възможността да ги откраднат и ги
убедил на извършат деянието. Те се съгласили и още същия ден свидетелят
*** помолил свой познат – свидетеля *** , от гр.Нови Искър да ги откара до
обекта , като му обяснил, че трябва да отидат до някакво село близо до
гр.Костенец. За услугата му дал 100лева. Същата вечер ***, брат му – * Х.,
подсъдимият А. М. и свидетелят *** стигнали с управлявания от последния
лек автомобил „Ауди 80“ до строителния обект в района на гр. ДБ. След това
подсъдимият М., * и Х. тръгнали пеша към строителния обект, който се
намирал на около 200-300 метра от черния път на който останала да ги чака
колата. Тримата стигнали до висока бетонна ограда и подсъдимият М.
обяснил къде се намира фургонът, в които се съхранявали строителните
машини. Свидетелите *** и * Х. прескочили оградата, отишли до фургона и
разбили ключалката на вратата, която била от ПВЦ профил и била заключена.
Двамата влезли във фургона и от там взели три пластмасови куфара с машини
– един брой къртач /ударна бормашина/ марка „Бош“, един брой къртач -
перфоратор марка „Бош“ и един брой машина за връзване на арматура марка
„ МАХ RB 441“. След това се върнали до оградата, прехвърлили вещите
извън оградата и заедно с подсъдимия А. М. занесли вещите до автомобила,
където ги натоварили и си тръгнали към гр. С.
На следващия ден свидетелят *** занесъл къртача /ударната
бормашина/ и перфоратора, марка „Бош“ в „Заложна къща – * *“ЕООД, с
адрес на търговското помещение Искърско-дефиле 255, където ги заложил за
сумата от 400 /четиристотин/ лева. За това му бил издаден Заложен билет №
49293 на негово име /л. 33, том 1/ от свидетеля Б. * - комисионер. По-късно
свидетелите * и Х. продали машината за арматура на свидетеля * от гр.С, като
се спазарили за сумата от 1000лева. Получените пари разделили с
подсъдимия А. М. и ги похарчили.
Впоследствие свидетелят * – комисионер, с протокол за доброволно
предаване от 27.11.2020г. / л.37, том 1/ предал инкриминираните вещи : куфар
съдържащ 1бр. къртач марка „Бош“ с 5/пет/ броя свредла ; куфар съдържащ 1
/един/ брой перфоратор /къртач/ марка „Бош“ и заложен билет с № 49293.
По-късно бил установен и свидетелят * от гр.С, на когото били продали
машината за арматура. С протокол за доброволно предаване от 08.12.2020г.
/л.86, том 1/ свидетелят * е предал на св.* – началник група при РУ –Костенец
– 1/един / брой машина за връзване на арматура марка МАХ RB 441, 1/един/
брой адаптер за зареждане на машината , 1/един/ брой батерия, кабел за
зареждане и 1/един/ брой куфар за описаната машина. В протокола за
доброволно предаване свидетеля * е посочил, че машината му е продадена от
непознато лице за сумата от 1000лева.
На 16.11.2020 година св. ДПБ – управител на пострадалото юридическо
лице – фирма „..“ ЕООД, получил обаждане от техническият ръководител на
обекта – свидетелят * Х., който му съобщил, че е разбита вратата на фургона,
в който са съхранявани машините и липсват машини - един брой къртач-
перфоратор марка „Бош“ с шила , комплект с куфара; бормашина марка
„Бош“ – ударна с целия куфар , комплект и машина за връзване на арматура.
С протоколи за доброволно предаване от 07.12.2020г. /л.73, 74/ свидетелят
3
Д*** е предал документи – фактури за закупуване и гаранционни карти
удостоверяващи собствеността на инкриминираните машини , обект на
кражба от строителния обект на управляваната от него фирма.
На вещите била назначена оценителна експертиза /л.102-103, том 1/,
видно от заключението на която е, че 1бр. къртач марка „Бош“ е на стойност
850,00 /осемстотин и петдесет/ лева , 1бр. бормашина марка „Бош“ е на
стойност 250,00 /двеста и петдесет / лева и 1 бр. машина за връзване на
арматура марка МАХ RB 441 е на стойност 3600,00 /три хиляди и
шестстотин/ лева, всичко на обща стойност 4700 /четири хиляди и
седемстотин/ лева.
С разписка от 13.09.2021г. инкриминираните вещи описани по-горе са
били върнати на собственика им ДПБ – управител на фирма „..“ ЕООД , без
липси и повреди / л.114, том 1/.
Наказателното производство по отношение на СЕМ и ВМ Х.
приключило с одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по отношение на всеки един от тях.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз
основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, ал.
1, т.2 от НПК, подкрепящите го доказателства и доказателствени средства от
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите Д***, Б. *,
*, ***, *, Д***, * Х., *, * писмените доказателства и доказателствени
средства- фактури, гаранционни карти, справка за актуално състояние,
разписка, декларации за семейно положение и имотно състояние, справки за
съдимост, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед,
характеристични справки, както и заключението на съдебно- оценителна
експертиза, както и веществените доказателствени средства- фотоалбум към
протокол за оглед.
За пълнота следва да бъде посочено, че съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
съобразявайки и обстоятелството, че не следва да се ценят обясненията на
обвиняемия/подсъдимия от досъдебното производство- същите не са
процесуално годен източник на доказателства, тъй като са депозирани при
първоначално повдигнато обвинение, което е различно от предявено в
последващ етап и повдигнато с обвинителния акт обвинение за по- тежко
наказуемо престъпление /арг. чл. 287, ал. 4 от НПК/ (в този смисъл Решение
№ 148 от 23.11.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 845/2022 г., Решение № 188 от
9.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2018 г., II н. о. и Решение № 463 от
10.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 501/2008 г., III н. о., НК). Същите
съображения са налице и по отношение на обясненията на другите обвиняеми
(* и В. Х.), поради което същите не бяха ценени от съда.
4
Формирайки преценката си, че самопризнанието на подсъдимия по
смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът достигна до този извод без да кредитира и
проведения следствен експеримент. Следствения експеримент по смисъла
чл. 166 НПК представлява способ за проверка на доказателства и неговата цел
е да бъдат проверени и уточнени данни, получени от други доказателствени
източници или друго действие по разследването. Той няма самостоятелен
характер, не представлява средство за събиране на оригинерни доказателства
или изясняване на релевантните за изхода на производството факти. В този
смисъл е и Р 190-2011 г. на ВКС, НК, І НО. Правната природа на обсъждания
институт предполага съществуването на доказателства, които трябва да бъдат
проверени или уточнени чрез провеждане на следствен експеримент. При
липсата на такива доказателства провеждането му е безпредметно, тъй като
независимо от неговия резултат същият не може да установи релевантни за
изхода на производството факти, нито да допринесе за установяването им. В
този смисъл са Р 496-2009 г. ВКС, НК, ІІІ НО и Р 425-2009 г., ВКС, І НО.
Предвид изложеното може да бъде направен извод, че следственият
експеримент задължително трябва да следва събирането на доказателства и да
бъде провеждан единствено с цел проверката им и уточняването на същите.
Тези доказателства, без съмнение, трябва да бъдат годни и да могат да бъдат
ползвани от решаващия орган в наказателното производство. При липсата им
или при тяхна негодност провеждането на следствен експеримент е
безпредметно. Това е така, тъй като провеждането му не би могло да замести
липсващи доказателства или да санира допуснати при събирането им
недостатъци. В конкретният случай следственият експеримент е проведен въз
основа на обяснения на подсъдимия, които обаче по изложените в предходния
абзац съображения не могат да бъдат ползвани при решаване на делото и
същите нямат никаква доказателствена стойност. Ето защо проведения
следствен експеримент, насочен към проверката на този негоден
доказателствен източник, не може да бъде кредитиран.
Независимо от това самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК се подкрепя от останалия годен доказателствен материал.
Доказателственият материал в кредитираната му част е последователен и
безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка съдът намира,
че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
пр.1 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, буква “а“ и буква „б“ от НК.
От обективна страна подсъдимият на неустановена дата, в периода от
18.00часа на 13.11.2020г. до 09,00часа на 16.11.2020г. в гр.ДБ, обл.Софийска,
в местността „С“, действайки в условията на опА. рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по -
5
малко от една година , изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,
както и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно: с Присъда от
10.08.2015г. на Софийски районен съд по НОХД № 8176/2015г. на СРС,
влязла в законна сила на 12.01.2016г., с която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години и Определение от 26.01.2016г. по
ЧНД № 20647/2015г на Софийски районен съд, потвърдено с Решение №
598/10.05.2016г. на Софийски градски съд по ВЧНД № 712/2016г. , с което
му е определено едно общо най-тежко наказание , от така наложените
наказания по НОХД 14303/2010г. на СРС, НОХД № 181/2011г. на РС-гр.Нови
пазар, НОХД № 6229/2012г. по описа на СРС, и НОХД № 17102/2011г. по
описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години и
6/шест/ месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличено с ½ до размера на
5 /пет / години и 3/три/ месеца лишаване от свобода, и след предварителен
сговор със СЕМ от гр.С и ВМ Х., от гр.С, е отнел от владението на ДПБ –
управител на фирма , „..“ЕООД, с.Г, чужди движими вещи – 1бр. къртач
марка „Бош“ на стойност 850,00/осемстотин и петдесет/ лева , 1бр.
бормашина марка „Бош“ на стойност 250,00/двеста и петдесет / лева и 1 бр.
машина за връзване на арматура марка МАХ RB 441 на стойност 3600,00 /три
хиляди и шестстотин/ лева, всичко на обща стойност 4700/четири хиляди и
седемстотин/ лева, от фургон находящ се на строителен обект, собственост на
фирма „..“ ЕООД - с.Г, без негово знание и съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като за целта е разрушил прегради здраво
направени за защита на имот /взломена вратата на фургона/, като деянието не
представлява маловажен случай.
Отнемането е извършено като вещите са взети от фургона, прехвърлени
са през оградата и са натоварени в колата, след което последната е напуснала
мястото. По този начин е прекъсната фактическа власт върху процесните
вещи, а подсъдимият и лицата СЕМ и ВМ Х. са установили своя трайна
фактическа власт върху тях.
При кражбата изпълнителното деяние се изразява в прякото отнемане
на вещта – прекъсване на чуждото владение без съгласието на владелеца и

установяване на траино владение за себе си. Подсъдимият е участвал в самото
изпълнително деяние (отнемането), тъй като е участвал в занасянето на
вещите до автомобила и в натоварването им, като по този начин е участвал
във втората фаза на изпълнителното деяние- в трайното установяване на
владение. Без значение е конкретният каузален принос на всеки един от
съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност
общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от
изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние.
Същевременно подсъдимият и лицата СЕМ и ВМ Х. не са имали
съгласието на владелеца и собственика на вещите да ги вземат. Вещите са
били съхранявани във фургон, до който не е имало свободен достъп от трети
лица, с което е било демонстрирано желанието на правоимащите лица да
6
запазят владението си върху тях.
Осъществен е квалифицираният признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК ,
тъй като кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот- разбита е ключалката на вратата на фургона.
Ключалката е ограничавала достъпа на трети лица до вещите и именно
поради това е била разбита.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК
(предварителен сговор в немаловажен случай), тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че подсъдимият, СЕМ и ВМ Х. са взели
решение за извършване на престъплението не непосредствено преди
извършването му, а в един по- ранен момент преди започване на престъпната
дейност (Р.83-85-IIВС и Р.727-95-II). Подсъдимият и останалите две лица са
отишли при св. *** с искане да ги закара до мястото на съхранение на вещите,
след като вече са били взели решението да ги отнемат. Поради това съдът
приема, че подсъдимият, Елмас * и ВМ Х. предварително са се разбрали за
начина на осъществяването на престъплението, респ. е налице предварителен
сговор. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК следва да бъде
посочено, че не е налице и маловажен случай предвид липсата на ниска
степен на обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпленията от съответния вид, начина на извършване на престъплението,
броя и стойността на отнетите вещи и съдебното минало на подсъдимия.
Следва да се отбележи, че при наличието на предварителен сговор,
когато в самото изпълнение на престъплението са участвали две или повече
лица, деянието им се квалифицира само по чл. 195, ал. 1, т. НК, а не по чл.
195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК, т.е. предварителният сговор поглъща
обикновеното съизвършителство.
Престъплението е извършено в условията на опА. рецидив по смисъла
на чл. 29, ал.1, б. "а" и "б" от НК, тъй като подсъдимият го е извършил след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по - малко от една година , изпълнението на което не е отложено по чл. 66
от НК, както и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно: с Присъда от
10.08.2015г. на Софийски районен съд по НОХД № 8176/2015г. на СРС,
влязла в законна сила на 12.01.2016г., с която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години и Определение от 26.01.2016г. по
ЧНД № 20647/2015г на Софийски районен съд, потвърдено с Решение №
598/10.05.2016г. на Софийски градски съд по ВЧНД № 712/2016г. , с което
му е определено едно общо най-тежко наказание , от така наложените
наказания по НОХД 14303/2010г. на СРС, НОХД № 181/2011г. на РС-гр.Нови
пазар, НОХД № 6229/2012г. по описа на СРС, и НОХД № 17102/2011г. по
описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години и
6/шест/ месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличено с ½ до размера на
5 /пет / години и 3/три/ месеца лишаване от свобода. Съобразно описаните по-
горе данни за датите и правната квалификация на извършените от него
престъпления, наложените наказания, датите на влизане в сила на присъдите
7
за тях и на изтърпяване на наказанията, се налага изводът, че той е извършил
престъпленията, след като е бил осъждан неколкократно на "Лишаване от
свобода" не по- малко от една година и без приложение на чл. 66 от НК за
тежки умишлени престъпления, като от датата на изтърпяване на наказанията
не са изминали пет години. Това даде основание на съда възприеме правна
квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия като такова по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. "а" и "б" от НК .
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че прониква в чуждо жилище и
взима от него със себе си вещи, които не са му се следвали на каквото и да
било правно основание. Разбирал е, че извършва това престъпление, след като
е бил вече осъждан и е търпял наказания "Лишаване от свобода", както и че с
отнемането на вещите ще накърни правото на владелците им да ги ползват по
предназначението им, като е целял точно това, воден от намерението
противозаконно да ползва предмета на престъплението в своя полза.
Налице е и характерната общност на умисъла за задружно
осъществяване на конкретното престъпление. Общият умисъл на всеки един
от съучастниците включва два компонента – умисъл за съответния вид
престъпление и умисъл за съучастие, като подсъдимият е предвиждал
участието в престъплението на останалите лица, съзнавал е
общественоопасния характер на неговото поведение и е целял останалите
лица да участват в осъществяване на престъплението.
По тези съображения съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен в извършването на посоченото престъпление.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

С оглед на възприетата от съда квалификация на извършеното от
подсъдимия престъпление, на първо място беше съобразено наказанието,
визирано в чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.5, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, буква “а“ и буква „б“ от НК, а именно - „Лишаване от свобода”
за срок от 3 до 15 години.
С оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2
от НПК, съдът е длъжен на основание чл. 373, ал. 2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл. 58а. ал.1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
Съгласно чл.58а, ал. 4 от НК в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал.1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 от НК,
ако е по-благоприятен за дееца.
В Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2015 г., ОСНК е прието, че "в мотивите към присъдата съдът
8
задължително излага съображения за извършената индивидуализация на
наказанието, всички смекчаващи и отегчаващи обществената опасност и
вината обстоятелства, съответния размер на наказанието лишаване от
свобода, определено според правилата на общата част и какъв е
конкретният размер на наказанието след приложената редукция с една
трета. В диспозитива на присъдата посочва редуцирания размер на
наказанието и правното основание за това - чл. 58а, ал. 1 от НК.".
При индивидуализиране на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразеното съжаление за стореното, доброто
процесуално поведение на подсъдимия и влошеното му имуществено
състояние и семейно положение.
Заявеното от подсъдимия самопризнание в конкретното дело,
обективирано във формално волеизявление пред съда, по предвидения в
чл.371, т.2 от НПК ред, не следва да се коментира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при диференциране на наказателните санкционни
последици, тъй като бонусът от този вид признание е предопределен от самия
закон /чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а от НК/ и то не трябва да се
отъждествява с безнаказаност (Решение № 517 от 15.11.2011 г. по нак. д. №
2513/2011 г. на ВКС).
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
изключително обремененото съдебното минало на подсъдимия, недобрите
характеристичните данни и наличието на няколко квалифициращи признака
на престъпния състав. По отношение на съдебното минало на подсъдимия
следва да бъде посочено, че са налице осъждания именно за престъпления
против собствеността, какъвто е и настоящият случай.
Неоснователно е възражението на защитника, че подсъдимият не е с
„богато съдебно минало“, тъй като последното му осъждане е от преди повече
от 5 години. Видно от справката за съдимост подсъдимият е освободен от
затвора на 09.11.2018г., а процесното престъпление е извършено през
м.11.2020г., т.е. в голяма част от визирания от защитника период
подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
Неоснователно е възражението на защитника, че са налице
допълнителни смекчаващи обстоятелства поради това, че подсъдимият е
съобщил на за извършеното престъпление на компетентните органи и вещите
са били върнати на правоимащите лица. По делото са налице данни, че ВМ Х.
е лицето, които е информирало държавните органи за извършеното, а не
подсъдимият. На следващо място отнетите вещи са върнати с протоколи за
доброволно предаване от лица, които са различни от подсъдимия и
последният няма никакво отношение към връщането им.
С оглед горното се налага извод, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, респ. не са налице предпоставките
на чл. 58а, ал.4 от НК.
При определяне на размера на наказанието, съдът счита, че то следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
9
съобразно изложеното.
Съдът намира, че за постигане целите на закона и с оглед личната и
генерална превенция е съответно на извършеното и справедливо от гледна
точка на закона да бъде определено наказание "лишаване от свобода" за срок
от четири години и шест месеца, което наказание намали с 1/3 в съответствие
с разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и наложи на подсъдимия наказание
"лишаване от свобода" за срок три години.
Така индивидуализираното наказание ще постигне целите по чл. 36 от
НК и най-вече тези за поправяне и превъзпитание на лицето.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК доколкото подсъдимият беше признат за
виновен в негова тежест бяха възложени разноските по делото
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни