Р Е Ш Е Н И Е
Номер .. . / … 21.09.2020г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четиринадесети септември Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03121 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- С.”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес:гр.С., ул.“Ястребец“, №23 Б, срещу Г.Д.П., с ЕГН:********** и настоящ адрес:г***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2666,08лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.“***, за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г., сумата от 418,36лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 13.06.2018г., сумата от 70,01лв., представляваща главница за услугата „дялово разпределение“, сумата от 17,03лв., представляваща лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 12.07.2018г. по ч.г.д.№42226/2018г. на СРС, 66 състав.
В законоустановения срок ответникът Г.Д.П. не е подал отговор.
С определение от 10.12.2019г. ПРС е конституирал “Техем сървисиз”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Проф. Г. Павлов“, №3, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ищеца.
Със становище от 06.03.2020г. третото лице- помагач е заявило, че счита така предявените искове за основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед от 12.07.2018г. по ч.г.д.№42226/2018г. на СРС, 66 състав, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на Нотариален акт №***. на нотариус към СРС и удостоверение за идентичност на адреси на ***, р-н „***“, е видно, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.
Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника има монтирани отоплителни тела в кухнята, стаята и дневната, на които има монтирани индивидуални разпределители. В банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Същият разход е начисляван прогнозно, като след края на отоплителния сезон разходът е коригиран по реален отчет по показанията на монтирания един брой водомер. При годишният отчет през май 2017г. ответникът не е осигурил достъп до имота за отчет на водомера, поради което и му е начислен служебно разход за топла вода на база един обитател с потребление от 140 до 280 литра дневно.
За целия процесен период ищецът е начислявал единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 133куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. За процесния период има издадени три изравнителни сметки, като ответникът не е подавал възражения и жалби в законоустановения срок.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 2666,08лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.“***, за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г. Видно от същото заключение ответникът не е заплатил посочената сума. В настоящето производство ответникът също не е представил доказателства за плащане на главницата, въпреки указаната му доказателствена тежест. Поради това и съдът намира, че искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.33, ал.1 и 2 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.5 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 418,14лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 13.06.2018г., поради което и този установителен иск следва да бъде уважен като основателен до този размер, като за разликата до пълния претендиран за установяване размер от 418,36лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължат и сумата от 70,01лв., представляваща главница за услугата „дялово разпределение“, и сумата от 17,03лв., представляваща лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“, поради което и установителните искове за тези суми също следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 676,86лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 676,81лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- С.”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес:гр.С., ул.“Ястребец“, №23 Б, срещу Г.Д.П., с ЕГН:********** и настоящ адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2666,08лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.“***, за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г., сумата от 418,14лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 13.06.2018г., сумата от 70,01лв., представляваща главница за услугата „дялово разпределение“, сумата от 17,03лв., представляваща лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 12.07.2018г. по ч.г.д.№42226/2018г. на СРС, 66 състав, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, с който се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца и разликата от 0,22лв. до пълния претендиран размер на лихвата за забава от 418,36лв.
ОСЪЖДА Г.Д.П., с ЕГН:********** и настоящ адрес:г***, да заплати на “Топлофикация- С.”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес:гр.С., ул.“Ястребец“, №23 Б, сумата от 676,81лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца, а именно “Техем сървисиз”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Проф. Г. Павлов“, №3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№42226/2018г. на СРС, 66 състав, да бъде върнато на СРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: