Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260068
27.05.2022 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На
двадесет и първи април две хиляди
двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.Владева, с участието на
прокурор ………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 337 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2
от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. действала по
време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез процесуални пълномощници адвокат В.Ц. и адвокат В.Б.,*** в
исковата си молба против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София
излага, че в периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е полагал труд на длъжност
„инспектор“ – офицер в Група охрана на
държавната граница 03 при Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново
при РДГП - Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция
"Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.
През процесния период е полагал
труд при органа по назначението на 12 часови смени по график, като при нощните
смени е полагал нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на
смяна/, като отработеното време се е изчислявало сумарно.
През процесния период от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. е положил извънреден труд, получен след
приравняване на положените часове нощен труд на дневен такъв по коефициент
1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд,
формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с
50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Посоченият извънреден труд не му е бил
заплащан от органа по назначаването.
Счита, че ответникът му дължи
заплащането на същия. Във връзка с горното твърди, че според разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работното време през
нощта при 5 дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа. Алинея 2
на същата разпоредба регламентира понятието „нощен труд" - този, който се
полага от 22,00 до 06,00 часа. Служителите, работещи на смени в ГДГП към МВР
полагат през нощта не нормалния законоустановен
7 часов нощен труд, а 8 часов такъв, поради което и полагания нощен труд
следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, който се определя като
нормалната продължителност на работния ден от 8 часа дневен труд, се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. Предвид това, че ЗМВР
разграничава заплащането на извънреден труд от заплащането на нощен труд - чл.
178 и чл. 179 от ЗМВР, то счита, че часовата разлика, получена след
приравняване на положения нощен труд на дневен такъв по посочения по-горе
коефициент представлява извънреден труд, който съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР,
следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50 %.
Твърди се, че съгласно чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения
по ал. 1 се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер - с негова заповед. През процесния период са били издадени Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба №
8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд
през нощта между 22,00 ч. и 6.00 ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов
период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./,
е предвиждала, че при сумирано отчитане на работното време се прилага
коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период. След отмяна на горепосочената наредба са действали Наредба №
8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016 г./, които не регламентират отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407/ 2014 г.
Твърди се, че след отмяната на
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. е налице празнота в уредбата на реда за
организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
но липсата на изрична норма не следва да
се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава би била
противоконституционна. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, ищецът счита, че следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.) - чл. 9, ал. 2 от същата, съгласно който при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Поради това ищецът желае съда да
постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати
сумата от 1000.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден
труд за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 100.00 лв.
– мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд за
период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., изчислена от 30 число на месеца следващ
съответното тримесечие до 31.12.2019г.
Претендира се и присъждане на
направени съдебно-деловодни разноски.
Ответникът ГД "Гранична
полиция – МВР“, чрез процесуален
представител юрисконсулт Я.Т., в
дадения му едномесечен срок е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер.
Ответникът сочи, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Твърди, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон
за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2
Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба
№8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
В отговора се поддържа становище,
че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и
редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР
на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Ответникът е
заявил, че не оспорва обстоятелството, че за процесният период ищецът е
заемал длъжността, посочена в исковата молба.
Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като
неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него
разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си пълномощник адв.Б., която
поддържа предявените искове по основание, като на основание чл.214, ал.1 от ГПК, надлежно, с писмена молба прави искане за изменение на размера на главния
иск от 1000 лв. на 1571,96 лева, за положени 218,79 часа
извънреден труд, и увеличаване размера
на акцесорния иск от 100 лева на 220,29 лева, както и за периода за който
същият се претендира, а именно от датата на която вземанията за главница са
станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба, допуснато от съда
с протоколно определение постановено в
съдебно заседание на 05.08.2020 година.
Желае се предявените искове да
бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се и направени по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован не изпраща
представител. В депозирани по делото
писмени бележки процесуалния представител на ответника излага съображения за
неоснователност на исковете, като моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана с довод, че не са налице основания за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи
предявените искове се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране
размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско
възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори от
страните, че ищецът В.П.Б. през процесния период от 01.01.2017г. до
31.12.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР –
„инспектор“ – офицер в Група охрана на
държавната граница 03 при Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново
при РДГП - Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.
По искане на ищеца, съдът е
назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т.,
основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни
документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от
ответника, е видно, че за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019 година ищецът е
полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1530 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1530 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент
1.143, възлиза на 1748,79 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на
218,79 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към
момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. юли 2020г.
След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза
на сумата от 1571,96 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Обезщетението за
забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд с натрупване за периода на забавата, считано от деня следващ падежа на всяко отделно
задължение по тримесечия до подаването на исковата молба в съда – 06.02.2020г.
/пред РС – Малко Търново/, възлиза на общата сума от 220,29 лева, съгласно
заключение на вещото лице.
Така изготвеното заключение по
назначената експертиза, поддържано от вещото лице в с.з., не е оспорено от страните и се
възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са в условията на
обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание както
следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2
от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал към момента на процесния период - за сумата от
1571,96 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за
времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019 година, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /06.02.2020г./ до
окончателното й изплащане и акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 220,29 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху
главницата, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали
изискуеми до датата на предявяване на
исковата молба – 06.02.2020 г.
Исковете са допустими, ищецът е
активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация
у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че
е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период от време.
Разгледани по същество исковете
са основателни по следните съображения:
І. По отношение на иска с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр.
81 от 14.10.2016г. действала по време на процесния период/:
В настоящият случай не се спори
между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на
държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл.
178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към
момента, за който се претендира вземането на ищеца.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и
е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ
бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/ 2020г./, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по
силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред.
преди изм. ДВ бр.60/2020г./, е действала Наредба № 8174з-776 от
29.07.2016г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, която урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.3 от тази Наредба за държавните служители в МВР при работа на смени е
възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба №
8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31,
ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е
била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В действащата през процесния период Наредба № 8174з-776/2016г.
няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от
2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на
процесния исков период за времето от 01.01.2017г.- 31.12.2017г. е действала
Наредба № 8174з-776 от 02.08.2016г. като при липсата на специално правило,
въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се
позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Съдът споделя тези
доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече
че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до
края на процесния период – 31.12.2019г. приложение намират разпоредбите на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно
чл.9а (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58
от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така,
че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода,
за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1
вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента
по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов
- ДВ, бр. 41/2017г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §
3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр.
58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с
промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на
извънредния труд пред различните институции, но това не води до извода, че преди
17.07.2018г. получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд
часове над нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение
на периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо
законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност,
съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. През целия процесен период от 01.01.2017г. до 31.12.2019 година е
действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете,
надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период,
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на
това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж правило на пресмятане на трудовия
стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, вкл. и с оглед на
цитираният по–горе чл. 5 от ГПК, съдът приема, че общият разум на Закона, е да
признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за
целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и
за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г
от НРВПО. В подкрепа на гореизложеното е и факта, че съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които полагат труд за времето между
22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и
това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни. Не случайно и с изменение на ЗМВР /публ.
в ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена разпоредбата на чл. 187 като е приета нова
ал.4 съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е уреден въпроса с
преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент.
Ето защо с оглед на
гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на законово определение
за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен
с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд. В този смисъл е и
даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело
С-2152/20 г. /до приключването на което производството по настоящото дело бе
спряно/ - че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да
компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение /т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел /решение от 06.10.2021г.,
Sumal, C 882/19, EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно
уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта
дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда
право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие
на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи
по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като изготвено обективно от
компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от данните от
експертното заключение налице е положен от ищеца В.П.Б. извънреден труд за
процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019 г. общо 218,79 часа като
неизплатеното възнаграждение за този труд е в размер на 1571,96 лева, в какъвто
размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда
на чл. 214 ГПК.
Безспорно е, че положеният от
ищеца извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. вкл. е
следвало да бъде изплатен преди подаването на исковата молба.
Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в редакция ДВ
бр. 81 от 14.10.2016г., действала през процесния период/, за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.
до 31.12.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1571,96 лева.
Вземанията за всички главници по
тримесечия са лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото за периода от
01.01.2017 година до 31.12.2019 година възнаграждение от 1571,96 лева, считано
от подаването на исковата молба – 06.02.2020 г. до окончателното й плащане,
каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и следва да
се уважи.
ІІ. По отношение на иска с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния обуславящ иск,
основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва -
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно
отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на
чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва със съответното натрупване според заключението на експерта до датата на
подаване на исковата молба възлиза на общата сума от 220,29 лева върху
неизплатеното допълнително възнаграждение за периода от 01.01.17г. до
31.12.2019г. в общ размер на 1571,96 лева за положен извънреден труд, считано
от 30-во число на месеца следващ тримесечието, за което се дължи заплащане на
извънреден труд, до датата на завеждане на иска. До този размер, заявен от
ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице,
акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва
да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 220,29 лева.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение. Направените от
последния разноски за адвокатско
възнаграждение възлизат на сумата 350 лева. Направеното от ответника възражение
по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно. Съгласно цитираната
разпоредба, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази
им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Минималния размер, установен
съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в случая е 355,46 лева, изчислено върху цента
на исковете след допуснатото изменение, а претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 350 лв., т.е. под минимума.
С оглед изхода на спора пред тази
инстанция - уважаване на главния иск и акцесорния иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.3 и 4 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска и при прекратяване на делото. В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. В случая с
оглед уважаването на двете искови претенции в пълния им размер
на ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК
вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 71,69 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното,
Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция” МВР -
гр.София, със седалище и адрес на
управление – 1202 София, бул. „***” 46, представлявана от Директора Гл.комисарД.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР
/редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата 1571,96 лева /хиляда петстотин седемдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от
01.01.2017 година до 31.12.2019 година, получено в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция” МВР -гр.София, със седалище и адрес на управление
– 1202 София, бул.”*** ” 46, представлявана от Директора Гл.комисар Д.М.да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 220,29 лева /двеста и двадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата,
начислена за периода на забавата от момента, когато сумите /за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г./ по тримесечия са станали изискуеми до датата на
подаване на иска в съда – 06.02.2020г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична
полиция” МВР -гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202
София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана
от Директора Гл.комисар Д.М.да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** разноски
в съдебното производство пред настоящата
инстанция в размер на 350 лева /триста и
петдесет лева /.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция” МВР
- гр. София, представлявана от Директора -
Гл. комисар Деян Моллов, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 71,69 лева
/седемдесет и един лева шейсет и девет стотинки/ върху размера на уважените
искове и сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото /за вещо лице/,
изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ - държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред
Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/Д.Янкова/