Присъда по дело №1262/2021 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И към Присъда № 11 от 23.06.2021 година
по н.о.х.дело № 1262 на Старозагорския районен съд
по описа за 2021 година:

Обвинението срещу подсъдимия А. К. К. - роден на .... г. в град Стара Загора, ЕГН
**********, е за това, че на 30.09.2020 г. в с. Загоре, област Стара Загора отнел чужди
движими вещи – сумата от 1000 лв. от владението на другиго – на Д. Д. ЗЛ., без нейното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.194, ал.1, във връзка чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага да се наложи условно наказание девет
месеца лишаване от свобода, което да се намали с една трета, с изпитателен срок от една
година и две месеца.
Служебният защитник не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт. Счита, че
наказанието следва да е условно и в минимален размер, а именно четири месеца лишаване
от свобода с една година изпитателен срок.
Подсъдимият прави самопризнания като признава фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, самопризнанията на подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, ведно със събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
А. К. К. е роден на .... г. в град Стара Загора, с постоянен и настоящ адрес е в с.
Загоре, обл. Стара Загора, женен, очаква след 20 дни първото си дете, с основно
образование, не е осъждан. Към 30.09.2020 г. живеел с майка си в с. Загоре, общ. Стара
Загора.
Свидетелката Д. Д. ЗЛ. е пенсионерка, вдовица и сама обитавала къща с двор в с.
Загоре, общ. Стара Загора. Тъй като от време на време й бил нужен помощник за градината,
З. се обръщала за съдействие към А.К., за когото знаела, че живеел в ромската махала.
Свидетелката се отблагодарявала за свършената работа, като давала на подсъдимия дребни
суми пари, с които той си купувал цигари или ваучери за картата на телефона.
К. познавал градината. З. никога не го допускала или канила в жилището си.
На 30.09.2020 г. около обяд подсъдимият се разхождал безцелно по улиците на
селото и така достигнал до къщата на свидетелката З.. Видял, че нейният автомобил, който
най – често стоял паркиран отвън, липсвал от мястото си и предположил, че свидетелката е
излязла с него. Прескочил от източната страна зиданата ограда и се оказал в двора. Огледал
се и забелязал, че един голям прозорец на къщата от ПВЦ – дограма е леко отворен.
Натиснал го с ръка, рамката подала и изцяло се отворила. Подсъдимият преминал през
открилия се отвор и се оказал в една стая. До прозореца имало шкаф, а върху него оставена
дървена кутия с шарки и рисунки. Отворил я и видял, че вътре имало пари. Банкнотите били
на обща стойност 1000 лв., като 10 от тях били с номинал от 20 лв., а 16 с номинал от 50 лв.
1

Подсъдимият взел цялата сума и по обратния ред напуснал сградата, като на
излизане притворил прозореца с ПВЦ дограмата.
Прескочил оградата и оказвайки се на улицата побързал да се отдалечи преди някой
да го е забелязал.
На 01.10.2020 г. около 02:00 ч. след полунощ, К. отново отишъл до дома на З..
Допускал, че в дървената кутия от която бил взел парите или около нея може да има
оставени още банкноти, затова решил да провери и да ги вземе. Пред къщата видял
паркирания автомобил на свидетелката и предположил, че тя била в дома си, но не се
отказал от намисленото. Подсъдимият прескочил зида, обиколил от външна страна къщата и
му направило впечатление, че до стаята с парите имало тоалетна, на която бил монтиран
малък прозорец с комарник. Разкъсал мрежата с носена с него отвертка, подпъхнал я под
рамката и натиснал силно докато последната се отворила. Опитал да влезе през открилия се
отвор, като първо напъхал краката си напред, а след това пробвал с главата, но не успял.
Продължил да се разглежда и установил, че една врата на втория етаж е незаключена,
покатерил се до нея и така проникнал в непозната за него до този момент стая. Разгледал
какво имало вътре, но нищо не му харесало, затова отново излязъл навън – на двора.
Върнал се до големия прозорец, който вече веднъж успешно ползвал за вход през
деня и се опитал да го отвори с отверката. Шумът от пропукването на пластмасовата
дограма събудил З., тя включила осветлението в стаята, с което изплашила подсъдимия и
той избягал.
През деня на 01.01.2020 г. З. сигнализирала младши районния инспектор при 01 РУ –
Стара Загора отговарящ за населеното място, че през нощта неизвестно лице се опитало да
влезе в дома й през прозореца и е чула съмнителни шумове. Установила, че й липсвали пари
на обща стойност от 4000 лв., които били разделени на две места, но не можела да посочи
откога и от колко време липсвали. Била получила тази сума от сина и дъщеря си за
закупуването на лекарства.
В следващите дни подсъдимият ходил с приятели на панаира в Стара Загора, който се
провеждал по случай празника на Стара Загора – 05.10. Той черпил приятелите си с
откраднатите пари, като купувал пици, заплащал за различни увеселителни атракциони,
накупил си лични вещи – маратонки, дънки, анцуг, чорапи. Така постепенно от взетите 1000
лв. изхарчил почти всички, като до установяването му от полицията останала
незначителната сума в размер на 30 лв.
К. доброволно предал на служителите на реда тези пари и същите били върнати
срещу разписка на пострадалата.
Подсъдимият подробно обяснил пред свидетеля Янко Иванов Янков – оперативен
работник към 01 РУ – Стара Загора начина, по който бил проникнал в двора и къщата, как
извършил кражбата и защо другите деяния осъществени през нощта се оказали неуспешни.
Потвърдил, че взетата от него сума възлизала на 1000 лв. При тези доказателства,
прокурорът е приел, че не е доказано по безсъмнен и безспорен начин, че К. е извършил
кражба на цялата заявена от З. сума от 4000 лв. и е внесъл обвинителен акт за открадната
сума в размер на 1000 лева.
На 01.10.2020 г. за времето от 13,30 ч. до 14,30 ч. оперативна група при 01 РУ – Стара
Загора извършила оглед на местопроизшествие, за което е съставен протокол. Северно от
дръжката на прозоречната рамка в тоалетната в дома на свидетелката е намерена и иззета
2

дактилоскопна следа. Изпълнена е дактилоскопна експертиза, от заключението на която е
видно, че отпечатъкът е от десен безимен пръст на А.К.. От заключението на тази
експертиза се установява, че на 01.10.2020 г. подсъдимият е правил опит да проникне в дома
на З. през несъразмерно малкия за ръста му прозорец на тоалетната.
Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя от:
- самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, кореспондиращи със
събраните в хода на разследването доказателства, прочетени и приобщени при съкратеното
съдебно следствие, а именно приложените протоколи и други документи към досъдебното
производство имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: протокол за
оглед на местопроизшествие от 01.10.2020 г.; протокол за разпит на свидетел Д.... З. от
06.10.2020 г.; дактилоскопна експертиза № 511/14.10.2020 г.; протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 02.10.2020 г.; протокол за доброволно предаване от
02.10.2020 г.; предавателно-приемателен протокол от 06.10.2020 г.; справка за съдимост рег.
№ 4478/06.10.2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; характеристични данни на
А.К.; протокол за разпит на свидетел ... от 15.12.2020 г.; протокол за разпит на свидетел ....
от 12.01.2021 г.; протокол за разпит на пострадал Д.... З. от 12.01.2021 г.; постановление за
привличане на обвиняем от 23.02.2021 г.; протокол за разпит на обвиняем от 23.02.2021 г. с
направени самопризнания в присъствието на служебен защитник; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; - приетата като писмено доказателство - справка
за съдимост.
По делото не са налице други доказателства противни на така описаната и възприета
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.194, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК , тъй като на
30.09.2020 г. в с. Загоре, област Стара Загора отнел чужди движими вещи – сумата от 1000
лв. от владението на другиго – на Д. Д. ЗЛ., без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си.
С активните действия по влизането в къщата, вземането на банкнотите и
впоследствие разпореждането с паричните средства като със свои, подсъдимият
демонстрирал намерение да присвои предмета на посегателство.
К. е непълнолетен, навършил е 16 – годишна възраст, като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Упоритостта да бъде
постигната на всяка цена противоправната цел, (кражбата); стойността на отнетите вещи -
сумата от 1000 лв., надхвърляща размера на МРЗ са доказвали, че случаят не касае
увлечение или лекомислие, а разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
От характеристичната справка е видно, че К. се води на отчет в ДПС при 01 РУ –
Стара Загора от месец януари 2020 г. за извършена кражба от частни домове в село Загоре,
обл. Стара Загора, но спрямо него не са прилагани възпитателни мерки предвидени в
ЗБППМН.
Предмета на престъплението са чужди движими вещи /пари/.
Субект на престъплението е непълнолетно, вменяемо, физическо лице. Изпълнителното
3

деяние е изразено и довършено с отнемането на вещите – пари, промяна на фактическото
държане на владението и установяване на трайна фактическа власт над тях от подсъдимия,
изразяваща се в разпореждане с тях по-късно.

Подсъдимият е действал от субективна страна при пряк умисъл за отнемане на чужда
движима вещ и специална цел за своене на вещите предмет на престъплението.
Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
предложение първо от НК – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. На този извод сочат, както начина на извършване на
престъплението, но и самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, обхващащи,
както фактите, изложени в обвинителния акт и касаещи обективната страна на
престъплението, така и фактите, изложени от прокурора в обвинителния акт относно
субективната страна на престъплението.
Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди вещи, които не му принадлежат и с това
прекъсва владението на пострадалото лице върху вещите, искал е и е целял настъпваното на
вредоносните последици.
Парите са чужди движими вещи, тъй като не са собственост на подсъдимия,
последният не може правомерно да упражнява фактическа власт над тях, респективно да се
разпорежда с нея.
В специалния текст на НК за извършеното престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода до три години.
Съдът отчете като: - смекчаващи вината обстоятелства – направени признания,
съжаление и разкаяние за процесното деяние; - отегчаващи отговорността обстоятелства –
не малък размер съставомерни вреди.
В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя при
условията на чл.58а ал.1 от НК.
Съдът не намира основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК,
тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, та и най – лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
Съдът счита, че следва да определи наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът на основание чл.194 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, във връзка с чл.371 т.2
от НПК определи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с една трета и осъди подсъдимия на
шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият е неосъждан и са налице всички основания за прилагане на условното
осъждане. Съобразявайки обществената опасност на дееца съдът определи изпитателен срок
в размер на средния законоустановен за непълнолетните извършители, а именно една година
и шест месеца.
4

Съдът счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на
наказанието и ще спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски
- сума в размер 135.22 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	11
Дата:	24 юни 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия:	Блага Бозова

Дело:	20215530201262
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Присъда по дело №1262/2021 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите