Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр. София, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна
Петрова
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч. гр. д. № 4321 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 14976/20.12.2018 г. по описа на ДСИ при СРС, 24 участък,
подадена от длъжника Р.Т.Д. срещу постановление (без дата) за налагането на
глоба по изп. д. № 854/2018 г. в размер на 200 лв., поради неизпълнение на
задължението за предаване на малолетното дете Т.Н.Т.на взискателя по
изпълнителното дело и негов баща Н.Т.Т..
Жалбоподателката
поддържа, че обжалваното постановление е неправилно, тъй като тя не е създавала
пречки при осъществяване режима на лични отношения между бащата и малолетното
им дете. Твърди, че режимът по предаване на малолетното дете не е осъществяван,
не поради неин отказ, а с оглед обстоятелството, че по силата на издадена в
нейна и на малолетното ѝ дете полза заповед за защита по реда на ЗЗДН,
взискателят Н.Т.Т. се задължава да не се доближава до нея и детето на по - малко
от 100 м. за срок от 12 месеца заради извършен акт на домашно насилие. Сочи, че
решението по гр. д. № 629/2017 г. на СРС, 3 ГО, 149 с - в, с което е допусната
защитата, е влязло в сила едва на 23.11.2018 г. и от този момент според
жалбоподателката започва да тече 12 месечния срок.
Отделно
от това излага, че едновременно с поканата за доброволно изпълнение, връчена ѝ
на 12.10.2018 г., не ѝ представено копие от изпълнителния лист, въз основана
който е образувано горепосоченото изпълнително
дело, като описаното в поканата задължение за предаване на детето не
съответствал на друг изпълнителен лист, с друг режим на лични контакти с детето.
Поддържа, че не и е известно как е издаден изпълнителния лист по това гр. д. № 1019/2017 г. на СГС, I
брачен въззивен с - в, насрочено за 04.02.2019 г., образувано по въззивна
жалба, подадена от взискателя.
Поддържа
още, че между страните се водят и други дела. Поддържа, че взискателят не е
искал до момента да вижда и да взема детето, както и детето не е искало да ходи
при баща си от страх да не бъде отвлечено и отделено от майка си. Стресът от
действията на бащата се е отразил много тежко върху психическото и здравословното
състояние на детето. Според ищцата взискателят до момента не е изявил желание
да вижда и взима детето, нито е плащал определената му издръжка. И до момента
майката не знае на кой адрес живее взискателя, въпреки, че по делото е бил
задължен да го посочи, и не й е известно къде възнамерява да води детето при
осъществяване на контакти с него. По подробно изложени доводи се твърди, че
детето е стресирано от баща си, което се е отразило и на здравословното му
състояние и предвид ниската му възраст (7 години), счита, че принудителното му
предаване на бащата, с когото то желаело да се вижда само в присъствие на
майката и то на публични места, би се отразило негативно върху емоционалното и
здравословното му състояние. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното
постановление за налагане на глоба, както и да се постанови спиране действията
по изпълнението, до изтичане срока на действие на заповедта за защита.
Взискателят
Н.Т.Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли постановлението за налагане на
глоба да бъде потвърдено. Сочи, че заповедта за защита, издадена с решение от
09.06.2017 г., по гр.д. № 629/2017 г. няма действие към момента, тъй като 12 - месечният
срок е изтекъл към 09.06.2018 г. Твърди, че жалбоподателката системно не
изпълнява привременните мерки, постановени с протоколно определение от
18.02.2016 г. от СРС, като възпрепятства контактите му с детето.
В
представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ДСИ Б. К., при СРС 24
уч., излага, че глобата е наложена от ДСИ С. Симеонов, по искане на взискателя,
както и че счита постановлението за законосъобразно, доколкото ДСИ С. С.е
приел, че с поведението си длъжникът не спазва разпоредбите на ГПК.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително
дело № 854/2018 г., 24 участък по описа на служба Държавен съдебен изпълнител
при Софийски районен съд е образувано на 05.07.2018 г. по молба на Н.Т.Т., въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 05.06.2018 г., от СРС, 117 състав, по
гр.д. № 38300/2015 г. Според изпълнителния лист, до приключване на спора по
същото дело с влязъл в сила съдебен акт, Н.Т.има право да взима детето си Т.Н.Т.,
родено на *** г., всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 часа и да го
връща в дома на майката Р.Т.Д., в 18 часа.
Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Р.Т.Д. на 12.10.2018 г., като
същата е депозирала молба с вх. № 11912/ 15.10.2018 г., с която декларира, че
никога не е отказвала неоснователно на бащата Н.Т.да вижда и взима малолетния им
син Т.Н.съобразно определения по привременните мерки режим и никога не е
препятствала неоснователно контактите с детето. Изложено е, че с решение №
141645/09.06.2017 г. по гр. дело № 629/2017 г. на CPC, III ГО, 149 състав е
признато, че взискателят е извършил акт на домашно насилие срещу нея и
малолетното дете Т., поради което е издадена и Заповед за защита на основание
чл. 15, ал. от ЗЗДН срещу Н.Т., с която му се забранява да приближава нея и
детето на по-малко от 100 м. за срок от 12 месеца. Тъй като решението е било
обжалвано от бащата счита, че същото не е влязло в сила, а издадената заповед
за защита все още е действаща.
По
молба на взискателя от 02.11.2018 г. ДСИ С. С.е издал постановление за налагане
на глоба на Р.Д. в размер на 200 лв., на основание чл. 527 от ГПК. Постановлението
е връчено на длъжника на 14.12.2018 г.
Настоящата
жалбата от 20.12.2018 г. е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения :
Притезанието
по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
касае предаването на дете на единия родител и е уредено в чл. 528 от ГПК. С
изменението на чл. 528, ал. 5 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвидено, че
при неизпълнение от страна на длъжника да изпълни доброволно задължението си за
предаване на детето, съдебният изпълнител може, освен принудителното му
отнемане и предаване на взискателя, да наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за
всяко неизпълнение. Според нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК, когато длъжникът
върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи,
съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на
това задължение глоба до 400 лв.
С
изпълнителния лист от 05.06.2018 г. е определен режим на личен контакт на
бащата с детето и възможността му да взима детето всяка втора и четвърта събота
от месеца от 10 до 18 г. и да го връща в дома на майката. По изпълнителното дело
обаче липсват категорични доказателства в действителност бащата да е имал готовност
да вземе детето в посочените дни и същевременно майката да е отказала
предаването му. Видно и от мотивите на обжалваното постановление, за да
достигне до извод, че длъжникът не изпълнява задължението си, ДСИ е кредитирал
единствено твърденията на взискателя, без да отчита изложеното в депозираната
на 15.10.2018 г. молба от майката, че тя не е препятствала контактите на бащата
с детето. Нито ДСИ е удостоверил надлежно, нито взискателят е представил
каквито и да било доказателства, че Р.Д. не е изпълнява задължението за
предаване на детето, поради което следва да се приема, че не е имало законно
основание длъжникът да бъде санкциониран. Ето защо обжалваното постановление за
налагане на глоба е неправилно и подлежи на отмяна.
Съдът
намира, че искането на жалбоподателя за спиране действията по изпълнението до
изтичане срока на действие на заповедта за защита е неоснователно.
Настоящият
състав не споделя доводите на жалбоподателката, че доколкото решението по гр. д.
№ 629/2017 г. на СРС, 3 ГО, 149 с - в, с което е допусната защитата, е влязло в
сила едва на 23.11.2018 г., от този момент започва да тече 12 месечния срок на
заповедта и към момента все още е налице действаща заповед за защита по ЗЗДН.
Съгласно
чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, при уважаване на молбата за налагане на мерки за защита
от домашното насилие, съдът издава заповед за защита, която, по аргумент от чл.
17, ал. 3 от ЗЗДН, има незабавно действие и обжалването ѝ пред въззивния
съд не спира изпълнението. Ето защо
срокът на действие на определените в заповедта мерки, започва да тече от момента
на издаване на заповедта, като в настоящия случай това е датата на
постановяване на решението на 09.06.2017 г., по гр. д. № 629/2016 г. по описа
на СРС. Мерките наложени в заповедта за 12 месеца са изтекли към 09.06.2018 г.
Предвид
изложеното, молбата за спиране на изпълнителното дело на основание действаща
заповед за защита от домашно насилие е неоснователна.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 14976/20.12.2018
г. по описа на ДСИ при СРС, 24 участък, на длъжника Р.Т.Д., постановление на
ДСИ (без дата), по и. д. № 854/2018 г., по описа на СРС, 24 участък, с което ѝ
е наложена глоба в размер на 200 лв., за неизпълнение на задължението за предаване
на малолетното дете Т.Н.Т.на взискателя по изпълнителното дело Н.Т.Т..
ОСТАВЯ без уважение искането за
спиране на изпълнителното производство по
и. д. № 854/2018 г., по описа на СРС, 24 участък.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.