№ 225
гр. Търговище, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200656 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. А. А. с адрес в град С., действащ чрез процесуалния си
пълномощник адв. П. В. от САК, против Електронен фиш Серия К №6186556, издаден от
ОДМВР – Търговище за налагане на глоба в размер на 50 лева. В жалбата се визира
незаконосъобразност на електронния фиш /ЕФ/ поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правата на жалбоподателя и изразяващи се в следното:
1/ в ЕФ липсвали данни за вида и типа на ползваното АТСС, което препятствало нарушителя
да провери годността на последното; 2/не било ясно точното място на нарушението и не
можело да се разбере къде точно е заснето МПС, а и липсвали доказателства за наличието на
пътен знак В26 на съответния пътен участък; 3/липса на посочен издател на ЕФ, поради
което последният не отговарял на изискванията на чл. 2-4 ЗЕДЕП; 4/ липсвала посочена дата
на издаване на ЕФ, което представлявало пречка за проследяване протичането на
давностните срокове по ЗАНН; 5/невъзможност на нарушителя да се запознае с направения
клип/снимка на етап връчване на ЕФ, като за първи път тази възможност му е предоставена
едва в рамките на въззивното производство; 6/липса на важни реквизити, относими към НП,
сред които е срокът на обжалване и съда, пред който може да се обжалва. В жалбата се
развиват съображения за необходимостта от спазване на Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
както и относно доказателствената тежест на АНОрган за доказване на нарушението. Ето
защо моли за пълна отмяна на обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят е редовно
призован, но не се явява и не изпраща представител в с.з., като в писмено становище от
процесуалния пълномощник се поддържа подадената жалба и се допълва с мотива за
1
оспорване доказателствената сила на приложена снимка за разположението на АТСС, тъй
като не ставало ясно кога и къде е направена същата, както и се определя като неотговарящ
на нормативните изисквания съставения протокол за използване на АТСС. Претендира за
присъждане на адвоката на разноски в размер на 300 лева, представляващи осъществена по
реда на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗАдв безплатна адвокатска защита, като е приложен списък на
разноските.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото,
но е налице становище, изготвено от гл.юрк.Л. Ж., в което се настоява за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като се визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка,
приложена към АНПреписка и установяваща нарушението, която е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
скоростта в пътния участък, въведено със знак В26 до 60 км/ч, скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС. Изрично се посочва, че нарушението е
установено чрез измерване на скоростта на посоченото МПС със стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/, който е одобрен тип за
измерване от БИМ и е преминал периодична проверка в БИМ. Пояснява, че използваното
АТСС работи в автоматичен и автономен режим, без намеса от служител като измерва
скоростта на преминаващите МПС, но заснема само движещите се с превишена скорост.
Сочи, че преносът на данните до автоматизираната система за управление на АНДейност се
осъществява автоматично чрез 3G мрежа, без намеса на служител. От снимката било видно,
че допуснатото превишение на допустимата скорост било извършено на място с посочени
GPS координати, позволяващи чрез въвеждането им в Google maps да се определи и точното
място на нарушението. А от писмо на ОПУ – Търговище се установявало и въведеното с
пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч. Изрично е посочено, че ЕФ е издаден
на 21.07.2022г., след като на същия ден е анулиран издадения против собственика на
същото МПС ЕФ поради подадена декларация. Сочи, че ЕФ се приравнява на АУАН и НП
само по правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, поради което и изискванията към НП са неприложими за ЕФ, за който се отнасяли
само изискванията по чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите
изисквания за съдържанието му като била налице и яснота относно описаното нарушение.
Сочи, че изискването на чл. 7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за обозначаване с пътен
знак на местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС било отменено от 16.01.2018г.
Изпълнени били и изискванията на чл. 4 от същата наредба за осъществяване на контрола с
одобрени АТСС. Използването на АТСС било удостоверено с протокол по чл. 10 ал.1 от
същата наредба, който заедно със снимковия материал от записа, доказвали извършването
на нарушението. Претендира на основание чл. 63д ал.4 ЗАНН за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 37 ЗПП във вр.с чл. 27е НЗПП. Прави се възражение
по чл. 63д ал.2 ЗАНН за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя като се настоява в случай на отмяна на ЕФ претенцията му да бъде уважена в
размер под минималния по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид ниския размер на наложената с ЕФ глоба.
2
По допустимостта на жалбата – Жалбата е подадена до АНОрган в рамките на
предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това.
Ето защо същата е редовна и допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №6186556 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР – Търговище, в същия е отразено, че на 29.04.2022г., в 16.03ч. в
обл./общ.Търговище, ПП І-4 км.219+394/обр.Боаза/, извън населено място с ограничение на
скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС лек автомобил “Сеат Ибиза“ с рег.
№*****, е извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №120ссс1,
насочено към гр.Варна, като установената такава на МПС била 79 км/ч с отчетен толеранс
на измерване от -3 %, т.е. налице била превишена стойност на скоростта – 19 км/ч, за което
на осн. чл. 189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП на С. А. А. като ползвател е наложена
глоба в размер на 50 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за това.
Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в
централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с
№120ссс1/0011297, направена на 29.04.2022г., в 16:03:27.3 часа. На снимката се вижда
фронтално лек автомобил с емблема на „Сеат“с рег.№ *****, пътуващ през посочена
локация ПП І-4 км. 219+394, на която разрешената скорост е 60 км/ч, а измерената скорост
на движение на автомобила е 82 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на
нарушението. Отразено е, че МПС е заснето от разстояние 92м.от АТСС. Налице по
преписката е справка от Централна база – КАТ, от която следва, че към датата на
нарушението заснетият автомобил е собственост на В. В. В. с адрес в град П.. На
16.05.2022г. е бил генериран ЕФ с.К №5882613 срещу собственика на автомобила В. В..
След връчване на издадения ЕФ собственикът на МПС В. В. е подала декларация по чл. 189
ал.5 ЗДвП, в която на 27.06.2022г.е декларирала, че на 28.04.2022г. в 7.00 часа е
предоставила за ползване на С. А. А. с адрес в град С. собственото си МПС лек автомобил
“Сеат Ибиза“ с рег. №***** и последното й било върнато на 30.04.2022г. в 09.00 часа, като
на 29.04.2022г. в 16.03 часа същото е било във владение на А.. Към декларацията е
приложено копие на СУМПС на С. А. А.. Въз основа на подадената декларация издаденият
ЕФ с.К №5882613 е бил анулиран и на същата дата – 21.07.2022г. е издаден обжалвания ЕФ
против А.. По АНПреписка е приложено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от
което следва, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност
07.09.2027г. Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите и
метеорологични характеристики на системата. Приложеното към АНПреписка писмо от
11.05.2022г. от БИМ дава сведение за приключилата последваща проверка на 3 броя
средства за измерване тип ARH CAM S1 като едно от изброените по фабрични номера
3
такова средство е №120ссс1. Налице е и протокол за проверка №41-СГ-ИСИ/21.04.2022г. на
БИМ и в него е описан резултат от проверката : съответствие с одобрения тип, наличие на
всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, като грешките не
превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за измерване, които при
проведен полеви тест при реални условия са +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над 100 км/ч.
Към преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps на ПП І-4, в района
на с. Пролаз, общ. Търговище с посочени GPS координати, които съответстват на отразените
в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение. Налице е и
снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено това
средство. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно –
технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на
скоростта“. Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №120ссс1, който
протокол има характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е
отразено, че посоченото АТСС е използвано на 29.04.2022 г., с начало на работа 15.30ч. и
край 17.00 ч. за контрол на участъка в ПП І-4 км. 219+394/обр.Боаза/с ограничение на
скоростта в този участък от 60 км/ч., т.е. в периода и в участъка, в които е заснето
движението на МПС, посочено в ЕФ. В същия протокол е посочено, че посоката на
заснемане на АТСС е насочена към идващите от двете посоки автомобили, режимът на
измерване на скоростта им е стационарен, като АТСС било поставено на разстояние от 700
метра от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта. В протокола е отразено, че са
направени общо 89 статични изображения и съответно са установени такъв брой
нарушения. Номерът на снимката на нарушението – 0011297, попада като поредност между
посочените в протокола номера на първото и последното статични изображения.
Протоколът е подписан от полицейски служител Д.Й. и е проверен от Д. Д.. С подписа си
служителят, работил с АТСС, е удостоверил, че ползваното АТСС е разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, както и че са проверени пътните знаци преди и след измерването, а АТСС е
преминало метеорологична проверка и е годно за експлоатация. Налице е копие на
сертификата на мл.автоконтрольор Д. Й. за преминато обучение за работа със СПУКС модел
ARH CAM S1. По преписката е приложена информация от ОПУ – Търговище относно
пътната маркировка в процесния пътен участък, като според същата на ПП І-4 от км.
218+000 до км.220+000 има монтирани пътни знаци В26, ограничаващи скоростта на ППС
до 60 км/ч, като вдясно при км.219+100 има такъв пътен знак В26, придружен с
допълнителна табела Т2, указваща дължината на ограничение на скоростта 660м и важащ в
посоката Омуртаг – Търговище, а при км.220+000 има също пътен знак В26, придружен с
допълнителна табела Т2, указваща дължината на ограничение на скоростта 4 860м и важащ
в посока Търговище - Омуртаг. Посочената информация се потвърждава и от приложената
на два листа схема на монтираната вертикална сигнализация в пътния участък. Съобразно
тези данни следва, че мястото на нарушението попада под въведеното ограничение на
скоростта до 60 км/ч.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за
4
неоснователна. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Второто изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния
фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава "в отсъствието
на контролен орган и на нарушител" и съставлява типизиран документ, издаден от
техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване
за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /"Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От
дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към
същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС. Ето защо следва да се посочи, че чл. 189 ал.4 ЗДвП не поставя като
изискване към редовността на ЕФ същият да е подписан от съответно физическо лице –
негов издател, а изисква само посочване на териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението. Действително цитираната легална дефиниция на
понятието „електронен фиш“ по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП определя същия като електронно
изявление, но уточнява, че същото е създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи, а не от конкретно лице. Ето защо ЕФ не може да се отнесе
автоматично към понятието електронно изявление по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, според
който автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител. При ЕФ няма изискване за издаването му от физическо лице и той
не представлява изявление на физическо лице, определящо се като негов извършител.
Същевременно чл. 4 от ЗЕДЕУУ сочи, че титуляр на електронното изявление е лицето, от
името на което е извършено електронното изявление, като тук не се прави разграничение
между физическо и юридическо лице, поради което и съответната институция, от името на
която е издаден ЕФ, се явява и титуляр по смисъла на цитираната разпоредба. Поради
изложеното съдът намира, че довода, насочен срещу нередовността на ЕФ поради липсата на
посочен негов издател, е неоснователен. Неоснователен е и довода в жалбата, отнасящ се до
5
липсваща дата на издаване на ЕФ. От съдържанието на чл. 189 ал.4 ЗДвП следва, че законът
не поставя изискване за такъв реквизит към ЕФ. Но въпреки това, в приложената по делото
разпечатка от информационната система на КАТ е отразено, че обжалваният ЕФ е издаден
на 21.07.2022г., т.е. в рамките на три месеца от извършване на нарушението, поради
наложилото се анулиране на издадения против собственика на МПС ЕФ. В случая не са
нарушени давностните срокове по чл. 34 ал.1 ЗАНН, изискващи съставяне на АУАН, в
тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на
нарушението. Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя реализирането
на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във
времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство. Специалният начин на установяване на административното нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.
А съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, т.е. възможно е
нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител.
Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП
реквизити и поради това е редовен. Даденото в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС тълкуване в
смисъл, че издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите
на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които
средства да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган, се отнася до редакцията на чл. 189 ал.4 ЗДвП, действала до 09.07.2017г.и според
която „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба“. С цел постигане на яснота и еднозначност в тълкуването така, че
приложното поле на електронните фишове да обхване всички АТСС, с ДВ бр.54/2017г. е
направено изменение на посочената разпоредба, която от влизането й в сила на 09.07.2017г.
и понастоящем гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Последвалата съдебна практика приема, че
при новата редакция на чл. 189 ал.4 ЗДвП електронни фишове се издават не само от
стационарно позиционирани АТСС, но и от преносими такива, които са в стационарен
6
режим на измерване и снимане на нарушенията. В обжалвания ЕФ е отразено достатъчно
ясно мястото на извършване на нарушението, обозначено като номер на километър от ПП І-
4, като е пояснено допълнително, че това е обр. Боаза. Отразените върху снимката GPS
координати са онагледени като местоположение на приложените снимки от Гугъл карти, от
където се вижда, че мястото е в района на с. Пролаз, общ. Търговище, което се намира в
началото на прохода Боаза. Доколкото сред реквизитите на ЕФ липсва посочване на данни
за срока на обжалване и съда, пред който се обжалва, то липсата на тази информация не
води до нередовност на ЕФ. Недвусмислено в ЕФ е посочено и ползваното АТСС, което е
модел ARH CAM S1, а фабричния номер на използваното АТСС от този модел в случая е
120ссс1. Същото представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС, която се
позиционира на определено място, във връзка с което се изготвя и протокол по чл. 10 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Ето защо в случая не е относима хипотезата на чл. 11 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., посочена от жалбоподателя. В номера на приложената
снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС - 120ссс1. Изготвеният протокол за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10 от наредбата също доказва, че на посочената дата
и място е ползвано АТСС ARH CAM S1 №120ссс1. Налице са надлежни доказателства, че
използваното в случая автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1
№120ссс1 е преминало през първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от
наредбата. В случая за нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от
наредбата по делото е представено и статично изображение във вид на снимков материал с
уникален идентификационен номер. Съгласно чл. 16 ал.3 от наредбата информацията за
нарушението се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на
лица, участващи в административния процес. Следователно липсва задължение за връчване
на това изображение на нарушителя, като е спазено в случая изискването изображението да
се предостави на съда за нуждите на АНПроцес. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изискваща
обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи, е била отменена изцяло, считано от
16.01.2018г., което означава, че към датата на установеното нарушение тези изисквания вече
не са били част от действащото законодателство. Задължението, вменено на контролните
органи с разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка
да се обозначат ясно, също е било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г./, поради
което към момента на установеното нарушение такова задължение за контролните органи не
е съществувало и съгласно ЗДвП. С оглед гореизложеното съдът не установи допуснати
нарушения на процедурата, регламентирана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР. Визираната като разрешена скорост е въведена с поставен пътен знак В26, поради
което и правилно нарушението е квалифицирано като нарушение на забраната по чл. 21 ал.2
вр.с ал.1 ЗДвП относно скоростта на движение на МПС от категория В. Измерената скорост
на движение на МПС е била 82 км/ч, която след отчитане на предполагаема максимална
7
грешка /толеранс/ на измерителя при реални условия от 3км/ч до 100 км/ч, е приета на
стойност 79 км/ч. Дадените указания на стр.4 от Приложението към удостоверение за
одобрен тип №17.09.5126 поясняват, че при заснемане на едно МПС с посоченото АТСС
маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на
изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото МПС, определено от
пресичането на тези маркери. При преценка на приложеното към АНПреписка изображение
според тези указания следва, че маркерите се пресичат точно в автомобила, заснет
фронтално на снимката и носещ табела с рег.№*****. Ето защо след направения
доказателствен анализ съдът намира за установено описаното в обжалвания ЕФ
административно нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с ал.1 ЗДвП, същото е санкционирано
правилно на основание съответната санкционна норма на чл. 182 ал.1 т.2 ЗДвП с
предвиденото административно наказание глоба, наложено в точно фиксирания от
законодателя размер от 50 лева. Поради изложеното обжалваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на
АНОрган, който е представляван от юрисконсулт, чието участие се изразява само в
представяне на писмено становище по делото. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваният ЕФ е потвърден, което е
аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 63д
ал.4 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д/вкл.НП/, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Предвид
препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 27е НЗПП,
съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. При определяне размера на възнаграждението на
юрисконсулта съдът съобрази неговото участие в проведената по делото процедура, а така
също и размера на глобата по обжалваното НП, който е по – нисък от минималния размер на
предвиденото в НЗПП юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл съдът взе предвид
нормата на чл. 63д ал.5 ЗАНН, съгласно която в случаите по ал. 3 и 4 размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Тълкуването на тази норма
води до извода, че същата ограничава само определянето на максималния размер на
юрисконсултските възнаграждения, но не и минималния такъв. Поради изложеното съдът
намира, че в случая следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50
лева, какъвто е и размера на наложената с обжалвания ЕФ глоба. Ето защо следва
8
жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на АНОрган разноски в размер на 50
лева за присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К №6186556 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с което за административно нарушение по чл.
21 ал. 2 във вр.с чл. 21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 29.04.2022г., в 16.03ч. в
обл./общ.Търговище, ПП І-4 км.219+394/обр.Боаза/, с МПС лек автомобил “Сеат Ибиза“ с
рег. №*****, ползвано от С. А. А. с адрес в град С., е наложено административно наказание
на основание чл. 189 ал.4 във връзка с чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1, 4 и 5 ЗАНН С. А. А. от град С., с ЕГН –
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище със седалище в град
Търговище, представлявано от директора М. М., сумата в размер на 50/петдесет/лева,
представляваща присъдени разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9