Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13763/2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А.И.М. твърди, че като водач на л.а. „Рено“,
с ДК № ********пострадал при ПТП, реализирано на 29.05.2015 г., в гр. Варна, на
ул. Република, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Мерцедес
208 Д”, с рег. № ********Д.И.П.. Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания от претърпените увреждания – травма на гръдния кош съпроводена с
пневмоторакт и фрактура на 8-мо ребро в ляво. Сочи, че травматичното увреждане е било
временно опасно за живота му, като се наложило спешно оперативно лечение във
връзка с пневмоторакса и престой в болничното заведение за срок от 7 дни, след
което продължило домашно медикаментозно лечение. Твърди, че за продължителен
период от време изпитвал болка при всяко вдишване, което наложило да бъде
обслужван от своите близки, както и че към момента на подаване на исковата
молба все още не е напълно възстановен, тъй като при интензивни движения
изпитва епизодична болка в наранените области. Сочи, че при инцидента е
преживял изключително силен стрес. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 50 000 лева (допуснато увеличение на иска). Претендира и лихва за
забава от датата на деликта до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач,
евентуално прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е бил
неправоспособен водач, управлявал е МПС след употреба на алкохол и е бил без
правилно поставен предпазен колан. Оспорва вида на претърпените от ищеца в следствие
на произшествието вреди, тяхната степен и интензитет, както и размера на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите
посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с
вредоносния резултат.
На
29.05.2015 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило
на същата дата към 17,20 ч. ПТП в гр. Варна, на кръстовищата на бул. Република
и бул. Сливница между участник 1 – с рег. № ********,
управляван от Д.И.П. и участник 2 –
л.а. с ДК № ********с водач А.И.М.. В протокола е посочено, че обстоятелствата
около настъпване на произшествието са, че на посоченото кръстовище МПС 1 е
блъснало МПС 2, като на участник 1 е съставен АУАН за нарушение на чл. 37, ал.
1 и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, а на участник 2 е съставен АУАН за нарушение на
чл. 150 ЗДвП. В протокола е нарисувана и скица на местопроизшествието с
указание на мястото на удара и посоката на движение на участниците в ПТП, както
и са описани видимите щети по двете превозни средства. В частта, в която съставителят
на протокола е удостоверил лично възприети от него факти – в случая видимите
щети по участвалите в ПТП моторно превозни средства и разположението им на
пътното платно, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва
съда с материална доказателствена сила.
Според
показанията на свидетеля С.И.С.той е първи братовчед на ищеца. Свидетелят сочи,
че когато разбрал за произшествието веднага посетил братовчед си в Окръжна
болница гр. Варна. Той бил на легло, но не можел да говори, тъй като не бил в
съзнание. На следващия ден след произшествието говорел с А.М. и той се оплакал,
че го болят гърдите, главата, трудно дишал, бил на системи. Според свидетеля,
след изписването му ищецът около 3 месеца бил на легло и се оплаквал от
дишането, гърдите и главата. Сочи, че жената на ищеца се грижела за него, като
по нужда го извеждали с помощ, тъй като отначало не можел да става сам. Според
показанията на свидетелят, към момента на инцидента братовчед му работел на
зеленчуковата борса като товаро-разтоварач на плодове от тирове. Свидетелят
сочи, че известно време след инцидента А.М. се върнал на работа, но не можел да
вдига тежко и пак останал в къщи. Към момента на депозиране на показанията
свидетелят сочи, че ищецът все още се оплаква от болки в главата, проблеми с
дишането и болки отдясно, както и че не му дават да работи, тъй като не може да
вдига тежко. Свидетелят сочи, че произшествието се е отразило и психически на
ищеца, имал страхова невроза от коли, бил по-усамотен, а преди – общителен.
Според
заключението на автотехническата експертиза въз основа на данните от протокола
за оглед на местопроизшествие, които не се оспорват от ответника (изявление в
о.с.з., проведено на 04.07.2017 г. ) процесното произшествие е настъпило при
следните обстоятелства и механизъм -
л.а. „Мерцедес“ навлиза в
кръстовището за извършване на маневра ляв завой посока бул. „Сливница“ без да
спре и да пропусне движещия се отдясно с предимство направо л.а. Рено Меган,
който навлизал в кръстовището. Вещото лице сочи, че при установената скорост на
движение на превозните средства ударът е бил непредотвратим за водача на л.а.
Рено.
Според заключението на първоначалната съдебно-медицинската
експертиза от представеното по делото медицинско заключение на МБАЛ „Св.Ана“
гр. Варна е видно, че в следствие на процесното ПТП ищецът А.М. е получил
контузия на торакса; фрактура на осмо ребро и частичен пнемвоторакс вляво. Вещото
лице сочи, че при такъв вид травма оздравителния процес е строго индивидуален,
като в конкретния случай няма медицински данни за неговото протичане. В тази
връзка в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че след като ищецът не е
потърсил медицинска помощ след оперативния период той не е имал оплаквания. От
извършения личен преглед на ищеца на 05.02.2018 г. и проведените изследвания
вещото лице сочи, че при ищеца се установява наличие на хроничен бронхит, който
не може да се свърже с настъпилата в следствие на произшествието травма. Вещото
лице сочи, че проведеното функционално изследване и кръвно-газов анализ са в
референтни стойности, а от извършената ренгенография на белите дробове е
установена липса на огнищни и инфилтративни промени, усилен ивицест рисунък,
свободни костно-диафрагмални синуси. В открито съдебно заседание вещото лице
сочи, че периодът на възстановяване на счупеното ребро е около 1 месец. Сочи,
че в следствие травмата и операцията на белия дроб възстановяването може да е
месеци, но при липса на медицинска документация не може да се определи точния
период.
Според заключението на повторната съдебно-медицинска
експертиза получения в следствие на произшествието пневмоторакс е изисквал
спешност и хоспитализация, поради опасност за живота. Лечението се изразява в
поставяне на поставяне на дрен и активна аспирация, като на 6-тия ден след
сваляне на дрена са направени контролна рентгеноморфологичи изскледвания с
данни за постоперативна пневмофиброза в ляво и плеврални сраствания. При анализ
на данните от проведените от вещото лице по първоначалната експертиза изследвания,
вещото лице по повторната сочи, че при ищеца не се установява намаляване на
функциите и остри състояния като пневмония след оперативната интервенция.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на Д.И.П., като водач на МПС с рег. № ********.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
В настоящия случай се установява, че
ищецът е бил неправоспособен водач към момента на произшествието, но доколкото
не се установява негово друго противоправно поведение, следствие на тази
неправоспособност, което да е в причинна връзка с произшествието сама по себе
си липсата на правоспособност на водача на МПС не може да се приеме като
съпричиняващ фактор. По делото не се установява ищецът да е управлявал МПС след
употреба на алкохол.
За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение
на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно доказване от
страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното
средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната
хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
От събраните по делото доказателства не
се установява при условията на пълно доказване, че ищецът е бил без поставен
колан. В тази връзка общ отговор се съдържа само в заключението на приетата
автотехническа експертиза, в която вещото лице сочи, че ударът за лекия
автомобил, в който е бил ищецът е челен, като травмите в областта на гръдния кош
може да се получат и при правилно поставен колан при внезапно спиране и челен
удар какъвто е процесния. По изложените съображения съдът
намира възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът
е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от А.И.М. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 30 000
лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че по делото се
установява, че травматичното увреждане
настъпило в следствие на процесното произшествие е било временно опасно за живота
му. При ищеца е проведено спешно оперативно лечение на жизнено важен орган –
бял дроб, болнично лечение от общо 7 дни, като след това за около 3 месеца е
провеждал домашно лечение. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид възрастта на ищеца, това че в следствие на произшествието е настъпила
промяна в ежедневния му ритъм на живот, в т.ч., че е бил неработоспособен. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
претърпяването на пътно-транспорно произшествие при конкретните обстоятелства
представлява стресова ситуация, свързана с негативни изживявания, както
непосредствено след произшествието, така и след това. Съдът взема предвид и
това, че при ищеца не се констатират последващия оплаквания свързани с процесната
травма, както и че не се констатират отклонения във функциите на белия дроб,
който е бил засегнат. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и
икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените
в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта, т.е. отговаря за тези лихви, за които е
отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) / от деня на
уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо
застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на деликта - 29.05.2015
г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска в размер на 835,50 лева (държавна такса, разноски за
вещи лица).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
1461,60 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1200,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено между ответника и процесуалния му представител. Видно
от договор за правна защита и съдействие от 26.08.2016 г. ответникът е уговорил
с адв. Г.адвокатско възнаграждение в размер на 5 000,00 лева, за което е
посочено, че е платено в брой. Съдът намира за основателно направеното
възражение за прекомерност, тъй като делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, а уговореното възнаграждение надхвърля повече от 2 пъти
минималния размер, определен по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 2030,00 лева без ДДС, съответно 2436,00 лева с ДДС, както и
120,00 лева за явяване в о.с.з., проведено на 01.10.2019 г.. Уговореното възнаграждение
следва да бъде намалено до размер от 3 000,00 лева. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение и вещо
лице съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1248,00
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати на А.И.М., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (ОТМ.) сумата от 30 000,00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 29.05.2015 г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Д.И.П.,
като водач на л.а. „Мерцедес 208 Д”, с
рег. № ********, неимуществени вреди – травма на гръдния кош съпроводена
с пневмоторакт и фрактура на 8-мо ребро в ляво, както и претърпян стрес, ведно
с лихва за забава, считано от 29.05.2015 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в
размер на 501,30 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да
заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
1461,60 лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 1200,00лева- държавна такса.
ОСЪЖДА А.И.М.,
ЕГН: ********** ***” АД,
ЕИК: ******* на основание на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата в размер на 1248,00 лева-
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: