Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 20.09.2019 година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на единадесети септември  две хиляда и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №499 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №4074а-19/2019 от 31.01.2019 година на Зам.Директора на Регионална Дирекция „Гранична полиция”- Смолян , с което на К.В.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/,  на основание чл.80,т.5 от ЗБЛД му е наложено административно наказание “ГЛОБА”  в размер на 50 лева.

 Жалбоподателят К.В.Д. в срок обжалва горепосоченото  НП ,като  моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същото за незаконносъобразно и неправилно. Сочи,че при извършената проверка бил представил СУМПС,поради което нарушението било несъставомерно. Отделно от това,както в АУАН,така и в обажлваното НП ЕГН на жалбоподателят бил сгрешен,поради което същото се явявало съществено процесуално нарушение,свързано с невъзможността нарушителят да се идентефицира по категоричен и безспорен начин.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован , не се явява ,от защитникът му адв.Ч. е постъпила молба,в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи .

     Административнонаказващият орган /АНО/ - Зам.Директора на Регионална Дирекция „Гранична полиция”- Смолян , не изпраща представител и не взема становище по жалбата.В писмени бележки , АНО оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

     Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаният в съдебно заседание граничен служител –св. Т.Н.С.  се установява, че за времето от 17,00часа на 10.10.2018г. до 05,00часа на 11.10.2018г. по време на провеждаща се специализирана полицейска операция/СПО/ за противодействие на нелегалната миграция  за трафик на хора  в ЗО на ГПУ Ново село св.Х. бил назначен за старши на ГПН „АВ.П.”,заедно с Г.Х.Х. и още един техен колега.

Около 19,00часа на кръстовището за град Ивайловград,град Харманли и село Орешец,общ.Любимец на контролен пропусквателен пункт/КПП/ Малко градище св. Т.Н.С. спрял за проверка товарен  автомобил,марка „Ивеко” с рег.№РК 7065 АХ с водач жалбоподателя. При поискване на неговите документи за самоличност,водача на автомобила не представил такива. След предоставяне на трите му имена и ЕГН на граничните полицаи и след справка в ОДЧ при РДГП Смолян,същите установили самоличността на водача без документи,а именно жалбоподателя .

За така констатираното нарушение бил съставен,предявен и връчен на жалбоподателя АУАН №УРИ4074а-96/20.10.2018г., като жалбоподателят  не е вписал възражения по акта.

В законнопредвидения 3 дневен срок не е подадено писмено възражение по акта.

По случая е била изготвена докладна от св.Х. от дата 11.10.2018г.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП. Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.6 от ЗБЛД.

С оглед твърдението в жалбата за допуснато процесуално нарушение,в частност погрешно изписан ЕГН ,както в акта за установяване на административно нарушение,така и в обжалваното НП,съдът служебно е изискал справка от националната база данни за населението на страната ,видно от която ЕГН на жалбоподателят е **********,а не както е посочено в оспорените актове 9802298480.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Зам.Директора на Регионална Дирекция „Гранична полиция”- Смолян да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗБЛД, се доказва от приетата по делото Заповед № Iз-751/08.04.2010 година на Министъра на вътрешните работи.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание, свидетел – Т.Н.С.  . Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Т.Н.С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РДГП  – Смолян, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и тези приети в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява е основателна.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, вр.  чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр.  чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

В наказателното постановление и АУАН се съдържат необходимите реквизити съобразно нормите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, издадени са в законовите срокове, конкретно е посочена дата и място на извършване на нарушението. Описано е ясно и недвусмислено в какво се изразява същото. И в двата акта нарушението е описано по идентичен начин.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 10.10.2018г. около 19.00 часа на на кръстовището за град Ивайловград,град Харманли и село Орешец,общ.Любимец на контролен пропусквателен пункт/КПП/ Малко градище не е носил в себе си български документ за самоличност. В резултат на извършеното нарушение на жалбоподателя  бил издаден АУАН №УРИ4074а-96/20.10.2018г, а впоследствие и наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон "да удостоверят своята самоличност". Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от същия закон "документите за самоличност удостоверяват самоличността", но според нормата на ал. 2 на същата разпоредба "самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон". Според легалното определение на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗБЛД, "документ за самоличност" по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД на българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и замесващите паспорта временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България. От своя страна, разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗБЛД, предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал. 1 и ал. 3 на посочената норма.

Именно чл. 6 от ЗБЛД задължава гражданите, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Т.е. налице е състава на нарушението само за такова неизпълнение на задължението на лицето да представи български личен документ, което е допуснато след поискване от компетентни длъжностни лица. Законът въвежда задължение за гражданите да удостоверяват своята самоличност при поискване само от компетентни длъжностни лица, определени със закон - така например в чл. 70, ал. 1 от ЗМВР, чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за митниците и др. Заеманите от полицейските служители, длъжности и вменените им в тази връзка задължения по чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, придават на служителите на РДГП – Смолян, спрели за проверка жалбоподателя, качеството "орган на власт" по смисъла на чл. 93, т. 2 от ДР на НК, защото същите изпълнявайки длъжността си като служители на РДГП – Смолян са били натоварени с упражняване на властнически правомощия в системата на МВР, който е орган на държавната власт. В ЗМВР е разписано, че на свидетелите, като служители в системата на МВР са вменени и определени задължения, свързани с опазване на обществени ред и противодействие с престъпността, като те могат да извършват съответни проверки на граждани и да изискат представяне на документи за самоличност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че има извършено нарушение на чл.6 от  Закона за българските лични документи .Това се потвърждава от разпита на св. Т.Н.С., който конкретно описва обстановката, времето и мястото където е констатирал извършеното нарушение.

Съдът намира, че описанието на нарушението в АУАН и в НП е пълно, точно и ясно. Безспорно установено и доказано е, че служителите на РДГП – Смолян, които са спрели за проверка МПС,с което е пътувал жалбоподателя са компетентни да поискат документ за самоличност, както и, че не им е бил представен при извършване на полицейска проверка никой от изброените в ЗБЛД документ, удостоверяващ самоличността на жалбоподателя, с което е осъществен от обективна страна състава на административното нарушение.

Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението да се представи документ за самоличност при полицейска проверка, извършване от компетентни длъжностни лица (не се спори по делото, че служителите, спрели за проверка жалбоподателя са полицейски органи). Т.е. той е съзнавал, че следва да представи документ за самоличност при поискване от компетентните органи, но не е изпълнил това си задължение, като предвиждал обществено опасните последици от това си поведение и искал настъпването им. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода на полицейската проверка.

За нарушение с посочената правна квалификация е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не представи документ за самоличност. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото непредставяне на документ за самоличност, субектът на административно-наказателна отговорност осъществява признаците на нарушението.

За това нарушение жалбоподателят е санкциониран от административно наказващия орган по чл. 80, т.5 от Закона за българските лични документи с глоба в размер на 50 лв.

   Както се посочи по-горе ,съдът намира за  правилна квалификация на деянието, както в АУАН, така и в НП и същата е и е в предвидения от закона минимум.

Нарушителят обаче не е идентично идентифициран.Посоченото ЕГН в наказателното постановление и в частта на мотивите и диспозитива,така и в АУАН не отговаря на ЕГН на лицето с имена К.В.Д..Това нарушение настоящия състав счита за съществено такова и води до невъзможност да се идентифицира правилно нарушителя, съответно лицето което ще следва да понесе предвидената в закона санкция.  

За допуснатата в НП / а не  в АУАН/ техническа грешка в производството по ЗАНН не е предвидена възможност за отстраняване. Действително, налице са установени способи за отстраняване на очевидна фактическа грешка и неточности както в административния акт, така и в съдебното решение /чл.62 ал.2, чл.175 АПК/. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. Кодексът е предвидил обжалваемост на решението за поправка, каквато в ЗАНН не е установена изрично. С оглед на регулираните със ЗАНН отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите.

Това обстоятелство според настоящата инстанция води до цялостно опорочаване на административно-наказателното производство. Погрешното посочване на ЕГН в НП на лицето, което се сочи за нарушител, безспорно се явява пречка нарушителят да бъде установен еднозначно. Дори това нарушение да е резултат на допусната техническа грешка, недопустимо е тя да се санира едва в съдебното производство.

Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на процесното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, водещо както беше посочено по горе до невъзможност да се идентифицира нарушителя и съответно кой следва да понесе административнонаказателната санкция, предвидена в съответния нормативен акт. Неспазването на императивните нормативни изисквания винаги се приема от съдебната практика, като водещо до отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено, поради допуснати съществени процесуални нарушенияВ този смисъл е и съдебната практика - например Решение 15/17.01.2014г. по кад № 572/2013г. по описа на Административен съд Хасково.      

С оглед на изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.                             

                                  Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ като нзаконносъобразно Наказателно постановление /НП/ №4074а-19/2019 от 31.01.2019 година на Зам.Директора на Регионална Дирекция „Гранична полиция”- Смолян , с което на К.В.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/,  на основание чл.80,т.5 от ЗБЛД му е наложено административно наказание “ГЛОБА”  в размер на 50 лева.

       

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.  

                 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................