№ 1034
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502623 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3776/04.08.2020г. на М. Н. АТ. от гр.Варна,
чрез адв. Д. К., със съдебен адрес гр. П., ул. „Ц.О.“ 23а, срещу решение № 170 от
21.07.2020г., постановено по гр.дело № 341/2018г. на Районен съд – П., с което са
отхвърлени предявените в евентуалност обективно съединени искове на въззивницата срещу
ИВ. АЛ. АЛ., ЕГН ********** от гр.Варна за приемане за установено между страните, че
въззивницата е собственик на 2/3 /две трети/ идеални части от дворно място с площ от
2500.00 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-296 в кв. 44, по плана на
селото, при граници: от две страни улица и поземлени имоти: I-297, II-297, III-295, заедно с
построените в дворното място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м. и
РЗП 134 кв.м. и лятна кухня с площ от 66кв.м., въз основа на упражнявано давностно
владение през периода от 1960г. до 2013г. и на наследствено правоприемство, в
евентуалност, че е собственик на ½ /една втора/ идеална част върху същия недвижим имот,
въз основа на наследствено правоприемство от починалия й съпруг С.А.в, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на процесуалните правила и постановено в разрез със събраните по делото
доказателства, и необоснованост. Моли за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което да се уважи положителния установителен иск за собственост.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
1
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от М. Н. АТ. срещу ИВ. АЛ.
АЛ., с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено между страните, че ищцата е
собственик на 2/3 ид.ч. от дворно място с площ от 2500 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот IV-296 в кв. 44, по плана на селото, при граници: от две страни улица и
поземлени имоти: I-297, II-297, III-295, заедно с построените в дворното място двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м. и РЗП 134 кв.м. и лятна кухня с площ от
66кв.м.
Ищцата твърди се в исковата молба, че е заживяла в процесния имот през 1960г.,
когато сключила брак с С.И.А.. Имотът бил собственост на родителите на съпруга й.
Твърди, че през 1960г. родителите на съпруга й са им дарили имота. С. починал през 1998г.
Ищцата твърди, че в периода от 1960г. до 1998г. заедно със съпруга й са владели имота,
влагайки труд и средства в него, а след неговата смърт тя е продължила да владее имота до
2004г., след което тя заживяла при дъщеря си. Къщата останала необитаема, но ищцата
продължила до 2013г. да посещава имота. След като престанала да получава съобщения за
дължими данъци, направила справка в данъчната служба, от която установила, че не е
собственик на имота, а непознато лице, което се е снабдило с нотариален акт за собственост
по давностно владение. Излага, че ответникът никога не е владял имота, още по-малко това
да е ставало в продължение на 10 години. В условията на евентуалност предявява иск за
наследствено правоприемство от нейния починал съпруг С.А.в в размер на 1/2 идеални
части върху процесният имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, с който
същият оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди, че с договор за покупко-
продажба от 07.03.1997г и разписка от същата дата е придобил фактическата власт върху
недвижимия имот, предмет на делото - дворно място с площ 2480 кв. м, съставляващо УПИ
ІV - 296, в кв. 44 по плана село Добрина, община, ведно с изградените в него двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ 65 кв. м. и разгърната застроена площ 130 кв.м,
стопанска постройка със застроена площ 64 кв.м, и сервизно помещение със застроена площ
9 кв.м от П.И.И. и С.И.А., срещу покупна цена в размер на 2500 американски долара, които
е платил лично, респ. които са получени изцяло и в брой от последните двама на посочената
дата - 07.03.1997г. Твърди се, че визираните документи сочат осъществяването на сделка
между ответника, от една страна като купувач, и П.И.И. и С.И.А., от друга страна като
продавачи, с предмет прехвърляне правото на собственост върху описаната недвижимост.
Излага, че изповядването на сделката пред нотариус обективно е възпрепятствано от
отсъствието на документ, удостоверяващ правото на собственост на П. И. и С. И., но
въпреки това реализираната договореност и заплатената цена са обусловили изграждането в
съзнанието на ответника на увереност, че от посочената дата е придобил правото на
собственост върху имота и са поставили началото на фактическото му владение върху
същия, което непрекъснато, явно и необезпокоявано реализирано до 30.07.2009 г, когато
именно в качеството си на собственик се е разпоредил с имота, продавайки го на настоящия
собственик - ,,Стануей пропъртис“ ЕООД. Твърди се реализирано необезпокоявано
давностно владение в посочения от закона десетгодишен срок от страна на ответника с
намерение за своене като собственик, като след изтичането на този период се е снабдил и с
документ за собственост на осн. чл. 587, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че за посочения период от
07.03.1997г., когато е закупил имота, до 30.07.2009г., когато е продал същия, ответникът А.
не е престанал да реализира фактическата си власт върху него, не е прекъсвал владението
си, реализирал го е открито спрямо всяко трето лице и правата му върху него не са били
оспорвани от никого. Моли иска да бъде отхвърлен.
2
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от ищцата положителен
установителен иск за собственост.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 92, том VI, рег.номер 4723, дело № 994/08.10.2008г. на нотариус Зоя Аврамова,
вписан в службата по вписвания при ПРС под № 183, том XIII, дело 2722/09.10.2008г. на РС-
П. се установява, че ИВ. АЛ. АЛ. е признат за собственик на процесния имот в резултат на
изтекла в негова полза придобивна давност.
Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот вписан в АВп/
СВп при РС П. под № 120, том VIII, дело 1534/2009г., ответникът А. е продал на „Стануей
пропъртис“ ЕООД процесния недвижим имот за сумата от 22 хиляди лева.
По делото е представен писмен договор от 07.03.1997г. за покупко - продажба на
недвижим имот, в който договор е описано, че П.И.И. и С.И.А. продават на ИВ. АЛ. АЛ.
процесният недвижим имот в с.Добрина за сумата от 2500 щатски долара. Към него е
приложена и разписка, съгласно която на 27.03.1997г. П. И. и С.А.в са получили от И.А.
сумата от 2500 щ.д., представляваща договорена продажна цена на имота по договора от
07.03.1997г.
От заключението на вещото лице Е.А. по проведената пред първата инстанция
съдебно – почеркова експертиза се установява, че договорът и разписката са подписани от
И.А., същите не са подписани от П. И., а подписът на С.А.в не е обследван, доколкото
експертът не е разполагал със сравнителни образци от подписа на лицето. Въпреки
издаденото съдебно удостоверение от въззивната инстанция, въззиваемата не се е снабдила с
писмени документи, носещи подписа на С.А.в.
От удостоверение за наследници се установява, че С.И.А. е починал на 30.04.1998г. е
оставил за свои наследници съпругата си /втори брак/ М. Н. АТ. и племенница М. А. П.,
дъщеря на брат му А. И. А.ов, починал на 25.11.1974г., а другият му брат – П.И.И. /неженен,
без деца/ е починал на 16.04.2002г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Г. и С.Ю., и двамата живеещи
в с.Добрина, показанията на които съдът цени като обективни и безпристрастни се
установява, че ответникът А. живее в същото село, като през 1997г. е купил процесния имот
и от тогава до продажбата му на лице от английски произход е владял необезпокоявано като
собственик имота. Твърдят, че когато е купил имота къщата е била полуразрушена, като
след това той е правил ремонти - сменял е врати, прозорци, ремонтирал е покрива. Твърдят,
че къщата е построена наново от новия собственик, като към настоящия момент къщата е
съвсем различна.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
3
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените във въззивната жалба оплаквания, по които настоящият съдебен състав намира
следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Ищцата основава претенцията си за собственост на процесния недвижим имот въз
основа на твърдения за наследствено правоприемство и изтекла в нейна и на съпруга й
полза придобивна давност през периода от 1960г. до 2013г. В подкрепа на тези показания не
е ангажирала доказателства, които да обосноват положителен изход на предявения иск. Не
се установиха твърденията й за собственост върху имота на родителите на съпруга й, нито
същите да са им дарили имота. Липсват доказателства кога е сключила брак със С.И.А.,
доколкото от удостоверението за наследници е видно, че това е втори брак за някой от тях
двамата. Макар и в удостоверението за наследници да не са посочени низходящи на С.А.в,
самата ищца споменава за негови деца в една от уточняващи молби. Липсват каквито и
доказателства за упражнявана от ищцата фактическа власт с намерение за своене върху
процесния недвижим имот.
От своя страна, ответникът се легитимира като собственик с констативен нотариален
акт, чиято легитимираща доказателствена сила не е оборена от ищцата. Оплакванията за
нищожност на договора за продажба и разписката са неоснователни, доколкото, съгласно
т.ІІІ.10 на ППВС № 6/27.12.1974г. по гр.д. № 9/74г. на ВС, владението, основано на
нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато нищожността е поради
опрочена форма на валидност и приобретателят не е знаел за порока. В случая ответникът е
ангажирал гласни доказателства, от които се установява, че от 1997-1998г. владее имота,
извършва ремонтни дейности, както и че неговото владение не е било обезпокоявано до
2009г., когато прехвърля собствеността върху имота на трето лице. Проведеното насрещно
доказване от ответника обоснова извод за наличието на хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС,
съгласно която с изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно
владение на имота, ответникът е придобил правото на собственост.
По изложените съображения съдът преценя предявения от ищцата срещу ответника
положителен установителен иск за собственост на 2/3 ид.ч. от процесния имот на
твърдяното придобивно основание - изтекла в нейна полза придобивна давност за периода
от 1960г. до 2013г., в евентуалност за ½ ид.ч. от имота въз основа на наследствено
правоприемство от съпруга й С.И.А..
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на направените разноски пред
настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170 от 21.07.2020г., постановено по гр.дело №
341/2018г. на Районен съд – П., с което са отхвърлени предявените в евентуалност
обективно съединени искове на М. Н. АТ. от гр.Варна, със съдебен адрес гр. П., ул. „Ц.О.“
23а, срещу ИВ. АЛ. АЛ., ЕГН ********** от гр.Варна за приемане за установено между
страните, че въззивницата е собственик на 2/3 /две трети/ идеални части от дворно място с
площ от 2500.00 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-296 в кв. 44, по плана
на селото, при граници: от две страни улица и поземлени имоти: I-297, II-297, III-295, заедно
4
с построените в дворното място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м. и
РЗП 134 кв.м. и лятна кухня с площ от 66кв.м., въз основа на упражнявано давностно
владение през периода от 1960г. до 2013г. и на наследствено правоприемство, в
евентуалност, че е собственик на ½ /една втора/ идеална част върху същия недвижим имот,
въз основа на наследствено правоприемство от починалия й съпруг С.А.в, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5