Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
……………...2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно
заседание на четиринадесети май през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 3477 по описа за 2013г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.
Молителя Е.К. ООД ЕИК ********* е
предявил молба с искане от съда да бъде открито производство по несъстоятелност
по отношение на дружеството „К. „ ЕАД, ЕИК ********* .
В хода на съдебното производство
като кредитори в производството са се
присъединили Р. ООД , САЩ И Ю.Б.
АД.
В молбите им се твърди, че ответникът
има задължения спрямо всеки един от кредиторите на значителна стойност, както
следва :
-
По отношение на първия молител се твърди, че страните имат сключен договор
за извършване на СМР № 155-П-05/26.04.2010г. с възложител К. ЕАД и изпълнител
по същия Е. ООД. Главен възложител на обекта е С.Б. ЕООД, а К. ЕАД е главен
изпълнител – строител на обекта – Х.Р. гр.София. В качеството си на изпълнител
той е превъзложил част от работата на молителя, с цитирания по-горе договор. С
допълнително споразумение към договора от 17.08.2011г. възложител – К. ЕАД и
изпълнител – Е. ООД и молителя – Е.к.
ООД приемат, че Е. ООД е изпълнил възложените му СМР в цитирания обект в
определения обем към 01.08.2011г. като К. ЕАД дължи изплащане на 3 699.14
лв.по издадени фактури и 39 688.30 лева задържани гаранции към датата на
подписване на допълнителното споразумение.
-
С това споразумение първоначални изпълнител Е. ООД прехвърля на настоящия
изпълнител Е.к. ООД своето вземане по договора за СМР подробно описани в
чл.1,ал.1 от допълнителното споразумение, а именно всички дължими и неизплатени
суми за извършена и приета работа по договора, съответно задържани суми за
гаранциите / чл.3, ал.4, б.В и се задължава за изплащането им при условията на
ал.4 от договора. Съгласно чл.4 от допълнителното споразумение възложителя К.
ЕАД одобрява встъпването в договора на Е.к. ООД и се задължава да извършва
плащания по прехвърленото вземане и на новите изпълнени СМР по Б.ата сметка на Е.к.
ООД, а последния се е задължил съгл.чл.3,ал.1 от доп.споразумение да продължи
извършването на СМР по договора, съгласно условията и срещу възнагражденията по
същия.
-
Встъпвайки в договора молителя е извършил СМР, които е остойностил в 7 броя
фактури . Съответните СМР са приети със сертификат за междинно плащане, като по
всяка от фактурите е задържана и съответната гаранция. Общо размерът на
задържаните гаранции по тези 7 броя фактури е 25 649.70 лв. с ДДС. Молителя твърди, че има вземане за задържани
гаранции както по прехвърлените му такива със споразумението в размер на
39 688.30 лв. , така и сумата от 25 649.70 лв. с ДДС или общо сумата
от 65 338 лв. Сроковете за възстановяване на гаранционните суми са
съгласно чл.4,ал.1 от договора за СМР – 50 % в 14 срок от издаване на протокол
обр.16, но не по-късно от 5 месеца след подписване на акт обр.15, а останалите
50 % в едногодишен срок от издаване акт обр.15, но не по-късно от 17 месеца
след подписване на акт образец 15. В конкретния случай акт 16 – разрешение за
ползване е издадено на 22.12.2011г. Освен това твърди, че ответникът не му е
заплатил и сумата от 7 121.98 лв.
представляващи част от цената по фактура № 7/ 30.11.2011г., която е била
на стойност 29 587.61 лв. и по нея е извършено плащане в размер на
20 000 лева. Наред с това, тъй като ответникът е в забава да му възстанови
и задържаните гаранции, то съответно му дължи лихви за забава върху задържаните
гаранции сума в размер на 5 232.02 лева. Твърди, че има вземания срещу
ответникът в размер на 77 692 лв. Направен е опит за събиране на дължимите
суми, като е поискано обезпечение на бъдещ иск, по който е допуснато налагането
на запор на Б.ите сметки на ответникът, като в изпълнителното производство е
установено, че спрямо дружеството има претенции на трети лица, изразяващи си в
учреден залог по ЗДФО в полза на У.Б., като има наложени запори и от други
съдебни изпълнители. Моли да се обяви неплатежоспособността на ответното
дружество на осн.чл.625 от ТЗ, с начална дата 01.01.2012г., да се открие
производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик, да се допуснат
обезпечителни мерки и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.
-
Присъединения кредитор Р. ООД твърди, че е придобил от Р. Б. ЕООД вземането
му към ответникът с договор за цесия от 16.01.2013г., което е било в размер общо от
2 778 000 лв. За погасяване на
задълженията си ответникът прехвърля няколко свои вземания към трети лица на
молителя, а именно по договор за цесия от 30.01.2013г. вземане в размер на
1 100 000 лв., по договор за цесия от 08.02.2013г. вземане за
204 000 лв. е придобито за 100 000 лв. С нот. акт № 150 , д.№ 23454
вх.рег.№ 29930/25.06.2013г., с прехвърлени имоти от ответникът на молител на
стойнот432 000 лв. с вкл. ДДС, а с тристранно споразумение за прихващане
от 26.06.2013г. между молителя, ответникът и трето лице С. ЕООД , последното се
съгласява задължението, което има към К. ЕАД в размер на 234 827.46 лв. .
След всичките тези прехвърляния на вземания задължението на ответникът към
молителя възлиза в размер на 911 172.54 лв. Намира, че ответникът не е в
състояние да изпълни задълженията си с наличното имущество, поради което са
налице материално правните предпоставки по чл.608 ал.и от ТЗ, съответно
дружеството е неплатежоспособно. Състоянието му е трайно и с не разполага с
имущество, с което да изпъни задълженията си към своите кредитори. Моли спрямо
това дружество да се открие производство по несъстоятелност.
-
С молба от 11.12.2013г. в производството като кредитор е встъпила и Ю. АД
/с предходно наименование Ю.Б. АД/. С договорът подписан между банката и
ответникът на 12.03.2008г. № 02 – 0012 банката е предоставила, а ответникът е
получил б. кредит в размер на 500 000 евро за оборотни средства с цел
финансиране на текущи разходи и обезпечаване и многократно издаване на Б.и
гаранции. Срокът за издължаване на кредитът, в едно с начислените лихви, такси
и комисионни и разноски е 18 месеца, като крайния срок е 12.09.2009г. Сумата е
отпусната за оборотни средства с цел финансиране на текущи разходи и
обезпечаване на многократно издаване на Б.и гаранции. Договорени са съответните
лихви и такси. С анекс № 2 от 13.04.2009г. крайния срок за издължаване е
удължен до 13.07.2010г., като е предвидено издължаване към определен момент на
определена част от кредита. С анекс № 3 от 13.04.2010г. страните се съгласяват
да удължат сроковете за ползване , усвояване и издължаване на кредита –
издължаването ще се извършва на 17 равни месечни вноски по главницата в размер на 27 778 евро и една
последна изравнителна вноска в размер на 27 774 евро, като крайния срок за
погасяване на кредита е 13.10.2012г. Подписани са още три анекса , като
последния с № 6 от 30.08.2012г. страните приемат, че кредитът е с остатък по
главницата в размер на 472 222 евро, като крайният срок за издължаването й
е 30.11.2012г., като на тази дата следва да бъде издължена цялата дължима сума.
С допълнително споразумение № 1 от 15.02.2013г. страните са договорили, че
считано от 01.01.2013г. сроковете за
издължаване на текущия остатък по главницата се удължават до 30.04.2013г., като
до тази дата кредитополучателя се е задължил да погаси всички дължими по
кредита суми, главница, лихви, такси и комисионни.
-
Наред с това банката е предоставила на ответникът кредит овърдрафт по
договор № 02 – 0025 от 27.05.2008г. , по силата на който банката е предоставила
на ответника б. кредит при максимален разрешен размер 500 000 евро за
покриване на текущи нужди от парични средства за финансиране на оперативни
разходи, свързани с дейността на кредитополучателя и като кредитен лимит за
обезпечаване издаването / откриването на Б.и гаранции. Банката има право да
направи кредитът едностранно предсрочно изискуем при неизпълнение на някое от
задълженията от страна на кредитополучателя. Договорът е изменян с четири
анекса и едно допълнително споразумение. С допълнителното споразумение № 1 към
договора, което е сключено на 29.06.2011г.
страните са се съгласили да се удължи срокът на издължаване и да се
направят промени в погасителния план, като текущия остатък по главницата е в
размер на 499 999.84 евро. Кредитополучателя се задължава да издължи
оставащата главница по кредита с 1 месечна погасителна вноска в размер на
16 666.64 евро, 10 равни месечни погасителни вноски , всяка в размер на
8 333.32 евро, първата от които дължима на 13.08.2011г. , а последната на
13.05.2012г. и една последна изравнителна месечна вноска в размер на
400 000 евро, дължима в деня на падежа, а именно 13.06.2012г. Крайния срок
за издължаване на кредита е 13.06.2012г., като на тази дата следва да се
погасят всички дължими по кредита суми. Подписани са още две допълнителни
споразумения, като с последното Споразумение № 3 от 15.02.2013г. страните са се
съгласили считано от 01.01.2013г. да удължат сроковете за издължаване и да се
направят промени в погасителния план с текущ остатък по главницата в размер на
411 022.48 евро. Кредитополучателя се е задължил да издължи оставащата
главница по кредита – една погасителна вноска в размер на 411 022.48 евро
на 30.04.2013г.
-
На 13.04.2009г. банката е предоставила на ответникът кредитен лимит за
издаване на Б.и гаранции и акредитиви № 100 – 865 от 13.04.2009г. с максимален
разрешен лимит от 1 500 000 лв. Договорът е изменян с четири анекса,
в едно с прилежащите му Договор за Б.а гаранция № 1/ 20.12.2012г. и Анекс № 1
от 18.01.2013г. Твърди, че по трита договора задължението на ответникът възлиза
в размер на 940 982.07 евро и 652 707.62 лева, а именно : 1. Договор
№ 100 - 865 / 13.04.2009г. –
626 921.03 лева главница, договорна лихва от 19 786.59 лева за
периода 21.06.2013г. – 03.09.2013г., законна лихва от 04.09.2013г., такси
6 000 лв.,2. Договор за б. кредит № 02 – 0012 / 12.03.2008г. –
472 176. 02 евро главница, договорни лихви 29 335.48 евро, лихва от
22.04.2013г. до 03.09.2013г., законна лихва от 04.09.2013г., такси 1 000
евро., 3. Договор за кредит овърдрафт № 02 - 0025/ 27.05.2008г. –
411 022.48 евро, главница, договорни лихви – 25 804.11 евро, лихва от
22.04.2013г. до 03.09.2013г. , законна лихва от 04.09.2013г., такса
1 644.08 евро. Твърди, че вземанията спрямо ответникът са изискуеми и като
кредитор има право да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо
ответникът. Моли да се обяви неплатежоспособността на ответникът и са се
определи началната й дата на 01.08.2013г. Претендира и разноски.
Ответника не взема становище по исканията .
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Вземанията на първия молител се
установяват с договор за доставка и извършване на СМР № 155 – П – 05 /
26.04.2010г., като фирма Е. ООД е възложила на ответното дружество изпълнението
на СМР- водопровод, канализация, вентилация, отопление в апартаменти в блокове
А и В . В чл.4 от договора е предвидено задържане на 10 % от стойността на
извършените СМР от възложителя, като гаранция за добро изпълнение, като
възстановяването им става по следния начин : 50 % от стойността на гаранционната сума ще бъде
възстановена в 14 дневен срок след издаването на Протокол обр.16, но не
по-късно от 5 месеца след подписване на акт образец № 15. Останалите 50 % се
възстановяват до една година от издаването на разрешението за ползване, но не
по-късно от 17 месеца от подписване на акт образец 15. С допълнително
споразумение от 17.08.2011г. , също представено като доказателство по делото първоначалния
изпълнител по договора за СМР е прехвърлил вземането си на новия изпълнител,
който е настоящия първи молител в производството по несъстоятелност, като и
получените привилегии и обезпечения във връзка с точното и качествено
изпълнение на договорените задължения , съответно вземането за задържаните суми
като гаранция за добро изпълнение по чл.3,ал.4,б.В вр.чл.4 от договора за
доставка и СМР. Новия изпълнител, и
получател на вземането встъпва като изпълнител по договора. По делото са
представени и приети фактури издадени от ищецът на ответникът за извършените
СМР, както и сертификати за междинно плащане. Наред с това от приетата по
делото съдебно - счетоводна експертиза вещото лице изрично е изследвало
задълженията на ответникът, като в т. 6.2 след извършена проверка в
счетоводството на ответникът, вещото лице е установило, че ответникът води
задължение за задържани гаранционни суми
в размер на общо 65 337.99 лв., от които 39 688.30 лв.
задължение прехвърлено с доп.споразумение и сумата от 25 649.69 лв., във
връзка с извършени от молителя СМР по издадените нови фактури, след встъпването
му като изпълнител по договорът за СМР. Задълженията за изплащане на тези суми
са били така както е уговорено в чл.4 от
договора. При издаден акт 16, представен по делото, е видно че е издаден на дата 22.12.2011г. , като съответно
гаранциите е следва до се възстановят на 06.01.2012г. първите 50 % от цялото
задължение и останалите 50 % една година след издаването – на 23.12.2012г. Едновременно
с това вещото лице е установило, че ответникът има задължения към този кредитор
в размер на сума от 7 121.98 лв. от
18.05.2012 Съдът приема заключението на експертизата, тъй като същото не е
оспорено и е обективно и компетентно оспорено. От така обсъдените доказателства
се установява, че молителя има задължение към ищецът за задържани и
невъзстановени на падежа гаранции за качеството на изпълнение на извършените
СМР в размер на твърдените в молбата. Сумите са забавени, предвид посочените
по-горе падежи, съответно се дължат и мораторни и законни лихви, като вещото
лице е изчислило мораторни лихви за периода на забавата в размер на
1 612.11 лв. за периода 23.12.12г. до 17.06.13г., . В конкретния случай
решението няма сила на присъдено нещо по отношение на вземанията. Достатъчно е,
че се установи, че страните са търговци и ответникът има неизпълнено задължение
по търговска сделка спрямо ищецът.
По отношение на задължението към
първия встъпил в производството кредитор – Р. ООД САЩ.. Видно от приложените
договори за прехвърляне на вземания и
съответно от 16.01.2013г., от 30.01.2013г., от 08.02.2013г., както й две
споразумения от 07.05.2013г. и от 26.06.2013г., този кредитор е придобил
вземане срещу ответникът в размер на 2 778 000 лева, като същите чрез
прехвърляне на вземания и имоти от страна на ответникът е намалено до размер –
911 172.54 лева. Съдът намира, че тъй като няма оспорване на цесиите и на
двете споразумения и тъй като чрез тях изрично са признати задълженията и
извършваните във връзка с тях задължения, то съдът намира, че следва да се
приемат задълженията установени с тези доказателства в размер на
911 172.54 лв. Доколкото страните са търговци и вземането е въз основа на
договор за цесия, съдът намира, че следва да се приеме, че се касае за
търговска сделка и съответно да се приеме за установено, че ответникът има
неизпълнено задължение спрямо този кредитор в посочения с молбата за присъединяване
размер. Чрез приетата по делото експертиза няма установено такова задължение.
По отношение на присъединилия се
кредитор Ю. АД .. По делото са представени двата договори от 2008г. и договорът
от 2009г. , в едно с анексите към същите и допълнителни споразумения, от които
се установява, че този кредитор е представил на ответникът два кредита от по
500 000 евро през 2008г. и един кредит от 1 500 000 лева през 2009г. Видно
от приложената нотариална покана връчена при условията на чл.47 от ГПК чрез
залепване на уведомление, банката е направила и трита кредита предсрочно
изискуеми, тъй като е имало непогасени задължения по същите. По договорът от
13.04.2009г. е посочено, че се дължи общо сумата от 571 249.41лева от
които 554 851.69 лева просрочена главница и съответните лихви и такси, по
договорът от 27.05.2008г. сумата от 433 354.67 лева от които 411 022.48 евро просрочена главница и
съответните лихви и такси и по договорът от 12.03.3008г. сумата от 496 765.50
евро, от които 472 176.02 лв. просрочена главница и останалото са лихви и
такси. Ответникът не е оспорил задълженията си и не е ангажирал доказателства
за изпълнение на задълженията си към банката, поради което съдът приема, че
тези задължения са дължими от страна на ответникът. Договорът за кредит може да
се определи като задължение по търговска сделка и съответно ответникът има
неиздължени суми по трите сделки в твърдените размери.
Видно от представеното извлечение
от търговския регистър дружеството има в собственост множество недвижими имоти.
Същото има регистрирани като собствени 15 броя МПС.
По
делото е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, която съдът
възприема, като обективна и компетентна. От същата се установява, че за
изследвания период - 2008 – 2012г.
дружеството ответник има активи на стойност общо за 2012г. - 7 109 х.лв.,дружеството има множество
вземания, като едновременно с това има и значителни задължения към множество
търговци и доставчици. От установеното от вещото лице за изследвания период
коефициентите на обща и на бърза ликвидност са над 1, а за незабавна и за
абсолютна ликвидност е под единица за целия период 2009г. - 2012г. Може да се
направи извод, че дружеството не е в състояние да погасява задълженията си с
наличните краткотрайни активи. От друга страна вещото лице е констатирало че
нетния оборотен капитал е положителна величина, като показва, че дружеството е в състояние да погасява
задълженията си към кредиторите. От друга страна може да се направи извод, че
ответникът не е в състояние да урежда своите текущи задължения. Въпреки
противоречиви изводи, съдът намира, че изследваните коефициенти показват, че
дружеството не е в състояние с наличните краткотрайни активи и финансови
средства да погасява бързо и в срок финансовите си задължения, и от друга страна
същото може да се определи като свръхзадължено.
Разплащанията си същото извършва в брой, тъй като сметките са му
блокирани. Коефициента на финансова
автономност е под единица и съответно налице е превишение на задълженията
спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имущество на предприятието.. Коефициентът на задлъжнялост е над
единица . Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на
предприятието от външни източници е по-голяма. За 2012г. коефициента е 6 481
лв., което говори за свръхзадлъжнялост. Дружеството обаче притежава достатъчно
имущество за да поеме разноските в едно производство по несъстоятелност.
Размерът на публичноправните задължения на дружеството са като за 2012г. са в размер
на 1 263 х.лв., като има и публичноправни вземания в размер на 111 х.лв.
за 2011г. Като цяло дружеството не е преустановявало задълженията към своите
кредитори . Сочи, че дружеството е в неплатежоспособност считано от
01.08.2013г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата е основателна.
От представените с исковата молба и събрани в хода на съдебното производство
доказателства подробно обсъдени по-горе се установява, че молителите са
кредитори на търговеца въз основа на
търговски сделки, вземанията им по които са изискуеми. Ответника е търговец,
който не е изпълнил задълженията си по тези търговски сделки. Неизпълнението е
в резултат на цялостното финансово състояние на ответното дружество. Задълженията
му надхвърлят общият капиталов ресурс и наличните активи на дружеството. Същото реално
не е преустановила дейност, но с наличните активи и финансови средства не е в
състояние своевременно да поема текущите си задължения. От всички факти може да се направи извода, че
влошеното му финансово състояние не е
временно, а трайно. Предвид на това следва да се направи извод, че дейността му
се упражнява по начин, че да застрашава възможността кредиторите му да могат да
удовлетворяват вземанията си. Налице са предпоставките на чл.608, ал.1 ТЗ поради което съдът приема, че ответникът е неплатежоспособен търговец.
Наред с това се установиха и предпоставките на свръхзадълженост.
На осн.чл.630, ал.1,т.1 ТЗ съдът
следва да обяви неплатежоспособността на длъжника , като началната й датата е 01.08.2013г. За да се гарантират вземанията на
кредиторите, да се осребри имуществото или оздрави предприятието на
осн.чл.630,ал.1,т.2 ТЗ следва да се открие производство по
несъстоятелност. Предвид начина на
управление на дружеството съдът намира, че на осн.чл.630, ал.1,т.3 от ТЗ следва
да се назначи временен синдик и като такива следва да останат двамата временни
синдици, назначени чрез допуснатите обезпечитени мерки, до провеждане на
първото събрание на кредиторите. В
конкретния случай съдът не е определил предплащане на суми по чл.629б ТЗ, тъй
като чрез експертизата е установено, че дружеството притежава имущество, което
да е достатъчно за да покрият началните разноски за производството.
За да могат да се постигнат целите на
производството по несъстоятелност и за да не се разпилява имуществото на
дружеството следва да се допуснат общите обезпечителни мерки чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на дружеството и да се определи датата на
първото събрание на кредиторите съгласно чл.630,ал.1 т.4 и т.5 ТЗ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на осн.чл.630 ТЗ спрямо „К.“ ЕАД ЕИК *********,
с адрес на управление гр.София, район К.С., бул. Е.Т. № ****, ет.* .
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
с начална дата 01.08.2013г. на „К.“ ЕАД
ЕИК *********, с адрес на управление гр.С., район К.С., бул. Е.Т. № ****,
ет.*.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез обща възбрана и
запор върху имуществото на „К.“ ЕАД ЕИК *********, с адрес на управление гр.С., район К.С., бул. Е.Т. № ****,
ет**
НАЗНАЧАВА като ВРЕМЕННИ СИНДИЦИ определените с
временните обезпечителни мерки : 1. В.Л.Г.,***
и 2. В.Л.Б.,*** с възнаграждение по 600 лева за всеки от тях по отделно.СЪЩИТЕ
в тридневен срок да представят необходимите съгласия и доказателства –
съответните декларации за възможността
да упражняват дейността.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на
кредиторите за ………………
………………………………………………………………………………………….
ДА СЕ ИЗГОТВИ покана с дневен ред по
чл.672 от ТЗ и се публикува в ТР.
РЕШЕНИЕТО да
се впише в Търговския регистър. Може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването
в ТР пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :