№ 1141
гр. Русе, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520103311 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД гр. София, представляван от
управителите Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева,
чрез процесуалния си представител твърди, че на 17.05.2013г. в качеството на
кредитор сключил Договор за револвиращ заем №********** с Н Д. Б.,
клиент, за сумата 500 лв при годишен процент на разходите 152.78 %,
годишен лихвен процент 98.52 %, със срок за плащане 48 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 42 лв и падежна дата 25 ден от
месеца. Общото задължение по кредита е в размер на 2025.45 лв (Раздел VI от
ДРЗ). Договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част от
него, с които клиентът се е запознал, приел и подписал (б.Б от ДРЗ). На
18.05.2013г. по посочена от клиента банкова сметка превел на Н Б. парична
сума в размер на 500 лв. Твърди, че клиентът е направил само 30 пълни и една
непълна погасителни вноски, последната от които е на 17.12.2015г. Крайният
срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план към ДРЗ, е
изтекъл на 25.05.2017г. Към момента размерът на погасеното задължение по
ДРЗ е в общ размер 1266.80 лв. Разбрал, че длъжницата по договора е
починала и че неин единствен наследник е ответницата П. Т. Б., която в това
си качество отговаря за цялото дължимо задължение по ДРЗ №**********, а
то възлиза на 765.39 лв: неплатена главница 387.67 лв и неплатено договорно
възнаграждение 377.72 лв. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
1
дело №1791/2021г. на Русенски районен съд. Тъй като ответницата е
направила възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае
за установено по отношение на ответницата П. Т. Б., че му дължи сумата
765.39 лв в общ размер по Договор за револвиращ заем №********** от
17.05.2013г., от която 387.67 лв главница и 377.72 лв договорно
възнаграждение, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените разноски
по ч. гр. дело №1791/2021г. и разноските по делото.
Ответницата П. Т. Б., чрез адв. М. Д. заявява становище за
неоснователност на иска. Заявява, че договорката за възнаградителна лихва -
98.52 %, е нищожна, тъй като размерът й не е съобразен с размера на
предоставената сума. Предвид частичната недействителност на настоящия
договор в частта за уговорения размер на дължимата възнаградителна лихва,
следва да се приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК, при което дължима е само
чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. До
датата на предявения иск наследодателката на ответницата е заплатила сумата
1266.80 лв, която надхвърля дължимата по кредита чиста стойност 500 лв и
счита, че задължението е погасено чрез плащане. Прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД – на 25.01.2021г. –
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли
искът да бъде отхвърлен.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр.
дело №1791/2021г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №1791/2021г., че в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №935 от 01.04.2021г. срещу П. Т. Б. в качеството й на наследник
Н Д. Б., починала на 06.12.2015г., да заплати на “Профи кредит България”
ЕООД сумите: 387.67 лв главница по Договор за револвиращ заем
№**********/17.05.2013г., заедно със законната лихва от 31.03.2021г. до
окончателното изплащане, 377.72 лв договорно възнаграждение за периода
25.12.2015г.-25.05.2017г., както и 75 лв разноски по производството.
Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Установено е, че “Профи кредит България” ЕООД - кредитор и Н Д. Б. -
2
клиент са сключили на 17.05.2013г. Договор за револвиращ заем
№**********, съгласно който “Профи кредит България” ЕООД е
предоставило на Н Д. Б. заем в размер на 500.00 лв при годишен процент на
разходите 152.78 % и годишен лихвен процент 98.52 %, лихвен процент на
ден - 0.27 %, със задължение да го погасява разсрочено за 48 месеца с размер
на вноската 42 лв. Общото задължение на клиента по кредита възлиза на
2025.45 лв със задължение за погасяване на двадесет и петия ден от месеца.
Неразделна част от договора са Условия на “Профи кредит България” ЕООД
към договор за револвиращ заем за физически лица, версия 24.04.2013г., с
които клиентът се е запознал преди подписването на договора и ги е приел
без забележки със задължението да ги спазва- буква В от договора.
Подписала е ДРЗ №**********/17.05.2013г. и подписите й не са оспорени.
Съгласно Условията, длъжницата дължи на кредитора договорно
възнаграждение за отпуснатия заем, което се погасява в рамките на
погасителния план, какъвто не е представен.
На 18.05.2013г. с Преводно нареждане за кредитен превод “Профи
кредит България” ЕООД е превело по посочена от клиента банкова сметка
сумата 500 лв.
Видно от данните в приложеното на л.10-11 Извлечение по сметка към
ДРЗ №**********/17.05.2013г. към 07.06.2021г., направени са 30 пълни
погасителни вноски – последната с дата 25.11.2015г., след което длъжницата
e изпаднала в забава. Общата платена сума по договора е в размер на 1266.80
лв. Към 07.06.2021г. остатъчното задължение по кредита е в размер на 765.39
лв: 387.67 лв главница и 377.72 лв договорно възнаграждение за периода от
25.12.2015г. до 25.05.2017г. Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл
на 25.05.2017г. – падежът на последната погасителна вноска. Извлечението не
е оспорено, поради което и на основание чл.182 ГПК има доказателствено
значение относно посочените обстоятелства.
От представеното удостоверение за наследници изх. №0020-служебно
от 23.02.2021г., издадено от Община Русе, се вижда, че Н Д. Б. е починала на
06.12.2015г. и е оставила за свой единствен наследник майка П. Т. Б. –
ответницата.
Съгласно чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
3
които получават.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи, като с чл.22 от същия закон е предвидено, че ако
горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен
план към процесния договор за заем, което представлява достатъчно
основание да се приеме, че конкретният договор е недействителен на
основание чл.22 ЗПК.
Предвид така установената недействителност на договора за заем и на
основание чл.23 ЗПК ответницата би следвало да върне само чистата
стойност на заема, но не дължи лихви или други разходи по заема.
Посочената разпоредба на чл.23 ЗПК е императивна, установена в публичен
интерес материалноправна норма, за чието спазване съдът следи и следва да
приложи.
Поради установеното от фактическа страна, че наследодателката на
ответницата приживе е направила плащания за погасяване на задължението
по договора в общ размер 1266.80 лв, то следва да се приеме, че чистата
стойност на заема - 500 лв е върната.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
отхвърли изцяло.
Предвид изхода на делото съдът не обсъжда другите възражения на
ответницата.
Няма данни ответницата да е направила разноски по производството.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Профи кредит България” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” №49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, ЕИК *********, срещу П. Т. Б. от *********,
ЕГН **********, иск да се признае за установено съществуването на
вземането му по Договор за револвиращ заем №********** от 17.05.2013г., за
сумите 387.67 лв главница и 377.72 лв договорно възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5