№ 1414
гр. Стара Загора, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500751 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.390, ал.1
и вр.чл. 396, ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
жалбоподателя Т. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.З., *** ПРОТИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 13.10.2022г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателката за допускане на обезпечение по гр.дело с № 4494/2018 год.,
по описа на РС-Стара Загора. Жалбоподателката моли съда да отмени
определението без № от 13.10.2022г., постановено по гр. дело № 4494/2018г.
по описа на РС-Стара Загора, с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата на молителката от гр.Стара Загора за допускане на
исканото обезпечение по иска й за тълкуване, подробно описан в молбата по
чл.251 от ГПК.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение се явява
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, тъй като молбата за
допускане на обезпечението била подадена в съответствие на императивните
разпоредби на чл.390 ал.1 от ГПК, която сочела, като родово компетентен
съдът по постоянния адрес съответно седалището на молителя.
Също твърди, че на датата 30.10.2022 г. получила от Районен съд Стара
Загора, VI състав, Определение от 13.10.2022г. по гр.д. № 4494/2018г., с което
съдът отказвал да допусне обезпечение на иска за тълкуване, чрез спиране на
изпълнението по изп. дело 20225530400484 на ДСИ-РС Стара Загора с
основание чл.397, ал.1, т.З, пр.последно.
Счита Определението за незаконосъобразно, неоснователно и
1
поставящо в риск както нея, така и сина й.
Съдът не е взел под внимание изложеното в исковата молба, че и към
датата на подаването й, взаимоотношенията между нея, детето и бащата са
много сложни, не поради техните / нейните и на детето/, действия.
Детето по никакъв общоприет начин не е търсено в последните около
3/три/години, като не е налице комуникация между двамата, а се използват
всякакви други методи, като един от тях е и завеждането на горецитираното
изпълнително дело.
Също твърди, че съдът не е взел под внимание, приложеното
Постановление от 16.04.2019 г. по преписка № 683/2019 г. на Апелативна
прокуратура - гр. Пловдив, в което, много точно е описана фактическата
обстановка на взаимоотношенията между нея, детето и бащата.
Обстоятелството, че се завежда изпълнително дело, а не се търси
контакт с детето, което е голямо, със свой живот, установено трайно в Стара
Загора с приятели/приятелка, извънкласни мероприятия, тренировки в
спортен клуб, я е мотивирало да бъда предпазлива до влизане в сила на
исковата молба за тълкуване и за това счита, че Определението от
13.10.2022г. следва да бъде отменено.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да отмени обжалваното
Определение от 13.10.2022г. и на основание чл.389. ал.2 от ГПК да допусне
обезпечение на иска за тълкуване, чрез спиране на изпълнението по изп. дело
20225530400484 на ДСИ-РС Стара Загора с основание чл.397. ал.1. т.З.
пр.последно.
Счита, че с оглед изложеното по-горе и приложеното доказателство,
искането й е обосновано, направено своевременно и е основателно.
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя
Т. П. П. са изложени в подадената от нея частна жалба вх. №
263658/04.11.2022г.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от другата
страна М. Т. Б..
Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Съдът намира по допустимостта на жалбата, че същата се явява
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
2
едноседмичен срок и същият е спазен от жалбподателя. По отношение на
процесуалната легитимация, лицето се явява ищца и има правната
възможност да подаде жалба в този смисъл по силата на чл. 396 от ГПК.
Поради горното съдът счита предявената жалба за процесуално допустима и
следва същата да бъде допусната до проверка и разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
По първоинстанционното гр. дело с № 4494/2018г. по описа на РС-
Стара Загора е постъпила писмена молба с вх. № 263476/12.10.2022г. от
жалбподателката Т. П. П., с която прави искане за тълкуване на постановено
съдебно решение. С молбата е поискано и да се допусне обезпечение на
предявения „иск за тълкуване", чрез спиране изпълнението по изпълнително
дело № 20225530400484, по описа на ДСИ при СтРС.
С определение без № от датата 13.10.2022г по гр. дело с № 4494 от
2022г. по описа на Районен съд- Стара Загора, 6-ти гр. състав, е ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането - в молба вх. № 263476/12.10.2022г. , на Т. П. П.,
ЕГН ********** от гр. С.З., ***, за допускане на обезпечение на „иска за
тълкуване“, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело №
20225530400484, по описа на ДСИ при СтРС.
Настоящото производство е във фаза, в която, въз основа на влязло в
сила съдебно решение, е образувано и изпълнително производство. Т.е.,
искането за обезпечение не попада в хипотезата на чл. 389, ал.1 от ГПК,
съгласно която, във всяко положение на делото до приключване на съдебното
дирене във въззивното производство, ищецът може да поиска от съда, пред
който делото е висящо, допускане на обезпечение.
Искането за допускане на обезпечение не попада и в обхвата на чл. 389,
ал.2 от ГПК, тъй като молбата за тълкуване на съдебно решение не
представлява отделен, самостоятелен иск, каквато предпоставка изисква
цитираната разпоредба. Процедурата по чл. 251 и сл. от ГПК е предвидена
при неяснота в постановено съдебно решение, и не представлява
самостоятелно исково производство.
Поради което и само на основание на гореизложеното и въззивният съд
намира, че не са налице законовите предпоставки за допускане на исканото
обезпечение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Първото оплакване в частната жалба касае основателността на
обжалваното Определение на първоинстанционния съд, а именно, че съдът не
е взел под внимание изложеното в исковата молба, че и към датата на
подаването й, взаимоотношенията между нея, детето и бащата са много
сложни, не поради техните / нейните и на детето/, действия, в която насока
Окръжният съд възприема следното:
Окръжният съд приема за неоснователни изложените в жалбата
3
доводи за влошените между страните отношения като основанието за
допускането на исканото обезпечение с Определение без № от датата
13.10.2022г. От така изложените доводи, не става ясно дали именно
ответника Б. се явява причината за влошаването на тези взаимоотношения.
Категорично съдът не счита, че само той може да има вина за това, именно с
оглед на многобройните и убедителни доказателства по цялото бракоразводно
производство. Съответните съдебни инстанции са намерили, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, в което се корени и истинската
причина за влошените между страните взаимоотношения.
Определението на първостепенния съд се явява правилно и
законосъобразно и поради следните съображения:
Съгласно нормата на Чл. 397. (1) обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително
чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на
изпълнението.
Съдът не възприема твърдението на жалбподателя, че е нарушено
диспозитивното начало в гражданския процес. Напротив законодателя в
горецитираната разпоредба на чл. 397, ал. 1 от ГПК е изброил видовете мерки
- не изчерпателно и това е видно от разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3, където
е използвано и широкото понятие „чрез други подходящи мерки, определени
от съда,....", което дава правото, основанието и възможността на съда да
избере обезпечителната мярка.
По тази причина, съдът ясно е очертал границата и основанията за
недопускането на процесното обезпечение. Това не е детайлизиране,
валидиране или прецизиране на основанията, а това са ясните аргументи на
съда и са в изпълнение именно на специалната разпоредба на чл. 397, ал.1, т.3
предл. последно във връзка с предл. Първо, а именно, че исканата мярка от
жалбподателката П. се явява и неподходяща по смисъла на ГПК, поради
което и това искане е било оставено без уважение от първостепенния съд.
Въззивният съд също така следва да отбележи, че на бащата е
законоустановено правото му да вижда собственото си дете през определени
периоди от време и в случая с предявения иск /в случая дори за тълкуване на
Решението по чл.251 от ГПК/ и съответно в тази връзка и с искането за
спиране на изпълнението именно на определения вече режим на свиждането с
детето, и то с влязъл в сила съдебен акт, на практика не само се
ограничава законоустановеното право на ответника Б. да вижда детето
си, но и изцяло се прекъсва това право, която е явно незаконосъобразно.
Освен, че не е налице и твърдяната от жалбоподателката обезпечителна
нужда, именно във връзка с посочената от ищцата П. мярка за исканото от
4
нея обезпечение, която се явява и неподходяща по смисъла на чл.397, ал.1, т.3
от ГПК, и в никакъв случай не може да послужи и да съответства и на целите
на обезпечителното производство.
Поради което и на основание чл.396 ГПК въззивният съд намира, че са
налице предпоставките за потвърждаването на обжалваното Определение на
РС- гр.Стара Загора , с което съдът е оставил без уважение искането на
жалбподателката за исканото от нея обезпечение.
В тази насока ирелевантни за делото са и останалите оплаквания в
частната жалба на жалбоподателката П. относно изложените аргументи за
неправилност или незаконосъобразност на обжалваното Определение на
първоинстанционния съд, като въззивният съд счита същите за неотносими
към настоящия спор.
Налага се категоричното заключение, че обжалваното от
жалбоподателката определение на СтРС, се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло изцяло потвърдено,
ведно с всички законни последици от това.
На основание чл. 396, ал. 2, изр.3 от ГПК, тъй като въззивният съд
потвърждава обжалваното определение, с което на практика се оставя без
уважение и молбата за допускане на исканото обезпечение, Определението на
Окръжен съд – Стара Загора не подлежи на обжалване с частна жалба пред
по-горен съд. В същият смисъл се явява и ТР под № 1/21.07.2010 год. на ВКС
на РБ по т.д. с № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски от последния пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, но тъй като съдът намира, че
такива разноски не са направени и не са налице доказателства, нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивния съд, то такива разноски не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение без № от датата 13.10.2022г.,
постановено по гр.д. с № 4494/2018г., по описа на Районен съд Стара Загора,
VI състав, с което съдът е отказал да допусне обезпечение на иска за
тълкуване по чл.251 от ГПК, на жалбоподателката Т. П. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С.З., *** чрез спиране на изпълнението по изп. дело
5
под № 20225530400484 на ДСИ-РС Стара Загора с основание чл.397, ал.1, т.З,
пр.последно, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване пред по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6