Р Е Ш Е Н И
Е №
17.05.2019г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 134 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Дилов Инвест”
ЕООД – гр. Варна, подадена чрез адв. Н. Христова от АК – гр. Варна, срещу
решение № 1020/20.12.2018г., постановено по т. д. № 1400/2017г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Ивтур“
ООД – гр. Варна, сумата 61 232.70 лв. - компенсаторно
обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение, съставляваща равностойност
на необходими СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1. / 3542038лв. – обезщетение за имоти, собствени на ищеца, находящи се в
апартаментен комплекс „Ялта”, к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна; и 2./ 25 812.32лв., съставляващи 23.957% от общо необходимата сума за
общи части от сградата /в това число басейна/, съответна на притежаваните от
ищеца идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от
завеждане на иска - 13.10.2017г., до окончателното изплащане на задълженията.
Поддържайки доводи за недопустимост и
неправилност на решението, въззивникът моли за неговото обезсилване или, в
евентуалност, за отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло. Оплакванията за недопустимост на решението са обосновани с
доводи за липса на процесуална легитимация на ищеца по тази част от
претенцията, която е за ангажиране на гаранционна отговорност за общи части на
сграда в етажна собственост, за произнасяне плюс петитум. Твърдят се допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от предприетото частично обжалване, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Ивтур“ ООД,
представлявано в процеса от адв. Д.В., представя отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с
подробно изложени доводи и съображения по всички оплаквания на въззивника. Искането
е за потвърждаване на решението в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбата и
отговорът се поддържат.
Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите
законови разпоредби, приема следното:
За да се произнесе
по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният
Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Ивтур“ ООД – гр. Варна
срещу „Дилов Инвест” ЕООД – гр. Варна, с която са предявени осъдителни искове за ангажиране гаранционната отговорност на ответното дружество
н качеството му на строител спрямо ищеца възложител, за проявили се в
гаранционния срок недостатъци в собствени на ищеца обекти, находящи се в
апартаментен комплекс „Ялта”, к.к. „Златни пясъци” - гр. Варна, за сумата
60 000 лв., както и по някой общи части, в това число
басейна в поземления имот, в който е построен комплекса, за сумата
30 000лв., съответна на притежаваните от ищеца 23.957 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на собственост
върху земята.
Релевираните в исковата молба и допълнителната
такава твърдения за факти и обстоятелства, подробно описани в обжалвания
съдебен акт, са адекватни на предявени осъдителни парични претенции за
присъждане на обезщетения вместо изпълнение на гаранционно задължение,
възникнало по договор за изработка в строителството, с правна квалификация по
чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 20, ал. 4 и чл. 21 Наредба №
2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република
България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти, издадена на основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ.
Становището на ответното дружество е за
недопустимост на осъдителната претенция в частта за присъждане на разходи за
поправка на дефекти по общите части поради липса на процесуална легитимация на
ищеца, и за неоснователност на исковете за обектите, собственост на ищеца.
Твърди се, че в предходни производства между същите страни ищецът е реализирал
договорна отговорност за недостатъци по чл. 265 ЗЗД, с което същият е напълно
удовлетворен. Сочи се като релевантен по предмета на спора фактът, че в хода на
строителството изпълнените СМР са приети без забележки от ищеца, който е и
възложител по договора за изграждане на апартаментния комплекс. Твърди се също,
че ищецът е препятствал предприемане на действия от страна на строителя по
отстраняване на некачествено изпълнени СМР по обектите, собственост на ищеца,
като е отказвано осигуряване на достъп. Същевременно се оспорва, че недостатъците
са причинени от некачествено изпълнени СМР и влагане на материали, които не
покриват стандартите, като се заявява, че същите се дължат на неправилна
експлоатация или на нормална амортизация, т. е. са извън обхвата на
гаранционната отговорност на строителя. Според ответника, заявените дефекти са
несъществени и не се отразяват на възможността обектите да се ползват по
предназначение.
В
обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд
намира, че решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Същото
е допустимо в обжалваната част. Налице са
всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск, като оплакванията по т. 4
и т. 5 от въззивната жалба са неоснователни. Ищецът разполага с активна процесуална легитимация по
предявените искове за ангажиране на гаранционна отговорност на строителя. Размерът
на претендираната с исковата молба парична престация, заместваща неизпълнено
гаранционно задължение по отношение на общите части е формиран съобразно
заявените от ищеца идеални части от правото на собственост върху общите части
на сградата, в това число и върху басейна– 23.957 %. / съобразно петитума на стр.
9 от исковата молба/. В хода на производството ищецът заявява по – висока квота
на съсобственост по отношение на басейна – 33.60 % идеални части, но присъдената сума е съобразена със заявеното в исковата
молба. От обстоятелството, че уважената част от претенцията за обезщетение за
общите части е определена от съда въз основа на по- нисък процент от ид. части
от правото на собственост на ищеца върху басейна, отколкото се твърди в допълнителната
искова молба, ответникът не може да извлече доводи за недопустимостта и
неправилността на решението, което не е обжалвано и не е предмет на въззивна
проверка в отхвърлителната част.
В
отговора на исковата молба ответното дружество твърди приложимост на специален
закон – ЗУЕС, за да обоснове довод за недопустимост на иск, предявен от един от
етажните собственици, за ангажиране на гаранционна отговорност на строител
отново по отношение на общите части. Доводът е неоснователен. Разпоредбете на
ЗУЕС намира приложение в случаите на процесуална легитимация на собствениците в
етажната собственост пред съда, по спорове възникнали във връзка с общите
части, съгласно уредбата им по ЗУЕС, но не и по спорове, излизащи извън
предмета и обхвата на правата и отношенията, уредени с този специален закон.
Ищецът не претендира 100 % от гаранционните права на етажните собственици, а
формира размер на заместваща парична престация за неизпълнено
гаранционно задължение по отношение на общите части съобразно заявените от него
идеални части от правото на собственост.
На лист 7 от въззивната жалба въззивникът се позовава на
съдебна практика на ВКС, която според него отрича възможността ищецът да
претендира обезщетение за отстраняване на недостатъци по общите части, без такива
претенции да са заявени от останалите етажни собственици. Във всички цитирани в
жалбата решения на ВКС са приети разрешения, относими към задължително
другарство на етажни собственици в производства по установителни,
ревандикационни и негаторни искове, предявени за защита право на собственост по
отношение на общи части. Разрешенията за съвместна процесуална легитимация по
тези спорове са напълно неприложими по отношение предмета на настоящото
производство.
Отново на лист 7 от жалбата се твърди, че според
практика на друг състав на ВнАпС по спор между същите страни / решение №
259/13.11.2018г. по в. т. д. № 635/2018г. / годината е грешно посочена, тъй
като делото е образувано през 2017г./, за да разполага ищецът с активна
легитимация по претенция за поправка на недостатъци по общите части, то трябва
да е било установено недостатъците да имат проявление в обекти, негова
собственост. Разрешението обаче, прието от друг състав на ВнАпС в посочения
съдебен акт, който не е влязъл в сила, е в друг смисъл, а именно, че след като
претендираните недостатъци от възложителя „Ивтур“ ООД са следствие от дефект,
засягащ целия покрив, но намира видимо проявление в обект на ищеца, страната е
активно материалноправно легитимирана да претендира пълния размер за всички
необходими и присъщи разноски за пълно отстраняване на дефекта. Процесуалната легитимация не се поставя под съмнение, а по
отношение на останалите разноски за общи части съдът е приел, че доколкото „Ивтур“ ООД е
собственик, респ. възложител само относно изграждането на 32.67 % от общите
части, изчислени служебно от съда съобразно нот. акт № 10/13.04.2007г. по описа
на Нотариус О. Стефанов, ищецът е активно материалноправно легитимиран да
претендира 32.67% от необходимите разходите за поправката.
Не е налице твърдяното от въззивника
недопустимо произнасяне плюс петитум при определяне размера на разходите за
поправка на отлепена и напукана топлоизолация на стената към площадката на
басейна / върху 285 кв.м. вместо върху 270 кв. м./, тъй като на лист 5 от
исковата молба ищецът изрично заявява, че ремонт следва да се извърши върху
цялата площ на площадката, а не върху част от нея, а присъдената сума,
представляваща стойност за поправка съгласно Приложение № 4, т.1.1 и т.1.5 по
СТЕ, е в рамките на претендирания размер на общо заявена за присъждане сума за
общи части, съставляваща заместваща престация за неизпълнено задължение за
гаранционна отговорност.
По оплакването по т. 7 от жалбата
относно отказа на окръжния съд да приеме за разглеждане възражение за
прихващане за сумата 60 000 лв., поради липса на предпоставките по чл. 371 ГПК, респ. предвид предявяването му след срока за отговор. Основателността на
твърдението, че по възражението за прихващане на част от исковата претенция с
насрещно вземане на ответника към ищеца за стойността на изградения в
поземления имот басейн, за който се настоява, че не бил в предмета на договора
за строителство, не се е налагало събирането на нови доказателства към момента
на релевиране на възражението, се опровергава дори само от подновеното в тази
инстанция доказателствено искане за назначаване съдебно – оценителна
експертиза.
Съставът
на въззивния съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е
в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка
на събраните доказателства, като препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.
За
да се произнесе по оплакванията в жалбата съдебният състав съобрази следното:
Установено е по безспорен начин, че „Ивтур“
ООД и Даньо Атанасов Клинков, в качеството им на възложители, са възложили на
инвеститорът „Дилов Инвест“ ЕООД, а същият е приел да построи със собствени
материали и за своя сметка апартамент хотел и предаде обектите в бъдещата
сграда, изградена в гореописания поземлен имот с посочената в договора степен
на завършеност.
Издадено е разрешение за строеж № 94/28.07.2006г.
от Гл. архитект на Община Варна за строеж „Апартаментен хотел „Ялта" в УПИ
V- 199, 200, 260 „за хотел", по плана на к. к. „Златни пясъци", гр.
Варна, при съгласуван и одобрен идеен инвестиционен проект на 26.06.2006г. С нот. акт № 10, том 2, рег.
№ 3382/183/2007 г. на Нотариус Орлин Стефанов, ищецът „Ивтур“ ООД и физическите
лица Даньо Атанасов Клинков и Светлана Добрева Клинкова са учредили в полза на
„Дилов инвест“ ЕООД право на строеж върху собствен недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, представляващ ПИ № 10135 513.560 по КК,
одобрена със заповед 300-5-64 от 01.08.2005 г. на Началника на СК – Варна.
Възложителите и изпълнителят са
съсобственици на терена, а в последствие и титуляри на вещно право на строеж за
конкретни административни и жилищни обекти. Всеки от възложителите е такъв единствено
за изграждането на полагащата му се застроена площ от бъдещата сграда, с
разпределение на обектите съобразно уговореното в Приложение № 2, неразделна
част от договора. Изпълнителят дължи диференцирано изпълнение към двамата
възложители, като престацията на изпълнителя не е солидарна или неделима. По силата на договора между
съсобствениците на терена ищецът „Ивтур“ ООД става изключителен собственик на
следните обекти в бъдещата сграда: Апартамент №004 на етаж П -2 на кота ± 0.00;
Апартамент № №6,7 на етаж П -1 на кота -3.00; Апартамент № № 201, 202, 203,
204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213, 214, 215 на етаж 2 на кота
+6.00; Апартамент №№ 603, 604, 605, 606, 607, 608, 609 на етаж 6 на кота
+18.00; ресторант на етаж С -П на кота -6.20; Магазин № № 1, 2, 3; Паркоместа
№№ 9, 10 от подземен гараж на сутеренен етаж на кота -6.20. По отношение на
открития басейн е уговорено в раздел VIII на нотариалния акт, че
след неговото изграждане същият ще бъде обща част и ползването му и заплащане
на разходите за издръжката му се определят от Правилника за вътрешния ред на
етажната собственост, която е неразделна част от този договор. Тази договорна
клауза опровергава съображенията на ответника по отношение на басейна в
дворното място, за това че същият е извън предмета на договора за строителство.
На 17.02.2009г. са одобрени
инвестиционни проекти на фаза „Технически проект" за „Външен басейн"
от Гл. архитект на Община Варна по части: архитектура, конструкции, Ел,
технологична, вертикална планировка. На 09.04.2012г. „Апартамент хотел „Ялта“ е
предаден от инвеститора и строителите и е приет от възложителите, като изпълнен
съгласно одобрените инвестиционни проекти, екзекутивната документация и
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. С Разрешение за
ползване № СТ-05-1425/16.10.2012г., издадено на основание чл. 222, ал. 1, т. 8
и чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, е констатирано от Зам. началник на ДНСК, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрения инвестиционен план, Разрешение за строеж №
94/28.07.2006 г. на Гл. архитект на Община Варна и протокол обр. 2 от
14.12.2006 г. за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна
линия.
Исковете
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ и чл. 21
от Наредба № 2 от 31.07.2003г., издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, са предявени от
материалноправно легитимирано лице срещу надлежен ответник. Към датата на
подаване на исковата молба не са изтекли сроковете за упражняване на правата по
гаранционната отговорност по чл. 20, ал. 3 от Наредбата, вменена на ответника
по силата на формален договор за строителство.
Съгласно
ТР № 88/84г. на ОСГК на ВС, гаранционната отговорност не се покрива със
законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват при различен
фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за
определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества
и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност
за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за
правилно съхраняване и надлежната й употреба. Всяко уведомяване от възложителя
в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на
гаранционното задължение за изпълнителя, при което е без значение дали дефектът
е или не е резултат от неточно изпълнение в качествено отношение.
Между
същите страни са били образувани две предходни съдебни производства - т. д.
№1983/2013г. и т. д. №1631/2015г. по описа на ВОС, на друго правно основание -
чл. 265 ЗЗД, в рамките на които ищецът е реализирал договорната отговорност на
строителя за недостатъци на СМР, изпълнени на обект: „Апартаментен хотел
„Ялта" в УПИ V- 199, 200, 260 по плана на к. к. „Златни пясъци", гр.
Варна. Съобразно становището на вещото лице, изготвило СТЕ липсва идентитет
между заявените в това производство дефекти и недостатъците, за които ищецът е
предявил искове по чл. 265 ЗЗД.
В
тази връзка и по оплакването в т. 12 от въззивната жалба.
Няма
основание заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно
– техническа експертиза, неоспорено от ответника при приемането му, да не бъде
кредитирано от съда. Фактическият извод, че недостатъците по ап. 207, въведени
в предмета на т. д. № 1983/2013г. по описа на ВОС, са различни от процесните за
същия обект, направен от назначен за целите на доказването експерт с необходимите
за изпълнение на поставените задачи специалност и квалификация, не може да не
бъде и следва да се възприеме от членовете на съдебния състав, които нито са
присъствали на извършения оглед на обектите, нито разполагат със специални
знания.
Оплакванията
по т. 1 и т. 2 от жалбата за неправилност на решението поради необоснованост са
основани отново на несвоевременно направени оспорвания заключенията на
първоначална и допълнителна СТЕ, които според страната не били достатъчно
защитени и ясни. С първоинстанционния съдебен акт е ангажирана гаранционната
отговорност на ответника само за констатирани при оглед на място от вещото лице
дефекти и недостатъци, които отново според експерта са резултат от неточно или
некачествено изпълнени СМР по строителството. За тези от заявените в исковата
молба СМР, за които вещото лице не дава становище за наличие на проявен дефект
или недостатък, искът е отхвърлен.
Подробно
развитите в т. 1 от жалбата съображения, че извън гаранционната отговорност на
строителя е обезщетяването за проявилите се дефекти в санитарните възли, тъй
като се касаело за неизвършени СМР, както и че недостатъчното уплътняване и
опадалата фугираща смес по терасите били дейности по поддръжката, отново
противоречат на заключенията на СТЕ. Извод за тяхната неоснователност в този
случай може да се направи и без специални знания по строителство. Като причини
за дефектите в санитарното помещение ищецът сочи непоставянето на скоби на
вертикални щрангове, неудачно закрепване на душ батерията и изводите за
бойлера, при изпълнение на В и К инсталацията. СМР по изпълнение на ВиК
инсталацията не е липсващо, а монтажът е извършен по неподходящ начин–
незастопоряване със скоби, стабилизиране с монтажна пяна и т. н.
По
отношение изпълнението на терасите на ап. 603 и ап. 604, преливника и наклона
на басейна.
Експертът
не е квалифицирал нарушената плътност на фугите по терасите като резултат от
нормална амортизация, а е посочил, че е налице некачествено извършено СМР. За
причините на пукнатините на плочите - не се установява този дефект да е в
причинна връзка с неправилна експлоатация или нормална амортизация при правилна
експлоатация. Като неправилно е квалифицирано от вещото лице изпълнението на общите
части на басейна /поради обратен наклон/, изпълнение на преливника около
басейна, и са установени причините за дефектирането на металните капаци /
отново поради неправилно изпълнение/. За нито един от дефектите експертът не
установява, че е причинен от неправилна експлоатация или нормална амортизация
при правилна експлоатация на обекта.
Отговорността
по чл. 265 ЗЗД е правна възможност, различна от гаранционната отговорност. Ето
защо ако се приеме, че гаранционната отговорност е такава само за скрити дефекти,
то същата ще съвпадне с отговорността по чл. 265 ЗЗД, с тази разлика, че при
гаранционната отговорност липсата на вина не може да освободи строителя от
отговорност. Гаранционната отговорност обаче има друга функция, а именно да
бъде сигурна защита за осигуряване нормалното функциониране и ползване на
завършените строителни обекти. Не е необходимо дефектите да причиняват
невъзможност за функциониране и ползване на обектите, в какъвто смисъл
въззивникът цели да насочи изводите на съда по съображенията, че след като
ищецът ползва собствените си недвижими имоти и извлича доходи от тях, то това
отрича основанието за гаранционна отговорност.
В тази връзка,
неоснователен е и доводът на строителя, че след като с Акт за установяване
годността за приемане на строежа /Акт образец 15/, изпълненият строеж е приет
от възложителите без възражения, на обезщетение следва да подлежат само дефекти
с характер на скрити недостатъци, които са в причинна връзва с неточно
изпълнение на СМР в качествено
отношение.
Извъндоговорната
гаранционна отговорност е предоставена на лицето, което търпи вреди от
виновните действия или бездействия на строителя, като наличието на договор за
изработка не е предпоставка за ангажирането й. Ето защо обстоятелството, че при
подписването на Акт образец 15 възложителите не са направили конкретни
възражения по неправилното изпълнение на работата, не може да освободи
строителят от поетата от него гаранционна отговорност. Тя се изразява в
задължение за отстраняване на недостатъци и възниква независимо дали строителят
е виновен или не за тяхното възникване, тъй като той носи риска от тяхната
поява по силата на договора с възложителя. Основания за ангажиране на
отговорността са: 1./ скрит дефект, 2./ нарушаване на нормалното функциониране
и използване на строителния обект – напр. слягане на конструкцията, 3./
кумулативното наличие и на двете основания– наличие на дефект, който нарушава
нормалното функциониране и използване на сградата.
По
развитото подробно в т. 3 от жалбата оплакване за необсъждане в съвкупност на
събраните доказателства относно готовността на строителя да изпълни гаранционните
си задължения: За да реализира гаранционната отговорност възложителят разполага
с възможностите да иска отстраняване на дефектите от изпълнителя или да
претендира компенсаторна сума, ако счита, че друг строител ще извърши
необходимите СМР по – качествено. Ако в процеса беше действително доказано, че
единствената причина за неизпълнение на гаранционните задължения е
неоснователен отказ на възложителя да осигури достъп, то това извънпроцесуално
поведение, съчетано с признание на исковете след подаване на исковата молба, би
съставлявало основание за възлагане на направените
разноски за съдебното производство в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал.
2 ГПК, съчетано с постановяване на решение при признание на иска. Ответникът,
както в процеса, така и преди образуването на производството, изцяло отрича
наличието на основание за ангажиране на гаранционна отговорност, оспорва
легитимацията на ищеца по
отношение на общите части и басейна, оспорва, че
недостатъците са причинени от некачествено изпълнени СМР и влагане на
материали, които не покриват стандартите, като заявява, че същите се дължат на
неправилна експлоатация или на нормална амортизация. Т. е. според строителя всички дефекти са
извън обхвата на гаранционната му отговорност. Както становището на ответника, така и
извънпроцесуалното му поведение и събраните по делото доказателства отричат по
безспорен начин дори вероятността причината за неизпълнение на
гаранционните задължения по отношение на обектите на ищеца и на общите части да
е неоснователен отказ на възложителя да осигури достъп. По - подробна преценка
на събраните по делото доказателства по посочените спорни обстоятелства във
връзка с неосигурен достъп от кредитора, от извършената от първоинстанционния
съд, не е необходима, тъй като поначало само въз основа на тях не могат да се
формират различни от направените от окръжния съд правни изводи по предмета на
спора.
По
възраженията на жалбоподателя относно начина на определяне размера на
заместващата престация / компенсаторната стойност/ при ангажиране на
гаранционна отговорност по чл. 160, ал. 3 ЗУТ и чл. 21 от Наредба № 2 от
31.07.2003г.
Пазарната
стойност на необходимите видове строително - монтажни или строително - ремонтни
работи за отстраняването на недостатъците по строителството на всеки един от
обектите, предмет на иска, за тези в общите части, както и по открития басейн в
поземления имот с прилежащата му територия, са посочени в количествено –
стойностни сметки Приложение № 3, и Приложение № 4, съставляващи неразделна
част от заключението на съдебно – техническата експертиза. Стойността за
извършване на необходимите СМР в обектите, собственост на „Ивтур“ ООД е
определена в размер на 35 420.38лв., с ДДС, а сумата за отстраняване на
недостатъците по общите части -107 744.37 лв., от които съдът е присъдил
сумата 25 812.32 лв. съобразно заявения в исковата молба процент от
правото на собственост на ищеца върху общите части- 23.957 %.
Всеки
един от оспорените от ответника компоненти от така определените от експерта пазарни
стойности на необходими СМР за отстраняване на недостатъци - консултантски и
геодезически услуги, разходи за извозване на строителни отпадъци, непредвидени
разходи и печалба съставляват такива, които задължително се включват при
определяне стойност на съответните видове строително - монтажни или строително
- ремонтни работи съобразно обичайната търговска практика и справочниците за
цените в строителството /СЕК/. Възмездното предоставяне на строителни услуги е
облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС, при което възнаграждението за
изпълнение на необходимите видове СМР се начислява с ДДС. Обезщетението,
дължимо от строителя като заместваща престация /компенсаторна стойност/, се
определя въз основа на средната пазарна стойност на видове СМР и СРР,
необходими за отстраняването на недостатъците, а не само от стойността на
разходи за труд и материали.
По
тези съображения въззивния съд изцяло споделя правните изводи на ВОС.
Предявените искове са доказани по основание до размерите, до които са уважени с
обжалваното решение, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. Поради
съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение следва да се потвърди.
С
оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от
процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по
чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 850 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждения за тази инстанция.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1020/20.12.2018г., постановено по т. д. № 1400/2017г. по описа на Варненски
окръжен съд в осъдителната част.
В
останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДИЛОВ
ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на „ИВТУР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, сумата 2 850 лв./ две хиляди осемстотин и петдесет лева/,
представляваща съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.