Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 40
гр. Ботевград, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двдесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1427 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А. за с. на в.“ ЕАД, срещу П.М.М.
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за
следните суми: 1.) 799,12 лв. –
главница по Договор за кредит „Б. к.“ № * от *.*.20** г.; 2.) 81,57 лв. – договорна лихва за периода
от 14.05.2016 г. до 06.08.2016 г.; 3.) 174,73
лв. – неустойка за периода от 06.06.2016 г. до 06.08.2016 г.; 4.) 80,00 лв. – такса разходи за събиране
за периода от 06.07.2016 г. до 06.08.2016 г.; 5.) 120,00 лв. – такса разходи за дейност на служител за периода от
18.03.2017 г. до 07.04.2018 г.; 6.) 191,31
лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 06.10.2016 г.
до 06.12.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със
законната лихва, считано от 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. По същество искането към съда е да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми, предмет на
Заповед № 6746/10.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
2281/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия е
закупил процесните вземания срещу длъжника с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Длъжникът бил уведомен надлежно за цедирането на вземанията,
чрез връчване на съобщението заедно с преписа от исковата молба. На 29.03.2016
г. ответникът сключил Договор за кредит „Б. к.“ с № * с „А. Ф.“ ООД и приел
Общите условия към договора. Предоставен бил револвиращ кредит в максимален
размер от 800 лв. Срокът за погасяване на кредита бил 2 години. Фиксираният
годишен лихвен процент бил 43,2 %, а дневният лихвен % - 0,12 %. Поради
забавени плащания му била начислена договорна лихва в размер на 120,69 лв. за
периода от 02.04.2016 г. до 06.08.2016 г. Начислена била и неустойка в размер
на 319,73 лв. за периода от 06.05.2016 г. до 06.08.2016 г., както и такси по
събирането на вземанията. Твърди се автоматично настъпила на 06.10.2016г.
предсрочна изискуемост на кредита.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите
и исканията си в предварително депозирана молба. Ответникът заявява, че не
оспорва исковете, сключила е извънсъдебно споразумение с ищеца и вече е
започнала е да погасява задълженията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно Договор за кредит „Б. к.” № * от 29.03.2013
г. и Приложение № 1 към същия, „А. Ф.“ ООД се е съгласило да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер от 800 лв., при срок за
погасяване 6 години, фиксиран годишен лихвен процент 43,2 % и дневен лихвен % -
0,12 %. В договора е уговорена и неустойка при неизпълнение.
При съвкупното разглеждане на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г., Потвърждение за сключена
цесия, Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 07.11.2014 г., Пълномощно от „А. Ф.“ ООД в полза на „А. за с. на в.“ ЕАД от 24.08.2015
г., се установява, че по силата на договор за цесия ищецът е придобил
вземанията на кредитора срещу ответника, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
До ответника е изпратено Уведомително писмо изх. №
*-*-*-*/*.*.20** г., което видно от известието за доставяне не е връчено
успешно на ответника. На последния е изпратено второ уведомление изх. № №
*-*-*-*/*.*.20** г., за което също няма доказателства да е надлежно е връчено
на длъжника.
Съгласно Разписка № */16.01.2020 г., от „Изипей” АД,
отв. П.М.М. е заплатила на ищцеа сумата от 100 лв., като частично плащане на
задължение по кредит с №784430.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за
банков кредит между „А. Ф.“ ООД и кредитополучателя; 2.) реално предоставяне на
сумата по кредита (усвояване на кредита); 3.) настъпила изискуемост на
процесните вземания; 4.) основание и размер на всяко от процесните вземания;
5.) цедиране на процесните вземания на ищеца; 6.) съобщаване на цесията на
ответника.
Доколкото неплащането на претендираните задължения е
отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е
длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже,
реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания (ако направи такова
оспорване).
Ответникът П.М.М. изрично е заявила, че не оспорва
предявените искове, постигнала е извънсъдебно споразумение с ищеца и е
започнала погасяване на процесните задължения. Признанието на исковете поначало
е предпоставка за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, но в
случая ищецът не е направил съответното искане в тази насока. Ето защо
признанието от страна на ответника, следва да се тълкува като признание на
всички релевантни по делото факти и отсъствие на спор между страните по тях.
Ответникът П.М.М. е страна по кредитно правоотношение
с „А. Ф.“ ООД, валидно възникнало по силата на сключения процесен договор от 29.03.2013
г., подписан от кредитора и кредитополучателя.
Уговорената сума по кредита е реално предоставена на
ответника, което следва от чл. 7 от Договора.
Съгласно чл. 4, т. 1 от Договора срокът за погасяване
е 6 години – т.е. до 29.03.2019 г. Следва да се отбележи, че подаването на заявлението по чл. 410 ГПК е
извършено през 2018 г., преди да е настъпила изискуемостта на всички задължения
по кредита. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, предвид факта, че
ответникът признава вземанията по основание и размер.
Ищецът е титуляр на процесните вземания по силата на
договора за цесия, чрез който е придобил същите от кредитора „А. Ф.“ ООД.
Съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на
длъжника с връчване на препис от исковата молба. В съдебната практика е
утвърдено, че с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо
длъжника (в този смисъл Решение № */*.*.20** г.по т. д. № 362/2015 г., ВКС, ТК,
II т.о.).
Ответникът е представил
доказателство за частично погасяване, но същото не следва да се съобразява по
реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като в платежния документ като основание за
плащане се сочи друг кредит на ответника с различен номер от процесния.
По
разноските
С оглед изхода на спора, право на разноски в исковото
и в заповедното производство има ищецът, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
В полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените в исковото и в заповедното производство разноски, а именно: сумата от
общо 625,00 лв. – разноски в
исковото производство, от които 275,00 лв. – държавна такса и 350,00 лв. –
заплатено юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от общо 78,93 лв. - разноски в заповедното
производство, от които 28,93 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
„А. за с. на в.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д-р П. Д.“ № *, офис – сграда „Л.“, ет. *, офис *, срещу П.М.М. с ЕГН: **********,***, че П.М.М.
дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД следните суми: 799,12 лв. (седемстотин деветдесет и девет лева и дванадесет
стотинки), представляваща главница по Договор за кредит „Б. к.“ № * от *.*.20**
г.; сумата от 81,57 лв. (осемдесет и
един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 14.05.2016 г. до 06.08.2016 г.; сумата от 174,73 лв. (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки), представляваща неустойка за периода от 06.06.2016 г. до 06.08.2016
г.; сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща такса разходи за събиране за периода от 06.07.2016 г. до
06.08.2016 г.; сумата от 120,00 лв. (сто
и двадесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител за
периода от 18.03.2017 г. до 07.04.2018 г.; сумата от 191,31 лв. (сто деветдесет и един лева и тридесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 06.10.2016
г. до 06.12.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно
със законната лихва, считано от 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 6746/10.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2281/2018 г. по описа на РС –
Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.М.М. с ЕГН: **********,***
да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д-р П. Д.“ № *, офис – сграда „Л.“, ет.
*, офис *, сумата от 625,00 лв.
(шестстотин двадесет и пет лева), предсталяваща разноски в исковото
производство, от които 275,00 лв. – държавна такса и 350,00 лв. – заплатено
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 78,93 лв. (седемдесет и осем лева и деветдесет и три стотнки),
представляваща разноски в заповедното производство, от които 28,93 лв. –
държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :