РЕШЕНИЕ
Номер 205803.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасVII състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ
Секретар:ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20202120105242 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която
претендира приемане за установено, че ответникът В. Д. С. , от гр. Бургас, му
дължи следните суми: 401,63 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № ......., 56,94 лева – договорно възнаграждение (лихва) за получения
кредит, и 362,17 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги
по писмени споразумение от 15.12.2016 год., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 26.09.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от
предмета на Заповед за изпълнение № 302/27.09.2019 год. по ч. гр. д. №
462/2019 год. на РС-Котел; ангажира доказателства, претендира деловодните
разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени
положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът не изразява становище по исковете; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
1
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника, на
основание сключени в писмена форма Договор за потребителски кредит №
..... год. и споразумение за предоставяне на пакет от същата дата, със срок за
връщане на общата сума от 1055,25 лева до 10.10.2017 год., на месечни
вноски от по 117,25 лева, съгласно приложения писмен погасителен план.
Според договора, главницата по кредита възлиза на 500 лева, а договорната
лихва – на 89,59 лева.
Ищецът признава неизгодния за себе си факт, че контрахентът му е
извършил частични плащания – общо 296,35 лева, а поради настъпилият
краен срок за изпълнение, ответникът дължи остатъка от вземанията по
договора за кредит и по споразумението за допълнителни услуги. Видно от
извлечението от сметка – л. 24 по описа на делото на РС-Котел, и от абз.
втори на стр. 4 на исковата молба, посочената сборна сума включва 2
плащания по 117,25 лева, както и 0,01 лева, 1,84 лева и 60 лева.
За изпълнение на процесните парични вземания по договора за кредит
е издадена Заповед за изпълнение № 302/27.09.2019 год. по ч. гр. д. №
462/2019 год. на РС-Котел.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
иска за главница за доказан по основание, но частично по размер.
Представеният писмен договор за кредит, отговарящ на императивните
изисквания на чл. 11, ЗПК, неоспорен от ответника по автентичност,
ангажира договорната отговорност на Виолета Стефанова за връщане на
главницата от 500 лева, за срок до 10.10.2017 год. От представената писмена
транзакция е видно, че на 15.12.2016 год. ищецът е превел на ответника
главницата от 500 лева, т. е. ищецът е легитимиран като изправна страна по
кредитното съглашение. Видно от уговорения погасителен план, падежът на
последната вноска е настъпил на 10.10.2017 год., преди подаване на
заявлението по чл. 410, ГПК (следва да се отбележи, че нито в заповедното,
нито в настоящото исково производство ищецът не се позовава на предсрочна
изискуемост). В тежест на ответника е провеждане главно и пълно доказване
факта на извършено плащане на погасителните вноски, или за погасяване на
задължението възоснова друг валиден способ. Такива доказателства не се
ангажирани, но съдът приема, че извършените от ответника плащания
2
възлизат на общо 296,35 лева – съобразно направеното от ищеца признание на
неизгодно за автора си обстоятелство.
Съдът намира за неоснователен иска за главница от 362,17 лева – по
пакет от допълнителни услуги. В договора за кредит е отбелязано избирането
и закупуването на пакет допълнителни услуги, за сумата от 465,66 лева, с
размер на погасителна вноска от 51,74 лева, и между страните е подписано
споразумение от 15.12.2016 год. По делото не е доказано какви допълнителни
услуги са избрани от ответника, предоставени му от ищеца, и на каква
стойност е паричната престация на потребителя, т. е. не е установена услуга,
за която да се дължи възнаграждение, поради което не може да се приеме, че
такава конкретна услуга е предоставена от кредитора. Съдът приема, че
клаузата за допълнителния пакет услуги, включена в договора за кредит, е
нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Евентуалното
предоставяне на допълнителни услуги налага включването им в ГПР по
кредита, тъй като са възнаграждения по него, по см. на чл. 19, ал. 1, ЗПК. В
разглеждания казус ищецът не е изпълнил това си задължение, а така е
заобиколил закона – нищожност по см. на чл. 26, ал. 1, предл. второ, ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
само неплатения остатък от главницата и от договорната лихва по процесния
договор за кредит. При съобразяване с отразените по извлечението от сметки
на ищеца плащания (вж. т. 1 от 3/2017-2019-ОСГТК на ВКС), както и с
разпоредбата на чл. 76, ал. 2, ЗЗД – при липса на данни за заявена от
длъжника-платец поредност на погасяванията, съдът намира, че договорната
лихва от 89,59 лева е била платена изцяло. Този си извод съдът основава на
съображението, че по първите две погасителни вноски са платени 17,15 лева
и 15,50 лева, другите плащания са с 51,74 лева и 5,20 лева – част от втората
платена сума от 51,74 лева (платени без основание – по нищожното
споразумение за допълнителни услуги). Остатъкът от 46,54 лева от 51,74
лева, платените 0,01 лева, 1,84 лева (за мораторна лихва, чиято дължимост не
е установена) и 60 лева (за разноски за извънсъдебно събиране на вземания)
следва да се добавят към платените за главницата 2 погасителни вноски от
48,36 лева и 50,01 лева, или остатъкът от главницата възлиза на 293,24 лева.
За тази сума главният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
3
заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното изплащане. За горницата на
главницата над 293,24 лева до 401,63 лева, за законната лихва върху тази
горница, както и за другите претендирани суми исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Частичната основателност на исковете налага в полза на ищеца да
бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес –
общо 125 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), представляваща сбор от доплатената
дължима държавна такса – 25 лева, и юрисконсултско възнаграждение – 100
лева.
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните
разноски от общо 75 лева, направени в заповедното производство на РС-
Котел.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът В. Д. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к.
.... дължи на ищеца „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ж. к. Мотописта,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сума в размер от 293,24 лева,
представляваща неплатен остатък от главницата от 500 лева по Договор за
потребителски кредит № .... год., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на сумата от 293,24 лева, начиная от 26.09.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от
предмета на Заповед за изпълнение № 302/27.09.2019 год. по ч. гр. д. №
462/2019 год. на РС-Котел, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата над
293,24 лева до 401,63 лева – поради погасяването й чрез плащане, както и
акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница от 26.09.2019
год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, за приемане за установено, че
4
ответникът В. Д. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., му дължи
сумата 56,94 лева – възнаграждение (договорна лихва) по Договор за
потребителски кредит № ..... год., което вземане съставлява част от предмета
на Заповед за изпълнение № 302/27.09.2019 год. по ч. гр. д. № 462/2019 год.
на РС-Котел, като погасено чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, за приемане за установено, че
ответникът В. Д. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ....., му дължи
сумата 362,17 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сключено
на 15.12.2016 год. във вр. с Договор за потребителски кредит № .... год., което
вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение №
302/27.09.2019 год. по ч. гр. д. № 462/2019 год. на РС-Котел.
ОСЪЖДА В. Д. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ....., да
заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, деловодни разноски в размер от 75
лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 462/2019 год. на
РС-Котел.
ОСЪЖДА В. Д. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ....., да
заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, деловодни разноски в размер от 125
лева, направени по гр. д. № 5242/2020 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5